Определение по дело №25/2023 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 211
Дата: 20 март 2023 г. (в сила от 20 март 2023 г.)
Съдия: Евгения Христова Стамова
Дело: 20231500500025
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 18 януари 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 211
гр. Кюстендил, 20.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева
като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно частно
гражданско дело № 20231500500025 по описа за 2023 година

Производството е образувано по възражение/ частна жалба, подадена от
И. Д. П., ЕГН ********** от гр.Дупница, ул.“Кокиче“ №18 и А. В. А.,ЕГН
********** с адрес гр.Кюстендил, ул.“Бузлуджа“№85, бл.85, вх.А срещу
заповед за изпълнение №426/11.04.2022г. издадена по гр.д.№689/2022г., в
частта, относно размера на присъдените разноски – 394.53 лв., в полза на
насрещната страна.Твърди се прекомерност на присъдено адвокатско
възнаграждение, възлизащо според жалбоподателите на не повече от 50.00
лв.Иска се намаляване размера на дължимото възнаграждение на 50.00 лв.
Препис от възражение по същество представляващо жалба е връчен на
насрещната страна – „Юробанк България „ АД, която е представила писмен
отговор.В отговора се твърди неоснователност на подаденото
възражение.Сочи се, че с оспорваната Заповед за изпълнение на длъжниците
И. П. и А. А. е било разпоредено да заплатят на банката, сумата 394.53 лв,
адвокатско възнаграждение с ДДС.Присъденото адвокатско възнаграждение е
било платено с платежно нареждане с уникален регистрационен номер
№220407837805/09.02.2022г., в което е отбелязано името на длъжника и че е
извършено плащане на адвокатски хонорар, в хипотеза на валидни
правоотношения между Адвокатско дружество „***“ и „Юробанк България“
АД.Доколкото съществува законово основание за намаляване размера на
присъденото адвокатско възнаграждение, при условията на чл.78, ал.5 ГПК,
1
ответната страна счита, че присъденото възнаграждение е съобразено с
действителната фактическа и правна сложност на делото, и минимални
размери предвидени в Наредба №1 за минималните адвокатски
възнаграждения.Акцентирано е на обстоятелството, че доколкото законът
допуска намаляване на адвокатското възнаграждение, то това не може да
стане под прага на предвидените в Наредба №1 за минималните адвокатски
възнаграждения на Висшия съдебен размери.Невъзможността за намаляване
на адвокатските възнаграждения в размери,по – ниски от предвидените в
Наредбата, като следствие от буквално тълкуване на разпоредбата на чл.78,
ал.5 ГПК е разгледано, като трайно застъпено становище в съдебната
практика.В съответствие с изложеното е искане за оставяне на подаденото
възражение без уважение. Съдът след като прецени доказателствата по
делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната
съвкупност при условията на чл.235 ГПК прие за установено следното:
Производството пред Дупнишкия районен съд е образувано по
заявление с вх.№1991/17.02.2022г., подадена от „Юробанк България „ АД,
ЕИК********* със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Околовръстен път“№260, представлявано от изп.д-ри Д.Ш. и М.В., чрез
пълн-к Адв.др-во „***“ представлявано от адв.Х.И. за издаване на заповед за
изпълнение – т.9 – парично вземане 2822.19 лв., от която главница 2077.56
лв., възнагр. лихва 186.15 лв., от 09.07.2019г. до 09.09.2020г, мораторни
лихви 97.13 лв от 09.07.2019г. до 12.03.2020г., мораторни лихви 426.35 лв. от
14.05.2020г. до 07.02.2022г., такси 35.00 лв., от 09.08.2019г. до 09.09.2020г. , в
условията на солидарна отговорност.Със заявлението са представени:
Договор за потребителски кредит FL 549906/09.09.2020г., погасителен план
към Договор за кредит FL549906/09.09.2010г., извлечение от счетоводни
книги за кредитна сделка №4189307, 3 бр. нотариално заверени пълномощни
за представителство на Банката, от Адв.Др-во „***“, представлявано заедно и
по отделно от С.Ч., Е.П., Х.И., за представителство на Банката от няколко
адвоката, в това число не е адв.Х.И., пълномощно от Х.И., Е.П., като
управляващи съдружници в „***“, за представителство на Банката от
адв.Х.И., пълномощно от адв.Х.И. за представителство на Банката от А.Д.И.,
преводно нареждане за платена сума 394.53 лв., в полза на адв.др-во „***“ – с
основание за превода адв.хонорар – заповедно производство , преводно
нареждане за платена държавна такса.
2
На основание чл.413, ал.1 ГПК - заповедта за изпълнение не подлежи на
обжалване от страните, освен в частта за разноските.Според ал.2 -
разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може
да се обжалва от заявителя с частна жалба, от която не се представя препис за
връчване.
В чл.419, ал.1 ГПК е предвидено, че разпореждането, с което се уважава
молбата за незабавно изпълнение, може да се обжалва с частна жалба в
едномесечен срок от връчването на заповедта за изпълнение. Частната жалба
се подава заедно с възражението срещу заповедта. На основание чл.414, ал.1
ГПК - длъжникът може да възрази срещу заповедта за изпълнение или срещу
част от нея. Обосноваване на възражението не се изисква, освен в случаите по
чл. 414а.Според ал.2 - възражението се прави в едномесечен срок от
връчването на заповедта, който не може да бъде продължаван. Според
отразеното в съдържащата се в делото заповед за изпълнение, с която
заявлението е уважено – заповедта подлежи на Обжалване пред окръжен съд –
Кюстендил в частта за разноските в едномесечен срок от връчването му.
С молба вх.№1190/07.03.2023г. А. А. и И. П. са представили по делото два
броя разписки от 12.12.2022г. и 14.12.2022г. за връчване на обжалваната
заповед за изпълнение, осъществено съответно на 12.12.2022г. по отношение
на А. А. и на 14.12.2022г. по отношение на И. П..
С оглед датата на връчване на заповедта за изпълнение, подадената
жалба, постъпила в срок следва да бъда разгледана по същество.
Разгледана по същество съдът прецени жалбата
основателна.Съображения:
Както бе посочено с атакузаваната заповед за изпълнение в полза на
„Юробанк България“ АД срещу И. Д. П. и А. В. А. са били присъдени
разноски, както следва 56.44 лв- държавни такси и 394.53 лв- адвокатско
възнаграждение.
Срещу присъдената държавна такса въззивниците нямат оплаквания.
Оплакванията им са свързани с присъденото адвокатско възнаграждение,
като се твърди прекомерност на възнаграждението.
На основание чл.78, ал.1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се
3
заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска – Категорична е
съдебната практика, отразена в Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013 г. на
ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, че съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението.
В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава
вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно
и има характера на разписка.В настоящия случай, няма спор, че е заплатено
адвокатско възнаграждение от „Юробанк и Еф Джи България“ АД, в полза на
адвокатско дружество „*** – представено е пълномощно в полза на
Адвокатското дружество, както и за адв.Х.И., като според преводно
нареждане с дата 09.02.2022г. е платена сума 394.53 лв, адв.х-р, заповедно
производство.
На основание чл.7, ал.7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения – за защита в производства за
обезпечаване на бъдещ иск, в производства по издаване на изпълнителен лист
по чл. 405, ал. 3 и 4 ГПК и в производства за издаване на заповед за
изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на
половината от стойностите на претендираните суми.
Предмет на настоящото производство за издаване на заповед за
изпълнение е сума 2077.56 лв – главница, мораторни лихви за периода
09.07.2019г.-12.02.2020г.- 97.13 лв, мораторни лихви за периода 14.05.2020г.-
07.02.2020г.-426.35 лв, както и законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението -17.02.2022г. до окончателното изплащане.
Изчислено на основание чл.7, ал.2 т.2 от Наредбата, дължимото
възнаграждение за защита в заповедното производство възлиза на 582.22 лв,
което сочи на дължимо минимално адвокатско възнаграждение по чл.7, ал. 7
възлизащо на 291.11 лв.
На основание чл.78, ал.5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата съответно в
Наредбата.Съдът намира искането за неоснователно - дължимо е минимално
4
възнаграждение в размер на 291.11 лв - заплатено такова, надхвърлящо
минималното с ½ не може да се определи, като прекомерно.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНО възражение/ частна жалба,
подадена от И. Д. П., ЕГН ********** от гр.Дупница, ул.“Кокиче“ №18 и А.
В. А.,ЕГН ********** с адрес гр.Кюстендил, ул.“Бузлуджа“№85, бл.85, вх.А
срещу заповед за изпълнение №426/11.04.2022г. издадена по гр.д.
№689/2022г., в частта, относно размера на присъдените в полза на
насрещната страна разноски – 394.53 лв.,за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5