Решение по дело №1325/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Началник група в ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, чрез юриск. М. - П. против Решение № 697/16.05.2024 г., постановено по АНД № 2398/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е отменено Наказателно постановление № 24-1030-001532/15.03.2024 г., издадено от Началник група в ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, с което на Е. П. П., [ЕГН], на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, както и са отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР.

Жалбоподателят оспорва извода на ПРС за отмяна на НП, че наложената санкция се явява форма на непропорционална репресия. Твърди се, че е взета предвид обществената опасност на извършеното нарушение, поради което и е наложено минимално предвиденото в закона наказание. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на НП. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – Е. П. П. в писмен отговор посочва, че в деня на акта управлявал МПС регистрирано в КАТ с поставени регистрационни табели, като за служебната дерегистрация не бил уведомен. Твърди, че вече е наказан с фиш за това, че не е регистрирал МПС-то след придобиването му. Посочва, че ако влезе в сила наказателното постановление, реално би бил лишен от средство за препитание и издръжка на малолетните си деца. Моли съда да остави в сила решението на ПРС. В съдебно заседание, ответникът поддържа отговора по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив, счита жалбата за неоснователна.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което същата се явява ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

За да отмени наказателното постановление, районен съд е приел, че деянието е съставомерно от обективна и субективна страна по чл. 140, ал.1 ЗДвП, но е направил извод, че наложените санкции противоречат на принципа за пропорционалност, прогласен в чл. 5 § 4 от Договора за Европейски съюз и чл. 49, ал.3 от Хартата за основните права на ЕС, според който налаганата санкция не следва да надхвърля минимално необходимото, с оглед постигане на законовите цели, като в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с преследваните легитимни цели. Районен съд се е позовал на справка за регистрация и справката за нарушител/водач, като е посочил, че нарушението е отстранено още в деня на съставяне на АУАН, а деецът не може да се определи като рисков водач. В мотивите на оспорения съдебен акт е посочено, че П. работи по трудов договор на длъжност "куриер на храна с лична кола“ и ако бъде лишен от правото да управлява МПС, същият би бил лишен от средство за препитание и издръжка на малолетните си деца, като лишаването от правоуправление освен това би затруднило транспортирането на децата до ясла, детска градина и училище, и грижите за възрастната баба на дееца.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Настоящият касационен състав счита, че въз основа на правилно установени факти, районен съд е извел неправилни изводи досежно непропорционалността на санцията.

От фактическа страна се установява, че на 14.01.2024г., около 13:05 часа в [населено място], на [улица]в района на кръстовището с [улица], Е. П. П. е управлявал моторно превозно средство "Опел Агива", с рег. № [рег. номер], който не е бил регистриран по надлежния ред съгласно Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства /наричана по-долу за краткост Наредба № I-45 от 24.03.2000г./. Установява се още, че регистрацията на автомобила е била прекратена на 10.11.2023г. по реда на чл.143, ал.15 от ЗДВП, тъй като Е. П. като собственик на автомобила в двумесечен срок от придобиването не е изпълнил задължението си да го пререгистрира. В съставения АУАН серия GA № 1150042 от 14.01.2024г., подписан от п. без възражения е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.140, ал.1, пр. 1 от ЗДвП.

С мотивирана резолюция № 24-1030-[рег. номер]/2024г. Началник група в ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ – Пловдив на основание чл.54, ал.1, т.9 от ЗАНН е прекратил административнонаказателното производство по АУАН серия GA № 1150042 от 14.01.2024г.

Процесното НП е издадено въз основа на Постановление от 28.02.2024 г. на прокурор при Районна прокуратура [населено място], с което е отказано да се образува досъдебно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, прекратена е преписка № 1434/2024 г. по описа на Районна прокуратура [населено място] и е постановено препис от постановлението да се изпрати на Началника сектор „Пътна полиция“ – Пловдив при ОДМВР – Пловдив за реализиране на административно-наказателната отговорност по отношение на Е. П. П..

Нормата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП поставя изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Нарушението на това правило се санкционира от разпоредбата на чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, която предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. В случая, от значение за ангажиране отговорността на водача е единствено това дали същият е управлявал моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Доказателствата сочат, че на посочените в НП дата, място и час, Е. П. е управлявал моторно превозно средство "Опел Агива", с рег. № [рег. номер], чиято регистрация е била служебно прекратена на 10.11.2023 г.

Видно от приложения по преписката договор за дарение на идеални части от МПС, на 08.09.2023г. П. Ф. М., В. Н. Й. – М. и Й. Н. К. са дарили на Е. П. П. собствените си 7/8 идеални части от лек автомобил, марка Опел, модел Агива, рег. № [рег. номер]. Според нормата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба. Съгласно легална дефиниция дадена в § 2, т. 4 от ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. „регистрация“ е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. А съгласно чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването му, не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

Нормата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, кореспондира с нормата на чл. 18б, ал. 1, т. 10, вр. чл. 18, ал. 1, т. 2 от Наредба №I-45/24.03.2000 г., предвиждаща служебно прекратяване на регистрацията на автомобил, при неизпълнение на задължението за регистрация, от страна на новия собственик. Анализът на цитираната разпоредба на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, налага извода, че регистрацията на МПС се прекратява по силата на закона, след изтичане на двумесечния срок за регистрация от страна на новия собственик на автомобила, като резултат от неизпълнението на законовото му задължение - да регистрира закупения от него автомобил. В тази хипотеза законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на същия. На водача на автомобила е вменено задължението да управлява по пътищата само МПС, което е регистрирано по надлежен ред.

Съобразно действащото законодателство, собственикът на МПС е носител на задължението да регистрира закупения от него автомобил, съобразно нормата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, поради което е длъжен да познава законовите последици, явяващи се резултат от неизпълнението на това му задължение - в случая, прекратяването на регистрацията на автомобила. Незнанието на закона (че трябва да се регистрира автомобила и в какъв срок) в случая не оправдава санкционираното лице.

Неоснователно е възражението на Е. П., че за служебната дерегистрация не бил уведомен. По аргумент от чл. 18б, ал. 2 от Наредба №I-45/24.03.2000 г., не е предвидено изискване за уведомяване на собственика на превозното средство за служебното прекратяване по ал. 1, т. 10. Правилата на ЗДвП и Наредба №I-45/24.03.2000 г. ясно сочат способа за служебно прекратяване на регистрацията и момента на настъпване на неизгодния резултат, а именно от датата на отбелязване в автоматизираната информационна система на МВР, за което действие не се дължи нарочно съобщаване. Така от момента на служебното прекратяване на регистрацията, всяко действие на водача по управляване на нерегистрираното превозно средство ще доведе до реализиране на състава на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

В настоящия случай е неприложимо Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълкувателно дело № 3 от 2022 г. на Общото събрание на съдиите от наказателната колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, съгласно което не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. Даденото от Общото събрание на съдиите от наказателната колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС тълкуване кореспондира с изричното съдържание на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, който за разлика от чл. 145, ал. 2 от ЗДвП поставя задължение за контролните органи да уведомят собственика на автомобила за факта на прекратяване на регистрацията. В процесния случай, механизма на извършеното нарушение е различен, тъй като задължението на собственика да регистрира превозното средство не е извън обхвата на субективните му възприятия за активно поведение. Неблагоприятно засягане за собственика на автомобила е предвидено като задължителен резултат при настъпване на определен юридически факт – изтичане на двумесечен срок от датата на придобиване на автомобила и неизпълнение на задължението по чл. 145, ал. 2 от ЗДвП.

Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Административнонаказващия орган е наложил наказанията глоба и лишаване от право да управлява МПС в предвидения минимален размер. Не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т. е. не е налице "маловажен случай" на административно нарушение. Нарушение е формално, на просто извършване и в състава му не е предвидено настъпването на определен съставомерен резултат. Нарушението е типично за същите от този вид. Целта на ЗДвП е да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства, поради което са засилени контролът и отговорността при такива нарушения.

Неправилни са изводите на районен съд относно пропорционалността на наказанията, които са определени в законовия минимум, установен от законодателят съобразно значимостта на засегнатите обществени отношения. Твърденията на наказаното лице за служебната му заетост като "шофьор" и личната му заетост да транспортира децата си до градина и училище са ирелевантни към определените в минимален размер наказания. Всеки правоспособен водач на МПС, преди да предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, в т. ч. дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред. В случая п. е управлявал превозното средство без надлежна регистрация повече от два месеца.

Неправилен е извода на районен съда, че деецът не може да се определи като рисков водач с оглед това, че доброволно е заплащал всички наложени му глоби. Видно от приложената по преписката справка за нарушител/водач, на Е. П. са издадени 21 фиша и 4 наказателно постановления.

Наказателното постановление е законосъобразно, като издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон, включително относно определените наказания, които са в предвидените по закон минимални размери, под които нито наказващият орган, нито съдът могат да определят наказания. Определените от законодателя минимални размери са преценени като пропорционални на преследваните от чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказване.

Като е отменил Наказателно постановление № 24-1030-001532/15.03.2024 г., издадено от Началник група в ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, районният съд е постановил валиден и допустим, но неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен, като бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да се потвърди процесното наказателно постановление.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 63д от ЗАНН, в полза на касатора следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 80 лева, юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 697/16.05.2024 г., постановено по АНД № 2398/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-1030-001532/15.03.2024 г., издадено от Началник група в ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, с което на Е. П. П., [ЕГН], на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, както и са отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР.

ОСЪЖДА Е. П. П., [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], вх. Б, ет. 2, ап. 7, да заплати на ОДМВР Пловдив, сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.