№ 100
гр. Кюстендил, 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Йоланда М. Цекова
Членове:Надя Сп. Георгиева
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска
в присъствието на прокурора М. В. Кр.
като разгледа докладваното от Надя Сп. Георгиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221500600181 по описа за 2022 година
Производството е въззивно, по реда на глава ХХІ НПК, чл. 313 и сл. НПК
С присъда № 11/16.12.2021 година, постановена по НОХД № 624/2021 г. по описа
на Кюстендилския районен съд (КнРС), подсъдимият Д.Ц.П.- роден на *** г. в гр.К., живущ в
с.гр., ул.“***, вх.“***, българин, с българско гражданство, с основно образование, безработен,
неженен, осъждан, с Е Г Н **********, е признат за ВИНОВЕН в това, че на 25.03.2021г. в гр.К.
не е изпълнил заповед за защита №15/26.05.2020г. на Районен съд – гр.Кюстендил, издадена в
полза на Ц.П. П. по силата на Решение №314/26.05.2020г., постановено по гр.дело № 106/2020г. по
описа на съда за 2020г., влязло в законна сила на 10.06.2020г., по силата на която бил отстранен от
съвместно обитаваното жилище с Ц.П. П. за срок от 18 /осемнадесет/ месеца и му било забранено
да приближава жилището, обитавано от Ц.П. П., находящо се в гр.К., на ул.“***, вх.“***, неговата
месторабота и местата му за социални контакти и отдих, като приближил и влязъл при Ц.П. П. в
жилището му, находящо се в гр.К., ул.“***, *** – престъпление по чл.296, ал.1 от НК, за което на
осн.чл. 54 от НК му НАЛОЖИЛ наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ месеца,
ИЗПЪЛНЕНИЕТО на което, на осн. чл. 66, ал. 1 от НК, ОТЛОЖИЛ за изпитателен срок от 3
/три/ години . Подсъдимият е осъден и да плати разноските по делото.
Недоволен от присъдата е останал служебният защитник на подсъдимия, поради
което я е обжалвал с оплакване за материална незаконосъобразност и искане по чл.336, ал.1,
т.3 вр. с чл.334, т.2 НПК за отмяната й и постановяване на нова, с която да бъде оправдан
по обвиненото, за което е осъден от първоинстанционния съд. Оплакването е мотивирано
със субективна несъставомерност на деянието, поради липса на принудително влизане от
подсъдимия в жилището на баща му, доколкото бил допуснат от него , както и друг път, и
явно пияното състояние на подсъдимия станало причина за сигнализиране на полицията от
страна на бащата на подсъдимия.
Алтернативно е направено искане за изменение на присъдата в санкционната й част,
като се наложи наказание глоба в размер до 5 000 лв., което е второто алтернативно
наказание от предвидените за престъплението. Смята се от защитата, че такова по вид
наказание е съответно на вида на извършеното престъпление, отношението на подсъдимия
1
към стореното, направил самопризнание и изразил критичност към действието си и че ще
съдейства за постигане целите на наказанието.
По време на въззивните съдебни прения прокурорът е пледирал за потвърждаване на
присъдата, като правилна и законосъобразна, тъй като събраните доказателства
установяват престъплението, за което е осъден подсъдимия.
Адв. С.М., като защитник на подсъдимия, е поддържала съображенията си в жалбата
и пред първоинстанционния съд за налагане на подсъдимия на наказание глоба, тъй като то
може да съдейства за постигане целите на наказанието и е изпълнимо, поради това, че
подсъдимият работи.
КнОС, като съобрази доводите на страните, доказателствата по делото и след
служебна проверка на атакувания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 314
НПК намери, че следва да потвърди първоинстанционната присъда . Съображенията за
това са следните:
Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна,
по предвидения в НПК ред и в указания срок. За да се произнесе по същата, КОС взе
предвид следното:
Първоинстанционният съд е разгледал делото по общия ред. Провел е съдебно
следствие, по време на което е събрал необходими за правилното решаване на делото
доказателствeни материали, вкл.:гласни доказателствени средства- показанията на
разпитаните свидетели Ц. П., Б., С. и Б. и писмени доказателства- Решение
№314/26.05.2020 г., влязло в сила на 10.06.2020 г. и Заповед за защита № 15/26.5.2020 г. ,
изд. по гр.дело № 106/20 г. по описа на КнРС, Справка за съдимост, Характеристична
справка, Протокол за предупреждение от 25.03.2020 г.
За да постанови присъдата си, КнРС е посочил в мотивите си към нея, че в хода на
съдебното следствие е установена идентична фактическа обстановка с изложената в
обвинителния акт. Последната КнРС прекопирал от обв.акт и пренесъл в мотивите си.
Процедирайки така допуснал съществено процесуално нарушение на принципа за
непосредственост по чл.18 от НПК, тъй като част от фактическите обстоятелства, изложени
в обв.акт ( прекопирани от съда) са установени от гласни доказателства, събрани само на
досъдебното производство, но не и на съдебното производство. До този резултат се е
стигнало, тъй като районният съд не е приобщил показанията на пострадалия свидетел от
досъд.п-во по реда на чл.281, ал.5 или ал.4 вр. с чл.1, ал.1, т.2, пр.2 от НПК, нито пък го е
разпитал задълбочено. Разпитът е бил повърхностен и не е довело до установяване на
заявените от него факти на досъд.п-во, възпроизведени в обв.акт, преписан от районния съд.
КнОС счита, че е допустимо и следва да отстрани констатираното нарушение, като
извърши частична корекция в приетите за установени от районния съд фактически
обстоятелства съобразно събраните доказателства от този съд. Те ще следва да са по
схематични и не толкова детайлни, като изложените в обв.акт, прекопиран от районния съд,
но ще кореспондират със събраните от районния съд доказателства. С това въззивният съд
счита, че не би ограничил правото на защита на страните, тъй като промяната в приетите от
районния съд фактически обстоятелства няма за последица въвеждане на нови фактически
обстоятелства и не води до съществено изменение на обвинението.
КнОС, след преценка на събраните от районния съд доказателства, приема за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Д.Ц.П. е роден на *** г. в гр. К. и е с адресна регистрация в същия
град на ул. „***, ***. Българин е, български гражданин с основно образование, с
непостоянна работа, изразяваща се в извършване на различни услуги – цепене на дърва,
прибиране на въглища и др. подобни срещу заплащане. Няма друг постоянен или настоящ
адрес, освен този в гр. К. на ул. „***, ет. 1, ап. 30. Води скитнически начин на живот.
Злоупотребява с алкохола. До 26.05.2020 г., когато е отстранен от горепосоченото жилище, е
живял в него, заедно с баща си, св. Ц. П. . Към 25.10.2021 г. е осъждан по НОХД
№678/2020 с определение по споразумение, влязло в сила на 24.09.2020 г. за две
2
престъпления:
1. по чл. 296, ал. 1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК, извършено за времето от 23.12.2019 г. до
27.01.2020 г. на пробрация за срок от 1 година. За същото престъпление, с решение,
влязло в сила на 13.07.2019 г., по НАХД №811/2012 е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание – глоба 1000 лева.
2. По чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 на пробация за срок от 1 г. и 6 м., за
които две престъпления е определено общо наказание 1 г. и 6 м. пробация.
С решение №314/26.05.2020 г., КнРС по гражданско дело №106/2020 наложил на
подсъдимия Д.П. мерки по чл. 5, ал. 1 т. 1,2,3 от Закона за защита от домашно насилие. Въз
основа на решението била издадена Заповед за защита от домашно насилие №15/26.05.2020
г. в полза на св. Ц. П. – баща на подсъдимия. Със заповедта подсъдимият бил задължен да
се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо баща си Ц. П. и бил отстранен от
съвместно обитаваното с него жилище, находящо се в гр. К. на ул. „***, *** за срок от 18 м.,
за който му било забранено да приближава това жилище, както и местоработата на св. Ц. П.
и местата му за социални контакти и отдих.
На 28.05.2020 г. служители на РУ на МВР Кюстендил предупредили подсъдимия да
изпълнява горецитираните заповед и решение и да не приближава жилището, посочено в
същите.
На 25.03.2021 г. св. Ц. П. си бил вкъщи, в апартамента на ул. „***, ***. Дошъл
подсъдимият, който бил видимо алкохолно повлиян и поискал да се изкъпе. Въпреки
несъгласието на баща си, влязъл в жилището, в което той го пускал понякога, за да се измие.
Тъй като бил много пиян, св. Ц. П., подал сигнал на тел.112 за нарушаване на заповедта за
забрана да доближава жилището му.
На адреса му, за оказване на съдействие пристигнали служители от РУ на МВР -
Кюстендил- св. Б. и Б.. Те намерили подсъдимия в банята на апартамента. Констатирали, че
е във видимо нетрезво състояние и че е нарушил заповедта за забрана да доближава
жилището. Завели подсъдимия в РУ на МВР-Кюстендил.
Гореизложените фактически обстоятелства са установени от показанията на св. Ц. П.,
Б. и Б., дадени пред Районния съд, както и от горецитираните писмени доказателства-
заповед за защита, решение, протокол за предупреждение, справка за съдимост и
характеристична справка.
КнОС дава вяра на свидетелските показания, тъй като са ясни, категорични,
последователни и взаимно потвърждаващи се. Правилно КРС ги е кредитирал .
КнОС споделя правните съображения на КнРС за обективна и субективна
съставомерност на деянието на подсъдимия като престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК.
Правилно КнРС е посочил, че изпълнителното деяние на престъплението подсъдимият е
осъществил чрез неизпълнение на заповед за защита, издадена по гражданско дело
№106/2020 г., предвиждаща забрана да приближава жилището, обитавано от неговия баща,
находящо се на горепосочения адрес.
Деянието подсъдимият е извършил с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК,
тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал настъпването им. Подсъдимият е съзнавал, че няма право да влиза в
жилището, тъй като е отстранен от него със заповед на съда, както и че с посещаването му
нарушава горецитираната заповед, въпреки което е влязъл в жилището, в което е намерен и
задържан от органите на МВР.
КнОС, отчитайки степента на обществената опасност на деянието и дееца, които са
относително завишени, предвид съдебното му минало и негативни характеристични данни,
намира за справедливо наложеното от РС наказание – 3 м. лишаване от свобода с 3-годишен
изпитателен срок. Счита, че такова по вид и размер наказание следва да въздейства на
подсъдимия поправително-възпитателно, а по отношение на останалите членове на
обществото да има предупредително-възпиращ ефект.
3
КнОС не намира основания за промяна на наказанието в по-лекото, предвидено за
престъплението, каквото е глоба. Така приема КнОС, защото наложеното наказание глоба за
същото престъпление с решение от 27.06.2019 г., влязло в сила на 13.07.2019 г. не е имало
поправителен ефект спрямо подсъдимия. Не са налице и убедителни данни за възможност у
подсъдимия да изпълни такова наказание, предвид водения начин на живот и липсата на
доходи.
По горните съображения КнОС не може да сподели доводите в жалбата и по време
на съдебните прения от служебния защитник на подсъдимия за явна несправедливост на
наложеното наказание и наличие на предпоставки за налагане на наказание глоба, вместо
лишаване от свобода, както и за постигане на целите на наказанието чрез налагане на
наказание глоба.
По горните съображение КнОС счита, че следва да потвърди първоинстанционната
присъда.
С оглед на изложеното и на основание чл. 338, вр. с чл. 334 т.6 от НПК КнОС
РЕШИ:
Потвърждава присъда №11/16.12.2021 г., постановено по НОХД №624/2021 г. по
описа на Кюстендилски районен съд.
Решението не може да се обжалва и протестира. Правилността му подлежи на
проверка от Софийски апелативен съд по реда на глава ХХХІІІ НПК „Възобновяване на
наказателни дела” по искане на осъдения в 6-месечен срок, считано от обявяването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4