РЕШЕНИЕ
№
гр. София, 05.11.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди
и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 14252
по описа за 2019 г. на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове от А.И.М. срещу Г.П.С. с правно основание чл.
79, ал. 1, вр. чл. 280 ЗЗД за сумата от 21 015 евро, представляваща
неизпълнено задължение на ответника да възстанови преведения му от ищеца
адвокатски хонорар, съгласно подписани между страните договор за правна помощ
от 07.02.2017 г. и анекс от 01.08.2017 г. към него, ведно със законна лихва
върху претендираната сума, считано от депозиране на исковата молба – 31.10.2019
г. до окончателното плащане, както и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 7 603,69 лв., представляваща мораторна лихва, дължима за периода
01.01.2018 г. – 24.10.2019 г.
В исковата молба
са изложени твърдения, че между ищеца и ответника са възникнали облигационни
отношения по договор за правна помощ от 07.02.2017 г. и анекс от 01.08.2017 г.,
по силата на който ответникът в качеството си на адвокат е поел задължение да
окаже правно съдействие по изготвяне на молба и представителство в
производството по отмяна на влязло в сила решение № 218 от 29.11.2016 г., по
гр. д. №1306/2016 г., по описа на ВКС IV г.о. Ищецът твърди, че според
уговореното в горепосочените договор и анекс към него, е заплатил предварително
на ответника общо 23 060 евро, която сума адвокатът е имал задължение да
върне, тъй като подадената от него молба за отмяна на съдебното решение е била
оставена без уважение. Сочи, че ответникът е възстановил сумата от 4000 лв., равняваща се на 2045,16 евро,
поради което претендира осъждането на Г.П.С. за разликата от 21 015 евро.
Ответникът Г.П.С.
не оспорва, че е получил общо 23 060 евро във връзка с изпълнението на
процесния договор за правна помощ, както и че уговореният краен резултат не е
бил постигнат. Счита, че след като с определение №182 от 19.06.2018 г. състав
на ВКС е допуснал до разглеждане в открито съдебно заседание молбата за отмяна,
той има право да задържи процесната сума от 21 015 евро за положения от него
труд по делото. Поддържа, че не е прекъсвал контактите си с ищеца като негов
клиент и му е оказал необходимото съдействие.
Твърди, че при предаването на документи във връзка с изпълнение на
договора на лицето Биляна Ангелкова, която осъществявала комуникацията с А.И.М.,
тя му е заявила, че ищецът не желаел да му връща преведената сума.
Съдът, като
обсъди доводите на страните и приетите по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По делото е
представен договор за правна помощ от 07.02.2017 г., сключен между А.И.М., в качеството
на възложител (клиент) и Г.П.С., в
качеството на изпълнител, със следния предмет: извършване на юридически услуги,
в това число даване на устни и писмени консултации и становища по въпроси на
правото; изготвяне на всякакви книжа – молби, тъжби, заявления, молба за отмяна
на влязло в законна сила съдебно решение, жалби и други, свързани с възложената
от клиента работа; представителство на клиента пред ВКС по молба за отмяна на
влязлото в сила решение № 218 от 29.11.2016 г. на ВКС, IV отд.,
постановено по гр.д. № 1306/2016 г., като извършва всички необходими действия
по изготвянето и подаването на молбата
за отмяна и последващото образуване и
водене на съдебното производство.
Съгласно
клаузата на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от договора за правна помощ, при сключването
на настоящия договор клиентът заплаща на изпълнителя еднократно сума в размер
на 10 000 евро или левовата им равностойност, като страните се уговарят
неотменимо и безусловно, че тази сума е под условие и има резултативен характер, в случай на
постигане целта на договора, така както
е дефинирана в чл. 5.
В чл. 2, ал. 2
от договора е договорено, че в случай на непостигане на целта на договора,
изпълнителят дължи връщане на сумата от 10 000 евро или левовата им
равностойност, в срок най- късно до 2 седмици от датата на непостигане на целта
– например датата на отказ на ВКС от разглеждане на молбата, датата на
публикуване на нова решение на ВКС, неотговарящо на целта, като връщането става
по банковата сметка на клиента.
Страните са
предвидили също така чл. 3 от договора за правна помощ, че в случай на
постигане на целта на договора, така както е дефинирана в чл. 5 от този
договор, клиентът дължи и допълнително възнаграждение „за успех“ в размер на
30 000 евро или левовата им равностойност.
С решение № 197
от 15.12.2017 г., постановено по гр.д. № 2235/2017г. на ВКС, III ГО, е оставена без уважение молба вх. №
29447/06.03.2017 г. на А.М., за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т. 5 ГПК, на
решение от 29.11.2016 г., на ВКС, IV ГО, постановено по гр.д. № 1306/2016 г.
По делото е
представена молба за отмяна т А.М., чрез адв. Г.С., без входящ номер, както и
изложение на основанията за отмяна по чл. 306, ал.1 ГПК от А.М., чрез адв. Г.С.
вх. № 39838 от 24.08.2017 г.
С определение №
182 от 19.06.2017 г., постановено постановено по гр.д. № 2235/2017г. на ВКС, III ГО, е допусната до разглеждане в открито съдебно
заседание молбата на А.М. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, на
решение 29.11.2016 г., на ВКС, IV ГО, постановено
по гр.д. № 1306/2016 г. и е допусната съдебно – графологична експертиза, като
по делото е представен протокол за извършването й.
По делото не е
спорно, че ответникът е получил общо 23 060 евро във връзка с изпълнението на
процесния договор за правна помощ, както и че не е постигната целта на договора
(съгласно чл. 5 от договора е постановяване на
решение от страна на ВКС, с което се отменя изцяло влязлото в сила решение №
218 от 29.11.2016 г. на ВКС, IV ГО, постановено
по гр.д. № 1306/2016 г.), а това се
установява и от представените писмени доказателства. Ответникът е върнал на
ищеца общо сума в размер на 4 000 лв.
В решение №
60087 от 07.06.2021 г. на ВКС, постановено по т.д. № 941/2020 г. , II Т. О., е прието че единствената допустима от закона хипотеза на лишаване на
адвоката от правото му на възнаграждение се съдържа в нормата на чл.35 ал.4 от
ЗАдв, когато съдебното производство бъде прекратено по вина на адвоката без
възможност същото да продължи, каквато хипотеза в случая не е налице. В
чл. 36, ал. 4 от ЗА, законодателят изрично предвижда принципно валидността на
уговорка в договор за правна защита и съдействие, в която част от общия размер
на възнаграждението на довереника по такъв договор, да се дължи с оглед изхода
по спора - т.е. в зависимост от крайния резултат . Подобна уговорка не влиза в
противоречие с нормата в чл.36 ал.1 ЗА, уреждаща императивно правото на
възнаграждение на адвоката за своя труд и следователно не се явява нищожна по
смисъла на чл.26 ал.1 предл.1 ЗЗД като противоречаща на закона. Такава би се
явявала уговорка за възнаграждение , с оглед изхода по спора, при която
адвокатът, в случай на неблагоприятен за неговия доверител изход, поема да
извършва дейност по процесуално представителство изцяло без възнаграждение,
както е в случая.
Въз основа на
изложеното, настоящият състав приема, че клаузата за връщане на адвокатското
възнаграждение (чл.2, ал. 2 и
чл. 3 от договора за правна помощ от 07.02.2017 г.)
е нищожна, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, поради противоречие с
разпоредбата на чл. 36, ал. 1 Закона за адвокатурата и получената сума не
подлежи на връщане, поради непостигане на целта на договора.
Следователно
иска по чл. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 280 ЗЗД за сумата от 21 015 евро, подлежи
на отхвърляне. При неоснователност на главния иск, неоснователен е и акцесорния
иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 7 603,69 лв., представляваща
мораторна лихва, дължима за периода 01.01.2018 г. – 24.10.2019 г., както и за
законна лихва върху сумата от 21 015 евро, от датата на исковата молба до
окончателното плащане.
Съобразно изхода
на спора, в полза на процесуалния представител на ответника адв. Л.В., следва
да се присъди възнаграждение по чл. 38 ЗА, в размер на 1 991 лв.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от А.И.М., ЕГН **********,***,
представляван от адв. М.Р.К., с правно основание чл. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 280 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД срещу Г.П.С., ЕГН **********,***, представляван от адв. Л.В.,
гр. София, бул. „******, за заплащане на сумата от 21 015 евро,
представляваща неизпълнено задължение на ответника да възстанови преведения му
от ищеца адвокатски хонорар, съгласно подписани между страните договор за
правна помощ от 07.02.2017 г. и анекс от 01.08.2017 г. към него, ведно със
законна лихва върху претендираната сума, считано от депозиране на исковата
молба – 31.10.2019 г. до окончателното плащане, както и за заплащане на сумата
от 7 603,69 лв., представляваща мораторна лихва, дължима за периода 01.01.2018
г. – 24.10.2019 г.
ОСЪЖДА А.И.М., ЕГН **********,***, да заплати
на основание чл. 38 ЗА, на адв. Л.В. от АК- Пазарджик, възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ, в размер на 1 991 лв.
Решението
може да бъде обжалвано от страните с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: