Решение по гр. дело №2680/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 21409
Дата: 24 ноември 2025 г.
Съдия: Кристина Николаева Костадинова
Дело: 20251110102680
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 януари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 21409
гр. София, 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20251110102680 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Транс системс“ ЕООД, с ЕИК:
********* срещу „ЕР Транс“ ООД, с ЕИК: *********, с която се иска
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на
равностойността на липсваща стока, предмет на договор за транспорт № 2-
197043/12.01.2024 г., ведно със законната лихва върху посочената сума – в
размер на 5 % годишно съгласно чл. 27 от ЧМР Конвенцията, считано от
датата на исковата молба – 16.01.2025 г. до окончателното плащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът извършвал дейност по вътрешен
и международен транспорт. В тази връзка и същото получило заявка от Hellas
logistics S.A. чрез United freight GmbH – за транспорт на 26 палета с обувки.
В тази връзка и по силата на заявката от United freight GmbH до ищеца
от 11.01.2024 г. последният приел да превози стоката от Холандия / при
товарене на 12.01.2024 г./ до Гърция / разтоварване на 19.01.2024 г./. Ищецът
натоварил стоката и я превозил до Р. България, където обаче превозното
средство на ищеца претърпяло повреда. Поради това и с цел завършване на
превоза ищецът сключил договор за транспорт № 2-197043/12.01.2024 г. с
ответното дружество – като съгласно същия последното следвало да натовари
стоката в Р. България на 16.01.2024 г. и да я разтовари в Гърция на 18.01.2024
г. – като извърши превоза с композиция с рег. № СВ 6490 ТН/ СВ 2798 ЕВ.
Стоката била надлежно описана в приета и подпечатана от ответника ЧМР
1
товарителница.
Твърди се обаче че на 18.01.2024 г. ищецът бил уведомен от ответното
дружество, че превозът не е завършен успешно, доколкото шофьорът спрял
управляваната от него композиция със стоката на неохраняем паркинг –
където бил нападнат и упоен, а стоката била открадната. Според ищеца
посочените твърдения не отговаряли на истината, като кражбата се дължала
на небрежно поведение на шофьора на ответника, който спрял камиона на
неохраняем паркинг, за да спи и стоката била открадната през нощта.
На следващо място се твърди, че за товарния автомобил имало сключена
застраховка Г.О. на превозвача с МПС по суша при ЗД „ДаллБогг Живот и
здраве“ АД. Застрахователят образувал щета, но отказал да плати по същата,
доколкото кражбата била настъпила поради оставяне на МПС без надзор.
След като ищецът уведомил своя товародател и възложител за станалата
кражба дружеството Hellas logistics S.A. отправило претенции към United
freight GmbH. От своя страна последното отправило претенции към ищеца – за
ангажиране отговорността му ЧМР конвенцията.
В тази връзка и ищецът отправил претенцията си за заплащане на
обезщетение към ответника. Излагат се подробни доводи, че ответникът е бил
във фактическо държане на товара съответно е носел отговорност на
надлежното му съхранение. Поради това и доколкото проявил небрежност –
негов водач оставил товара без надзор, ответникът следвало да отговаря през
ищеца за вредите от поведението си – съизмерими със стойността на
откраднатия товар.
С тези аргументи се иска претенцията да бъде уважена.
С исковата молба са представени: заявка – договор от 11.01.2024 г.,
договор за транспорт № 2-197043/12.01.2024 г., ЧМР товарителница за
претоварване, уведомително писмо, отказ от ЗД „ДаллБогг Живот и здраве“
АД, претенция от 2ХМ Hellas Ltd.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото не е постъпил писмен отговор. Исковата молба е връчена по реда на чл.
50, ал. 2 от ГПК, но при спазване и на изискванията по чл. 50, ал. 4 от ГПК.


В първото по делото съдебно заседание, проведено на 24.11.2025 г.,
ищецът – редовно призован, не изпраща представител, не се явява и
упълномощеният представител адв. Ю. Г.. От същата е постъпила молба,
делото да се гледа в отсъствие на страната. Прави се искане за постановяване
на неприсъствено решение ако са налице условията за това.
Ответникът, редовно призован – призовката за насроченото заседание
му е връчена чрез управителя на дружеството Р.Г. на 22.07.2025 г. – не се явява
в първото по делото съдебно заседание, не изпраща представител. От
ответната страна не е постъпило искане делото да бъде разгледано в нейно
отсъствие.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
2
намира че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение по реда на чл. 239, ал. 1 от ГПК, като съображенията за това са
следните:
На ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Независимо от
това ответната страна не е подала отговор на исковата молба и не се явява в
първото заседание по делото, за което е редовно призована, както и не взема
становище по спора. Не е депозирано и искане делото да бъде разгледано в
нейно отсъствие.
От представените писмени доказателства (договор от 11.01.2024 г.,
договор за транспорт № 2-197043/12.01.2024 г., ЧМР товарителница за
претоварване, уведомително писмо, отказ от ЗД „ДаллБогг Живот и здраве“
АД, претенция от 2ХМ Hellas Ltd.) може да се направи извод за вероятната
основателност на предявената искова претенция. Предвид изложеното съдът
намира, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 238, ал. 1
и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение
спрямо ответника.
В този смисъл настоящият състав намира за основателна исковата
претенция на „Транс системс“ ЕООД, с ЕИК: ********* срещу „ЕР Транс“
ООД, с ЕИК: *********, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 10 000 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди в
размер на равностойността на липсваща стока, предмет на договор за
транспорт № 2-197043/12.01.2024 г., ведно със законната лихва върху
посочената сума – в размер на 5 % годишно съгласно чл. 27 от ЧМР
Конвенцията, считано от датата на исковата молба – 16.01.2025 г. до
окончателното плащане.
Горното налага предявените исковете да бъдат уважени, като на
основание чл. 239 ал. 2 от ГПК, съдът не следва да излага мотиви за това.
По исканията за разноски на страните:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски,
съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Видно от същия се претендират
1500 лева за адвокатски хонорар и 400 лева държавна такса.
По делото са представени доказателства за адвокатски хонорар от 1500
лева /ДПЗС на л. 61 от делото/ и 400 лева държавна такса. Поради това и на
ищеца следва да се присъди сумата от общо 1900 лева.
Ответникът не взема становище по делото и не претендира разноски.
Воден от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЕР Транс“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: с. Кривина, общ. Столична, обл. София, п.к. 1588, ул. Балабана №
36, ДА ЗАПЛАТИ на „Транс системс“ ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул. Елин Пелин №
3
22, ет. партер – офис 1, сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер на равностойността на липсваща
стока, предмет на договор за транспорт № 2-197043/12.01.2024 г., ведно със
законната лихва върху посочената сума – в размер на 5 % годишно съгласно
чл. 27 от ЧМР Конвенцията, считано от датата на исковата молба – 16.01.2025
г. до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА „ЕР Транс“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: с. Кривина, общ. Столична, обл. София, п.к. 1588, ул. Балабана №
3, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Транс системс“ ЕООД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Лозенец, ул. Елин Пелин № 22, ет. партер – офис 1, сумата от общо 1900 лева,
представляваща разноски /за държавна такса и за адвокатски хонорар/ в
настоящото исково производство по гр.д. № 2680/2025 г. на СРС.
Решението е постановено при условията на неприсъствено такова,
поради което на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК не подлежи на обжалване
в тази му част.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4