Мотиви
към присъда по НОХД №5 по описа за 2012г. на ШРС
От Шуменска Районна
прокуратура е внесен в РС - гр.Шумен обвинителен акт по ПД №1/2012г., по който на 05.01.2012г. е образувано производство пред първа инстанция срещу Р.М.Л., с местоживеене ***, с ЕГН **********, за извършено от
него престъпление от общ характер наказуемо по чл.129,
ал.2 вр с чл.129 ал.1, вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК. В диспозитивната част на
обвинителния акт е посочено, че: На 12.10.2011г. в
гр.Шумен, причинил на К.Е.К. средна телесна повреда, изразяваща се в избиване
на зъби-2 горни централни резци , с което е причинено затруднение в дъвченето и
говоренето.При извършване на деянието подсъдимият е бил непълнолетен, но е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си.
В съдебно
заседание, подсъдимият заявява, че желае делото
да се гледа по реда на гл.XXVII от НПК-съкратено съдебно следствие при условията на т.1 на чл.371
от НПК. Признава се за виновен
в извършването на деянието, посочено в обвинителния акт, признават изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената му част, за които не желае да се събират доказателства и съда като съобрази, че
самопризнанията му се подкрепят от събраните в
досъдебното производство доказателства, бе даден ход на делото по реда на Глава
ХХVІІ от НПК – чл.371,т.1.
В съдебно
заседание представителят на ШРП поддържа така възведеното обвинение и предлага
на съда да наложи на подсъдимия наказание "лишаване от
свобода" в размер към минимума предвиден в закона, чието
изтърпяване бъде отложено при условията на чл.69 ал.1 от НК за срок от една
година.
Пострадалият К., действащ със съгласието на родителите си предяви граждански иск срещу подсЛюбенов за причинените му от деянието неимуществени вреди в
размер на 3200 лева и за причинени имуществени вреди за сумата от 6 800
лева. Съдът прие за съвместно
разглеждане в наказателното производство, предявения граждански иск и
конституира пострадалия като граждански ищец.
Защитата
на подсъдимият желае делото да се реши при условията на чл.61 от НК.
След преценка на събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за безспорно установено от фактическа страна следното:
На 12.10.2011г. в
гр.Шумен, около 21 ч.подсъдимият заедно със свои приятели решават да сплашат
пострадалият К., защото според тях той е търсил техен приятел за да го бие
предвид предишно спречкване.Отиват пред блока в който живее и виждат, че той е
пред входа заедно със приятелката си А. М. и приятелите Г.Ф. и И.И..След кратък
разговор с К., подсъдимият му нанася удар с ръка в областа на устата като
причинил на К.Е.К. средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на зъби-2
горни централни резци , с което е причинено затруднение в дъвченето според
заключението на вещото лице по назначената съдебно – медицинска експертиза.При
извършване на деянието подсъдимият е бил непълнолетен, но е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Основното
спорно обстоятелство по делото е дали ударът е нанесен с юмрук или с бокс или
друг наподобяващ на бокс железен предмет.Тук има две групи свидетелски
показания които следва да се анализират.Пострадалият заявява, че подсъдимият е
извадил нещо желязно от джоба си и след като го е сложил на ръката си е нанесъл
удара.Двамата му приятели, които са били в близост-Г. и И. също са категорични,
че подсъдимият е нанесъл удара и после е прибрал нещо в задния джоб.
Заключението на вещото лице др.В. е, че травматичните увреждания могат да се
получат по време и начин съобщен от пострадалият чрез удар с твърд тъп
предмет.От друга страна подсъдимият твърди, че е нанесъл удар с юмрук без да
ползва бокс или друго .Свидетелствалите негови приятели С.М., Ж.Г. , А.в.
заявяват, че не са видели подсъдимият да ползва нещо при нанасяне на удара, но
същевременно от техните показания става ясно, че те са носили наподобяващи на
бокс железни предмети “карабинери”, които са били предназначени за ползване при
сбиване между двете групи, в който смисъл е и обяснението на подсъдимия, който
е заявил на досъдебното производство, че са знаели, че пострадалият ще бъде с
приятели и затова са се подготвили и очаквали да стане сбиване между двете
групи.При тези данни съдът дава вяра на думите на пострадалия и св.И. и Г., тъй
като последните също заявяват, че са видели по ръцете на приятелите на
подсъдимия поставени въпросните “карабинери”, които наподобяват бокс, още по времето
когато е нанесен удар на пострадалия К., а ако тези предмети са били раздадени
в последствие нямаше как да бъдат видени, тъй като няма данни групите момчета
да са се виждали на по-късен етап.Съвсем достоверно е да се приеме, че
подготвяйки се за сбиване, подсъдимият и неговите приятели предварително са
поставили на ръцете си металните предмети.По нелогично е твърдението, че едва
по късно са си ги раздали опасявайки се , че може да бъдат нападнати в
последствие.Това, че е ползван метален предмет при нанасяне на удара може да се
заключи и от резултата от него, довел до избиване на двата зъба, което с оглед
възраст и физика на подсъдимият и единствено нанесен удар с такъв резултат е
трудно да бъде постигнат само с юмрук.На практика престъпният резултат е налице
независимо дали е нанесен удар с юмрук или с друг предмет и това не променя
квалификацията, но е от значение по-скоро във връзка с желанието на защитата да
представи случая като резултат от случайни действия от страна на подсъдимия
поради увлечение и лекомислие с ниска
степен на обществена опастност, а не с целенасочени предварително обмислени
действиея, подплатени с предварителна подготовка и нагласа, придружени с
помощни средства.В тази насока е и заключението по комплексната психолого-психиатрична
експертиза.
Така установената фактическа
обстановка съдът счита за установена въз основа на обясненията на
подсъдимия дадени в съдебно
заседание, и другите приобщени писменни и гласни доказателства. От приложеното по делото и прието от съда заключение
на съдебно-медицинската експертиза, подробно
обяснява механизма на причиняване на телесното увреждане, както и
присъединените на основание чл.283 от НПК писмените
доказателства по делото и тези представени и приети в хода на съдебното
следствие. Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото
са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и
водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение
във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда
по следните правни съображения:
Съдът като
прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.16 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние
подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление от общ характер, наказуемо почл.129, ал.2 вр. с чл.129 ал.1
,вр. с чл.63, ал.1 т.3 от НК,
защото:
* обект на престъплението са обществените
отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и
физическата цялост на личността;
* от обективна страна подсъдимият чрез
своите действия е въздействал на организма на пострадалия, което е довело до
престъпния резултат.От назначената по делото съдебно-медицинска експертиза се
установява, че в резултат на нанесеният от подсъдимия удар на К. са причинени описаните
травматични увреждания:
* субект на престъплението е непълнолетно
лице; липсват белези на физиологичен афект и е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
* от субективна страна престъплението е
извършено от подсъдимия с пряк умисъл.
Като причина за извършване на престъплението
следва да се отбележи несъобразяването и незачитането на обществените
отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и
физическата цялост на личността.
При определянето на наказанието съдът
прецени: Степента на обществената опасност на конкретното деяние - касае се за
престъпление срещу личността, което е с висока степен на обществена
опасност; Степента на обществена опасност на дееца - данните за личността му – както и подбудите
за извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства от значение
за отговорността на подсъдимия:
* смекчаващите вината обстоятелства – чисто
съдебно минало,
добри характеристични данни
* отегчаващи вината обстоятелства – съдът
не констатира такива;
Гореизложените
обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в
чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия, като
наказанието бъде определено при неконстатиране на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, а именно: За престъплението за което е обвинен е
предвидено наказание "лишаване от свобода" дотри години. Съдът съобразявайки
горните обстоятелства, счита че справедливо и съответно на извършеното ще бъде
налагане на наказание “лишаване от свобода” в размер близък до минимума
предвиден от закона за това престъпление, а именно три месеца. Същевременно
съда обсъди данните за личността на подсъдимия – чистото му съдебноминало,
извършеното престъпление по смисъла на закона не е “тежко” и факта, че са
налице всички законови предпоставки за прилагане на чл. 69ал.1 от НК, и направи
извода, че целите на наказателната репресия ще могат да се постигнат като бъде
отложено изтърпяването му за изпитателен срок от една година от влизане на
присъдата в сила. Така определеното наказание съдът счита
за справедливо и съответстващо на тежеста, обществената опасност и моралната
укоримост на престъплението и подходящи да повлияят поправително и
превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения.
Освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително
върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а
освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове
на обществото.
По отношение на
предявения граждански иск:
По отношение на
предявения граждански иск за претърпените от К.Е.К. неимуществени вреди, съдът
счита, че същият е допустим и основателен по следните правни съображения: Претендира се
гражданска отговорност за причинени в резултат на процесните деяния неимуществени
вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна последица свързана с нарушаване на
определени задължения, произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване
на общото правило да не се вреди другиму – чл.45 ЗЗД. В кръга на претендираните
неимуществени вреди влизат най-общо казано всички отрицателни последици
настъпили за пострадалия, при наличието на които възниква разглежданата
отговорност. Изходно положение е правилото, според което се дължи обезщетение
за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от престъпното
посегателство /чл.51 от ЗЗД/. Налице е противоправно поведение от страна на подсъдимия Л., в резултат на
което са възникнали вредите от престъплението и тези вреди са в причинна
връзка с определена обективирана, съзнателна човешка проява. Размерът на
обезщетението за неимуществените вреди следва да овъзмезди пострадалия за всички
отрицателни последици, които са настъпили в резултат на престъплението, въпреки, че
засегнатите блага в тези случаи нямат цена. Следва да се съчетае действителната
незаместимост на загубеното благо с необходимостта да се даде обезщетение,
макар и несъвършено. Разпоредбата на чл.52 от ЗЗД указва съдът да
определи размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. От
правилото на чл.52 ЗЗД произтича, че не само размерът, но и основанието на
обезщетението е подчинено на справедливостта /т.13 от Постановление № 7/1959г. на Пленума
на ВС/. Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението, а именно –
характерът на увреждането, начинът на извършването,
обстоятелствата при които е извършено то, допълнителното влошаване на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания и пр. /Постановление
№ 4/1968г. на Пленума на ВС/.
Именно съобразявайки всички тези обстоятелства, съдът констатира
следното – в резултат на деянието са били причинени болки и страдания на
пострадалия К..Предвид на това и във връзка с претенцията за обезщетение на
неимуществени вреди, съдът на основание чл.52 от ЗЗД счита, че е справедливо
така претендирания граждански иск да бъде уважен до размер 2000 /две хиляди/
лева, като взема предвид претърпените болки и страдания в резултат на
процесното престъпно посегателство над пострадалия и причинната връзка между
тях, отчитайки, че следва да бъде овъзмезден за причинените болки и страдания
на пострадалия в резултат на деянието по чл. 129 ал.2 от НК. Вредите от непозволеното
увреждане са изискуеми към момента на деликта – престъплението. От този момент
виновният им причинител изпада в забава. Като носимо парично задължение при
забава на плащане длъжникът дължи законната лихва, определена от Министерски
съвет за съответния период на забава до пълното издължаване. Поради това
уваженият размер на гражданският иск следва да бъде присъден ведно със
законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на увреждането, а
именно – 10.10.2011г. до окончателното му заплащане. В останалата му част до
пълния предявен размер, гражданският иск следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
Що се
отнася до предявеният иск в размер на 6800 лева за причинени имуществени вреди,
съдът счита, че към този момент е недоказан поради това, че не са представени
доказателства за направени разходи за лечението и евентуално на по -късен етап
след събиране на доказателства за извършените разходи , такъв иск следва да се
разгледа по реда на ГПК.
По този
начин и с това наказание, съдът счита, че ше бъдат постигнати целите на
генералната и специалната превенция.
На основание чл.189 ал.3 от ПНК,
съдът възложи на подсъдимия направените деловодни разноски в размер на 310 лева и 5 /пет/ лева такса за издаване на
изпълнителен лист.
Водим от горното съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: