№ 50212
гр. София, 10.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Частно
гражданско дело № 20241110139413 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 372587/19.11.2024г. на длъжника Т. В. Л. за изменение
в частта за разноските на определение № 44511/01.11.2024г по ч.гр.д.№ 39413/2024г по
описа на СРС, 153 състав, с което частично е обезсилена издадената заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК.Направено е искане за присъждане в полза на длъжника на адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева, като се изтъква, че съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт,
с който делото приключва в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за
разноски.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК от името на заявителя „.“ ООД е депозиран отговор, в
който се подчертава, че подадената молба по чл. 248 ГПК е неоснователна. Посочва се, че
длъжникът няма право на разноски, тъй като той е станал повод за образуване на
производството, доколкото не е заплатил своевременно дължимите суми. Подчертава се, че
в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение липсва разпоредба
определяща възнаграждение за подаване на възражение по чл. 414 ГПК, доколкото за
възражението не се изисква обосноваване. Ето защо се моли молбата да бъде оставена без
уважение.
Като взе предвид изложените в молбата доводи и данните по делото, съдът намира
следното:
Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок, (срокът за обжалване
на определението, доколкото препис от същото не е връчен на длъжника, въпреки изричното
указания на съда) от процесуално легитимирана страна, поради което се явява допустимо.
Разгледано по същество искането е частично основателно.
Производството по делото е образувано по подадено от „.“ ООД заявление за
издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 от ГПК, срещу Т. В. Л., като в полза
на дружеството е издадена поисканата заповед. След връчване на издадената от съда
заповед за изпълнение на длъжника, същият е подал възражение по чл. 414 от ГПК, че не
1
дължи заплащането на посочените в заповедта за изпълнение парични суми, като са
представени и договори за правна защита и съдействие, сключени от длъжника с уговорено
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева и направено отбелязване, че сумата е
заплатена в брой.
Предвид постъпилото възражение съдът е указал на основание чл. 415 от ГПК на
заявителя, че може да предяви иск за процесното вземане срещу длъжника в едномесечен
срок от съобщението, като заявителят е предупреден за последиците от непредявяването на
иск. Въпреки това, заявителят е предявил иск не за цялото вземане по заповедта, а само за
част от него, поради което издадената срещу Т. В. Л. заповед за изпълнение е обезсилена в
частта, касаеща сумите, за които заявителят не е предявил иск. По делото не са ангажирани
доказателства, че непредявяването на иск за пълния размер на вземането по заповедта за
изпълнение се дължи на извършено плащане от страна на длъжника или признание, че
сумите се дължат и сключване на извънсъдебно споразумение за тях.
С оглед релевираните от двете страни доводи относно дължимостта на разноски за
длъжника в заповедното производство и размера на дължимото адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство на длъжника, съдът приема следното:
Настоящият състав изцяло споделя застъпената от Върховния касационен съд
практика, обективирана в определение № 140/19.03.2020г. по ч.т.д.№ 236/2020г. на ВКС, ІІ
т.о. и определение № 45/23.01.2019г. по ч.т.д.№ 3074/2018г. на І т.о, съгласно която
заповедното производство е уредено като едностранно. Затова в чл. 7, ал. 7 от НМРАВ то е
поставено наред с други едностранни производства – производство по обезпечаване на
бъдещ иск, производство по издаване на изпълнителен лист. Защитата на длъжника в
рамките на тези производства се осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна
жалба, като в този случай минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК /в
приложимата към казуса редакция/ е основание за отпочване на исков процес. По
възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а указания до молителя за
предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен характер и е само формалната
предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не
израз на материалноправната защита на длъжника. В този смисъл дори в цитираната от съда
практика на ВКС се приеме, че не се дължи възнаграждение за процесуално
представителство на длъжника в заповедното производство по смисъла на чл.7, ал. 2, нито
по чл.7, ал. 7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Въпреки това Софийски районен съд отчитайки обстоятелството, че подаването на
възражение по чл. 414 от ГПК по своя характер в настоящия случай все пак представлява
действие осъществено от процесуален представител, счита, че размерът на
възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване на общите критерии на чл.
36, ал.2 ЗА – справедливо и обосновано. Справедливият и обоснован размер на
възнаграждението се определя от една страна от защитавания интерес, а от друга - от
фактическата и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа. Според
2
разрешението по т. 1 от решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело
./22,чл. 101, § 1 ДФЕС, вр. чл.4, § 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че
наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на чл. 101, § 1,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по
отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение.
Такъв справедлив и обоснован размер при съобразяване на характера на действията
по подаване на възражение по чл. 414 ГПК, което не се отличава като процесуално действие
с фактическа и правна сложност, а за настъпването на правни последици от възражението не
се налага излагането на каквито и да е съображения или правна обосновка, то най-
справедливо би било присъждането на възнаграждение, което се равнява на размера на
възнаграждението за осъществяване на най-близката по своя характер процесуална дейност
до тази на подаване на възражение, а именно дейността по подаване на молба от
процесуален представител. Ето защо съдът приема, че следва да бъде определено по реда на
чл. 6, т. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
възнаграждение в размер на 200 лева за длъжника за цялото заповедно производство, т.е при
съобразяване на всички суми.
Неоснователно се явява възражението, че длъжникът е станал повод за подаване на
заявлението и поради това не му се дължи заплащане на разноски. В настоящата хипотеза
нито длъжникът е признал вземането, нито го е заплатил, за да се приеме, че това е причина
заявителят да не подаде иск по реда на чл. 422 ГПК. Преценката да не предяви иск по реда
на чл. 422 ГПК за суми различни от главницата по договора на кредит може да се дължи на
различни обстоятелство, в това число и на приемане за основателно на направеното
възражение за неравноправност на клаузите на договора, въз основа на които се претендират
суми различни от главницата. Ето защо не може да се прием, че длъжникът е станал повод за
образуване на производството по смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК.
С оглед изложеното длъжникът има право на разноски, като размерът на дължимите
разноски следва да се определи съразмерно с частта, за която е постановено обезсилване на
заповедта за изпълнение, т.е сумата от 53.20 лева
Предвид изложеното съдът намира, че искането по чл. 248 от ГПК за допълване на
определение № 44511/01.11.2024г. по ч.гр.д.№ 39413/2024г. по описа на СРС, 153 състав се
явява частично основателно.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение № 44511/01.11.2024г. по ч.гр.д.№ 39413/2024г. по описа на
СРС, 153 състав, в частта за разноските, като ОСЪЖДА „.“ ЕООД, с ЕИК . и седалище и
адрес на управление гр. ., да заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на Т. В. Л., ЕГН
3
**********, адрес гр... сумата в размер на 53.20 лева – адвокатско възнаграждение в
заповедно производство.
Определението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4