Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 50 19.04.2021
год. град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в открито заседание
на тридесети март две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря Пламена Михайлова, с участието на прокурора Сезгин Османов разгледа
докладваното от съдията Марин Маринов
касационно АНД № 37 по описа за 2021 год. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от
Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63 ал. 1 изр. ІІ – ро
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на ОД на МВР – Разград, чрез
главен юрисконсулт С. М., срещу Решение № 371 от 18.12.2020 год., постановено
по АНД № 682/2020 год. по описа на Районен съд Разград.
С него съдът е отменил НП № 1873-15-224 от 29.06.2020
год, с което на А. С. А. от гр. Р. е
наложена глоба от 300 лв. на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето за
нарушение на т.I, подт. 1 от Заповед № РД-01-239
от 26.04.2020 год. на Министъра на здравеопазването. В жалбата се твърди, че
обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като
нарушението, за което е наказан деецът, не е маловажен случай по смисъла на чл.
28 от ЗАНН, както е приел съдът. Излагат
се подробни доводи в подкрепа на наведеното касационно основание.
Жалбоподателят иска от съда да отмени обжалваното решение и да потвърди
наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Ответникът по касационната жалба – А. С. А., чрез процесуалния си представител – адв. И. И., оспорва
жалбата като неоснователна.
Процесуалният представител претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград дава
становище, че жалбата е неоснователна и
предлага на съда да потвърди решението на районния съд.
Административен съд Разград, като обсъди посочените в
жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и
доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка, съгласно чл.
218 ал. 2 от АПК, прие за установено
следното:
Касационната жалба, като подадена от активно легитимирано лице в
законоустановения 14-дневен срок и
насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е
процесуално допустима.
От фактическа страна районният съд е приел, че на 29.04.2020 г. около 17:20 ч., служители в
РУМВР – Разград извършвали редовен обход в района на ул. „ Абритус” в гр. Разград, като на детска площадка,
находяща се до № 29, установили, че жалбоподателят посетил същата. За
констатираното му бил съставен АУАН бл. № 659501, в който било посочено, че жалбоподателят нарушил т.1, подт. 1 от Заповед № РД – 01- 239 от
26.04.2020 г. на Министър на здравеопазването. За констатираното нарушение била
сезирана РП – Разград с оглед престъпление по чл. 355 от НК. Последвал отказ за
образуване на досъдебно производство, поради маловажност на деянието и сезиране
на административнонаказващия орган. На 29.06.2020 г. било издадено и
обжалваното НП.
При тези факти районният съд е приел, че събраните доказателства потвърждават фактическа
обстановка, описана в обжалваното НП. Счел е, че деянието от формална страна осъществява фактическия състав на вмененото във вина на А. административно нарушение, но извършеното деяние представлявало
"маловажен случай" на административно нарушение. Според районния съд
действително към процесния период са действали изисквания към всички граждани
да не посещават паркове, градски градини, спортни и детски площадки и
съоръжения на открити и закрити обществени места, с оглед съществуващата
епидемиологична обстановка. Впоследствие обаче тези изисквания са отпаднали,
като процесната заповед е отменена със Заповед № РД – 01- 263/14.05.2020 г. на
Министър на здравеопазването, и не са въведени отново, въпреки че
епидемиологичната обстановка в страната е била по – тежка от процесния период.
Това означавало, че е прието от здравните власти, че тези изисквания са били
явно завишени и фактически явно е дадена една нова оценка на ситуацията,
обуславяща извод за липса на необходимост от забрана за посещения на, спортни и
детски площадки и съоръжения на открити и закрити обществени места.
Разградският административен съд
намира въззивното решение за неправилно.
Касационната инстанция не споделя тезата на въззивния съд, че
след като мерките, въведени със Заповед №РД-01-143/20.03.2020 г на Министъра на
здравеопазването, са отменени и не са
въведени отново това означавало, че тези ограничения са били явно завишени и
ненужни, което водело пък от своя страна до малозначителност на нарушаването
им по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. От така приетото от районния съд следва
изводът, че всички нарушения и неизпълнения на противоепидемичните мерки по чл. 63 и чл. 63а от ЗЗ, въведени със заповед на
съответните компетентни органи през периода преди отменянето им, са маловажни
случаи на административни нарушения по чл. 28 от ЗАНН, след като изтече срокът
им и не са въведени отново. Този извод е неправилен. Недопустимо е всички
нарушения от даден вид да се обявяват за маловажни по чл. 28 от ЗАНН. Тази
преценка се прави за всяко конкретно
нарушение с оглед на това дали то е с много по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от
съответния вид, предвид обществената опасност на деянието и дееца, вредните
последици от него, обстоятелствата, при които деянието е извършено и т.н. В
случая описаното в НП деяние не съставлява маловажен случай на административно
нарушение, тъй като не се отличава със значително по-ниска степен на обществена
опасност от другите случаи на обичайно извършване на нарушения от същия вид.
Дали въведените мерки са законосъобразни или дори действителни, дали те се
споделят като целесъобразни, необходими, правилни, адекватни, своевременни и т.
н. от адресатите на въведените с тях забрани и задължения е без значение, след
като са въведени с общозадължителен административен акт, който подлежи на
изпълнение до момента на изричната му отмяна или оттегляне. Към 29.04.2020 г. процесното задължение е било действащо и
неизпълнението му води до нарушаване на посочената правна /законова/ норма,
съдържаща и санкция за неизпълнение. Като е отменил НП по тези съображения,
първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да
бъде отменено.
Делото е изяснено от фактическа страна и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, следва да бъде решено по същество.
Съгласно чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето в редакцията
му по ДВ бр. 34/2020 год. който наруши или не изпълни въведени с акт на
министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява
престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение
от 1000 до 2000 лв. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е
установено, че на 29.04.2020 година, около 17:20 часа А. С. А. е бил на детска площадка, находяща
се до ул. „Абритус” № 29 в гр. Разград. Така той е нарушил въведената с т.I, подт. 1 от Заповед № РД-01-239 от 26.04.2020 год. на Министъра на здравеопазването
противоепидемична мярка забрана да се посещават, спортни и детски площадки и
съоръжения на открити и закрити обществени места. Тази забрана е действала към
датата, на която е извършено деянието и нарушавайки я А. е осъществил състава
на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ. В обжалваното НП нарушението е описано
достатъчно ясно от фактическа страна. Наказаното лице е разбрало ясно какво
нарушение му се вменява във вина и е
упражнило правото си на защита в пълен обем.
Неоснователно е твърдението на ответника по касацията, че в разпоредбата
на чл. 209а, ал. 1 не се съдържа състав на
административно нарушение. В тази разпоредба
/в редакцията по ДВ бр. 34/2020 г./ ясно и точно са посочени елементите
от обективната страна на състава на административното нарушение „нарушиние или
не изпълние на въведени от министъра на здравеопазването или от директор на
регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2”. Фактическото
обвинение за местонахождение на А. А. на посочените дата и час, на детска
площадка, находяща се до ул. „Абритус” № 29 в гр. Разград сочи на неизпълнение
на задължението за спазване на противоепидемичните мерки, въведено с акт по чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, което правилно е квалифицирано като административно
нарушение по чл. 209а, ал.
1 от ЗЗ и като основание за налагане
на предвиденото в същата законова разпоредба административно наказание. С оглед
на това настоящият касационен състав приема, че при издаване на обжалваното НП
е изпълнено изискването на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, доколкото именно разпоредбата на чл. 209, ал. 1 от Закона за здравето се явява нарушената законова разпоредба и с
посочването ѝ административнонаказателното обвинение се явява
конкретизирано в необходимата и достатъчна степен от правна страна.
Ето защо възражението на ответника по касацията, че
нарушението, за което бил наказан не е определено от закона е неоснователно.
Неоснователно е и позоваването на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН
с оглед отмяната на Заповед № РД-01-239 от 26.04.2020 год. след извършване на нарушението. В случая
административнонаказателната отговорност произтича от чл. 209а, ал. 1 от
ЗЗ, който не е променян в
по-благоприятен за нарушителя начин по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.
При този изход на спора и
предвид своевременно направеното искане от страна на касатора пред
административния съд за присъждане на разноски на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН ответникът следва да бъде осъден да
му заплати сумата 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за
защита пред касационната инстанция, определено в по чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ
във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ с оглед фактическата и правна
сложност на делото.
Водим от горните мотиви и на
основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 371 от
18.12.2020 год., постановено по АНД № 682/2020 год. по описа на Районен съд
Разград и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 1873-15-224 от 29.06.2020 г. на директора на Областна дирекция
на МВР – Разград
ОСЪЖДА А. С. А. с ЕГН ********** от гр. Р., ул.”*****” № **, ет. **, ап. ** да заплати на Областна дирекция на МВР – Разград сумата
от 100 лв. /сто лева/, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение
пред касационната инстанция.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/