Решение по дело №1103/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 923
Дата: 22 август 2018 г.
Съдия: Петя Георгиева Крънчева
Дело: 20181100601103
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 2 март 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. София,                    2018 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, І-ви въззивен състав, в публично заседание на десети юли през две хиляди и осемнадесетата година в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ НИКОЛОВ

                                                                                                        СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ

 

при секретаря Ваня Гаджева и в присъствието на прокурора Станимир Димитров, като разгледа докладваното от съдия Крънчева ВНОХД № 1103 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производството е по реда на чл. 313 и сл. НПК.

            С присъда от 29.06.2017 г., постановена по НОХД № 21577/2013 г., Софийският районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 18-ти състав е признал подсъдимия Ж.П.Н. (J. P. N.) за виновен в това, че на 15.10.2006 г., в гр. София, бул. „*****, от бензиностанция „ОМВ – Черния кос“, отнел чужди движими вещи – три пакетчета нес кафе „Три в едно“ с единична стойност 0,39 лева или на обща стойност 1,17 лева, един пакет бисквити „Рондо“ на стойност 1,99 лева, монтажна лепенка „Момент“ на стойност 7,59 лева, или всички вещи на обща стойност 10,75 лева, от владението на Н.Г.М.– управител, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил заплашване, за да запази владението върху откраднатите вещи – извадил нож, поставил го на масата пред себе си и казал на Е.Р.И.– гастро-консултант в бензиностанцията – никой да не го доближава – престъпление по чл. 198, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, поради което на подс. Н. му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година, изпълнението на което е отложено, на основание чл. 66 от НК, за изпитателен срок от 4 (четири) години, като подс. Н. е признат за невинен по обвинението, квалифицирано по чл. 198, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, в това на горепосоченото място и в горепосоченото време да е отнел и още едно пакетче нес кафе „Три в едно“ с единична стойност 0,39 лева, от владението на Н.Г.М.– управител, с намерение противозаконно да го присвои.

            С присъдата и на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК, вещественото доказателство по делото – нож, е отнето в полза на държавата.

 

            Срещу така постановения съдебен акт е постъпила жалба с допълнение към нея от защитата на подсъдимия Н. – адв. Д.С. – от САК. С така подадената въззивна жалба се моли постановената осъдителна присъда да бъде отменена, като подсъдимият бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. В допълнението към жалбата се излагат подробни съображения по същество. Сочи се, че по делото е останало недоказано, че стоките, иззети по подсъдимия, са с произход търговски обект – бензиностанция „ОМВ – Черния кос“, тъй като по делото не са били събрани доказателства, дали същите са били заприходени в търговския обект, като не е направена проверка чрез бар-кодовете им, дали се водят като материални ценности в обекта. Развиват се съображения, че изводите на съда за упражнено заплашване спрямо св. И., почиват само и единствено на показанията на последната, въпреки противоречията между показанията й, депозирани в двете фази на производството и въпреки, че подобно поведение не е било възприето от св. М.. Сочи се, че съдът не е изследвал мотивите на подсъдимия да извърши деянието, както и моментното му психично състояние. Изтъква се, че навлизайки в района на бензиностанцията, подс. Н. е забелязал явно гладно дете от ромски произход, опитал се е да привлече вниманието на персонала на бензиностанцията, и при липсата на реакция е взел безразборно вещи от щанда, като непосредствено след това е дал пакета с бисквити на това дете. Твърди се, че съдът не е обследвал доколко твърдяната заплаха – оставяне на нож на масата и заявяване на св. И. никой да не го доближава, е реална и отговаря на законовото изискване да е такова непосредствено деяние, което излага на тежка опасност живота, здравето, честта или имота на заплашения, или на друго присъстващо лице. Посочва се, че твърдяното насочване на нож към св. И. не е част от обвинението и приемането на такъв факт е процесуално нарушение, което само по себе си, е основание за отмяна на присъдата. Твърди се допуснато и друго процесуално нарушение, а именно – произнасяне по обвинителния акт, в който е допусната очевидна фактическа грешка, а именно – погрешно посочване на общата стойност на отделните вещи – 10,14 лева, вместо 11,14 лева, като съдът е признал подсъдимия за виновен да е отнел движими вещи на обща стойност 10,75 лева, за каквато сума няма повдигнато обвинение.

           

            В съдебно заседание, защитата на подс. Н. поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея и моли първоинстанционният съдебен акт да бъде отменен, и подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Изтъква, че събраните по делото доказателства недвусмислено сочат, че не е налице изпълнително деяние, а именно – подсъдимият да е запазил владението върху вещите, като е насочил нож към св. И.. Посочва, че не е доказано инкриминираните вещи да са принадлежали на търговския обект. Поддържа и направените възражения във въззивната жалба за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

 

            Подсъдимият Н. не се явява и не ангажира становище по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване и по основателността на въззивната жалба. Производството спрямо него е по реда на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „в“ от НПК.

 

            Представителят на СГП пледира присъдата на първоинстанционния съдебен състав да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна, като счита, че в мотивите си съдът е изложил подробни аргументи защо кредитира показанията на св. И. като достоверни, логични и последователни. Намира за неоснователни доводите на защитата относно заплашването спрямо свидетелката, предвид естеството на обвинението, а именно – за грабеж, а не за престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК. Посочва, че обвинението е ясно и точно конкретизирано, като допуснатата аритметична грешка не е от съществено значение за съставомерността на деянието.

                       

            Съдът, като прецени изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 313 НПК, намира за установено следното:

                       

            За да постанови присъдата си, първоинстанционният съдебен състав е събрал и обсъдил, в качеството им на гласни и писмени доказателствени средства, обясненията на подс. Н. (л. 21 от досъд. п-во); показанията на св. Е.Р.И., снети в о.с.з. на 06.04.2017 г. и тези, снети в хода на досъдебното производство (л. 5 от досъд. п-во) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, както и тези, депозирани в хода на съдебното производство по НОХД № 14710/2010 г. по описа на СРС, приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК; показанията на св. И.Б.Л., снети в о.с.з. на 06.04.2017 г. и тези, снети в хода на досъдебното производство (л. 6 от досъд. п-во) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, както и тези, депозирани в хода на съдебното производство по НОХД № 14710/2010 г., приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК; показанията на св. Ц.Х.К., снети в о.с.з. на 06.04.2017 г. и тези, снети в хода на досъдебното производство (л. 7 от досъд. п-во) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, както и тези, депозирани в хода на съдебното производство по НОХД № 14710/2010 г., приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК; показанията на св. Н.Г.М., снети в о.с.з. на 06.04.2017 г. и тези, снети в хода на досъдебното производство (л. 8 от досъд. п-во) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, както и тези, депозирани в хода на съдебното производство по НОХД № 14710/2010 г., приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК; показанията на св. М.К.М., снети в о.с.з. на 06.04.2017 г. и тези, снети в хода на досъдебното производство (л. 34 от досъд. п-во) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, както и тези, депозирани в хода на съдебното производство по НОХД № 14710/2010 г., приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК; показанията на св. С.И.К., снети в о.с.з. на 06.04.2017 г. и тези, снети в хода на досъдебното производство (л. 35 от досъд. п-во) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, както и тези, депозирани в хода на съдебното производство по НОХД № 14710/2010 г., приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК; показанията на св. Р.Р.А., снети в о.с.з. на 06.04.2017 г. и тези, снети в хода на досъдебното производство (л. 36 от досъд. п-во) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т.1 и т. 2 от НПК, както и тези, депозирани в хода на съдебното производство по НОХД № 14710/2010 г., приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК; протокол за доброволно предаване от 15.10.2006 г. (л. 9 от досъд. п-во); свидетелство за съдимост на подсъдимия (л. 14 от досъд. п-во), както и заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство съдебно – оценителна експертиза (л. 38 от досъд. п-во), вещественото доказателство по делото – 1 (един) брой нож, 4 пакетчета нескафе „3 в 1“ и 1 брой универсална лента „Момент“.

 

            При изграждане на свободното си вътрешносъдийско убеждение относно фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото, съдът в основни линии е кредитирал показанията на разпитаните свидетели, като е преценил, че са логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателствени средства, и със самопризнанието на подсъдимия. Показанията на св. И. съдът също е кредитирал, като е преценил, че относно поведението на подсъдимия, описвано от свидетелката, изразяващо се в насочване на нож към нея, следва да даде вяра на показанията на този свидетелка, депозирани пред съда, а не на тези, снети в хода на досъдебното производство, когато свидетелката е била притеснена. СРС не е дал вяра единствено на показанията на св. А.в смисъл, че лицето, което е било изпратено да комуникира с подсъдимия, не е била св. И.. Съдебният състав, постановил атакувания съдебен акт, е ползвал при формиране на изводите си по фактите и заключенията на назначените и изготвени съдебно-психиатрична и съдебно-оценителни експертизи, и вещественото доказателство по делото.

 

            Пред настоящата инстанция нови гласни или писмени доказателствени средства не са ангажирани. Въззивният съд изгради изводите си по фактите изцяло въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателствени източници.

 

            Въз основа на така събрания доказателствен материал, съдът е приел за установено, от фактическа страна, че на 15.10.2006 г. подс. Ж Н. посетил бензиностанция „ОМВ – Черния кос“, находяща се в гр. София, бул. „*****, чиито управител бил св. Н.Г.М.. От бензиностанцията подсъдимият взел следните, продавани в нея като търговски обект, стоки, които не били собствени на подсъдимия – три пакетчета нес кафе „Три в едно“ с единична стойност 0,39 лева или на обща стойност 1,17 лева, един пакет бисквити „Рондо“ на стойност 1,99 лева, монтажна лепенка „Момент“ на стойност 7,59 лева. След това, без да заплати на каса продуктите, подс. Н. излязъл с тях извън магазинната част на бензиностанцията, но към нея, и седнал на маса там. Свидетелката Е.Р.И., която работела в обекта като гастро – консултант, предвид езиковите й познания (същата владеела до известна степен английски език), била помолена от своя колежка да се разбере с подсъдимия, за да заплати той така взетите от него стоки. Е.И. излязла и на английски език помолила подс. Ж.Н. да заплати въпросните стоки. Подсъдимият разбрал какво го моли служителката, знаейки, че вещите не са негови и не са заплатени, но вместо да заплати продуктите, извадил носения от него собствен нож, който насочил към същата служителка, а впоследствие го поставил на масата пред себе си и казал на И. на английски език никой да не го доближава. Свидетелката се уплашила и се отдалечила от подсъдимия, като влязла в магазинната част на обекта. Бисквитите подс. Н. дал на дете, което с жестове му показало, че е гладно, а впоследствие с управляван от него велосипед и с останалите, взети от обекта стоки, се отдалечил от бензиностанцията, в близост до която малко по-късно бил задържан от служители на МВР.

 

            При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че с деянието си, подсъдимият Н. е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на престъплението по чл. 198, ал. 3, вр. ал. 1 НК, като на 15.10.2006 г. в гр. София, бул. „*****, от бензиностанция „ОМВ – Черния кос“, отнел чужди движими вещи – три пакетчета нес кафе „Три в едно“ с единична стойност 0,39 лева или на обща стойност 1,17 лева, един пакет бисквити „Рондо“ на стойност 1,99 лева, монтажна лепенка „Момент“ на стойност 7,59 лева, или всички вещи на обща стойност 10,75 лева, от владението на Н.Г.М.– управител, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил заплашване, за да запази владението върху откраднатите вещи – извадил нож, поставил го на масата пред себе си и казал на Е.Р.И.– гастро-консултант в бензиностанцията – никой да не го доближава. Приел е, че подсъдимият е осъществил деянието виновно, с форма на вината пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 НК. Ето защо го е признал за виновен и осъдил по така повдигнатото му обвинение.

            Съдът е преценил, че с оглед степента на обществена опасност на деянието и неговия извършител, на подс. Н. следва да се определи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година, изпълнението на което следва да бъде отложено, на основание чл. 66 от НК, за изпитателен срок от 4 (четири) години.

            С присъдата, подс. Н. е признат за невинен по обвинението, квалифицирано по чл. 198, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, в това на горепосоченото място и в горепосоченото време да е отнел и още едно пакетче нес кафе „Три в едно“ с единична стойност 0,39 лева, от владението на Н.Г.М.– управител, с намерение противозаконно да го присвои.

            Съдът е постановил вещественото доказателство – нож, да бъде отнет в полза на държавата.

                                              

            Настоящият въззивен състав, след цялостна проверка на доказателствената съвкупност по делото, споделя изцяло както фактическите констатации, така и правните изводи на първоинстанционният съд. Правилно СРС е приел, че събраните по делото писмени и гласни доказателства са непротиворечиви, логични и обсъдени в своята взаимовръзка, установяват по несъмнен и категоричен начин авторството на подсъдимия по отношение на инкриминираното деяние.

            Въззивният съд възприе изцяло изводите на първостепенния съд, относими към датата, мястото, авторството и механизма на извършване на инкриминираното деяние, и предмета на посегателство, като прецени, че същите са изградени след обстоен и задълбочен анализ на събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателствени средства, и намират категорична опора в доказателствената съвкупност.

            Правилни и обосновани са изводите на решаващия първоинстанционен съд досежно личността на подсъдимия – неговата възраст, гражданство, местоживеене и предходна съдимост. Същите са изградени въз основа на правилен и задълбочен анализ на обясненията на подсъдимия и отразеното в приложеното по делото свидетелство за съдимост на подсъдимия, които доказателства настоящият съдебен състав намира, че са напълно единни и еднопосочни в обсъжданата част.

            Безпротиворечиви и взаимно допълващи се са така събраните по делото гласни доказателствени средства и по-конкретно – показанията на св. И., М., К. и А.– свидетели – очевидци на инкриминираното деяние, по отношение на присъствието на подсъдимия Н. в района на бензиностанция „ОМВ – Черния кос“ към инкриминираната дата – 15.10.2006 г. около обяд,  както и по отношение на поведението на подсъдимия във вътрешността на търговския обект, изразяващо се във вземане от щандовете на магазинната част към бензиностанцията на инкриминираните движими вещи, без да ги заплати. Действително, установява се, че в хода на разпита им пред съда, свидетелите не са в състояние да възпроизведат точно и в пълнота вида и количеството взети от подсъдимия вещи, и тяхната качествена характеристика – непълнота, която е преодоляна от първия съд, чрез надлежно приобщаване на показанията на тези свидетели, снети в хода на досъдебното производство, но това добре се обяснява с изминалия изключително продължителен период от време – повече от десет години, от възприемане на фактите и обстоятелствата, за които свидетелите дават показания и разпита им пред съда. Иначе, за съда не възникна съмнение, че свидетелите депозират показанията си по отношение на интересуващите производството факти и обстоятелства добросъвестно и обективно, като се стремят да допринесат максимално за изясняване на обективната истина.

            Прави впечатление, че в показанията си, депозирани в хода на досъдебното производство, св. И. съобщава, че подсъдимият е взел от щандовете три пакета нескафе „3 в 1“, един пакет с бисквити „Рондо“ и монтажна лепенка „Момент“. В този смисъл са и показанията на св. М.. Показанията на тези свидетели досежно естеството на взетите вещи, намират опора и в съобщеното от св. М., К. и А., въпреки, че същите не са възприели точния брой отнети от подсъдимия вещи, а в обясненията си подсъдимия признава за взет от магазинната част на бензиностанцията пакет бисквити. Въз основа на показанията на тези свидетели и по-конкретно – съобщеното от св. И. и М., съдът установи по нужния несъмнен и категоричен начин предмета на престъпно посегателство от страна на подсъдимия, а левовата равностойност на инкриминираните движими вещи съобрази, като взе предвид заключението на назначената и изготвена съдебно-оценителна експертиза, което кредитира изцяло, като намери, че е обективно, компетентно, ясно, точно и пълно, и относимо към предмета на доказване.

            Действително, прави впечатление, че свидетелите И. и М. съобщават, че подсъдимият е взел от вътрешността на заведението три пакетчета нескафе, докато, видно от отразеното в протокола за доброволно предаване от 15.10.2006 г., който настоящата инстанция намира, че няма основание да не кредитира като годно писмено доказателствено средство, на органите на реда подсъдимият е предал доброволно четири броя пакетчета нескафе „3 в 1“, наред с универсална лента „Момент“. Последното обстоятелство, обаче, не разколебава извода за пълна кредитируемост на показанията на свидетелите, тъй като е напълно възможно подсъдимият да е разполагал в себе си отпреди с още едно пакетче нескафе, което е предал доброволно на органите на реда, наред с отнетите три броя пакетчета от магазинната част към бензиностанцията. По делото не се установява произхода на четвъртото пакетче нескафе, но не се установява и същото да е било взето от търговския обект. При това правилно и в съответствие с доказателствената съвкупност, първоинстанционният съд е приел за установено, че от бензиностанцията подсъдимият Н. е отнел само три пакетчета некафе, независимо, че е предал на органите на реда четири такива.

            Защитата с основание посочва, че по делото не е установено по нужния несъмнен и категоричен начин чия собственост са инкриминираните вещи, респ. дали същите са били заприходени в счетоводството на юридическото лице, стопанисващо бензиностанция „ОМВ – Черния кос“. Същевременно, посоченото обстоятелство, от една страна, не разколебава изводите на инстанциите по същество досежно предмета на престъпно посегателство – формирани на база на показанията на св. И., М., М., К. и А., а от друга – не е относимо към предмета на доказване по делото, доколкото от значение за преценка на съставомерността на деянието се явява владението върху вещите към момента на осъществяване на изпълнителното деяние – а безспорно то е било упражнявано от св. М., в какъвто смисъл са показанията му и тези на  св. И., М., К. и А., които сочат, че движимите вещи са се намирали в магазинната част на търговския обект, чиито управител е бил св. М., а не собствеността върху същите. И това е така, тъй като с деянието си подсъдимият е прекъснал фактическата власт на досегашния владелец върху вещите – св. М., и е установил своя собствена такава, с намерение да свои вещите – имуществен предмет на посегателство, а не е въздействал отрицателно върху собствеността на вещите, която не би могла да бъде прекъсната в резултат на престъпно деяние.

            Правилно първият съд се е позовал на показанията на св. И., М., М., К. и А.(с изключение на тези, снети пред предходен съдебен състав), за да формира изводите си по отношение на поведението на подсъдимия непосредствено след напускане на търговския обект, ведно с взетите от него, немаркирани и незаплатени от същия вещи, до напускане на района на бензиностанцията с управлявания от него велосипед. Така, в показанията си, депозирани в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред, св. И., К. и А.са категорични, че след като подсъдимият взел от вътрешността на магазинната част към бензиностанцията и не заплатил инкриминираните движими вещи, св. И., като единственият служител, който е могъл да комуникира на английски език, е отишла при него – към този момент подсъдимият е бил седнал на маса пред бензиностанцията, и го е помолила да заплати взетите от него вещи, което той е отказал да стори. Правилно СРС не е дал вяра на показанията на св. А., депозирани по НОХД № № 14710/2010 г. на СРС, в смисъл, че не И., а друго лице е отишло да разговаря с подсъдимия, като е преценил, че същите остават напълно изолирани. СГС в този си състав, споделя изводите на решаващия съд в този смисъл, като намира, че констатираното противоречие следва да се отдаде на изминалия продължителен период от време между датата на възприемане на посочените факти и обстоятелства, и датата на разпита на свидетелката пред съда. Иначе, за съда не възникна съмнение, че св. А.депозира показанията си обективно и със стремеж за изясняване на обективната истина, тъй като и в досъдебното производство, и пред СРС, 18-ти състав, депозира показания, които напълно кореспондират с останалите, събрани по делото гласни доказателствени средства.

            Обосновани са изводите на решаващия първоинстанционен съд, че непосредствено след това подсъдимият Н. извадил от багажа си нож, който насочил към свидетелката, като й казал да не мърда, след което го оставил на масата и предупредил И. никой да не го доближава. Правилно, за да приеме за установена тази фактическа обстановка, съдът се е доверил на показанията на св. И., депозирани в хода на съдебното следствие пред СРс, НО, 18-ти състав, като е преценил, от една страна, че свидетелката близо десет години по-късно възпроизвежда тези факти и обстоятелства в показанията си, поради което и същите са оставили ясен отпечатък в съзнанието й, а от друга – че на досъдебното производство свидетелката е била притеснена (в какъвто смисъл са и показанията на И., които са напълно логични и житейски убедителни), поради което и не е могла да възпроизведе в пълнота пред водещия разследването възприетите от нея факти и обстоятелства. Отделно от това, именно подобно поведение на подсъдимия, изразяващо се в насочване на нож към свидетелката от близко разстояние, добре обяснява реакцията й, възприета и от св. М., когото св. И. предупредила да не доближава подсъдимия, и тази, възприета от св. А., а именно, че И. била силно разстроена, плачела и се скрила в склада. Защитата правилно отбелязва, че св. М. не е възприел съобщеното от св. И. поведение на подсъдимия, изразяващо се в насочване на ножа към нея, но това се обяснява с обстоятелството, че М. е излязъл извън магазинната площ известно време след св. И. и е пристигнал на мястото, на което се е бил разположил подсъдимия, след като упражняването на заплаха по отношение на И. вече е било реализирано. По така изложените съображения, настоящата инстанция намира, че не може да кредитира с доверие обясненията на подсъдимия, депозирани в хода на досъдебното производство, в смисъл, че не е насочвал нож към св. И., а ножът само е бил оставен на масата, тъй като същите се намират в обективно противоречие със съобщеното от свидетелката, което съдът изцяло кредитира. Иначе, по отношение на местонахождението на подсъдимия към инкриминираната дата, вземането на вещи от магазина, които не е заплатил, поради обстоятелството, че не е разполагал с парични средства и задържането му от органите на реда, обясненията на този подсъдим кореспондират с останалите, събрани по делото, доказателствени средства и няма пречка да бъдат кредитирани с доверие.

            Средството на престъпно посегателство – нож, съдът установи въз основа на обясненията на подсъдимия, показанията на св. И. и М., и отразеното в протокола за доброволно предаване от 15.10.2006 г., които са напълно единни, еднопосочни и взаимнодопълващи се.

            Фактите и обстоятелствата, свързани с установяване на местонахождението на подсъдимия след като същият е напуснал района на бензиностанцията и задържането му от органите на реда, се установяват по нужния несъмнен и категоричен въз основа на показанията на св. Л.и К., снети в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред, които са напълно единни, еднопосочни и взаимнодопълващи се, поради което следва да се приеме, че са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно. Изводът на инстанциите по същество за пълна кредитируемост на показанията на тези свидетели не се разколебава от обстоятелството, че пред съда същите не са в състояние да възпроизведат в цялост и пълнота възприетата от тях фактическа обстановка, тъй като, както вече беше посочено по-горе, това добре се обяснява с изключително продължителния период от време между датата на извършване на инкриминираното деяние, респ. възприемане на интересуващите производството факти и обстоятелства от свидетелите, и тази на разпита им пред съда, както и с това, че свидетелите, бидейки служители на реда, ежедневно осъществяват дейност по задържане на лица и съдействие за предотвратяване и разкриване на престъпни прояви, и е съвсем естествено повече от десет години по-късно да не могат да възпроизведат в детайли възприятията си относно конкретна проява и конкретен престъпен деец.

            Прави впечатление, че пред съда св. И. съобщава, че подсъдимият се е опитал да избяга от района на бензиностанцията при приближаването на полицейските служители. Показанията на тази свидетелка съдът не кредитира, тъй като от показанията на св. Л.и К., депозирани кратко време след възприемане на релевантните за производството факти и обстоятелства, се установява, че същите се явили на местопроизшествието след като подсъдимият го е бил напуснал спокойно с управлявания от него велосипед и са го застигнали на около 300 м. оттам, а като причина за констатираното несъответствие съдът прецени  изключително продължителния период от време между датата на извършване на инкриминираното деяние, респ. възприемане на интересуващите производството факти и обстоятелства от св. И., и тази на разпита й пред съда.

 

            От така наличната доказателствена съвкупност може да бъде направен несъмнен и еднозначен извод, че с деянието си, осъществено на инкриминираните дата и място, подсъдимият Н. е осъществил всички признаци от обективна страна на престъпния състав по чл. 198, ал. 3, вр. ал. 1 от НК (грабежоподобна кражба).

            За съставомерността на деянието от обективна страна по този законов текст, е необходимо престъпният деец да е осъществил състав на престъплението кражба, по смисъла на чл. 194, ал. 1 от НК, а именно – да е отнел чужда движима вещ от владението на другиго, с намерение противозаконно да я присвои, след което, заварен на мястото на престъплението, да упражни принуда – под формата на сила или заплашване, по отношение на владелеца на вещта или на трето лице, за да запази владението върху откраднатата вещ.

            Необходимо е деянието да е извършено умишлено, с форма на вината пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 НК – деецът да съзнава обществената опасност на деянието, да предвижда обществено-опасните му последици и пряко да цели настъпването им, както и да действа със специалната съставомерна цел – да присвои предмета на престъпно посегателство.

            В конкретния по делото случай безпротиворечиво се установява, че на инкриминираната дата – на 15.10.2006 г., в гр. София, бул. „*****, от бензиностанция „ОМВ – Черния кос“, подс. Н. е отнел чужди движими вещи – три пакетчета нес кафе „Три в едно“ с единична стойност 0,39 лева или на обща стойност 1,17 лева, един пакет бисквити „Рондо“ на стойност 1,99 лева, монтажна лепенка „Момент“ на стойност 7,59 лева, или всички вещи на обща стойност 10,75 лева, от владението на Н.Г.М.– управител, с намерение противозаконно да ги присвои. С това подсъдимият е довършил кражбата на имуществения предмет на посегателство, като е прекъснал досегашната фактическа власт на св. М. върху вещите и е установил своя собствена такава, характеризираща се с възможност да се разпорежда сравнително необезпокоявано с предмета на посегателство, което и сторил по отношение на отнетите бисквити „Рондо“, които дал на неустановено дете, показало му, че е гладно.

            Докато все още се намирал в района на бензиностанция „ОМВ – Черния кос“, подсъдимият употребил заплашване, по смисъла на чл. 198, ал. 2 от НК, по отношение на св. И. – гастро-консултант в бензиностанцията, като насочил нож към същата служителка, а впоследствие го поставил на масата пред себе си и казал на И. на английски език никой да не го доближава. С тези си действия подсъдимият застрашил с такова непосредствено деяние свидетелката – намушкване с нож, което е от естество да изложи на тежка опасност живота или здравето й. Принудата по отношение на свидетелката, осъществена под формата на заплашване, подсъдимият упражнил с цел да запази владението върху откраднатите вещи, тъй като същата била упражнена преди подсъдимият да се отдалече от местопроизшествието и в отговор на искането от страна на св. И. да заплати взетите от вътрешността на търговския обект стоки.

            Подсъдимият е действал виновно, при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 НК, като умисълът му е обхващал представите относно всички обективно съставомерни признаци от престъпния състав с горепосочената правна квалификация. Макар по делото да не е изслушана и приета изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-психиатрична експертиза по отношение на подсъдимия, за съда не възникна съмнение, че подсъдимият е действал в състояние на вменяемост, тъй като, видно от обясненията му и абстрахирайки се от защитния им характер в някои техни части, подсъдимият има ясен и непрекъснат спомен за събитията, относими към инкриминираната дата. Подсъдимият е съзнавал, че взема от търговския обект чужди движими вещи, които не са му принадлежали, като прекъсва фактическата власт на досегашния владелец върху вещите и установява своя собствена такава, като за да запази фактическата си власт върху същите е упражнил принуда, под формата на заплашване, по отношение на служител в търговския обект – св. И..

            При това верни са изводите на решаващия първоинстанционен съд в насока, че с деянието си, осъществено на посочените от обвинението дата и място, подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци от състава на престъплението по чл. 198, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК.

 

            Правилно СРС е признал подс. Н. за невиновен по първоначално повдигнатото му обвинение за това на горепосоченото място и в горепосоченото време да е отнел и още едно пакетче нес кафе „Три в едно“ с единична стойност 0,39 лева от владението на Н.Г.М.– управител, с намерение противозаконно да го присвои, тъй като от събраните и обсъдени по-горе гласни доказателствени средства, и в частност – от показанията на св. И. и М., се установява, че същият е взел от магазинната част към бензиностанцията само три пакетчета нескафе.

 

            Съдебният състав извърши служебна проверка на присъдата и в частта й относно определеното на подс. Н. наказание. В тази насока съобрази следното:

            За да определи конкретното по размер наказание, което следва да бъде наложено на подсъдимия Н. за осъщественото от него престъпно посегателство, първоинстанционният съд е преценил като смекчаващи отговорността му обстоятелство чистото му съдебно минало, ниската стойност на отнетите вещи, изминалия продължителен период от време от датата на извършване на престъплението, поведението на подсъдимия по предоставяне на отнетите бисквити на гладно дете, а също и изразеното в хода на досъдебното производство с писмо до съда съжаление за стореното. Съдът е отчел като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство използването на нож спрямо св. И.. При така сложилото се своеобразие на конкретния казус, СРС е преценил, че са налице многобройни и изключително смекчаващо отговорността обстоятелства за този подсъдим, като е определил следващото му се наказание при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК в размер на една година „Лишаване от свобода”, изтърпяването на което е отложил, по реда на чл. 66, ал. 1 НК, с изпитателен срок от четири години.

            Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на решаващия първоинстанционен съд, че в конкретния по делото случай са налице предпоставки за приложение на института по чл. 55, ал. 1 от НК по отношение на подс. Н., при което следващото му се наказание следва да се определи по реда на тази норма. СГС в този си състав, изцяло споделя и изводите на решаващия първоинстанционен съд досежно констатираните смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. При това намира, че така индивидуализирано, наложеното на подсъдимия наказание е справедливо, като се явява едновременно необходимо, заслужено и целесъобразно. Не са налице предпоставки за неговото изменяване, в насока занижаване или завишаване размера на наложеното на подс. Н. наказание.

            СГС в този си състав, споделя изцяло изводите на решаващия първоинстанционен съд в смисъл, че са налице предпоставките за отлагане изтърпяването на така определеното на подсъдимия наказание „Лишаване от свобода“ по реда на чл. 66, ал. 1 НК. В конкретния по делото случай, Н. не е бил осъждан на „лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер, наложеното му наказание „Лишаване от свобода” е за срок до три години, а именно – за срок от една година, и за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения, не се явява наложително същият да изтърпи наложеното му наказание „Лишаване от свобода“. При преценка на необходимата степен на наказателна репресия, която се следва на подсъдимия за извършеното престъпление, СГС в този си състав съобрази, че целите на наказанието биха били постигнати и с по-ниска по интензитет наказателна репресия, а именно – с факта на осъждането му на наказание, свързано със засягане свободата на осъдения за придвижване в пространството и с ограничението в правата му, следващо се от факта на осъждане на „лишаване от свобода“ до настъпване на реабилитацията. Не е необходимо спрямо същия да бъде постановявано ефективно изтърпяване на наложеното му наказание „Лишаване от свобода“.

 

            Въззивният съдебен състав изцяло споделя и съображенията на първия съд в частта относно вещественото доказателство по делото – нож, използван от подсъдимия за извършване на деянието във втория му акт, а именно – упражняването на принуда по отношение на св. И., като намира, че правилно същият е отнет в полза на държавата с присъдата, на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК, като средство на престъплението.

 

            Настоящата инстанция не констатира допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на атакувания съдебен акт, които да налагат отмяна на същия и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съответния първоинстанционен съд. Доводите в противния смисъл, залегнали в жалбата, настоящата инстанция намира за неоснователни.

            Пред настоящата инстанция защитата релевира доводи, че при изготвяне на обвинителния акт е допусната очевидна фактическа грешка, а именно – погрешно посочване на общата стойност на отделните вещи – 10,14 лева, вместо 11,14 лева, като съдът е признал подсъдимия за виновен да е отнел движими вещи на обща стойност 10,75 лева, за каквато сума няма повдигнато обвинение. Тези констатации на защитата безспорно се споделят от въззивния съд, но не дават основание да се приеме допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като, от една страна, на подсъдимия е била предявена от фазата на досъдебното производство стойността на всяка от инкриминираните вещи, поради което и погрешното пресмятане на общата им стойност в диспозитива на обвинителния акт (общата им стойност правилно е посочена в размер на 11,14 лева в обстоятелствената част на обвинителния акт), не е довело до накърняване правото му на защита, а от друга, осъждането на подсъдимия за грабеж на вещи на обща стойност 10,75 лева, също не е довело до ограничаване на правото му на защита, предвид това, че Н. се е защитавал по обвинението за грабеж на посочените в присъдата вещи с тяхната единична стойност, като последно посочената обща стойност се съвместява в правилно отразената в обстоятелствената част на обвинителния акт обща стойност – в размер на 11,14 лева.

            Защитата релевира доводи, че приетото от първия съд насочване на нож към св. И. не е част от обвинението. Това безспорно е така, но и то не съставлява съществено процесуално нарушение, доколкото, макар и да надгражда фактическата обстановка, приета в обвинителния акт, не я изменя и не води до промяна в правната квалификация на деянието, осъществено от подсъдимия.

           

            Тъй като при цялостната служебна проверка на присъдата, въззивният съд не констатира допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон, необоснованост или непълнота на доказателствата, които да налагат отмяната или изменението на атакувания съдебен акт, то съдът счете, че същият следва да бъде потвърден.

           

            Така мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 НПК, Съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

            ПОТВЪРЖДАВА присъда от 29.06.2017 г., постановена от Софийският районен съд, Наказателно отделение, 18-ти състав, по НОХД № 21577/2013 г. по описа на същия съд.

             

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

           

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:  1/

 

 

                                                                                                           2/