№ 837
гр. Горна Оряховица, 25.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Илина В. Джукова-Караиванова
при участието на секретаря Емануела Пл. Бангеева
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова-Караиванова Гражданско
дело № 20234120102473 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД твърди, че между него и
ответника С. Т. Ц. бил сключен договор № 71РКО-А0238/28.06.2006 г. за
издаване на кредитна карта без депозит Visa класическа , по силата на който
предоставил на ответника кредитен лимит (овърдрафт) в размер 800 лв. и
краен срок за погасяване 28.06.2008 г. Твърди, че с анекс от 30.03.2007 г.
кредитният лимит бил увеличен на 2000 лв., а с анекс от 30.10.2007 г., срокът
за ползване бил удължен до 30.03.2009 г., като същият се удължавал
автоматично за нов едногодишен срок, тъй като титулярят не е уведомявал
банката за прекратяване на договора най-малко 60 дни преди изтичане на
текущия срок и банката не е уведомявала титуляря за прекратяване на
Договора най-малко 30 дни преди изтичане на текущия срок. Твърди, че с
анекс от 24.09.2008 г. кредитният лимит бил увеличен на 4 000 лв. Твърди, че в
периода 28.06.2006 г. – 19.12.2008 г. кредитът е многократно усвояван, а в
периода 07.08.2006 г. – 10.12.2008 г. е частично погасяван по главница и
лихви. Твърди, че кредитът е в просрочие от 19.12.2008 г. и поради
неизпълнение на задължение от ответника над 5 работни дни след падежа
съгласно предвиденото в Общите условия, банката е придобила право да
превърне кредита в предсрочно изискуем. На 07.10.2020 г. била връчена
покана за плащане на просроченото задължение в 5-дневен срок и след
изтичането му – на 13.10.2020 г. обявила овърдрафта за изцяло и предсрочно
1
изискуем. Моли за постановяване на решение, с което да се приеме за
установено съществуването на вземанията на ищеца по договора за издаване
на кредитна карта без депозит Visa класическа № 71РКО-А0238/28.06.2006 г.
за сумите 2 000 лв. – главница, ведно със законната лихва от 18.11.2020 г. до
окончателното й изплащане; 1 134,97 лв. – просрочена договорна лихва за
периода от 12.10.2017 г. до 12.10.2020 г.; 1 429,05 лв. – наказателна лихва за
периода от 12.10.2017 г. до 12.03.2020 г.; 314,81 лв. – наказателна лихва за
периода от 14.05.2020 г. до 12.10.2020 г.; 43,20 лв. – разноски за връчване на
покана за доброволно изпълнение, за които е издадена заповед №
332/19.11.2020 г. и изпълнителен лист № 164/19.11.2020 г. по ч.гр.д. №
1771/2020 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица. Претендира се
присъждане на сторените в заповедното и исковото производство разноски.
Ответникът С. Т. Ц. оспорва кредитният лимит да е предоставен от
ищеца, както и да е подписан анекс от 24.09.2008 г. за увеличение на
кредитния лимит на 4 000 лв. Счита, че падежът на задължението е настъпил с
изтичане на уговорения в анекс от 30.10.2007 г. срок – 30.03.2009 г. и към
момента на предявяване на иска погасителната давност е изтекла. Счита
определената възнаградителна и наказателна лихва за противотиворечащи на
добрите нрави поради несъразмерно високите си размери. Моли за
отхвърляне на исковете.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ, вр. чл.9 ЗПК и чл.86, ал.1 ЗЗД да
се признае за установено съществуването на вземания по договор за
потребителски кредит, за които е издадена заповед за изпълнение.
Уважаването им, с оглед твърденията на ищеца, е предпоставено от
кумулативното установяване на следните материалноправни предпоставки:
наличие на действително правоотношение по сключен договор № 71РКО-А-
0238/28.06.2006 г. за издаване на кредитна карта без депозит Visa класическа и
анекси към него с твърдяното от ищеца съдържание; ползване на кредитния
лимит; настъпване на твърдените предпоставки за настъпване на предсрочна
изискуемост на кредита – преустановяване на плащанията от 19.12.2008 г.,
получаване на покана за погасяване на задълженията в 5 дневен срок, изтичане
на срока без те да са погасени, както и размера на направените разноски за
връчване на покана за доброволно изпълнение.
Договорът за издаване на кредитна карта без депозит Visa класическа
№ 71РКО-А0238/28.06.2006 г. установява, че „Първа инвестиционна банка“
АД се задължила да предостави на ответника банков кредит овърдрафт в
размер на 800 лв., усвоим посредством безналични плащания на стоки или
услуги и теглене на пари в брой от терминално устройство АТМ или ПОС с
кредитна карта Visa класическа, която банката се задължила да предостави.
2
Уговорено било, че за предоставения кредит се дължи заплащане на
възнаградителна лихва от 15,75 % годишно (0,75 % на месец) за първата
година на действие на договора и 18 % годишно (1,5 % на месец) за
следващата, при грастисен период от 45 дни, в който не се начислява лихва
върху ползваните и погасени до датата на падежа суми.
Кредитната карта се издавала със срок на валидност 24 месеца, който
бил и краен срок за погасяване на предоставения кредит, освен ако не срокът
не бъде продължен. За такова продължаване на срока в договора не са уредени
начин, предпоставки или условия. В договора е посочено, че е сключен при
Общи условия за издаване на кредитна карта Visa класическа, които не са
представени. Измежду представените от ищеца общи условия, най-рано
приети са Общи условия на “Първа инвестиционна банка" АД за издаване и
ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Mastercard и
Visa – с решение на съответния орган на кредитора от 24.07.2007 г. Те са
приети след сключване на договора и имат различно наименование от
посоченото в чл.8 от договора. Така договорът бил сключен при общи
условия, но неустановяването на тяхното съдържание е основание съдът да
приеме, че за продължаването на срока на ползване на кредита, съвпадащ със
срока на валидност на кредитната карта – 24 месеца, било приложимо общото
правило за последващо постигане на съгласие за това в писмена форма.
Не са представени доказателства за предоставяне на ответника на
кредитна карта, но заключението по задача № 1 от съдебно-счетоводната
експертиза установява, че първото усвояване на част от лимита – 400 лв., било
на датата на сключване на договора – 28.06.2006 г. Доколкото единственият
начин за ползване на отпуснатия лимит е чрез издадена от ищеца кредитна
карта, то е явно, че такава е била издадена и получена от ответника още на
28.06.2006 г. По тази причина първоначално уговорения срок на договора бил
до 26.06.2008 г.
С анекс от 30.03.2007 г. кредитният лимит бил увеличен на 2 000 лв., а с
анекс от 30.10.2007 г. срокът на за ползване на овърдрафта бил продължен до
30.03.2009 г. Последният подписан от страните анекс съдържа декларация от
ответника, че е запознат и приема спрямо правоотношението да се прилагат
измененията и допълненията на общите условия от 24.07.2007 г. В действащия
към датата на сключване на договора и анекса ЗПК /отм./ липсва изискване,
идентично с това на чл.11, ал.2 ЗПК за подписване на общите условия на всяка
страница, поради което приложими са общите правила за приемане на общите
условия. Изявлението в договора съставлява приемане на общите условия,
изключващо необходимост от предоставяне на срока по чл.16, ал.3 ЗЗД. По
тези съображения, аргументите на ответника, че общите условия не са
приложими към правоотношението, е неоснователно.
В чл.36.1. от тези общи условия било уредено, че срокът за ползване на
овърдрафта се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен срок при
условие, че титулярят не е уведомил банката за прекратяване на договора най-
3
малко 60 дни преди изтичане на текущия срок, респ. при условие, че банката е
уведомила титуляря за прекратяване на договора най-малко 30 дни преди
изтичане на текущия срок. Същите по съдържанието си са и клаузите на
чл.19.1.1. от общите условия от 24.04.2020 г. Така от 24.07.2007 г. насетне е
изменен начинът за продължаване на срока на ползване на кредита, като е
дерогирано общото диспозитивно правило за постигане на съгласие между
страните всеки път преди изтичане на срока на договора и наместо него е
уредено продължаване на срока при липса на уведомление за прекратяване на
договора. Посоченото не противоречи на чл.6, ал.4 ЗПК /отм./, защото
предпоставките за продължаване на срока на договора, са уредени писмено.
Служебната проверка по чл.7, ал.3 ГПК не установи клаузата да е нищожна
поради неравноправност, в т.ч. и в хипотезата на чл.143, ал.2, т.9 ЗЗП. Срокът,
в който потребителят трябва да заяви прекратяването на договора – най-малко
60 дни преди датата на изтичането му, не е прекалено отдалечен от тази дата,
предвид общата продължителност на срока, с който договорът се подновява –
една година. Действително, липсват каквито и да е доказателствата за
предоставяне на нови кредитни карти на ответника, но неполучаването на
кредитна карта не води до прекратяване на договора (арг. от чл.36.4 от общите
условия). Следва да се отчете още, че фактическото преустановяване на
ползването на кредита също не е сред основанията за прекратяване на
договора (арг. от чл.36.1. и чл.36.2 от общите условия). Така при липса на
твърдения за отправени от страните уведомления за прекратяване на договора,
срокът му не е изтекъл на посочената в договора дата – 30.03.2009 г., а е бил
продължаван автоматично за нов едногодишен срок съгласно чл.36.1. от
общите условия. Да се приеме застъпената от ответника теза, че страните били
обвързани само до първоначалния срок, посочен в анекса, би означавало да не
се държи сметка, че договорът е сключен при общи условия, съответно – да се
игнорира предвиденото в тях продължаване на срока (така и Решение №
50186/16.11.2022 г. по гр. д. № 4472/2021 г., III Г.О. на ВКС, постановено по
идентичен случай).
Не се представиха доказателства да е сключен между страните
твърдения от ищеца анекс от 24.09.2008 г. за увеличения на кредитния лимит.
За посоченото обстоятелство на ищеца бе указано по реда на чл.146. ал.2
ГПК, че не сочи доказателства. По общо правило и доколкото посоченото
съставлява съществен елемент от договора за кредит, то трябва да се уговори
писмено, поради което съдът няма основание да приеме, че такъв анекс е
сключен.
Видно от заключението по задача № 1 от съдебно-счетоводната
експертиза, в периода от 26.06.2008 г. до 11.12.2008 г. кредитът е усвояван чрез
теглене на АТМ, погасяване на начислени такси и лихви, като общата ползвана
от ответника сума е в размер 8 170,05 лв., поради което възражението на
ответника, че кредитният лимит не е предоставен (ползван) е неоснователно.
За същия период ответникът е направил плащания за погасяване на кредита в
общ размер 4 139,20 лв. След 11.12.2008 г. ищецът продължил да начислява
4
възнаградителна и наказателна лихва по кредита, но плащанията били
преустановени.
Установената липса на плащания след 11.12.2008 г. изпълнява
предпоставката на чл.28, б.“а“ от Общите условия – неизпълнение на
задължение по договора или общите условия повече от 5 работни дни след
датата, на която е станало изискуемо, най-малко защото такова е задължението
за заплащане на минимална погасителна вноска, дължимо ежемесечно (чл.18
от Общите условия). Съгласно чл.28 от Общите условия в тази хипотеза
банката има право да превърне кредита в предсрочно изискуем след писмено
предизвестие до титуляря за срок, определен от банката. Писмените
доказателства установяват, че покана-предизвестие вх.№ 12085/13.07.2020 г.
на ЧСИ № 809 – КЧСИ за доброволно изпълнение на задълженията на
ответника в срок от 5 дни, с предупреждение, че при неизпълнение, кредитът
ще бъде осчетоводен като предсрочно изискуем, била получена от него по
реда на чл.47, ал.5 ГПК на 29.07.2020 г.
Даденият от банката срок е изтекъл на 03.08.2020 г. Между
осъществяването на двете предпоставки за надлежно упражняване на правото
на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем по смисъла на чл.60,
ал.2 ЗКИ според приетото в т.18 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г.
по тълк.д.№ 4/2013 на ОСГТК на ВКС – неизпълнение на договорните
задължения за плащане и уведомяване, че банката ще упражни правото,
действително са изтекли повече от пет години. Въпреки това, падежът на
задължението е настъпил след осъществяване и на втората от кумулативно
предвидените предпоставки. С оглед съдържанието на правоотношението и
начинът на ползване и погасяване на кредита, предоставен като овърдрафт, за
процесния договор не е приложимо разрешението, че изискуемостта на
отделни части от главницата и лихвата настъпва в различни моменти
съобразно уговореното в погасителен план и давността за всяка част тече от
датата падежа на погасителната вноска (приетото в Тълкувателно решение №
3/21.11.2024 г. по тълк.д. № 3/2023 г. на ОГГТК на ВКС). Изложеното до тук
мотивира съда да приеме, че изискуемостта на задължението за заплащане на
главницата, представляваща отпуснатия кредитен лимит, е настъпила с
изтичането на дадения срок за доброволно плащане – на 03.08.2020 г., както и
че не са изтекли повече от пет години от тази дата преди предявяването му в
заповедното производство.
Установяването на дата на настъпване на предсрочната изискуемост,
различна от претендираната от кредитора, не променя основанието, на което
вземането е предявено. Това е така, защото предметът на производството се
определя от правното твърдение на ищеца (кредитор) в исковата молба за
съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена
заповед за изпълнение (приетото в т.17 на Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Съдът не е обвързан
от посочената от кредитора дата на предсрочната изискуемост и може с оглед
доказателствата да определи друг момент на настъпването й или настъпване
5
на изискуемост на краен падеж преди приключване на съдебното дирене.
Съгласно чл.20 от общите условия от 24.07.2007 г. (идентичен с чл.10.3.
от общите условия от от 24.04.2020 г.), при прекратяване на договора,
независимо от основанието, кредитополучателят дължи заплащане на всички
задължения до дебитното салдо, в т.ч. главницата, лихви, такси, разноски и
комисионни. Размерът на усвоения и непогасен кредитен лимит в случая е
равен на размера на установения отпуснат овърдрафт – 2 000 лв. Договорната
лихва се претендира за периода от 12.10.2017 г. до 12.10.2020 г., но предвид
датата на настъпване на предсрочната изискуемост, тя се дължи само до
03.08.2020 г. Съгласно заключението по въпрос № 3 от експертизата, за
дължимата за претенидрания период договорна лихва, изчислена върху
главница от 2 000 лв. би била 1 097 лв., а за периода до 03.08.2020 г., на
основание чл.162 ГПК, съдът определели размера на вземането на 1 027 лв.
Наказателната лихва върху непогасената главница в размерите по 1л.14.1,
съответно – чл.22 от общите условия се претендира за периодите 12.10.2017 г.
– 12.03.2020 г. и 14.05.2020 г. – 12.10.2020 г. (съгласно чл.6 ЗМДВИП),
изчислена от вещото лице съответни в размери 1 373,56 лв. и 236,44 лв.
Обсъдената по-горе норма на общите условия задължава ответника да заплати
и всички разноски. Съгласно издадената фактура № **********/16.07.2020 г.
банката заплатила на съдебния изпълнител такса за връчване на поканата от
86,40 лв., но от тази сума се претендира само 43,20 лв.
По изложените до тук съображения, ответника дължи на „Първа
инвестиционна банка“ АД от ответника за заплащане на главицата от 2 000
лв., съставляваща кредитния лимит по договора за издаване на кредитна карта
без депозит Visa класическа № 71РКО-А0238/28.06.2006 г. и анекси към него
от 30.03.2007 г. и 30.10.2007 г.; 1 027 лв. - възнаградителна лихва за периода
12.10.2017 г. – 03.08.2020 г., но не и за периода 04.08.2020 г. – 12.10.2020 г.;
1 373,56 лв. – наказателна лихва за периода 12.10.2017 г. – 12.03.2020 г.; 236,44
лв. – наказателна лихва за периода 14.05.2020 г. – 12.10.2020 г., както и 43,20
лв. – разноски за връчване на покана за доброволно изпълнение. Исковете за
съществуване на вземанията се явяват основателни до посочените размери и
периоди, поради което следва да се уважат в посочената част и да се отхвърлят
над нея.
По присъждане на направените разноски:
Предвид изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право
да му се присъдят направените разноски в заповедното и в исковото
производство, съразмерно на уважената част от исковете. От негова страна е
направено такова искане и са представени доказателства да е сторил разноски
в заповедното производство в общ размер 148,44 лв. (98,44 лв. за държавна
такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение), от които му се следват
съразмерно 142,45 лв. Ищецът е сторил в исковото производство разноски от
общо 1 048,44 лв. (98,44 лв. за държавна такса; 600 лв. за депозит за
възнаграждение за особен представител; 350 лв. за депозит за възнаграждение
6
на вещо лице). Доколкото ищецът е представляван от юрисконсулт, дължи се
съгласно чл.78, ал.8 ГПК и се претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Неговият размер, съгласно посочената норма, следва да бъде
определен от съда, но не повече от максималния размер съгласно чл.37 ЗПП
вр. Раздел IV от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съобразявайки
правната сложност на спора, обусловена от договорните и нормативните
изменения през продължителното време на действие на договора (около 14
години), и отчитайки цената на иска и реално осъществената защита на
предявените права, съдът определи дължимото юрисконсултско
възнаграждение на 150 лв. Така общият размер на разноските, направени от
ищеца в исковото производство пред настоящата инстанция е 1 198,44 лв., от
които ответникът дължи заплащане на 1 150,08 лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски,
съразмерно на отхвърлената част от исковете, но като представляван от особен
представител, той не е сторил такива, поради което не му се следват.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че С. Т.
Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.*****, ул.“*****“ № ***, вход
„***“, апартамент № *** дължи на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Цариградско шосе“ № 111 П, представлявано заедно всеки двама от
изпълнителните директори С. А. П., Н. Х. Б. ш Р. И. Б., сумата от 2 000 лв.
(две хиляди лева), представляваща неплатена главница по Договор за
издаване на кредитна карта без депозит Visa класическа № 71РКО-
А0238/28.06.2006 г. и анекси към него от 30.03.2007 г. и 30.10.2017 г., ведно
със законната лихва върху главницата считано от 18.11.2020 г. до изплащане
на вземането; сумата от 1 027 лв. (хиляда двадесет и седем лева) ,
представляваща договорна лихва за периода от 12.10.2017 г. до 03.08.2020 г.;
сумата от 1 373,56 лв. (хиляда триста седемдесет и три лева и петдесет и
шест стотинки), представляваща наказателна лихва за периода от 12.10.2017
г. до 12.03.2020 г.; сумата от 236,44 лв. (двеста тридесет и шест лева и
четиридесет и четири стотинки), представляваща наказателна лихва за
периода от 14.05.2020 г. до 12.102020 г. и сумата от 43,20 лв. (четиридесет и
три лева и двадесет стотинки), представляваща разноски за връчване на
покана чрез частен съдебен изпълнител, за които са издадени заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №
332/19.11.2020 г. и изпълнителен лист № 164/19.11.2020 г. по ч.гр.д. №
1771/2020 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, като ОТХВЪРЛЯ
исковете в частта за разликата над установения размер на договорна лихва –
7
1 027 лв. (хиляда двадесет и седем лева) до претендирания размер от 1 134,97
лв. (хиляда сто тридесет и четири лева и деветдесет и седем стотинки), или за
сумата от 107,97 лв. (сто и седем лева и деветдесет и седем стотинки) ,
както и за периода от 04.08.2020 г. до 12.10.2020 г.; в частта за разликата над
установения размер на наказателната лихва за периода от 12.10.2017 г. до
12.03.2020 г. – 1 373,56 лв. (хиляда триста седемдесет и три лева и петдесет и
шест стотинки), до претендирания размер – 1 429,05 лв. (хиляда четиристотин
двадесет и девет лева и пет стотинки), или за сумата от 55,49 лв. (петдесет и
пет лева и четиридесет и девет стотинки) и в частта за разликата над
установения размер на наказателната лихва за периода от 14.05.2020 г. до
12.102020 г. – 236,44 лв. (двеста тридесет и шест лева и четиридесет и четири
стотинки), до претендирания размер – 314,81 лв. (триста и четиринадесет лева
и осемдесет и една стотинки), или за сумата от 78,37 лв. (седемдесет и осем
лева и тридесет и седем стотинки).
ОСЪЖДА С. Т. Ц., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.*****,
ул.“*****“ № ***, вход „***“, апартамент № *** да заплати на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Цариградско шосе“ № 111 П, представлявано
заедно всеки двама от изпълнителните директори С. А. П., Н. Х. Б. ш Р. И. Б.
сумата от 142,45 лв. (сто четиридесет и два лева и четиридесет и пет
стотинки), представляваща направени разноски за заплащане на държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство,
съразмерно на уважената част от исковете и сумата от 1 150,08 лв. (хиляда
сто и петдесет лева и осем стотинки), представляваща направени разноски за
заплащане на държавна такса, депозит за възнаграждение на особен
представител, депозит за възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение в първоинстанционното производство, съразмерно на
уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи на
страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
8