Р Е
Ш Е Н
И Е
град Ловеч, 27.07.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи
наказателен състав в открито заседание на втори юли, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ШОЛЕКОВА
при секретаря: ВАНЯ КИРИЛОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 415
по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:
С
Електронен фиш Серия К № 2972254 на ОД на МВР Ловеч на К.В.Б., ЕГН: **********, като законен
представител на «Б.-Б.» ЕООД е наложена на основание чл.189, ал.4, във вр.
с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, глоба в размер на 400.00 лева за извършено
нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на
04.11.2017 г. в 18:22 часа на Път І -
Недоволен
от Електронния фиш останал жалбоподателят К.В.Б., който
го обжалва в срок, като незаконосъобразен, като счита, че при издаването му са
допуснати съществени процесуални нарушения, описанието на нарушението е
лаконично, непълно и неясно, към ЕФ не е приложен клип на хартиен носител,
автомобилът към момента на нарушението не е бил собственост на посоченото
дружество, нарушени са чл.34, чл.42 и чл.57 от ЗАНН, неправилна е правната
квалификация на нарушението и моли съда да отмени
обжалвания електронен фиш.
В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован не се явява. Изпълнено е указанието на съда,
дадено с резолюция от 26.05.2020 г., като жалбоподателят е представил преди
с.з. подписана жалба срещу ЕФ в два екземпляра/за съда и за ответника/.
Ответникът
– ОД на МВР Ловеч, редовно призовани не изпращат представител.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално
допустима, с оглед изричното отразяване в разпечатка/л.15/ от
ОД на МВР-Ловеч, че ЕФ е връчен на жалбоподателя на 08.05.2020 г. По делото
липсват категорични писмени доказателства за датата на връчване на ЕФ, но
твърденията на жалбоподателя, че това е станало на 08.05.2020 г. са възприети
от наказващия орган. Жалбата е изпратена на 14.05.2020 г. по куриер и е
входирана на 15.05.2020 г. в ОД на МВР – Ловеч, т.е. е подадена в
законоустановения срок, но по
същество е неоснователна.
Съдът
намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средства не са допуснати
сочените в жалбата нарушения. От формална страна електронния фиш съдържа всички
изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е
описано точно извършеното от жалбоподателя административно нарушение по чл.21,
ал.2 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът
е управляван със скорост
От
обективна страна жалбоподателя като водач на МПС по смисъла на &6,
т.11 от ДР на ЗДвП е управлявал моторно
превозно средство, с превишена скорост от
Безспорно установено е по делото, че управлявания от
жалбоподателя автомобил е бил засечен с
техническо средство - стационарна
система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID №003059047ВВВ,
одобрен на 06.10.2009 год., със срок на валидност до 06.10.2019 година, който
фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния
час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени
като доказателство по делото - удостоверение за одобрен тип средство за
измерване №09.10.4823 издаден от БИМ на 06.10.2009 год, протокол за
проверка № 223–ИСИ/19.10.2017 год. на БИМ, схема за контрол на скоростта с
техн. средство, от който се установява по безспорен начин техническата годност
на използваното в случая техническо средство. Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на
техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от
стационарната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното
наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на
извършване на нарушението, а от приложената схема е видно,че във
въпросния пътен участък присъства нестандартна табела с обозначение-камера за
контрол на скоростта. Не е налице нарушение на процедурата
по издаването на ел.фиш,тъй като то е обусловено само от установяването и
заснемането с техническо средство на нарушението. ЕФ се приравнява на АУАН и
НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание,
реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за
форма,съдържание и реквизити,поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са
неприложими по отношение на ЕФ. Според Тълкувателно решение № 1/ 26
февруари 2014 година по т.д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите,
легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от
ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От
последното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни
и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по
отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита
на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като
нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно
значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат
неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя
характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият
принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована
чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от
Закона за нормативните актове). Предвид горепосоченото настоящата инстанция
счита, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не намират приложение и не следва да
се прилагат по аналогия при липса на изрична разпоредба, като единствено по
отношение на обжалването на електронните фишове е посочено приложимостта на
ЗАНН (ар. 189, ал. 8 от ЗДвП).
Видно от ел.фиш същият е издаден от ОД
на МВР-Ловеч и именно тази дирекция е компетентна да го издаде с оглед мястото
на извършване на нарушението,а видно от приложената разпечатка от информационната
система ел.фиш е издаден на 26.08.2019 г. Видно от
представените писмени доказателства разпечатката е свалена от паметта на
техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР, в случая П.П.,
което е видно от представената разпечатка от информационната система, от която
е видно кой служител и кога е прегледал
записа от камерата, попълнил и издал ел.фиш. В ел.фиш е направено пълно
описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното
административно нарушение-дата и час, място на извършване, рег.номер на
автомобила, с който е извършено нарушението, посока на движение, въведено
ограничение на скоростта, разрешена и установена скорост, както и превишението
на разрешената скорост. Обстоятелството,че нарушението е извършено извън
населено място е отразено изрично в ел.фиш при описание на мястото на
нарушението и чрез посочване на санкционната норма.
Не се
споделя от настоящия състав възражението на жалбоподателя, че наказващият орган
не е изпълнил задължението си по установяване на регистрацията и собствеността
на автомобила преди да издаде ЕФ. Видно от материалите към преписката
първоначално е издаден ЕФ № 1813396 за същото нарушение по време и място и
превишена скорост срещу лицето В.П.С., който
е попълнил декларация, в която е заявил, че на 27.10.2017 г. е
предоставил л.а. „Ауди А4 Авант” с рег. № * **** **на „Б.-Б.” ЕООД с адрес гр.К.
КЦОрфей №10 и че към 04.11.2017 г. автомобилът е бил във владение на посоченото
дружество, като към декларацията е представил и договор за покупко-продажба на
процесното МПС от 26.10.2017 г., от който е видно, че продавач е В.П.С., а за
купувач е посочен Д.К. Б., който е бил пълномощник на „Б.-Б.” ЕООД по сделката. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП регламентира, че „Електронният фиш по ал. 4
се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна
разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните
работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В
14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в
съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето,
посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за
извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира”. Видно
от събраните по делото писмени доказателства предишния собственик на автомобила, след
получаване на ел.фиш е депозирал визираната в чл.189, ал.5 от ЗДвП писмена
декларация, като е посочил данни за лицето, на което е предоставил автомобила,
с който е извършено нарушението. Декларацията е подадена до ОД на МВР-К. на
14.08.2019 г., препратена е по компетентност на ОД на МВР-Ловеч, като е видно,
че същата присъства сред материалите по преписката, изпратена на съда от
наказващия орган. След получаване на декларацията от собственика на автомобила,
в която е посочена дата, на която автомобила е бил предоставен на «Б.-Б.» ЕООД,
която дата е преди датата на нарушението, наказващият орган е взел предвид
декларираните данни за лицето, извършило нарушение с процесния автомобил,
анулирал е първоначално издадения ЕФ срещу С. и е издал нов ЕФ срещу
жалбоподателя Б., като законен представител на дружеството, чиято собственост е
автомобила, засечен с превишена скорост. Видно от
справката за собственост автомобилът, с който е извършено нарушението е
собственост на „Б.-Б.” ЕООД. Неоснователно е възражението, че към момента на
извършване на нарушението, автомобилът не е бил регистриран на дружеството, тъй
като това обстоятелство не променя факта, че към датата на нарушението „Б.-Б.”
ЕООД е бил собственик на процесния автомобил по силата на представения договор
за покупко-продажба, сключен в предвидената в закона писмена форма с нотариална
заверка. Без значение за състава на нарушението е дали купувачът е изпълнил в
срок задължението си по закон да регистрира придобитото МПС на свое име в
съответната ОД на МВР, тъй като правото на собственост възниква по силата на
сключения договор за покупко-продажба, а не с промяна на регистрацията на
автомобила, в частност промяна на собствеността. След анулиране на първоначално
издадения ЕФ, наказващият орган е издал ЕФ срещу жалбоподателя и отново е
повторил процедурата по чл.189, ал.5 от ЗДвП, същият да бъде предявен на представляващия юридическото лице. Представителят
на дружеството – К.В.Б., срещу когото е издаден ЕФ след
получаването му не е депозирал визираната в чл.189, ал.5 от ЗДвП писмена
декларация, като в дадения от закона срок, както и към настоящия момент не е
подал писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Последният,
видно от събраните по делото доказателства е получил ел.фиш, не е оспорил констатациите
по него и не е депозирал декларация, от която да се установява,
че друго лице е управлявало процесното МПС на процесната дата. Не е направил и
възражение по смисъла на чл.189,ал.6 от ЗДвП. По тези съображения съдът приема,
че правилно е санкциониран Б., като управител на ЮЛ, чиято собственост е автомобила,
с който е извършено нарушението. Съдът не счита,че е наложена глоба на
юридическото лице, което би било недопустимо, тъй като видно от ел.фиш изрично
е отразено, че глобата се налага Б. като законен представител на „Б.-Б.” ЕООД,
като е посочено и ЕГН на санкционираното лице. Разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП гласи: ”Когато нарушението е извършено при управление на моторно
превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон
наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от
него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство” и именно тази
разпоредба е приложима в случая и обосновава налагане на глоба на жалбоподателя. По
закон, ако собственика не посочи лицето, на което е предоставил МПС, санкцията
се налага на собственика или на неговия представител, ако собственик е ЮЛ,
както е в случая. По тези съображения съдът приема, че правилно е
санкциониран жалбоподателят Б., като лице, извършило нарушението. Неоснователно
е и възражението, че на жалбоподателя е изпратен само ЕФ, без снимков материал,
тъй като в нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП е разписано задължение единствено за
изпращане на електронния фиш на лицето по чл.188 ал.1 или 2 от ЗДвП. На това лице са предоставени съответни
законови гаранции за осъществяване на защита, както по реда на
чл.189 ал.5 и 6 от ЗДвП, така и в хода на съдебното производство, в т.ч. да се
запознае с всички материали, съдържащи се в преписката, с доказателствата,
събрани в подкрепа на обжалвания електронен фиш и да направи
съответни възражения и искания. В случая жалбоподателят не се е възползвал от
това си право.
Предвид
на изложените съображения, съдът приема за безспорно доказано, че жалбоподателят е
извършил нарушението, за което е санкциониран,
както и че не са налице процесуални нарушения при издаването на ел.фиш.
При
определяне на наказанието наказващият орган е съобразил правилно основанието за
налагането му и е наложил единственото предвидено в закона наказание за това
нарушение, поради което не са налице основания за изменение на наложената
санкция.
Настоящата инстанция не счита, че са
налице условията за приложение на чл.28 от ЗАНН. Действително към преписката не
са ангажирани доказателства за налагани наказания по ЗДвП на водача, но само
това обстоятелство не може да обоснове извод за маловажност на нарушението. Не са налице
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
обосноват по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с
други нарушения от същия вид, а такива не са и изтъкнати от жалбоподателя.
Следва да се има предвид и това, че нарушението, за което е санкциониран
жалбоподателя най-общо казано през последните години е една от основните
причини за настъпването на пътно транспортни произшествия с тежък
резултат/телесни повреди или смърт/, което завишава обществената опасност на
деянието и всеки компромис по отношение на такова деяние би бил неуместен.
По
изложените съображения съдът намира, че обжалвания електронен фиш е
законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
При този
изход на процеса разноски не следва да се присъждат, тъй като такива не са
претендирани.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш - Серия К № 2972254 на ОД на МВР Ловеч, с
който на К.В.Б., ЕГН: **********,
като законен представител на «Б.-Б.» ЕООД е
наложена на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, глоба
в размер на 400.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с
чл.21, ал.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки
административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :