№ 75887
гр. София, 19.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20211110165729 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба с вх. № 90149 от 17.11.2021г. подадена от Д. И. Д. срещу
М. С. Д., с която, след частично прекратяване с определение от 01.03.2022г., разпореждане
от 23.06.2022г. и определение от 21.09.2022г., е предявен осъдителен иск за сумата от 1200
лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължението за предаване на
фактическата власт върху наетия имот, предмет на договор за наем от 29.07.2020г.
Препис от исковата молба е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради
което и на основание чл. 47, ал. 6 ГПК на ответника следва да бъде назначен особен
представител на разноски на ищеца. С разпореждане от 11.05.2023г. съдът е указал на ищеца
в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателство за внесен
депозит за особен представител на ответника. Съдът е указал на ищеца последиците от
неизпълнение на дадените указания.
Препис от разпореждането е връчено на ищеца на 17.05.2023г., като в срока за
изпълнение на указанията, както и към датата на настоящото определение, указанията не са
изпълнени.
Указанията за внасяне на възнаграждението за особен представител са дадени по реда на
чл. 129, ал. 2 ГПК. Разпоредбата е приложима, независимо че внасянето от страна на ищеца
на възнаграждение за назначен на негови разноски особен представител на ответника не е
сред изискванията за редовност на исковата молба, съдържащи се в чл. 127 и 128 ГПК. Това
е така, защото участието на особен представител в производството е задължително,
съответно неучастието му представлява процесуална пречка за извършване на
съдопроизводствени действия. Невнасянето на определеното от съда възнаграждение за
назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника е основание за
прилагане на чл. 129, ал. 3 ГПК /така Определение № 61 от 9.03.2018 г. на ВКС по гр. д. №
148/2018 г., I г. о., ГК, Определение № 105 от 6.02.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 534/2015 г.,
IV г. о., ГК/.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК, исковата молба в
останалата посочена по-горе част, следва да бъде върната.
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 90149 от 17.11.2021г. подадена от Д. И. Д. срещу М.
С. Д. в останалата част и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 65728/2021г. по описа
на СРС, 175-ти състав.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
1
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2