Решение по дело №2907/2019 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер 1259              Година  2020, 17.07.          Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав

 

   на 27.05.2020 година

 

в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

Секретар: С.С.

                                     

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 2907 по описа за 2019 година и като обсъди:  

 

                                   Производство пред първа инстанция.

Постъпила е жалба от „МЕТАЛОРЕЖЕЩИ МАШИНИ“АД, със седалище и адрес на управление гр.Асеновград, ул.“Цар Иван Асен II“ №144, чрез адвокат С.Ц.Ц. срещу Решение №2153-15-244 от 30.08.2019г. на Ръко­во­дителя на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жал­ба­та на лицето и е потвърдено изцяло Разпореждане №5104-15-275/17.09. 2018г. на длъжностното лице по чл.60 ал.1 КСО при ТП на НОИ – Пловдив, с което е приета за трудова, декларирана с декларация вх.№5101-15-138 от 16.05.2018г. от осигурителя „МЕТАЛОРЕЖЕЩИ МАШИНИ“АД, злополука, стана­ла с И.К.Г.. на дата 11.05.2018г.

Недоволен от така издаденото решение на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, жалбоподателят обосновава твърдения за неговата незаконо­съобраз­ност, поради което настоява за отмяната му. Претендира сторените раз­носки, съгласно представен списък.

Ответникът по жалбата Ръководител ТП на НОИ – Пловдив намира съща­та за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаг­раждение. Допълнителни съображения излага в депозирано становище. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Заинтересованите страни К.М.Г. – лично и в качест­во­то и на законен представител на малолетните М.И.Г. и Н.И.Г., чрез процесуален представител адв. Д., счи­тат жалбата за неоснователна. Претендира се присъждане на разноски, съглас­но представен списък, в т.ч. и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

Пловдивският административен съд – Второ отделение, седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ­водст­во доказателства, намира за установено следното.

Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от оспорването, което налага извод за нейна­та ДОПУСТИМОСТ. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВА­ТЕЛНА, поради следните съображения.

Не е спорно между страните, че И.К.Г.. е назначен на рабо­та в „МЕТАЛОРЕЖЕЩИ МАШИНИ“АД – гр.Асеновград с трудов договор №33/12.11.2015г. на основание чл.67 ал.1 т.1 във връзка с чл.70 ал.1 от Кодекса на труда/КТ/ и сключено допълнително споразумение от 01.03.2018г. във връзка с командироването на лицето по чл.121а ал.1, т.1 КТ и съгласно чл.2 от Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги/л.30-32/.

Между „Валедро“ООД със седалище гр.Тонгерен/Белгия/, в качеството му на „главен изпълнител“ и „МЕТАЛОРЕЖЕЩИ МАШИНИ“АД-гр.Асеновград, в качеството му на „подизпълнител“ е сключен Договор за подизпълнение за „Мон­таж и изработка на врати и прозорци“, за срок от една година. Договорът е подписан в гр.Тонгерен на 10.04.2018г./л.57-61/.

Със Заповед №06/10.04.2018г. на Изпълнителния директор на „МЕТАЛО­РЕЖЕЩИ МАШИНИ“АД – гр.Асеновград е разпоредено И.Г.. да бъде прехвърлен на работа във „Валедро“ООД за неопределен срок, със същия ха­рак­тер на работа и задължения по длъжностна характеристика и допълнително споразумение към трудов договор/л.40/.

От данните по делото се установява, че в ТП на НОИ-Пловдив е пос­тъпила декларация с вх.№5101-15-138/16.05.2018г. за трудова злополука, ста­нала на 11.05.2018г. с И.К.Г.., на длъжност „дограмаджия“ в „МЕТАЛОРЕЖЕЩИ МАШИНИ“АД – гр.Асеновград, към която са приложени Про­то­кол №1 от 15.05.2018г. на „МЕТАЛОРЕЖЕЩИ МАШИНИ“АД от вътрешно раз­следване на злополуката и копие на писмени обяснения от М.Г.Г. – колега на пострадалия/л.11-15 и л.29/.

В тази връзка и със Заповед №1015-15-148/27.06.2018г. на Директора на ТП на НОИ-Пловдив е наредено извършването на разследване, приключило с Протокол №29/03.09.2018г., от който се установява, че по информация на осигурителя „МЕТАЛОРЕЖЕЩИ МАШИНИ“АД, И.Г.. и колегата му М. Г. са получили задача от управителя на „Валедро“ООД да по­чис­тят покривната водосточна система на цеха от натрупали се листа и клони и за целта същите са се качили на покривната конструкция. След анализ на при­чините за възникване на злополуката, назначената с посочената по-горе запо­вед комисия е достигнала до извод, че злополуката е станала вследствие стъп­ване на И.К.Г.. върху хоризонтален прозорец от поликарбо­натна плоскост от покрива на сградата, счупване на плоскостта и пропадане на пострадалия в образувалия се отвор с последвало падане от височина върху пода на производственото помещение. Досежно допуснати нарушения на норма­тивните актове, комисията не се е произнесла, предвид обстоятелството, че злополуката е станала на територията на производствено предприятие на „Валедро“ООД – гр.Тонгерен, Белгия и с оглед на факта, че не разполага с дос­та­тъчно информация. Отделно от това е посочено, че относно допуснатите нару­шения на нормативни актове по осигуряване и здравословни и безопасни условия на труд, действащи на територията на Кралство Белгия, както и относ­но лицата, допуснали тези нарушения, ще се произнесат белгийските компе­тентни органи /л.19-27/.

Въз основа на констатациите в този протокол, длъжностното лице по чл.60 ал.1 КСО е издало Разпореждане №5104-15-275 от 17.09.2018г. за прие­мане на злополуката за трудова по чл.55 ал.1 КСО/л.63/.

Този резултат е обжалван от осигурителя пред горестоящия администра­тивен орган, който с Решение №2153-15-244/30.08.2019г. е потвърдил процес­ното разпореждане, възприемайки следното.

От ТД на НАП-Пловдив е издадено Удостоверение А1 с изх.№94-00-2463/ 13.04.2018г. относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя/регламенти на ЕС 883/04 и 987/09/л.49-50/.

От документите по образуваното в случая досие, е установено, че злопо­луката с И.К.Г.. е станала в производствен обект на „Ва­ледро“ООД, гр.Тонгерен/Белгия/, около 14,30 часа на 11.05.2018г.

Съгласно свидетелските показания на М.Г.Г., той и пострадалият И.К.Г.. са получили задача от управителя на „Валедро“ООД да почистят покрива и покривната водосточна система на произ­водствената сграда от натрупали се листа и клони и за целта същите са се качили на покривната конструкция. След като са извършили почистването, двамата работници са тръгнали да слизат, като пострадалият И.К.Г.. се е движил зад колегата си М. Г. към мястото, откъдето двамата са се изкачили на покрива. При придвижването си по покрива на сградата И.Г.. е стъпил върху прозорец от поликарбонатна плоскост, който се е счупил под въздействие на тежестта на тялото му, при което постра­далият е пропаднал в образувалия се отвор и е паднал от височина във вът­реш­ността на производственото помещение. Вследствие на получените травми при падането, И.К.Г.. е починал на място/л.29/.

При разследването е представен преведен от английски на български език документ/смъртен акт на И.К.Г../,издаден на 16.05.2018г. от Служба по гражданско състояние, гр.Тонгерен, Белгия. От Община Асенов­град е издаден Препис-извлечение от Акт за смърт №0261/20.05.2018г. на И.К.Г../л.55-56, л.62/.

Във връзка с предприетото оспорване на издаденото Разпореждане №5104-15-275/17.09.2018г., с което е приета злополуката за трудова по чл.55 ал.1 КСО, и с оглед наведените възражения, са предприети действия за съби­ране на допълнителни доказателства.

С писмо изх.№5104-15-275#2/23.10.2018г. на ТП на НОИ-Пловдив, е отправено искане до НОИ гр.София, Дирекция „Европейски регламенти и между­народни договори“/ЕРМД/ за изискване на допълнителна информация от компетентните органи на Кралство Белгия, относно настъпилото на 11.05.2018г. във „Валедро“ООД, гр.Тонгерен осигурително събитие/трудова злополука с лице­то И.К.Г../, като в тази връзка е постановено и Решение №1040-15-100/25.10.2018г. на Директора на ТП на НОИ-Пловдив, с което адми­нист­ративното производство е било спряно, което решение е отменено с вляз­ло в сила съдебно определение, постановено по адм. дело №3590/2018г. по опи­са на Административен съд – Пловдив/. До постановяване на оспореното в настоящото производство решение, не са постъпили други документи и данни, различни от получените при издаване на разпореждането/л.74 и сл./.

При тези данни е прието, че злополуката е станала с осигурено за риска „трудова злополука“ лице, станала е на територията на „Валендро“ООД – гр.Тон­ге­рен/Белгия/, където е било командировано да работи пострадалото лице, както и че злополуката е причинила внезапно увреждане на здравето и смърт на пострадалия И.К.Г...

Във връзка с наведените от жалбоподателя доводи, че фактическата обстановка, при която е настъпило въпросният инцидент, не е изследвана задъл­бочено от органите на НОИ, в решението е посочено, че предоставената от осигурителя „МЕТАЛОРЕЖЕЩИ МАШИНИ“АД информация чрез декларация за трудова злополука вх.№5101-15-138/16.05.2018г. и Протокол №1 от 15.05. 2018г. от вътрешно разследване на злополуката, както и от събраните в про­цеса на разследване документи и писмени свидетелски показания, е доста­тъчна за квалифициране на станалата на 11.05.2018г. с И.К.Г.. злополука като трудова такава.

Посочено е също така, че командироването на Г. да работи на територията на „Валедро“ООД – гр.Тонгерен като „дограмаджия“ по силата на сключения между страните договор за подизпълнение за „Монтаж и изработка на врати и прозорци“ предполага, че същият е изпълнявал трудовите си задъ­лже­ния под непосредствения контрол на длъжностни лица от „Валедро“ООД, което не изключва и изпълнение на други, непряко свързани със задълженията по длъжностна характеристика задачи. От събраните при разследването на злополуката доказателства е установено, че инцидентът с И.Г.. е станал не през време на изпълнение на преките му служебни задължения по длъжностна характеристика, а при възложена му от управителя на „Вадеро“ ООД задача по почистване на покрива и водосточните тръби на производст­вената сграда от натрупали се листа и клони. В името на добрите партньор­ски взаимоотношения между двете дружества, съвсем нормално, според решава­щия орган, е работещите ад се съгласяват да извършват и допълнителна рабо­та, възложена от ръководството на партньорската фирма, на чиято територията работят, която не е включена в кръга на преките им служебни задължения. Извършената от И.К.Г.. и колегата му М.Г.Г. работа по почистване на покрива на производствената сграда безспорно е приета като такава в интерес на белгийската фирма „Валедро“ООД, но от друга страна като резонно е прието и, че извършената работа при злополуката, макар и косвено е от интерес и на „МЕТАЛОРЕЖЕЩИ МАШИНИ“АД, с оглед запазва­не на установените добри и взаимоизгодни партньорски бизнес отношения между двете фирми. Отделно от това, работата по почистване на покривната конст­рукция от листа и клони от пострадалия И.К.Г.. и коле­гата му М.Г.Г. е извършена в почивен ден за Кралство Бел­гия, най-вероятно по причина, че не е било удачно да се извърши през делни­чен работен ден, поради липсата на свободно време за това, поради натова­рена производствена програма на „Валедро“ООД.

В заключение административният орган е приел, че в случая са налице всички елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл.55 ал.1 КСО и длъжностното лице по чл.60 ал.1 КСО правилно и законосъобразно е издало Разпореждане № 5104-15-275/17.09.2018г. за приемане на злополуката, ста­нала с И.К.Г.., за трудова по чл.55 ал.1 КСО.

В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя е прие­то, постъпило Писмо вх.№407/09.01.2020г. от Директор Дирекция“ЕРМД“, от което се установява, че с отговор, получен по електронната поща на 14.03. 2019г. от компетентната институция на Белгия „Структурирани електронни доку­мен­ти“/СЕД/ Н001, службата е информирала НОИ, че е разгледала процесния случай, който е приет за трудова злополука, но същият е предоставен за допъл­ни­телно разследване на друга служба – FOD WASO, Directie Administratieve gelboeten, Ernest Blerotstraat 1, 1070 Anderlecht във връзка с разпоредбите за безопасност на труда. От последнопосочената служба е изискана и предста­вена информация по случая. Установява се също така, че е изискано предста­вянето и на официален отговор на изпратените СЕД Н001, но към 07.01.2020г. такъв не е постъпил. Приложена е и цитираната кореспонденция/л.148-158/. При­ложените към писмото доказателства са представени и в заверен превод на български език и съответно приети по делото/л.193-222/.

Други доказателства в хода на съдебното производство не са ангажирани от страните.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Административен съд – Пловдив намира следното от прав­на страна.

Оспореният административен акт е постановен от материално компетен­тен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административно­производст­вените правила. Потвърденото с него разпореждане е издадено в хода на административно производство, развило се по реда на чл.57 и сл. КСО, което е приключило с постановяване на предвидения в чл.60 ал.1 КСО адми­нист­ративен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възло­жено издаването на разпореждания за приемане или неприемане на злополу­ката за трудова. Впрочем, спор по тези обстоятелства не се формира между стра­ните по делото.

Релевантните факти и обстоятелства са възприети и възпроизведени от органите на НОИ в издадените от тях административни актове, съотнесени са спрямо останалите констатации, направени в административното производство и въз основа на това е формиран извод, че процесната злополука следва да бъде квалифицирана като трудова по смисъла на чл.55 ал.1 КСО. Доказа­телства, които да подложат на съмнение така направените констатации и осно­ваните на тях правни изводи, не се ангажираха в хода на настоящото произ­водство от страна на жалбоподателя.

Преди всичко следва да се посочи, че разпоредбата на чл.55 ал.1 КСО дефинира понятието „трудова злополука“ като всяко внезапно увреждане на здра­вето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, кога­то е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособ­ност или смърт.

Съдът намира, че в случая са налице всички елементи на посочения фак­тически състав.

От представените по делото доказателства се установява, че осигуре­ното лице И.К.Г.Г.е починало на дата 11.05.2018г. на тери­торията на „Валендро“ООД – гр.Тонгерен/Белгия/, където е бил командирован да работи, както и че злополуката е причинила внезапно увреждане на здраве­то и неговата смърт. Спор по тези обстоятелства също не се формира между страните.

Спорно е наличието на функционална връзка между настъпилата смърт на пострадалия и извършваната от него работа.

В конкретния случай, от страна на пострадалото лице са извършвани действия, които са извън непосредственото изпълнение на трудовата му функ­ция, но тези действия са били необходими за нейното изпълнение и за осъ­ществяване на работния процес и изпълнение на възложените му, съгласно длъж­ностната характеристика, задължения за почистване на машините и работ­ните пространства, обстоятелства, осъществяващи хипотезата на настъп­ване на увреждането по повод извършваната работа.

От друга страна, дори и да не бъде прието за категорично установено, че предприетите действия са били необходими за реализиране на работния про­цес, то безспорно от събраните в хода на производството доказателства и от нап­равените в оспорения административен акт и потвърденото с него разпо­реждане заключения, е установено, че предприетите от пострадалото лице дейст­вия са в интерес на работодателя, тъй като чрез тях е целено почистване на производствения цех. Дори и да липсва пряко или косвено изразена воля на работодателя за изпълнение на работата, щом тя е в негов интерес, изпъл­нението й е релевантно за трудовата злополука. Или, налице е предпоставката на чл.55 ал.1 КСО, регламентираща, че трудова е и злополука, станала при вся­ка работа, извършена в интерес на предприятието.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни твърденията в жалбата за наличие на евентуално умишлено причиняване на увреждането от пострадалото лице, следствие от неспазването на правилата за безопасност в ра­ботния процес. Това е така, защото обстоятелството дали са били спазени нор­мативно или ненормативно установените изисквания за безопасни и здра­вословни условия на труд, е ирелевантно за определянето на злополуката като трудова, ако тя е възникнала при или по повод възложената работа, респ. при работата, извършена в интерес на предприятието. Дори част от причините за настъпване на злополуката да са в резултат от непредпазливото поведение на пост­радалия, не може да бъде променен характерът на злополуката по аргу­мент от чл.55 ал.3 КСО, която изключва от кръга на трудовите злополуки само уми­шлено причинените от пострадалото лице. Възражението на жалбопода­теля, че травматичното увреждане е настъпило в резултат на неспазване на тру­довата дисциплина, респ. изпълнение на задължения извън описаните в длъж­ностната му характеристика и извън работното време, не променят напра­вените по-горе изводи за трудовия характер на злополуката. От друга страна, трайната съдебна практика е възприела, че злополуката е трудова, дори когато за настъпването и са допринесли извършени от пострадалия нарушения на тру­довия му договор.

За пълнота следва да се посочи, че съгласно чл.11 ал.2 от Наказателния кодекс/НК/, умисълът, като форма на вината, е налице, когато деецът не само е съзнавал характера на постъпката си и е предвиждал нейните последици, но едновременно с това е искал или допускал настъпването на тези последици. Умишленото увреждане трябва да бъде доказано с всички доказателствени средства. Липсата на доказателства пострадалият да е съзнавал и да е искал, и целял или допускал настъпването на вредоносния резултат, водят до единст­вения възможен извод, а именно, че е налице функционална връзка между настъпилото внезапно увреждане на здравето, довело до смърт и условията на труд, както и че изискванията на чл.55 ал.3 КСО не са изпълнени и злополуката е трудова по своя характер. Доводите, свързани с поведението на пострадалия, могат да бъдат съобразени в евентуалното гражданско производство по иск за заплащане на обезщетение на пострадалото лице, в тази връзка и съдът намира за неоснователни твърденията на допуснати съществени нарушения на административнопроиводствените правила, изразяващи се в несъбиране на всички относими доказателства. Това е така, защото исканите и представени на по-късен етап в хода на съдебното производство доказателства, биха били относими в едно такова исково производство, а не в настоящото.

В потвърждение на казаното до тук са и представените отговори от бел­гийските компетентни органи, т.напр. в писмо от 13.03.2019г. Ръководител на отдел във ФОД ВАСО, Дирекция Административни глоби – Андерлехт, се сочи следното: „За нас е очевидно, че е инцидент на работното място, в проти­вен случай нашата служба няма да е компетентна. Беше изготвен официа­лен доклад за белгийското правосъдие за някои нарушения на някои  правила за безопасност при работа. Това означава, че не можем да съобщим повече подробности.“/л.205/, съответно в писмо от 27.03.2019г. на Федерална общест­вена служба по заетост, труд и социален диалог, Дирекция за административни глоби се сочи, че инцидентът с И.К.Г.Г.е свързан с работните му задължения, както и че съществуват достатъчно доказателства, че това е инцидент на работното място, но белгийското социално-осигурително законодателство не се прилага към този инцидент на работното място.

При така установените факти, сочещи наличие на изчерпателно изброе­ните законови предпоставки на чл.55 ал.1 КСО и при липса на доказателства относно законовата хипотеза на чл.55 ал.3 КСО, съдът намира за правилен извода на ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, че в случая се касае за тру­дова злополука.

Изложените до тук съображения, обосновават крайния извод за законо­съоб­разност на оспореното Решение №2153-15-244/30.08.2019г. на Ръководи­теля на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него Разпореждане №5104-15-275/17.09.2018г. на длъжностното лице по чл.60 ал.1 КСО, поради което жалбата ще следва да бъде отхвърлена.

При посочения изход на спора, на ответника и заинтересованите страни се дължат извършените разноски по производството.

На ТП на НОИ – Пловдив се дължат разноски в размер на 100 лева за осъ­ществената защита от юрисконсулт, който размер се определя на база пра­вилото на чл.78 ал.8 ГПК/ред. ДВ бр.8/24.01.2017г./ във връзка с чл.37 ал.1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Заинтересованите страни също претендират разноски, съгласно предста­вен списък, в т.ч. и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, но преди да се произнесе по това искане, съдът съоб­рази и следното.

Съгласно договора за правна защита, адвокат Д. е предоставил правна помощ и съдействие при условията на чл.38 ал.2, във връзка с ал.1, т.2 ЗА/л.119/. А съгласно чл.38 ал.2 ЗА, в случаите по ал.1, ако в съответното произ­водство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адво­катът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2 и осъжда другата страна да го заплати. Извършената проце­суална дейност от пълномощника на заинтересованите страни се заключава в явяването в едно съдебно заседание/от общо четири проведени/ и в депози­рането на молби с идентично съдържание, в които не се възразява по хода на делото, изразява се становище по същество и се претендират разноски, с оглед на което и предвид ниската фактическа и правна сложност на спорния предмет, на адвокат Н.Д. следва да се присъди адвокатско възнаграж­дение в минималния размер, определен с чл.8 ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 500 лв. Доколкото по делото са представени и доказателства за регистрация на лицето по ЗДДС /л.131/, на основание § 2а от ДР на Наредба №1/09.07.2004г., върху дължимото според Наредба №1/09.07.2004г. възнаграждение следва да се прибавят и 20% ДДС, които се присъждат в полза на адвоката, включително и в случаите, когато е оказана безплатна услуга, при които адвокатското възнаграждение се присъжда по реда на чл.38 ал.2 ЗА. Или, на адвокат Н.Д. следва да се заплати от ответника сумата от 500 лева/без ДДС/, респ. 600 лева с ДДС, възнаграждение.

Неоснователна се явява претенцията на заинтересованите страни чрез адв.Д. за присъждане на разноски в размер на 98,50 лева за гориво и като такава същата не следва да бъде уважена, тъй като разходите за извърш­ване на фактическите действия на страните и техните процесуални предста­вители по събиране на доказателствата - изготвяне на копия или преписи от до­кументи, телефонни разговори, транспорт и др. подобни не представляват раз­носки по смисъла на чл.143 АПК и чл.78 и сл. ГПК.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  ІІ отд., VІІ състав:

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „МЕТАЛОРЕЖЕЩИ МАШИНИ“АД, със седалище и адрес на управление гр.Асеновград, ул.“Цар Иван Асен II“№144, срещу Реше­ние №2153-15-244 от 30.08.2019г. на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на лицето и е потвърдено изцяло Раз­пореждане №5104-15-275/17.09.2018г. на длъжностното лице по чл.60 ал.1 КСО при ТП на НОИ – Пловдив, с което е приета за трудова, декларирана с декла­рация вх.№5101-15-138 от 16.05.2018г. от осигурителя „МЕТАЛОРЕЖЕЩИ МА­ШИ­НИ“АД, злополука, станала с И.К.Г.Г.на дата 11.05.2018г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА „МЕТАЛОРЕЖЕЩИ МАШИНИ“АД, ЕИК ********* със седали­ще и адрес на управление гр.Асеновград, ул.“Цар Иван Асен II“№144 да заплати на Национален осигурителен институт с адрес на призоваване гр.София, бул. “Александър Стамболийски“№62-64 сумата от 100/сто/лева разноски по делото.

ОСЪЖДА „МЕТАЛОРЕЖЕЩИ МАШИНИ“АД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Асеновград, ул.“Цар Иван Асен II“ №144, да заплати на адвокат Н.Н.Д. ***, 4-ти полуетаж, офис 4 сумата в размер на 600/шестстотин/ лева с включен ДДС, представляваща възнаграждение за процесуално предс­та­вителство.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :