РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. Силистра, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на първи април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Люба Ст. Стоилкова
Теодора В. Василева
при участието на секретаря Г. Н. Йовчева
в присъствието на прокурора С. Г. Т.
като разгледа докладваното от Люба Ст. Стоилкова Въззивно гражданско дело
№ 20253400500064 по описа за 2025 година
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ моли съда
да постанови решение, с което да отмени Решение № 260/19.12.2024 г. постановено по
гражданско дело № 346/2024 г. на Районен съд – Тутракан, в частите, с които прокуратурата
е осъдена да заплати на Н. А. И. и Ф. Ю. Е., с ЕГН: **********, обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди като отхвърли изцяло предявените претенции или ги
намали до справедливия им размер.
Счита, че постановеното от районния съд решение е неправилно поради съществено
нарушение на процесуалните правила, което е довело и до нарушение на материалния закон,
като присъдените обезщетения са прекомерни, в нарушение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
Решението е и необосновано.
Прокуратурата на РБ може да носи отговорност само за периода от повдигане на
обвинението до влизане в сила на присъдата, с която ищците са признати за невиновни и са
оправдани, но не и за периода от образуване на ДП до повдигне на обвинението, които са
извън предмета на доказване по делото, поради което съдът не е трябвало да го включва,
като основание и една от предпоставките за обосноваване размера на обезщетенията.
Съдът неправилно е кредитирал като безспорни показанията на свидетелите - Ю. А
/майка на ищеца Ф. Ю. Е. и жена на ищеца Н. А. И./, А И. и Е С /съсед/. Разпитаните лица
са от близкия кръг на ищците и са заинтересовани от изхода на делото.Техните твърдения не
1
са подкрепени от други безспорни доказателства и съдът не е съобразил разпоредбата на чл.
172 от ГПК при обсъждането и преценката им.
Присъдено е обезщетение за вреди, които не е доказано да са били в причинна
връзка с повдигнатото обвинение. Част от обективните обстоятелства по делото са отчетени
несъответно на конкретната личност на всеки от ищците, като не е съобразен интензитета на
търпените вреди от всеки от тях.
По отношение на изменението на мярката за неотклонение по отношение на всеки
от ищците, не следва да са налице основания за носене на отговорност от страна на
прокуратурата, тъй като изменението се е осъществило в съдебно заседание, където
решаващия орган е бил Районен съд-Дулово, който е постановил в съдебният си акт
изменение на мярката.
Не са налице и законови основания за ангажиране на отговорността на
Прокуратурата на РБ във връзка с настъпило изменение в съдебната фаза на процеса, на
вида на взета в досъдебното производство мярка за неотклонение от по-лека по вид в по-
тежка - „Задържане под стража“. Причина за това е неявяването на редовно призованите за
съдебното заседание ищци и непосочването на основателна причина за неявяването им,
което тяхно процесуално поведение е дало основание съда да измени мярката им за
неотклонение в по-тежка такава.
По изложените съображения моли съда да приеме жалбата за основателна и да я
уважи.
ОТВЕТНИЦИТЕ ПО ЖАЛБАТА Н. А. И., с ЕГН: **********, и Ф. Ю. Е., с ЕГН:
**********, , представлявани от адв.Г.Д.-- АК- Силистра, са подали отговор, в който
заявяват становището си, че въззивната жалба е допустима, но неоснователна, респективно
обжалваното първоинстанционно решение е правилно и обосновано, поради което на
основание чл. 272 ГПК, молят Окръжния съд да го потвърди.
Безспорно е по делото, че фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е
изпълнен и исковете са доказани по основание и размер. При определяне размера на
обезщетенията, както и при присъждането на адвокатското възнаграждение, решаващият съд
задълбочено и прецизно е изследвал всички факти и обстоятелства по делото, както и
доказателства, приложени от страните. Изложените мотиви са коректни и се споделят
напълно от ответниците по жалбата.
Счита за необосновани доводите на жалбоподателя във връзка с изменението на
мярката за неотклонение. Изменението е направено от съда, но по искане на прокурора от
РП-Силистра, заявено в съдебно заседание (видно от протоколите по НОХД № 103/2023 на
ДлРС). Изцяло споделят изложените от РС-Тутракан мотиви в тази насока.
Направените в жалбата възражения, с малки изключения, не намират опора в
доказателствата по делото.
Първоинстанционният съд, обстойно е изложил установената по делото фактическа
обстановка и е мотивирал детайлно и особено прецизно правните изводи, до които е
2
достигнал, които са в съответствие със съдебната практика.
Предвид гореизложеното, молят съда да отхвърли като неоснователни оплакванията
във въззивната жалба и да постанови решение, с което:
1. ДА ПОТВЪРДИ Решение № 260/19.12.2024 г. постановено по гр. д. № 346/2024 г. по
описа на РС-Тутракан;
2. ДА ОСЪДИ ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на адв. Г. Д. от
АК-Силистра адвокатски хонорар и за въвззивното производство, при условията на чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, съгласно чл.7, ал.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, прие
за установено следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирано лице и отговоря на изискванията на чл.260 и 261 от ГПК, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение № 260/19.12.2024г. постановено по гр.д.№ 346/2024г. по описа на РС-
Тутракан, съдът е осъдил Прокуратурата на Република България, на основание чл.2, ал.1 ,т.3
от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД, да заплати на
-Н. А. И. с ЕГН ********** обезщетение от 1500 лева за имуществените вреди и 1500
лева за неимуществените вреди, претърпени от повдигнатото му наказателно обвинение в
извършване на престъпление, за което е бил оправдан с Присъда № 3 от 29.01.2024 г. по
НОХД № 103/2023 на Районен съд – Дулово;
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част, с която се претендира обезщетение на
неимуществените вреди над присъдения размер до претендирания от 4000 лева.
-Ф. Ю. Е. с ЕГН ********** обезщетение от 900 лева за имуществените вреди и 2500
лева за неимуществените вреди, претърпени от повдигнатото му наказателно обвинение в
извършване на престъпление, за което е бил оправдан с Присъда № 3 от 29.01.2024 г. по
НОХД № 103/2023 на Районен съд – Дулово;
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение на неимуществените вреди над присъдения размер
до претендирания от 4000 лева.
Прокуратурата на Република България е осъдена да плати 50 лева на Н. А. И. с ЕГН
********** и 50 лева на Ф. Ю. Е. с ЕГН ********** за направените разноски по гр.д.№
346/2024 на ТнРС. Присъдил е и адвокатско възнаграждение за адв. Г.Д..
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272
ГПК препраща към тях.
Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и
следното:
3
Правилно е прието, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на
Прокуратурата на РБ по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, тъй като наказателното производство по
повдигнатото срещу ищците обвинение е завършило с постановяване на оправдателна
присъда. Отговорността е обективна и за възникването й по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.1-во
ЗОДОВ са необходими две предпоставки: 1) повдигане на обвинение на лице за извършване
на престъпление и 2) оправдаване на лицето по повдигнатото обвинение с влязла в сила
присъда. В случая и двете предпоставки са налице. В тази връзка, първоинстанционният съд
е изпълнил задължението си да посочи кои са релевантните факти, относими за определяне
размера на обезщетението, като е преценил в достатъчна степен значението и връзката им с
увреждането на ищеца в конкретния случай.
Несъмнено, в следствие на воденото срещу ищеца производство и разглеждане на
делото, за ищеца са възникнали вреди, т. е. не е спорна и причинната връзка между вредите и
воденото наказателно производство. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата отговоря за
вредите, които се явяват пряка и непосредствена последици от увреждането.
Размерът на претърпените от ищците в първоинстанционното производство
имуществени вреди е правилно определен и подкрепен от събраните доказателства,
установяващи по безспорен начин размера на заплатеното възнаграждение за адвокат.
По въпросите, отнасящи се до отговорността на държавата в установената съдебна
практика (вж. - т. 2 от ППВС № 4/1968 г., т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на
ВКС, т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, решение № 311/14.03.2018 г. по гр. д. №
300/2017 г., ІV г. о., решение № 93/04.07.2018 г. по гр. д. № 3460/2017 г., ІІІ г. о., решение №
476/27.01.2016 г. по гр. д. № 3281/2015 г., ІV г. о. и др.) безпротиворечиво се приема, че
размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, според законовия критерий за
справедливост, се определя съобразно вида и тежестта на причинените телесни и психични
увреждания и продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни
болки и други страдания и неудобства. При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, обстоятелствата, които обичайно следва да се съобразят са: тежестта
на неоснователно повдигнатото обвинение; продължителността на наказателното
производство; вида и тежестта на наложената мярка за неотклонение; извършените с
участието на лицето процесуални действия; данните за личността на увредения, начина на
живот, респ. личния и социалния му живот, положението му в обществото, икономическата
конюнктура в страната и др.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните
вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага
са имали за своя притежател. От значение е и създаденият от съдебната практика ориентир,
относим към подобни случаи, икономическите показатели, стандарта на живот към датата на
увреждането, както и обстоятелството, че размерът на обезщетението не следва да служи
като източник на обогатяване за пострадалия.
Справедливостта се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които
носят обективни характеристики, а от процесуалноправен аспект следва да се анализират и
4
оценяват в тяхната съвкупност всички относими обстоятелства и правнорелевантни факти.
Формираната съдебна практика приема, че претендираните по реда на ЗОДОВ
конкретни морални вреди, които са в рамките на обичайните негативни преживявания /тези,
които нормално, предвидимо от правилата на житейската логика и психологията едно
обвинено в престъпление, впоследствие оправдано, лице преживява/, както и причинно –
следствената връзка между тях и обвинението, не подлежат на формално доказване. След
като е доказано увреждащото действие / безспорно в случая/, искът се явява доказан в
своето основание. Не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни
преживявания в рамките на обичайните такива, но по делото са разпитани като свидетели
съпругата на ищеца Н.И. и майка на Ф.Е. и техни близки, чиито показания потвърждават
негативните им преживявания от наказателното преследване, включително смущенията в
социалното общуване и психическия срив. Районният съд подробно е обсъдил фактите
относими за всеки един от ищците и анализът му е прецизен и задълбочен.
Съдът е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели, като ги ценил
при условията на чл.172 ГПК, а именно, с оглед на другите събрани данни по делото, като
съобразил възможната им заинтересованост от изхода на делото. Изложените от
свидетелите лични впечатления са логични и последователни, изнесените с тях факти
относно терзанията и преживяванията на ищците са житейски оправдани, предвид
ситуацията, в която са се намирали към този момент. Впечатленията са също така трайни и
регулярни, продължили не само през воденото наказателно преследване, а и преди него.
Доколкото претендираните неимуществени вреди се изразяват в засягане на емоционалното
и душевно състояние на индивида, то напълно нормално е за такъв тип вреди да
свидетелстват близки хора.
В тази връзка, направените в жалбата възражения се явяват неоснователни.
Всички възражения на жалбоподателя, поддържани и в първоинстанционното
производство са обсъдени от районния съд и им е даден мотивиран отговор. Именно поради
това, съдът е присъдил по- нисък размер на обезщетението като е намалил значително
претенцията на ищците.
Настоящият състав, като взе предвид тези обстоятелства, преценени съобразно
принципа на справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, във връзка с §1 от ЗОДОВ, че
определеното от първата инстанция обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди не е в завишен размер, така както се твърди от въззивника.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди
първоинстанционният съд не е извършил нарушение на императивни разпоредби на
материалния закон и се е съобразил изцяло със събраните по делото доказателства. За тази
сума предявеният иск, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, е основателен и
доказан, и като такъв правилно е уважен.
С оглед на горното и като взе предвид обстоятелството, че направените от
настоящата инстанция фактически и правни изводи съвпадат с тези, които е направил
5
първоинстанционния съд в своето решение, съдът намира същото за правилно и като такова
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от процеса, основателно се явява искането на адв.Д. да бъде осъден
жалбоподателя да й заплати възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на
ответниците по жалбата /чл.10,ал.3 от ЗОДОВ/. На основание чл.38 от ЗА във връзка с
чл.7,ал.2,т.2 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, съдът определя това
възнаграждение в размер на 940 лева.
Мотивиран от тези съображения, Окръжен съд Силистра
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260/19.12.2024 г. постановено по гражданско дело №
346/2024 г. на Районен съд – Тутракан, в частите, с които прокуратурата е осъдена да заплати
на Н. А. И. и Ф. Ю. Е., с ЕГН: **********, обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди, именно:
На Н. А. И. с ЕГН ********** обезщетение от 1500 лева за имуществените вреди и
1500 лева за неимуществените вреди, претърпени от повдигнатото му наказателно
обвинение в извършване на престъпление, за което е бил оправдан с Присъда № 3 от
29.01.2024 г. по НОХД № 103/2023 на Районен съд – Дулово;
На Ф. Ю. Е. с ЕГН ********** обезщетение от 900 лева за имуществените вреди и
2500 лева за неимуществените вреди, претърпени от повдигнатото му наказателно
обвинение в извършване на престъпление, за което е бил оправдан с Присъда № 3 от
29.01.2024 г. по НОХД № 103/2023 на Районен съд – Дулово;
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на адв.Г. Д. сумата от
940/деветстотин и четиридесет/ лева– адвокатско възнаграждение по в.гр.д.№ 64/2025г. по
описа на ОС-Силистра.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6