Р Е Ш Е Н И Е
Номер 727 06.07.2023
година град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-БУРГАС, първи състав, в открито заседание на седми юни две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Десислава Фотева
като разгледа докладваното от съдията
адм. дело № 1888 по описа за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), във връзка
с чл.145 и следващите от Административно процесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по
жалба на Н.С.Д., с адрес: ***, против Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0282-000034
от 28.03.2022г., издадена от „полицейски инспектор“ към ОД на МВР-гр.Бургас, РУ
Карнобат. В жалбата неправилно е посочен издателят на заповедта, тъй като
издателят на заповедта- И.П. П.заема към посочената дата длъжността „началник
на група“ в същото структурно звено на МВР, а не „полицейски инспектор“.
С оспорената заповед, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ),
на основание по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 /осемнадесет/
месеца“.
В жалбата са
наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед. Сочи се, че
автомобилът е с друг собственик, а не е собственост на лицето, което е посочено
в заповедта. Счита, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и правото на защита при съставяне на АУАН и издаването на НП. По
същество се прави искане за отмяна на заповедта.
В съдебното
заседание жалбоподателят, редовно уведомен, се явява в първите три съдебни
заседания, като не се явява в следващите открити заседания на 03.05.23г. и на
07.06.23г. Оспорва истинността на приложен по преписката документ, поради което
бе ангажирана съдебно-графическа експертиза. Не ангажира други доказателства.
Ответникът,
редовно уведомен, не се явява и не се представлява. В писмено становище оспорва
жалбата като неоснователна и се иска потвърждаване на издадената заповед.
Представя се административната преписка. Позовава се на приложените по делото
писмени доказателства и на показанията на свидетеля Н.Ч..
Видно от
вписване върху процесната заповед (заверен препис на л.13), същата е връчена на
жалбоподателя лично, срещу подпис на 15.10.2022г. Жалбата срещу заповедта е изпратена
по пощата на 28.10.2022г. /пощенски плик с клеймо- л.4/, поради което е
подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК. Оспорването е направено от лице, което е
адресат на административния акт, съответно има правен интерес от оспорването на
неблагоприятен за него акт, по смисъла на чл.147, ал.1 от АПК. Следователно,
жалбата е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна, поради следното:
Относно установените по делото факти:
От представените
в административната преписка доказателства се установява, че на 27.03.2022г.
около 20.10 часа в Община Карнобат на път трети клас № 795, Н.Д. управлявал
МПС- лек автомобил БМВ, с рег. № А 8070 ММ. Сочи се, че при извършване на
проверка водачът Д. отказал да бъде тестван с техническо средство „Drugtest 5000“, с посочен фабричен номер, с
оглед установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози, за което
му е съставен и акт за установяване на административно нарушение, с цитиран
бланков номер. Издаден е талон за изследване № 131134, но видно от отразеното в
документа Д. е отказал да получи талона, удостоверено с подпис на свидетеля Л.М.
/л.12 от делото/. В самият талон на две места е положен подпис срещу
означението „подпис на провереното лице“.
В документа е указано времето и мястото, където следва да се предостави кръвна
проба за лабораторно изследване, но не се и твърди по делото такава проба да е
дадена от лицето в указания срок.
Жалбоподателят
оспори истинността на приложения талон за изследване досежно двата положени
подписа от негово име, като заяви, че не е полагал подпис от името на „провереното лице“, респективно, че
талонът въобще не му е предоставян.
В хода на
съдебното производство е извършена съдебно-графическа /почеркова/ експертиза,
изготвена от вещото лице Щ.Н.. Видно от заключението на вещото лице и двата
подписа положени срещу графите „подпис
на провереното лице“ в Талон за
изследване № 131134 от 27.03.2022г. са положени от Н.С.Д..
Заключението е
прието по делото в открито заседание на 15.03.2023г. По време на изслушването
на вещото лице жалбоподателят оспори заключението, поради което по негово
искане бе допусната и тройна съдебно-графическа експертиза, със същите задачи,
която да се извърши от други вещи лица. Определен е депозит за възнаграждение
на вещите лица, който предвид направеното оспорване от жалбоподателя следваше
да бъде внесен именно от него, за което му бе предоставен достатъчен период от
време. Както в указаният 10 дневен срок от съдебното заседание, така и до
приключване на събирането на доказателствата това указание не бе изпълнено от
жалбоподателя. На страната изрично бе указано, че при невнасяне на депозит нова
експертиза обективно не може да бъде извършена и определението за нейното
допускане ще бъде отменено, като протоколното определение за допускане на
повторна експертиза е отменено с протоколно определение от откритото заседание
на 03.05.23г.
Съставеният акт
за установяване на нарушение /л.11 от делото/ удостоверява, че е изготвен на
същата дата при извършване на проверката, за нарушение по чл.174, ал.3, предл.2-ро
от ЗДвП, а именно за отказ на водача Д. да бъде проверен с техническо средство
за употреба на наркотични вещества или техни аналози, като не е изпълнил и
даденото предписание за изследване на кръвта. Описано е и нарушение по чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП относно непредставянето на изискани документи на водача по
време на проверката. Видно от съдържанието на АУАН, лицето е отказало да го подпише,
удостоверено с подпис на свидетеля Х.Ш..
На 28.03.2022г.
е издадена процесната оспорена по делото заповед, а на 26.04.2022г. е изготвено
и наказателно постановление за нарушенията, въз основа на цитирания по-горе
акт.
При издаване на оспорената
по делото заповед, ответният административен орган наложил на водача ПАМ, съгласно
чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление
на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността,
но не повече от осемнадесет месеца.
В съдебното
производство бе изслушан в качеството на свидетел Н.Ч., който е изготвил и
процесният талон за изследване, обект на извършената експертиза. В показанията си свидетелят заяви, че
на посочената дата и място водачът Д. е отказал категорично да бъде проверен с
техническо средство за употреба на наркотици и техни аналози, а въпреки
полагането на подпис срещу графите „подпис
на провереното лице“, след това е отказал да получи талона, което
обстоятелство е удостоверено от подписа на свидетеля Л.Момчев в съответната
част на документа приложен по преписката и приет като писмено доказателство по
делото.
При така установените факти, съдът
обосновава следните изводи от правна страна:
Съгласно чл.172,
ал.1 от ЗДвП, ПАМ от процесния вид (по чл.171, т.1) се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица.
Оспорената
Заповед № 22-0282-000034 от 28.03.2022г., изготвена от началник-група към ОД на
МВР-гр.Бургас, РУ Карнобат е издадена от компетентен орган, оправомощен
съгласно т.1.6 на Заповед № 251з-3805 от 26.08.2021г.
на Директора на ОДМВР- Бургас, приложена по делото. Административният акт е
издаден в предписаната от закона форма и съдържа изискуемите
реквизити.
Съдът счита, че при издаване на
оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и същата е съобразена с посочената в чл.171 цел
на закона – осигуряване на безопасността на движението по пътищата и
преустановяване на административни нарушения.
Издаденият
административен акт за прилагане на принудителната административна мярка се
основава на констатациите при извършена полицейска проверка, обективирани в
цитирания Акт за установяване на административно нарушение от 27.03.2022г.
Актът не е връчен на нарушителя, поради отказ на водача Д. да го подпише,
надлежно удостоверено с подпис на нарочен свидетел, поради което индивидуалният
административен акт е надлежно мотивиран от ответния орган. Не се констатират
съществени нарушения на производствените правила, нито е нарушено правото на
защита на жалбоподателя, както се твърди в жалбата.
От ангажираните
по делото гласни и писмени доказателства, които са еднопосочни в тази връзка се
установява, че са спазени всички законово регламентирани процедури и са
съблюдавани процесуалните права на адресата на издадената заповед, противно на
неговите твърдения в жалбата. Ясно е индивидуализирано и нарушението от страна
на водача на моторно превозно средство, при чието управление е осъществено това
нарушение и фактът, че жалбоподателят е отказал да бъде тестван с описаното
техническо средство за установяване употреба на наркотични вещества и техните
аналози. Не се и твърди същият да е предприел действия по даване кръвна проба
за анализ, а преди това е отказал въобще да получи издаденият талон за
изследване, което обстоятелство е удостоверено надлежно от подписа на свидетел
вписан в документа. Установи се по категоричен начин и факта, че именно Н.Д. се
е подписал на две места в талона за изследване, в графата „подпис на
провереното лице“, което е доказано както от заключението на извършената експертиза,
така и от свидетелските показания на Н.Ч.. Въпреки, че заключението бе оспорено
по същество от жалбоподателя последният не предприе необходимите действия, за
да бъде извършена повторна тройна експертиза със същите задачи от други вещи
лица. Освен указаният 10-дневен срок, считано от заседанието на 15.03.2023г. и
в допълнителния толеранс от време повече от един месец след този срок, до
следващото съдебно заседание на 03.05.2023г. определеният депозит не бе внесен,
поради което и определението за допускане на експертизата бе отменено.
Жалбоподателят не ангажира никакви доказателства в подкрепа на твърденията си,
поради което приетите по делото гласни и писмени доказателства в тяхната
съвкупност са непротиворечиви и установяват законосъобразното провеждане на
процедурата по извършената проверка и издадената заповед. В този смисъл, по
никакъв начин не е нарушено правото на защита на адресата на заповедта.
Евентуални
нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП не биха могли да бъдат
обсъждани, защото са извън предмета на настоящото дело. Едва в хода на
обжалване на наказателното постановление могат да бъдат обсъждани доводи на
жалбоподателя в тази връзка, а двете производства – по издаване на ПАМ и
налагане на административни наказания /АНП/ са различни и не са взаимно
обусловени, т.е. изходът от едното производство не предпоставя изход и от
другото.
По делото въобще
не е спорно, че на посочената дата и място жалбоподателят е управлявал
описаният автомобил, респективно в качеството на водач е отказал извършването
на проверка. Спори се само относно редовността на съставеният талон, който
според тезата на жалбоподателя не му е предоставен, а освен това не се е
подписвал и никъде в талона, но тези негови твърдения не се подкрепят от нито
едно събрано в хода на производството доказателство, а жалбоподателят не
ангажира други доказателства, които да бъдат обсъждани. Следователно, налице са
кумулативно изискуемите законови предпоставки за налагане на принудителната
административна мярка от категорията на процесната.
Колкото до факта
кое лице е собственик на управляваният автомобил, този факт би имал значение
само, ако се налага ПАМ за прекратяване на регистрацията на автомобила,
респективно адресат на този ПАМ би могъл да бъде само собственикът на МПС. В
настоящият случай, наложената ПАМ няма отношение към собствеността на
автомобила, а само досежно временното отнемане на СУМПС на водача на това
превозно средство, до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца. В този смисъл, дори в заповедта да е посочено погрешно името на
собственика на автомобила, този факт няма отношение към законосъобразното
издаване на оспорената по настоящото дело заповед.
Целта на приложената принудителна
административна мярка е да се осуети възможността да се извършват други
противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание.
Относно съответствието с материалноправните разпоредби:
Съгласно чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП (ред.
ДВ, бр.77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017г.) за осигуряване на безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения
по отношение на водач, който управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който
откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване се налага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС” до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца, като при наличие на медицинско изследване от кръвна проба
по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са определящи.
Видно от текста на закона- чл.171,
т.1, б.“б“ от ЗДвП този срок е„…до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца…“. В
този смисъл, времето на наложената мярка е изцяло в съответствие с указаното в
материалния закон и издаденият административен акт е законосъобразен.
Обективно не може да се намаля срока
за налагане на ПАМ, защото такъв конкретен срок не е определен, а е посочен
само крайният възможен период- не повече от 18 месеца. Това е така, защото
статуса на СУМПС, т.е. дали същото ще бъде отнето за конкретен период в
изпълнение на адм. наказание ще реши съдът, който е компетентен да разгледа
оспорване на евентуално издаденото НП за вменено на водача нарушение. Именно в
това производство може да се определи конкретен период на отнетите права, в
случаите когато се налага такова наказание. В настоящото производство наказание
не е наложено, а е определена само временна мярка, до решаване на тази отговорност.
Видно от обсъжданата
законова разпоредба, при наличие на някоя от предвидените хипотези,
компетентният орган действа в условията на обвързана
компетентност и бива задължен да наложи ПАМ, като процесната. В случаят е
налице допуснато от закона предварително изпълнение на заповедта /изземване свидетелството преди да е влязла в
сила/, на основание чл.172, ал.6 от ЗДвП.
По изложените съображения, оспорената по
делото заповед, се явява законосъобразен административен акт, респективно
подадената жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради което следва да бъде отхвърлена.
При този изход
на спора разноски не могат да се присъждат, тъй като няма искане за това от
ответната страна.
Мотивиран от изложеното,
на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, първи състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Н.С.Д.,
с адрес: ***, против Заповед за прилагане на ПАМ № 22-0282-000034 от 28.03.2022г.,
издадена от И.П. Пенев- началник група към ОД МВР-гр.Бургас, РУ Карнобат, с
която е наложена принудителна административна мярка, на основание чл.171, т.1,
б.“б“ от ЗДвП– „временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: