Решение по дело №453/2024 на Административен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК /Административно-процесуален кодекс/, вр. с чл. 63в от ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/.

Образувано е по касационна жалба на В.З.Д. *** против Решение № 32 от 17.05.2024г., постановено по АНД № 19/2024г. на Районен съд - Козлодуй, с което е потвърдено издаденото от Началник РУ Козлодуй, Наказателно постановление № 23-0288-000617 от 24.11.2023 г. в частта, с която на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100,00 (сто) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца, за нарушение по чл. 103 от Закона за движението по пътищата ЗДвП) и на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП е наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева, за нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.

В касационната жалба са изложени подробни доводи, че оспореното решение е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка несправедливост на наложеното наказание, касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Иска се от съда да отмени решението на РС – Козлодуй и вместо него да постанови друго по същество на спора.

В съдебното заседание, касаторът редовно призован /връчена призовка по реда на чл.18а, ал.9 от АПК/, не се явява и не се представлява.

Ответникът, Началник РУ Козлодуй към ОД на МВР – Враца, редовно призован, представител не се явява.

Участващият в касационното производство прокурор дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Отправя искане към съда оспореното решение да бъде оставено в сила.

Административен съд - Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена  в  законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана  по  същество  е  НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

В съответствие с разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

 Административнонаказателната отговорност на касатора В.Д. е била ангажирана за това, че *************************** на гл.път ІІ—11км 88+900, *** до * "**" управлява т.а.Нисан Навара, с рег. номер ******** собственост на С. Д. Н., с ЕГН ********** от *** , като 1- автомобила е с липсващ заден ляв осветителен сигнализиращ панел (стоп, габарит, пътепоказател) нарушението е заснето с РС0Д, 2- не се подчинява и не спира най в дясно на подаден сигнал с палка образец МВР от служител на МВР изпълняващ служебните си задължения, 3- не представя свидетелство за управление на МПС, с което виновно е нарушил:1. чл. 139 ал. 1 т. 1 - движи се със значителна техническа неизправност на ППС; 2. чл. 103- не спира плавно на посоченото място. или в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган; 3. чл. 100 ал. 1 т. 1 - не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория, като в последната част касаторът не е обжалвал процесното НП.

За да постанови решението си, районният съд е посочил, че не са допуснати нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон при издаването на обжалваното наказателно постановление, като същото е законосъобразно и издадено при спазване на предвидената в закона административна процедура. Приел е, че от доказателствата по делото по ясен и категоричен начин се установява както извършването на административните нарушения, така и неговото авторство. По същество е обосновал извод, че от обективна страна е осъществен вменения на санкционираното лице състав на нарушенията, като е приел, че това се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, поради което е счел, че правомерно е ангажирана отговорността му от АНО.

Решението на въззивния съд е правилно.

Касационната инстанция напълно споделя изложените от районния съд съображения по тълкуването и приложението на закона, към които препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Правилен е изводът на въззивния съд, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати процесуални нарушения, които да водят до отмяна на това основание. Правилни и в съответствие с доказателствата по делото са и изводите на въззивния съд за извършено от В.Д. нарушение по чл. 103 от ЗДвП и ангажиране отговорността му на основание чл. 175, ал. 1, пр. 4 от ЗДвП, като нарушение по чл. чл. 139 ал. 1 т. 1 от ЗДвП  и ангажиране на отговорността му по чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП. Същите са безспорно установени и доказани от събраните писмени и гласни доказателства по делото. Изводите на въззивния съд са изведени след обсъждане на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, поради което и настоящият касационен състав не намира за необходимо да ги приповтаря отново в настоящото решение и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към тях.

За да е осъществен съставът на нарушение по чл. 103 от ЗДвП, следва да е подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган, който да е предназначен за конкретния водач на ППС, като въпреки възприетия сигнал, водачът да не е изпълнил задължението си да спре плавно в най-дясната част на пътното платно или на посочено от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите разпореждания.

 Неоснователни са твърденията в касационната жалба относно приетата от съда фактическа обстановка и анализа на доказателствата. Обратно на твърдяното от касатора, районният съд е изяснил фактическата обстановка по спора чрез събраните писмени и гласни доказателства /разпита на актосъставителя, който е изготвил АУАН в присъствието на свидетеля ***. Обсъдил ги е подробно в тяхната съвкупност и взаимовръзка, като въз основа на тях правилно е установил фактическа обстановка. Изложил е подробни мотиви за преценката си водеща до правилния извод на административнонаказавщия орган за извършените от касатора нарушения по чл. 103 от ЗДвП и по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.

 Поддържаната от касатора теза, наведена в касационната жалба, че не е разбрал да му е бил подаден сигнал за спиране от полицейски служител, не се подкрепят от доказателствата по делото. Не се подкрепя и твърдението, че същият не е знаел за установената неизправност на автомобила. Тезата му, че неизправността на автомобила следва да бъде опасна също не се възприема от настоящия състав. Въззивната инстанция е развила в тази връзка подробни и ясни мотиви относно вида на неизправността и нейната класификация.

Поради изложените по-горе съображения, Административен съд – Враца счита, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, които да са опорочили производството по установяване на нарушението и налагане на административното наказание или да са довели до нарушаване правото на защита на наказаното лице.

Като е потвърдил обжалваното пред него НП в частта за наложените на В.Д. наказания по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП и по чл. 179, ал.6, т.2 от ЗДвП, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 32 от 17.05.2024 г. постановено по АНД № 19  по описа на Районен съд – Козлодуй за 2024 г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.