Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Ловеч, ………….2020
г.
Ловешкият
окръжен съд гражданска колегия
в
публично заседание на пети март двехиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПОЛЯ ДАНКОВА
2. ПЛАМЕН ПЕНОВ
при
секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдията П.ДАНКОВА в.гр.д.
N 129 описа
за 2020
година и за да се произнесе, съобрази :
Подадена е въззивна жалба №14326/23.12.2019 г. на
адвокат В.В. ***,съд. адрес-*** оф.7 - пълномощник на ищеца Д. М. Д. против съдебно
решение по гр.д. № 966/2019 г. на РС – Ловеч, което е атакувано изцяло. Въззивникът посочва,че не е предявил иск за положен от него труд
извън редовното му работно време,както неправилно се е произнесъл съда. Посочва
се, че се ретендира незаплатен
извънреден труд е в рамките на редовното работно време за всяка смяна,
вследствие преобразуване на нощен към дневен труд по реда на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, касаеща държавните служители
/чл.9 ал.2 от НСОРЗ/. Във въззивната жалба се заявява, че заплащането на
формирания след преобразуване на нощен към дневен извънреден труд следва да е
по реда на чл.187, ал.З от ЗМВР или при часова ставка, нормалната за полагане
на труд в установеното работно време при спазване увеличението, съгласно
разпоредбата на чл.262 от КТ,респ. такъв подход е приложен и от вещото лице,
при изчисленията в приетото по делото заключение на съдебно- счетоводната
експертиза.Тълкува се действието на
чл.262, ал.1, т.4 от КТ относно заплащане с 50% увеличение за работа при
сумирано изчисляване на работното време. Жалбоподателят твърди,че при
съпоставка с разпоредбата на чл.187, ал.б от ЗМВР е видно, че спрямо
служителите на МВР е възприет подхода за заплащане извънредния труд увеличение
с 50%, което съответства на общото трудово законодателство, посочено по-горе и
при спазване на това условие е посочена конкретната сума от заключението на
вещото лице. Въззивника счита, че изпяло невярно и неправилно е изложеното и
прието от първоинстанционния съд, че в МВР е разрешено полагането на 8 часа
нощен труд и то най-вече по аргумент на разпоредбата на чл. 187, ал. 3, изр.
последно от ЗМВР, в което дословно пише следното: „При работа на смени е
ВЪЗМОЖНО полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.",
т.е. никъде в тази разпоредба не е указана нормалната продължителност на нощния
труд, напротив - въведена е възможност за полагане на нощен труд в часовете
между 22.00 и 06.00. Във въззивната жалба се посочва,че при съпоставка
посочената регламентация в ЗМВР с разпоредбата на чл.140, ал.2 от КТ е видно,
че в последната е указано, че НОЩЕН е труда полаган от пълнолетни в часовете
между 22.00 и 06.00 и за непълнолетни между 20.00 и Об.ООч. От тук може да се
направи обоснован извод, че няма конкретна правна норма в ЗМВР указваща що е то
нормална продължителност на нощния труд полаган от служители на МВР ,както и
няма правна регламентация за нощен труд в насока забрана за преобразуването му
към дневен в системата на МВР, което води до несъстоятелност и неправилно
приложение на материалния закон от първоинстанционния съд. За въззивникът
районния съд е направил неправилна законова интерпретация ,че за служителите на
МВР коефициентът на нощни към дневни часове е 1 и че им е изплатено всичко
дължимо. Изтъква,че друг абсурден извод на РС-Ловеч,4 гр.с. е, че за
служителите на МВР е неприложима НСОРЗ, тъй като по отношение на тях е
действала друга наредба, в която липсва изрична норма, допускаща трансформация
на нощните часове в дневни с коефициент. Коментира се действието на чл.46, ал.2
от ЗНА, когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се
прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на
целта на акта. Въззивникът се позовава на празнота в наредбите от 2015 и 2016г.
относно нормата на чл.31, ал.2 от тази от 2014г.(отм.)и счита ,че следва да се
приложи субсидиарно чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ. която гласи, че при сумирано изчисляване
на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, или коефициент 1,143. Във въззивната жалба се посочва,че обратното
разбиране би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР
спрямо работниците по трудови правоотношения и тези на служителите по ЗДСл,
чиито правоотношения се регулират от КТ и ЗДСЛ. Д.Данчев изткъва, чесъгласно
разпоредбата на чл. 236, ал. 2 от ГПК съдът е задължен да изложи мотиви, в
които да посочи исканията и възраженията на страните, преценка на
доказателствата,фактическите констатации и въз основа на. тях, своите правните
изводи, което не е направено от първоинстанционния съдебен състав. Въззивникът
заявява, че в съдебното решение никъде
не са обсъдени изложените от ищцовата страна или тези на ответника доводи и
правни аргументи-липсват мотиви и задължителния според чл. 236, ал. 2 от ГПК
анализ на изложените от страните фактически твърдения и правни доводи,
съответно кое и защо се приема или отхвърля и въобще как, по какъв начин
първоинстанционният съд е достигнал до съответните изводи да постанови
конкретното решение.Въззивникът изтъква липса на ясно и конкретно изложени
мотиви по смисъла на чл. 236, ал. 2 от ГПК. приравнява мнението на конкретния
съдия, изразено в негов акт, на липса на съдебно решение и лишава страните от
правото им на една инстанция от правораздаване на независим и безпристрастен
съд, което е самостоятелно основание за отмяна.Обсъжда се съдебна практика по
идентични казуси на различни съдилища, граждански съдебни състави на
РС-Плевен,Решение №456 от 09.08.2018г. по Гр.д.№133/ 2018г. на РС-Видин,
потвърдено с Решение №38 от 10.05.2019г. по В.гр.д.№76 / 2019г. на Окръжен
съд-Видин,Решение №464 / 12.04.2019г. по В.гр.д.№255 / 2019г. на Окръжен
съд-Варна,Решение №400/ 29.03.2019г. по В.гр.д.№44 / 2019г. на Окръжен съд-
Варна, Решение от 10.10.2017г. на Окръжен съд-Търговище по В.гр.д.№182/2017г.,
Решение №64 от 21.01.2019г. на Окръжен съд-Варна по В.гр.д.№2300 /2018г.Решение
от 16.07.2018г. по Гр.д.№19371/ 2017г. на РС-Варна, 17 гр.с, Решение 2975
/ 22.06.2018г. по
Гр.д.№19377 / 2017г.
РС-Варна:Решение №4656 / 16.11.2018г. по Гр.д.№19403 / 2017г.
РС-Варна,Решение №1458 от 10.06.2019г. по Гр.д.№820 / 2019г. на
РС-БургасРешение №1114 от
21.06.2019г. по Гр.д.№704/
2019г. на РС-Русе,решение на РС-Русе,5 гр.отд.
В срока
по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор №1465/05.02.2020 г. Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" -МВР.
представлявана отглавен комисар Николай Николов – директор Адм.адрес ул. П. № ***
чрез процесуален представител
гл.юрисконсулт Д.И.-Я. Въззивникът моли да бъде оставена без уважение жалбата
по горе-цитираното дело и да потвърдено решението на първоинстаниионният съд
като правилно, мотивирано и законосъобразно Изтъква,че районният съд е
изследвал детайлно приложимата нормативна уредба и правилно е квалифицирал
видовете труд и тяхното заплащане, като е отчел спецификата на реда в ЗМВР и
неговата приложимост като специален ред /за служителите полагащи тр\д в
системата на МВР/ по отношение на общата уредба на КТ и подзаконовите актове по
прилагането му.Заявява,че жалбоподателят не е запознат с видовете труд по ЗМВР.
в противен случай следвало да е наясно, че извънредният труд, представлява
работа, извън редовното работно време, както и че ЗМВР прави разграничение
между извънреден и нощен труд, като последният изрично е посочен в чл. 179.
ал.1 от закона. Посочва,че в ал. 2 на същия член е вписано, че размерът па
допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със Заповед на
министъра на вътрешните работи, докато допълнителните възнаграждения за
извънреден труд са посочени в чл. 187. ал.6 от ЗМВР. Според въззивника,
законодателят ясно разграничава извънреден от нощен труд, като възнагражденията
за извънреден труд са посочени в закона, а тези за нощен труд в Заповед на
министъра на вътрешните работи . Позовава се на Заповедта в която е посочен
размера на възнаграждението за нощен труд № 8121з-791/28.10.2014г. на министъра
на вътрешните работи. Според въззиваемия въззивникът не прави разграничение
между извънреден и нощен труд, и сякаш не обръща внимание на факта, че
допълнителните възнаграждения за двата вида труд се изплащат по различен ред и
са посочени в различни нормативни актове. Конкретизира какво представлява
извънреден труд, като труд който се
полага от служителя по разпореждане или без. но със знанието и без
противопоставянето на работодателя и който труд попада извън установеното за
служителя работно време.В отговора се акцентира върху тезата, че полагането на
нощен труд. когато е в рамките на установеното работно време, не се явява
извънреден труд и с оглед неговата продължителност от 8 часа не се преобразува
в дневен, умножен по съответния коефициент в случая 1/, а се заплаща като
нощен, по смисъла на Заповед на министъра на вътрешните работи. Изтъква, че
освен всичко друго изложено, при такава претенция на жалбоподателя би се
стигнало и до двойно заплащане на един и същи вид труд. Според въззиваемия
неправилен е и извода на жал бо подателя, че НСОРЗ се прилага за служителите от
МВР и липсва изрична норма за трансформирането на положеният от служителите в
МВР нощен труд в дневен, което представлявала празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурства на
държавните служители в МВР.Твърди се вписмения отговор, че не е налице такава празнота в
законодателството, тъй като в чл. 187, ал.З от Закона за МВР обн. ДВ бр.53 от
Въззизвникът ,редовно призован в съдебно заседание не се явява пред
въззивният съд.
За ”Пожарна
безопасност изащита на населението" –МВР в съдебно заседание, не изхраща
представител.
От представените доказателства по гр.д. № 966/2019
г. на РС-Ловеч, от становището на страните в процеса, преценени поотделно и в
тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установени следните
фактически обстоятелства:
Постановено е съдебно решение №538/19.11.2019
г. по гр.д. №966/2019 г. на Ловешки районен съд
,с което са отхвърлени предявените от Д.М.Д.
*** ЕГН-**********, чрез пълномощник адв. В.В. ***, на основание чл. 178 ал. 1,
т. 3 във връзка с чл. 179 ал. 1 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД , искове срещу Главна
Дирекция „Пожарна Безопасност и защита на населението“ - гр. С., с а-с: гр. С.
, ул. „П.“ №*** , която да бъде осъдена да му заплати, сумата от 1608, 38 лева , представляваща възнаграждение
за положен извънреден труд за периода 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г., ведно със
законната лихва върху цялата сума, считано от датата на предявяване на иска до
окончателно изплащане на сумата, както и направените по делото разноски като
неоснователни и недоказани. С цитираното съдебно решение Д.М.Д. е осъден да заплати на Главна Дирекция „Пожарна
Безопасност и Защита на Населението“ - МВР – гр. София, сумата 100,00 лева,
представляваща разноски по делото за юриск. възнаграждение.
Обжалваното
съдебното решение №538/19.11.2019 г. по гр.д. №966/2019 г. на Ловешки районен
съд на Ловешки районен съд е валидно, допустимо и правилно, поради което
следва да бъде потвърдено
От писмените доказателства се
установява, че Д.М.Д. е
встъпил на 20.11.1986 г. в длъжност „мл.инспектор“ при СД“Търговия на
едро“-Ловеч-акт за встъпване в длъжност от същата дата. Въз основа на заповед
за преназначаване №1271/23.10.2014 г. на 31.10.2014 г. въззивникът е встъпил в
длъжност командир на екип“ група „ПСД“,РСПБЗН-Ловеч,РДПБЗН-Ловеч при ГД“Пожарна безопасност и защита на населението“
– София при МВР при конкретизиано месечно трудово нвъзнаграждение. С протокол
от 15.06.2017 г. Д.Д. се е запознал с дл.характеристика на длъжността.
Със заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на
вътрешните работи, за всеки отработен час през нощта или за част от него между
22,00 и 06,00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение
за нощен труд в размер 0,25 лв. Тази Заповед е отменена със Заповед №
8121з-1429/23.11.2017 г. на Министъра на вътрешните работи.
От представените по делото платежни бележки за процесния период на името
на Д.Д. се установява заплащаното трудовото възнаграждение и периода на положен
труд.
Представено е заключение по съдебно-счетоводната експертиза №10873/07.10.2019
г., което съдът възприема доколкото съответства на правните изводи по казуса.В
констатациите на вещото лице има анализ на действащите подзаконови актове,
който излиза извън обхвата на неговата компетентност .
За времето от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г.въззивникът е полагал труд
при 24 часови работни смени от 8 часа сутринта до 8 часа сутринта на следващия ден и общия брой
часове,положени като нощен труд са 225 часа.
Издадена е заповед № 8121з – 791 от 28.10.2014 г. на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал.
1 ЗМВР на Министъра на вътрешните работи въз основа на Наредба № 821з –
407/11.08.2014 г. за реда за организиране и разпределение на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режимът на дежурството, времето за отдих и почивка на държавните
служители на МВР. По-късно е изготвена и
заповед № 8121з – 40/15.01.2015 г. на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1 ЗМВР
на Министърът на вътрешните работи. Заповед
№ 8121з-791 от 28.10.2014 г. за определяне размерите на допълнителните
възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч., за
полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, условията
и реда за тяхното изплащане на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи е изменена със Заповед № 8121з-40 от 15.01.2015 г. (отменена
с Решение № 1694 от 17.02.2016 г. на Върховния административен съд - ДВ, бр. 17
от 2016 г.. Заповед № 8121з-663 от 5.06.2015 г. е отменена с
решение № 5579 ОТ 3 МАЙ 2017 Г. по административно дело № 12935 ОТ 2016 Г. , а Заповед № 8121з-437 от 28.04.2016 г.
е отменена с Решение № 5937 от 12.05.2017 г. на Върховния административен съд -
ДВ, бр. 49 от 2017 г.).
Предявена е в настоящето производство облигационна претенция за
заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд/преобразуван
от нощен труд/ от 1673 часа за периода от 20.05.2016 година до 31.03.2019
година/предвид изменението на иска в съдебно заседание на 15.10.2019 г./ ,ведно
с мораторна лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на
сумата по него. Съдът приема, че е сезиран с иск по178,ал.1,т.3 от ЗМВР във връзка с чл.
179, ал. 1от ЗМВР. Въззиваникът е работил
на длъжност „ командир на екип“ в РД“Пожарна безопасност и защита на
населението“-Ловеч при сумирано изчисляване на работното време съобразно вида и
спецификата на дейността, която изпълнява. В разпоредбата на чл. 187 от ЗМВР е
определена нормалната продължителност на работното време на държавните
служители на МВР, а в чл. 187,ал.2 от ЗМВР е посочено, че работното време на
държавните служители работещи на 8-, 12- или 24 часа се изчислява сумарно за тримесечен
период, установена е възможност за полагане на нощен труд от 22.00 до 6.00 часа
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа на всеки 24-часов
период. Изрично е предвидено, в чл. 187,ал.9 от ЗМВР, че редът за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи. Подзаконовата нормативна уредба на
нощния труд се развивала с уреждане на нощния труд по НАРЕДБА № 8121з-407 от
11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи /отм.- обн., ДВ, бр. 69 / 19.08.2014 г., -
отм., бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г./. В чл. 31,ал.2 на
Наредбата е конкретизирано, че положения нощен труд се умножава по 0.143 и
полученото число се се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период
.В последствие е приета Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015 г. /отм. ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г., с Решение № 1512
от 11.02.2016 г., постановено по адм. д. № 7493 по описа за 2015 г. на ВАС, IV
o. и Решение № 8585 от 11.07.2016 г., постановено по адм. д. № 5450 от 2016 г.
на ВАС, V- чл. състав/ и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. /отм. ДВ, бр. 3
от 10.01.2020 г. и бр. 4 от 14.01.2020 г. с Решение № 16766 от 10.12.2019 г.,
постановено по адм. д. № 8601 по описа за 2019 г. на ВАС, V- чл. състав, I-ва
колегия/. Чрез тези подзаконови нормативни актове, първоначално е било уредено
полагане на нощен труд и неговото заплащане, а впоследствие е имало период,
когато подходът на законодателят не е предвиждал такова заплащане. Същевременно
заплащането на извънреден труд е последователно установено, както в
разпоредбите на ЗМВР, така и в подзаконовите нормативни актове.
Съдът приема, че с
действащия специален закон – чл. 179,ал.1 от ЗМВР е била преодоляна празнотата
в закона относно начина на формиране на допълнителното възнаграждение за нощен
труд, поради което не може да се обоснове неговото преизчисляване в извънреден
труд.. Настоящата инстанция счита,че разбирането на законодателят относно
полагането и заплащането на нощен труд за държавните служители при МВР е
претърпяло изменение - по ЗМВР/отм./ не се съдържало, но в чл. 179 от
действащия ЗМВР за процесния период е уредено. В чл. 187,ал.1от ЗМВР е
определена нормалната продължителност на работното време на държавните
служители на МВР, а в чл. 187,ал.3 от ЗМВР е сумарното изчисляване.В цитираната
разпоредба на чл. 187,ал.3,пр.последно
от ЗМВР изрично е предвидено,че при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В чл. 187,ал.5,т.2 от ЗМВР е вписано,че
възнаграждение за извънреден труд се дължи за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени..
Същевременно редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Разрешава
се полагането на извънреден труд до 25 часа на тримесечен период и до 100 часа
годишно, над ограниченията по чл. 187, ал. 7, при бедствия и други извънредни
ситуации-187а от ЗМВР. Извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение-чл. 187,ал.6 от ЗМВР. Следователно в закона-ЗМВР има ясно и точно
разграничение между нощен труд-чл. 179 от ЗМВР и извънреден такъв-чл.178,ал.1,т.3
от МЗВР, конкретизиран е вида им, часовете разрешен извънреден труд и е
посочено, че реда за отчитане, компенсиране ,организация, разпределение се
определя с подзаконов нормативен акт – Наредба по чл. 187,ал.9 от ЗВМР.
Ищецът-въззивник
има качеството на длъжностно лице по смисъла на член 142,ал.1,т.1 от ЗМВР - държавни
служители – органи по пожарна безопасност и защита на населението. Настоящият
състав счита, че относно правоотношенията,в това число и заплащането на
допълнителни възнаграждения на тази категория държавни служители са приложими
разпоредбите на Закона за Министерство
на вътрешните работи и подзаконовата нормативна база към него, тъй като се
касае до специален закон и той изключва общите разпоредби. За разлика от закона
за МВР/отменен/, в който не е имало уреждане на нощния труд, в действащия към
процесния период Закон за Министерство на вътрешните работи нощния труд на тази
група държавни служители изрично е предмет на
самостоятелна разпоредба-чл. 179,ал.1 от ЗМВР.За този вид труд се полага допълнително възнаграждение и е
посочено, че условията реда и размера за изплащане му се определя с Наредба на
министъра на вътрешните работи и негова заповед.С измененията на правната норма
на чл. 179 /с ДВ бр. 97/2017 г.,бр.34/2019 г./ се детайлизира реда за
определяне на възнагражденията. При това положение за процесния период е
несъстоятелно да се обсъжда съществуването на празнота в закона и приложимост
на общите разпоредби на Кодекса на труда и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Действително проследявайки хронологично
действието на подзаконовата уредба съдът установява нейната динамика.
Неколкократно се приемат и действат различни Наредби за реда за организация и
разпределение на работното време на неговото отчитане за компенсиране на
работата извън редовно работно време режима на дежурство времето на отдих и
почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи,
съответните заповеди към тях и следва тяхното отменяне от Върховен
Административен съд. Въззивният съд приема, че на основание член 195 от АПК
подзаконовият нормативен акт се счита отменен от деня на влизане в сила на
съдебното решение, а по силата на член 195, алинея 2 от АПК правните последици,
възникнали от подзаконов административен акт, който е обявен за нищожен или е
отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в 3-месечен
срок. За настоящата инстанция в закона на Министерство на вътрешните работи е
направено ясно разграничение между нощния труд за времето от 22 до 6 часа и
извънредния труд, както и изрично са конкретизирани полагането на труд на
официални празници и за времето на разположение. В този смисъл становището на
въззивника, че полагания от него нощен труд следва да бъде преобразуван в извънреден,
не се споделя от съда. Извънредният труд като вид труд е уреден в раздел ІІ на КТ-чл. 143 -150 от КТ,
както и в разпоредби на ЗМВР и неговото
полагане е свързано със специален ред и специален начин на определяне на
заплащането. Извънредният труд не е
нова категория за трудовото право, неговата уредба се съдържа в Кодекса на
труда, но претърпява развитие с измененията от
Предвид изложените фактически и правни
изводи на въззивният съд атакуваното съдебното решение №538/19.11.2019 г. по
гр.д. №966/2019 г. на Ловешки районен съд ,с
което са отхвърлени предявените от Д.М.Д.
*** ЕГН-**********, чрез пълномощник адв. В.В. ***, на основание чл. 178 ал. 1,
т. 3 във връзка с чл. 179 ал. 1 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД , искове срещу Главна
Дирекция „Пожарна Безопасност И Защита На Населението“ - Мвр – гр. София, с
а-с: гр. С. , ул. „П.“ №*** , която да бъде осъдена да му заплати, сумата
от 1608, 38 лева , представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 20.05.2016 г. до
31.03.2019 г., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата
на предявяване на иска до окончателно изплащане на сумата е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При
този изход от процеса въззивникът следва
да бъде осъден да заплати на въззивника съдебно-деловодни разноски за настоящата
инстанция в размер на сумата 100 лева, предвид размера на исковата претенция и
не-високата фактическа и правна сложност
на казуса .
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно съдебно решение №538/19.11.2019 г. по гр.д. №966/2019 г. на Ловешки
районен съд .
ОСЪЖДА Д.М.Д. ***
ЕГН-**********, да заплати на Главна Дирекция „Пожарна безопасност
и защита на населението“ - гр. София, с адрес: гр. С. , ул. „П.“ №*** сумата
100 лева/сто лева/-разноски за въззивна
инстанции.
Решението е окончателно на основание чл. 280,ал.2 от ГПК по цена на
исковете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.