Решение по НАХД №6089/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3688
Дата: 14 октомври 2025 г.
Съдия: Ваня Ангелова Горанова
Дело: 20251110206089
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 април 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3688
гр. София, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ЕМ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20251110206089 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл. 189, ал. 8 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Ю. И. И. против електронен фиш /ЕФ/ серия
***, издаден от ОДМВР София, с който за нарушение чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на
400 лева.
В жалбата се твърди, че издаденият фиш е незаконосъобразен, тъй като е
издаден след изтичане на срока по чл. 34 ЗАНН и нарушението е заснето с
мобилна камера, която не е стационарно автоматизирано техническо средство.
С тези аргументи се иска отмяна на ЕФ.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се
представлява. От процесуален представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Поддържа, че ЕФ е правилен и законосъобразен в писмени бележки настоява
за потвърждаване на ЕФ и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
като прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар, при условията
на евентуалност.
Съдът, като прецени изложеното в жалбата и събраните по делото
доказателства намира следното:
След анализ на приетите по делото доказателства съдът установи
следното от фактическа страна.
На 24.04.2023 г. в 13:31 часа на *****, при км 40+452 в посока от *****
1
към *****, при ограничение на скоростта 80 км. /ч. в извън населено място,
въведено с пътен знак В-26, била засечена скорост на движение на МПС лек
автомобил марка/модел ***** с рег. № *****. Отчетената скорост на
движение била 127 км. /ч, при грешка в измерване на скоростта от 3 км/ч, при
разрешена такава – 80 км. /ч., т. е. било констатирано превишение на
разрешената скорост от 47 км/ч. Техническото средство, с което било
установено движението с превишена скорост, било видеорадарна система за
наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на
регистрационни номера и комуникации тип "ARH CAM S1" № 120cd16.
Същото било одобрено и вписано в регистър, в срок на валидност.
Въз основа на тези данни от ОДМВР София е издаден електронен фиш за
налагане на глоба в размер на 400 лева на жалбоподателя Ю. И. И..
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото
писмени доказателства, а именно: електронен фиш, ведно със снимков
материал; справка за собственост на МПС, копие от заповед за компетентност,
справка от Български институт по метрология ведно с удостоверение за
одобрен тип средство за измерване и приложения към него, декларация по
чл.189, ал. 5 от ЗДВП, както и от останалите материали по делото. Съдът
кредитира събраните по делото доказателства, тъй като същите са
непротиворечиви в своята цялост и изясняват релевантната фактическа
обстановка.
При така установените факти съдът намира следното от правна страна:
Видно от справката на Български институт по метрология и техническата
спецификация на стационарната система за видеоконтрол, в електронния фиш
е приспаднат в полза на нарушителя толеранс от 3 км/ч (допустимата грешка
при измерване на скоростта с процесната стационарна система за
видеоконтрол е +/- 3 км/ч при скорост до 100 км/ч и +/- 3 % при скорост над
100 км/ч), като е посочена скорост на движение от 127 км/ч, което е повече от
максимално позволената скорост от 80 км/ч, въведена с пътен знак В 26.
Горното опровергава твърденията на жалбоподателя, че мобилната камера не
представлява, не е стационарно автоматизирано техническо средство. Видно
от приложените по делото фотоснимки, в процесния участък е имало поставен
пътен знак В 26. Затова съдът счита, че жалбоподателят е осъществил от
обективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл.
21, ал. 2 от ЗДвП, като е управлявал процесния автомобил със скорост от 127
км/ч при ограничение 80 км/ч, въведено с пътен знак В 26, като превишената
стойност на скоростта е с 47 км/ч.
Деянието е съставомерно и от субективна страна, доколкото е извършено
при форма на вина „пряк умисъл“.
В този смисъл съдът намира за неоснователни наведените от
жалбоподателя възражения относно незаконосъобразността на обжалвания
електронен фиш. Последният е снабден с всички изискуеми реквизити,
съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, включително време и място на
2
извършване на нарушението, поради което отговаря на изискванията на
закона. В електронния фиш е посочено, че нарушението е извършено в
населено място, като към същия е приложен и снимковия материал, въз
основа на който е издаден; недвусмисилено и ясно се визуализира марката и
регистрационния номер на автомобила, неговото местоположение
посредством посочените GPS-координати.
На следващо място наказанието е наложено на лицето, управлявало МПС.
По делото е налице декларация с правно основание по чл. 189, ал. 5 ЗДвП
от собственика на МПС – М. М. Х., съгласно която МПС е управлявано от
санкционираното лице.
В процесния случай наказанието "глоба" за извършеното
административно нарушение е определено в законоустановения му размер от
400 лева, поради което обжалваният електронен фиш е законосъобразен и в
тази част.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че съгласно изричната
разпоредба на член 189з от ЗДвП, в сила от 23.12.2021 година, нормата на чл.
28 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ не се
прилага за нарушения по ЗДвП.
На основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН и с оглед изхода на спора, на
въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80. 00 лева по аргумент, че делото не се отличава
с фактическа и правна сложност; респективно, разноски за адвокатско
възнаграждение не се дължат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия ***, издаден от ОДМВР София, с
който за нарушение чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 400 лева.
ОСЪЖДА жалбоподателя да заплати на СДВР паричната сума от 80.00
лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3