РЕШЕНИЕ
№ 221
гр. Силистра, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тринадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря И. М. И.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20223420100208 по описа за 2022 година
Ищецът Д. Г. И. твърди, че по силата на трудов договор № ...от 18.02.2019 г. той
изпълнявал при ответното дружество длъжността „търговски представител“. На 08.11.2021
г. му било връчено предизвестие за прекратяване на трудовото му правоотношение, считано
от 09.12.2021 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ поради неефективно изпълнение на
работата, а на 10.12.2021 г. била издадена заповед № 29 за прекратяване на трудовия
договор на същото основание, връчена му на 13.12.2021 г. Ищецът счита, че така
извършеното спрямо него уволнение е незаконосъобразно, тъй като основанието за
прекратяване на трудовия договор, регламентирано в посочения в предизвестието чл. 328,
ал. 1, т. 5 КТ, не било неефективно изпълнение на работата, а липса на качества на
работника и служителя за ефективно изпълнение на работата. Същевременно както в
заповедта, така и в предизвестието липсвало уточнение в какво се изразява неефективното
изпълнение на възложената на ищеца работа и евентуално – какви са липсващите му
качества за нейното изпълнение, така че за него оставали неясни причините за прекратяване
на трудовото му правоотношение. Отделно от това той твърди, че трудовият му договор бил
сключен със срок за изпитване, по време на който работодателят е имал възможност да
провери неговите качества, като счита, че при това положение той няма правото да го
уволнява на по – късен етап за липсата на такива.
Ищецът също така твърди, че страда от „исхемична болест на сърцето“, и „захарен
диабет“, поради което се намира под закрилата на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, изразяваща се в
необходимостта от издаване на разрешение за уволнението му от Инспекцията по труда,
като счита, че такова разрешение е било необходимо и поради ползването на отпуск по
1
болест от негова страна към момента на издаването на заповедта за уволнение. Твърди, че
работодателят не се снабдил с такова разрешение, което определя като самостоятелно
основание за незаконност на уволнението му, поради което моли съда да отмени същото, да
го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „търговски представител, както и
да осъди работодателя да му заплати направените по делото разноски заедно със законната
лихва върху тях от влизане в сила на съдебното решение до окончателното им плащане.
Ответникът „П. м.“ АД не взема становище по предявения срещу него иск.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа и от правна страна следното:
Предявените от ищеца искове са с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 и 2 КТ.
По делото е представен трудов договор № ...от 18.02.2019 г., от който е видно, че
страните са били обвързани в трудово правоотношение, по силата на което ищецът
изпълнявал в ответното дружество длъжността „търговски представител“ при пълно
работно време за неопределен срок. На 08.11.2021 г. работодателят отправил до служителя
си едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал.
1, т. 5 КТ, квалифицирано словом като „неефективно изпълнение на работата“, а на
10.12.2021 г. издал заповед № 29, чрез която прекратил трудовото правоотношение между
страните, като в този документ той визирал същото правно основание за прекратяването,
което обозначил със словесното описание, отразено в предизвестието. Чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ
гласи, че работодателят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено
предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал. 2 при липса на
качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата. В конкретния
случай предизвестието и заповедта за уволнение не разкриват причините, поради които
работодателят е взел решение да прекрати трудовото правоотношение на ищеца, тъй като от
тези документи не става ясно дали неефективното изпълнение на възложената му работа се
дължи на обстоятелства, които не могат да се вменят в негова вина, т.е. на липса на качества
за ефективното изпълнение, или на виновното му поведение, представляващо
дисциплинарно нарушение по чл. 187, т. 3 или 4 КТ, чието санкциониране се осъществява
по процедура, различна от приложената от ответника. Дори при съпоставянето на
цифровото и словесно изписване на основанието за прекратяване на правоотношението да се
приеме, че работодателят е отразил по разбираем начин същото в предизвестието и
заповедта за уволнение (което по мнението на съда той не е сторил) и че това основание е
липса на качества за ефективно изпълнение на работата, то от текста на тези документи не
става ясно кои са качествата, които ищецът не притежава, съответно какви пропуски той
допуска в работата си поради неспособността си да я изпълнява на необходимото ниво. Тази
конкретизация е необходима за изясняване на фактическите причини, дали основание на
работодателя да пристъпи към прекратяване на трудовия договор, като липсата опорочава
процедурата по уволнението, тъй като не позволява на служителя да упражни ефективно
правото си да оспори твърденията на работодателя по съдебен ред (в този смисъл се е
произнесъл ВКС в ТР № 4/2017 от 01.02.2021 г. на ОСГК по т.д. № 4/2017 г., задължително
2
за съдилищата по силата на чл. 130, ал. 2 ЗСВ). Допуснатата от работодателя неяснота
относно причините за извършването на уволнението обосновава незаконност на последното,
без да е необходимо да се изследва дали посоченото от него основание за прекратяване на
трудовия договор се е осъществило, още повече че липсата на конкретност лишава от
предмет евентуална проверка в тази насока.
От представено по делото експертно решение от 31.03.2020 г. става ясно, че ищецът
страда от исхемична болест на сърцето и захарен диабет тип 2. Чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ гласи,
че в случаите по чл. 328, ал. 1, точки 2, 3, 5 (липса на качества за ефективно изпълнение на
работата) и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 работодателят може да уволни само с предварително
разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или служител,
боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването. Двете
заболявания на ищеца са включени в чл. 1, ал. 1, т. 1 и 6 от посочената наредба (НАРЕДБА
№ 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена
закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от Кодекса на труда), поради което предварителното
разрешение на инспекцията по труда се явява задължителна предпоставка за законността на
неговото уволнение. Ответникът не навежда твърдения, че е осъществил процедурата по чл.
333 КТ, и съответно не представя доказателства в тази насока, поради което съдът приема,
че такава не е проведена – пропуск, представляващ самостоятелно основание за
незаконосъобразност на уволнението на ищеца. Поради изложените причини предявените
искове се явяват основателни и следва да се уважат, без да се обсъждат доводите на ищеца
за несъстоятелност на посочените в предизвестието и заповедта за уволнение основания за
прекратяване на трудовото му правоотношение, още повече че в тези документи липсват
конкретни фактически твърдения, чиято достоверност да се подложи на доказателствена
проверка.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените
по делото разноски в размер на 780 лв. за адвокатски хонорар заедно със законната лихва
тази сума от влизане в сила на съдебното решение до окончателното им плащане (чл. 86, ал.
1 ЗЗД), а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СРС
държавна такса в размер на 100 лв. (по 50 лв. за всеки от исковете). Воден от горното и на
основание чл. 235 ГПК, Силистренският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на Д. Г. И. с ЕГН ********** от гр. С., ул.
„Т.“ № .., ет. ., ап. .., извършено със заповед № 29 от 10.12.2021 г. на управителя на „П. м.“
АД с ЕИК ..... и адрес на управление: гр. С., ул. „Ж.“ № ., представлявано от М. К. М., като
ОТМЕНЯ същото.
ВЪЗСТАНОВЯВА Д. Г. И. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Т.“ № .., ет. ., ап. ..на
длъжност „търговски представител“ в „П. м.“ АД с ЕИК ....и адрес на управление: гр. С.а,
ул. „Ж.“ № ., представлявано от М. К. М..
3
ОСЪЖДА „П. м.“ АД с ЕИК ...и адрес на управление: гр. С., ул. „Ж.“ № .,
представлявано от М. К. М., да заплати на Д. Г. И. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Т.“ № ..,
ет. ., ап. ..направените по делото разноски в размер на 780 лв. (седемстотин и осемдесет лв.)
за адвокатски хонорар заедно със законната лихва върху тази сума от влизане в сила на
съдебното решение до окончателното им плащане.
ОСЪЖДА „П. м.“ АД с ЕИК ........и адрес на управление: гр. С., ул. „Ж.“ № .,
представлявано от М. К. М.в, да заплати по сметка на СРС държавна такса за настоящото
производство в размер на 100 лв. (сто лв.).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от 27.04.2022 г.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
4