Решение по дело №5773/2017 на Софийски градски съд

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И    Е

 

София, 21.10.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание, проведено на шести октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА

 

при секретаря Ива Иванова, като разгледа материалите по гр.д. №5773/2017г. по описа на СГС, докладвано от съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.226 от от Кодекса за застраховането(отм.).

 

ИЩЕЦЪТ- Ц.Б.Т., ЕГН **********, чрез пълномощника си адвокат В.Т.У.,***, твърди, че на 08.07.2016 г., около 07.30 часа в гр. София на ул. „С.” в района на № 191 е настъпило ПТП между лек автомобил марка „Тойота”, модел „Корола”,  per. № ********и мотоциклет марка „Ямаха”, модел „Т МАКС 500”, per. №********, при следните обстоятелства: лек автомобил марка „Тойота”, модел „Корола” с per. № ********, управляван от Е.Ц.П., ЕГН **********,*** в дясната пътна лента с посока на движение от ул. „Стубела” към бул. „Околовръстен път” и в района на № 191 на ул. „С.” при извършване на маневра ляв завой не пропуска и реализира ПТП с движещият се в обратна посока мотоциклет марка „Ямаха”, модел „Т МАКС 500”, per. №********, управляван от ищеца Ц.Б.Т., ЕГН **********, който е пострадал. По случая е издаден констативен протокол № К592 от дата 08.07.2016 г. по описа на ОПП-СДВР. Във връЗ.а с настъпилото събитие срещу водача на лек автомобил марка „Тойота”, модел „Корола” с per. № ********, Е.Ц.П., ЕГН **********, е образувано досъдебно производство № 1 П0Я/2016 г. по описа на СРТП-ОР-СДВР, прокурорска преписка № 28700/2016г. по описа на Софийска районна прокуратура, което е прекратено с Постановление от 19.09.2016 г. за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 от НПК, вр. чл. 343, ал. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б ”б”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. Сочи, че отговорността на виновния водач, управлявал лек автомобил марка „Тойота”, модел „Корола”, с per. № ********се покрива от застраховка „Гражданска отговорност”, полица № BG/22/116001390855, валидна до 12.05.2017 г., издадена от ЗК „Л.И.” АД. Навежда, че спешна медицинска помощ му е оказана в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов” АД, гр, София, където е приет с оскъдно кървяща разкъсно- контузна рана на дясна колянна става, оскъдно кървяща разкъсно-контузна рана на лява колянна става, открита фрактура на пателата, наличие на разкъсно- контузни рани по двете ходила, наличие на охлузвания в областта на дясната подбедрица и наличие на множество чужди тела. Поставена му е диагноза: открито счупване на лявото колянно капаче; разкъсно-контузна рана на дясна колянна става; разкъсно-контузни рани по двете ходила. Охлузване в областта на десния крак и чужди тела в десния крак. Твърди, че травмите  му са наложили провеждането на оперативни процедури в областта на двете колена, които са протекли по следния начин: извършен щателен лаваж на разкъслно-контузните рани в областта на двете колена и ходилата със стерилен серум, кислородна вода и йодасепт; екстирпиране на чуждите тела (камъчета и парчета от асфалт) намиращи се в разкъслно-контузните рани в областта на двете колена; извършен щателен дебридман и поставяне на първично отложен шев на разкъсно-контузните рани в областта на двете колена и ходилата; поставяне на мазева превръзка и гипсова шина на левия долен крайник. Сочи, че към настоящия момент изпитва изключителни затруднения при нормалното си ежедневно обслужване и търпи много неудобства вследствие на травмата от ПТП.  Моли съда да постанови решение, с  което да осъди ответника да му заплати обезщетение  в размер на 40 000 (четиридесет хиляди) лева, както и за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение в размер на 32.40 (тридесет и два лева и четиридесет стотинки) лева.

ОТВЕТНИКЪТ- З.К.“Л.И.” АД, вписано в Търговския регистър към А.ПО В.с ЕИК ********,  седалище и адрес на управление:***, представлявано от М.С.М.- Г. и П.В.Д., в качеството им на изпълнителни директори, чрез юрисконсулт Д.Т., оспорва иска по основание и размер. Оспорва твърдението на ищцовата страна за механизма на настъпване на ПТП, вината на сочения за деликвент водач на лек автомобил марка “Тойота“, модел “Корола“, с per. № *******, както и противоправността на неговите действия. Оспорва причинно - следствената връзка между настъпилото ПТП и твърдяните увреждания, както и описаните в исковата молба негативни последици за ищеца. Твърди, че претендираният размер е прекомерен и не кореспондира с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Предявената претенция за обезщетение за неимуществени вреди е в изключително завишен размер, който не отговаря на приетите в съдебната практика размери на присъжданите обезщетения за аналогични травми, както и не е съобразена с реално претърпените от ищеца вреди.

Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:

Не се спори за настъпилото ПТП,  при което е пострадал ищецът.

Не се спори между страните, че към момента на настъпване на ПТП за процесния лек автомобил е било налице валидно застрахователно отношение с ответника.

Представен е констативен протокол за ПТП  № К-592/16 на ОПП-СДВР, в който са посочени пострадали лица, вида на уврежданията, механизма на ПТП.

Не се спори, че наказателното производство по процесното ПТП е прекратено, което се установява и с представеното постановление за прекратяване на наказателното производство по прокурорска преписка № 28700/2016 г. по описа на Софийска районна прокуратура- на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 от НПК, вр. чл. 343, ал. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б ”б”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.

Представени са и медицински документи за проведено лечение на ищеца, които са от значение за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да ги обсъжда отделно, тъй като за целта са необходими специални знания.

От заключението на  съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице- ортопед травматолог, ценено от съда изцяло като компетентно и обосновано, се установява, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил-разкъсно - контузна рана на дясното коляно; открито счупване на лявото колянно капаче; разкъсно - контузии рани на двете ходила; охлузване на дясната подбедрица. Вещото лице сочи, че Ц.Т. е получил рани на двете коленни стави, като травмата на лявото коляно е в много по-голяма степен, тъй като раната е съпроводена от счупване на колянното капаче. Травматичните увреди на двете ходила и дясната подбедрица са от лека степен. В раните на коленните стави са намерени множество чужди тела, които са извадени по време на операцията. Между травматичните увреди на Ц.Т., описани по-горе, и процесното ПТП, съществува причинно - следствена връзка. Вещото лице изтъква, че Ищецът е претърпял болки и страдания с голям интензитет непосредствено след ПТП за 7-8 дни, а също така и след сваляне на гипса и започване на раздвижване на лявото коляно за 10-12 дни.

Неоспорено е и приетото по делото заключение на АТЕ, която установява следния механизъм на процесното ПТП: на 08.07.2016 г. , около 7.30 часа, в гр. София, по ул. С., в дясната от двете пътни ленти, с посока от ул. Стубел към ул. Околовръстен път се движи л.а. Тойота Корола с per. № *******, управлявана от Е.П.. Водачът л.а. Тойота предприема маневра завой наляво, за да спре в обособена зона за паркиране. В съшият момент по ул. С., но в обратна посока се движи мотоциклет Ямаха Т Макс 500 с per. №********., управляван от Ц.Т.. Водачът на л.а. навлиза в лентата за насрешно движение. Мотоциклетистът прави опит да заобиколи отдясно автомобила, оставяйки следа от задиране. Ударът е с предо колело на мотоциклета и предна лява част на автомобила. Вследствие на съприкосновението мотоциклетът пада на дясната си страна и се установява на мястото, намерено при огледа на ПТП. Мотористът се отдела от мотора и плъзгайки се с търкаляне се установява намясто.

Представени са писмени доказателства за проведено лечение на ищеца- фактура № **********/15.07.2016 г. на стойност 15,00 лева; фактура № **********/11.07.2016 г. на стойност 17,40 лева.

Доказателства за други факти не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Искът е основателен.

Разпоредбата на чл.226 от КЗ(отм.) дава право на увреденото лице при пътно-транспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическият състав на което е виновно и противоправно поведение на водача, причинна връзка и вреди/ и наличие на застрахователно.

Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение.

По отношение на деликтната отговорност на виновния водач настоящият съдебен състав приема, че е проведено пълно и главно доказване на фактите, от които същата възниква. Извършването на противоправното деяние от деликвента е установено по несъмнен начин от заключението на АТЕ и протокола за ПТП. От тях се установява, че ПТП е причинено от субективните действия на водача на л.а. Тойота Корола с per. № *******, който е извършвал маневра „завиване наляво“, без да пропусне насрещно движещия се мотоциклет Ямаха Т Макс 500 с per. №********., управляван от Ц.Т..

Не се ангажираха доказателства за съпричиняване от страна на ищеца.

Безспорно са установени неимуществените вреди, търпяни от ищеца в резултат на ПТП, реализирано от деликвента, изразяващи се в болки и страдания. Причинната връзка между вредоносното действие и вредите е извън съмнение с оглед заключенията на СМЕ.

Досежно размера на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди съдът съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира за парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение. Като се има предвид възрастта на ищеца, възстановяването му, както и икономическите условия в страната и установения застрахователния лимит, настоящият съдебен състав определя обезщетение в размер на 10 000 лв., за колкото искът следва да се уважи, а за разликата да се отхвърли.

От представените писмени доказателства за проведено лечение, както и от заключението на СМЕ, съдът счита, че искът за имуществените вреди следва да се уважи изцяло-32.40 (тридесет и два лева и четиридесет стотинки) лева.

По правилото на чл.84, ал.3 от ЗЗД деликвентът се счита в забава за обезщетяване на причинените от него вреди от момента на увреждането. Отговорността на застрахователя е функция на отговорността на застрахования – каквото дължи той, това следва да изпълни и застрахователят. Поради това ответникът е в забава от момента на увреждането, но тъй като претенция за лихва не е релевирана, то и съдът не я присъжда.

С оглед изхода на делото и релевираното в тази насока искание с представения списък за разноски в хода на съдебните прения съдът намира, че същите се дължат на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Видно от данните по делото размерът на адвокатското възнаграждение не е определен на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като се съобрази с чл.7, ал.2, т.3 от  Н №1 за размера на адв. възнаграждение, както и с уважената част от иска, определя адв. възнаграждение е в размер на 432.75лв. Съобразно уважената част от иска разноските от ищеца са- 99.92лв. от 400лв.

 При това решение на съда и ищецът, и ответникът имат право на разноски –– съразмерно на уважената, съответно на отхвърлената част от исковете. Съразмерно с отхвърлената част от исковете ответникът има право на 1298.23лв.лв. от 1730.97лв. След компенсация остават да се присъдят на ответника разноски в размер на 1 198.31лв.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи и държавна такса върху уважената част на иска по сметка на СГС в размер на  400лв.

По изложените съображения съдът

 

 

 

                 Р        Е        Ш        И      :

 

 

 

 

ОСЪЖДА З.К.“Л.И.” АД, вписано в Търговския регистър към А.ПО В.с ЕИК ********,  седалище и адрес на управление:***, представлявано от М.С.М.- Г. и П.В.Д., в качеството им на изпълнителни директори,  да заплати на Ц.Б.Т., ЕГН **********, чрез пълномощника си адвокат В.Т.У.,***, по иск с правно основание  чл.226 от КЗ (отм.) обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер  10 000 лв.  (десет хиляди лева),  като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 10 000 лв. / десет хиляди лева/ до пълния предявен размер от  40 000лв.(четирдесет  хиляди лева).

ОСЪЖДА З.К.“Л.И.” АД, вписано в Търговския регистър към А.ПО В.с ЕИК ********,  седалище и адрес на управление:***, представлявано от М.С.М.- Г. и П.В.Д., в качеството им на изпълнителни директори,  да заплати на Ц.Б.Т., ЕГН **********, чрез пълномощника си адвокат В.Т.У.,***, по иск с правно основание  чл.226 от КЗ (отм.) обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер  32.40 (тридесет и два лева и четиридесет стотинки) лева. 

ОСЪЖДА Ц.Б.Т., ЕГН **********, чрез пълномощника си адвокат В.Т.У.,***, да заплати на „З.К.“Л.И.” АД, вписано в Търговския регистър към А.ПО В.с ЕИК ********,  седалище и адрес на управление:***, представлявано от М.С.М.- Г. и П.В.Д., в качеството им на изпълнителни директори, на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените разноски по делото в размер на 1 198.31лв. (хиляда сто деветдесет и осем лева и тридесет и една стотинки).

ОСЪЖДА З.К.“Л.И.” АД, вписано в Търговския регистър към А.ПО В.с ЕИК ********,  седалище и адрес на управление:***, представлявано от М.С.М.- Г. и П.В.Д., в качеството им на изпълнителни директори,  да заплати на адвокат В.Т.У.,***, адвокатско възнаграждение в размер на 432.75лв.(четиристотин тридесет и два лева и седемдесет и пет стотинки).

ОСЪЖДА З.К.“Л.И.” АД, вписано в Търговския регистър към А.ПО В.с ЕИК ********,  седалище и адрес на управление:***, представлявано от М.С.М.- Г. и П.В.Д., в качеството им на изпълнителни директори, да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на  400 лв.(четиристотин лева).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в  двуседмичен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.    

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: