Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе,
25.11.2013 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII – ти граждански състав, в открито заседание на двадесет и трети октомври през
две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Д.И., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 9430 по описа за 2012 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.357, ал.1 вр.чл.188, т.2 от КТ – за отмяна на наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”.
Ищецът Й.Г.Й. *** твърди, че ответника Основно училище
„Христо Ботев” с.Караманово, обл.Русе е бивш негов работодател, при когото
изпълнявал длъжността „директор”. Поддържа, че за извършени нарушения по
чл.187, ал.1, т.8 от КТ – злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на
работодателя, със заповед № РД 01-609/ 27.08.2012 г. на началника на
Регионалния инспекторат по образованието – Русе, му било наложено дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение”. Навежда доводи, според които заповедта
е незаконосъобразна, тъй като при издаване на същата е нарушена процедурата по
вземане на обяснения по чл.193, ал.1 от КТ. Сочи, че не носи вина за инцидента,
за който е наказан, тъй като сбиванията на 09.05.2012 г. и 11.07.2012 г. били
предизвикани от лицето Т.М.Т., който го нападнал, докато ищецът се намирал в
сградата на училището. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наложеното
му дисциплинарно наказание като му присъди направените деловодни разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът ОУ
„Христо Ботев” с.Караманово, обл.Русе, чрез процесуалния си представител, е
депозирал писмен отговор, в който оспорва предявения иск. Релевира възражения,
според които процедурата по чл.193, ал.1 от КТ е спазена - искането до ищеца за
даване на обяснения е отправено с нотариална покана рег. № 5080/ 27.07.2012 г.
на нотариус Сашенка Константинова, с район на действие РС – Бяла като е връчена
на последния при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Поддържа, че поведението на ищеца
провокирало Тодоров да го нападне като чрез участието си в сбиването първият осъществил
състава на дисциплинарното нарушение, за което бил наказан. Моли съда да
отхвърли предявения иск като присъди направените деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира следното:
Със заповед № РД 01-609/ 27.08.2012 г. на
началника на Регионалния инспекторат по образованието – Русе, връчена на ищеца
на 11.10.2012 г., на последния било наложено дисциплинарно наказание „предупреждение
за уволнение” за извършени нарушения на трудовата дисциплина по 187, т.8 от КТ
– за извършена злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на
предприятието. В мотивите към заповедта е записано, че наказанието се налага за
това, че на 09.05.2012 г., по време на учебни занятия, в кабинета на директора
на ОУ „Христо Ботев” с.Караманово, ищецът е участвал лично в публичен – пред
двама учители в училището, скандал, прераснал във физическо насилие между него
и лицето Т.М.Т. като нарушението на трудовата дисциплина било извършено
повторно на 11.07.2012 г. също пред служители на училището като ищецът повторно
се сбил със същото лице в дирекцията на училището.
Преди спорът да бъде разглеждан по същество – от
гледна точка дали е налице визираното в заповедта дисциплинарно нарушение или
не, следва да бъде отговорено на въпроса дали наказанието е наложено в
сроковете по чл.194, ал.1 от КТ и дали е спазена процедурата по чл.193, ал.1 от КТ.
Сроковете по чл.194, ал.1 от КТ за налагане на
дисциплинарното наказание са преклузивни и за тяхното спазване съдът следи
служебно / вж. решение № 432 от 25.03.2002 г. на ВКС по
гр. д. № 795/2001 г., III г. о. и др./. В
разглеждания случай дисциплинарното наказание е наложено на ищеца на 11.10.2012
г. /арг. от чл.195, ал.3 от КТ/ за две нарушения, извършени съответно на
09.05.2012 г. и 11.07.2012 г. От изисканата от РИО – Русе преписка, образувана
във връзка с налагане на оспореното дисциплинарно наказание се установява, че първите
конкретни данни досежно инцидента от 09.05.2012 г. се съдържат в изпратеното по
компетентност от Областния управител на Област Русе на РИО – Русе писмо от
група граждани с приложен списък с 103 имена с подписи /на л.60 – 62 от
делото/. Писмото е заведено в РИО – Русе на 22.05.2012 г под вх. № 01-29-25 от същата дата, откогато започва да тече
двумесечния срок по чл.194, ал.1 от КТ. По отношение на втория инцидент, за
който ищецът е наказан – този от 11.07.2013 г., следва да се приеме, че срокът
тече от същия ден, тъй като на тази дата в РИО – Русе е заведен доклад от П. П.,
директор на ответното училище, с вх. № 01-38-43 /на л.67 от делото/.
По делото няма спор, че непосредствено след
първия инцидент ищецът излязъл в продължителен отпуск поради временна
неработоспособност, обхващащ датите и на двата инцидента, разрешен му с
описаните в писмото на РИО – Русе /на
л.58 от делото/ последователни болнични листи. По тази причина съдът намира, че
през целия този период двумесечният срок по чл.194, ал.1 от КТ, считано от датите
на двете дисциплинарни нарушения, не е текъл съобразно изричната разпоредба на
чл.194, ал.3 от КТ. За приложението на тази норма няма значение видът на
отпуска нито неговата продължителност, поради което съдът намира, че
дисциплинарното наказание е наложено в срок и по отношение на двете нарушения.
Спазена е и процедурата по чл.193, ал.1 от КТ за
искане на обяснения от ищеца. Искането за това, с изх. № 02-09-89/ 23.07.2012 г., е изпратено до последния с
нотариална покана. Съгласно чл.592, ал.2 от ГПК, освен покани, по този ред
могат да се извършват всякакви други съобщения, предупреждения и
отговори във връзка с гражданскоправни отношения.
Използваният израз „гражданскоправни отношения” следва да се схваща в широк
смисъл и в него безспорно се включват и изявленията на страните по трудовото
правоотношение, поради което съдът намира, че чрез нотариална покана е
допустимо да бъде връчено и искането за даване на обяснения по чл.193, ал.1 от КТ. Същевременно разпоредбата на чл.50 от ЗННД предвижда, че нотариусът може да възложи на определен
служител в нотариалната кантора да връчва съобщения и книжа при условията и по
реда на чл. 37 - 58 от ГПК. Налице е препращане към разпоредбата на чл.47 от ГПК
„Връчване чрез залепване на уведомление” в нейната цялост. Към нотариалната
покана е приложено уведомление по чл.47, ал.1 от ГПК, изготвено от помощник –
нотариуса М.Д., от което е видно, че при посещението на 02.08.2012 г. ищецът не
е бил намерен на посочения от ответника адрес – *** като уведомлението било
залепено на входната и на гаражната врати, както и по местоработата на ищеца.
Връчителят съставил констативен протокол от 20.08.2012 г., в който подробно
описал всички действия по връчването на поканата. От протокола се установява, че
била изготвена и справка в НБД „Население” за постоянния и настоящ адрес на
ищеца, както изисква чл.47, ал.4 от ГПК, който адрес съвпада с този, посочен от
РИО – Русе. Действията си по връчването помощник – нотариусът е потвърдил и в
депозираните по делото показания. Съдът намира, че при връчването на
нотариалната покана последният не е допуснал нарушение на чл.47, ал.1 от ГПК.
Действително едно от условията, които законът поставя, за да може връчването да
стане посредством залепване на уведомление, е на адреса да не бъде намерен
както адресата, така и друго лице, което е съгласно да получи
съобщението. От показанията на св.Д. се установява, че на
място тя установила възрастния баща на ищеца, но не му връчила поканата поради
това, че при посещението той силно се притеснил за сина си, разстроил се и
заплакал. От проведения разговор връчителят установил, че последния не е в
течение с професионалните и личните дела на ищеца. При тези доказателства съдът
намира, че помощник – нотариусът е процедирал правилно като е залепил
уведомление по чл.47, ал.1 от ГПК, а не е връчил книжата на възрастния баща на
ищеца. Целта на връчването на другото, установено на адреса лице е именно да се
осигури предаването на книжата на адресата /арг. от чл.46, ал.2 от ГПК/, а
предвид напредналата му възраст и липсата на добра комуникация между двамата е
съмнително дали това задължение би било надлежно изпълнено. Съгласно чл.49 от ГПК връчването може да бъде извършено и по местоработата на адресата. От
показанията на св.Д. се установява, че и директора на ответното училище е
отказал да получи книжата, предназначени за ищеца, поради което и при
залепването на уведомление на този адрес не са допуснати процесуални нарушения.
От залепването е изтекъл двуседмичния срок по чл.47, ал.2 от ГПК, поради което помощник
– нотариусът правилно е счел искането за даване на обяснения по чл.193, ал.1 от КТ за редовно връчено на ищеца на основание чл.47, ал.5 от ГПК.
Заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание е мотивирана в съответствие с изискванията на чл.195, ал.1 от КТ и е
издадена от надлежен орган съгласно чл.192, ал.2 от КТ / арг. от чл.61, ал.2 от КТ вр.чл.37, ал.4 от ЗНП и с оглед задължителните указания по т.1 от ТР № 1 от 30.03.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2010 г., ОСГК/.
С оглед спазването на процедурните изисквания на чл.192, чл.193, чл.194 и чл.195 от КТ, за които съдът следи служебно,
наложеното дисциплинарно наказание следва да бъде подложено на преценка за
законност по същество.
В разпоредбата на чл.126, т.9 от КТ е разписано задължението за
работника или служителя да пази доброто име на предприятието. Неизпълнението на това задължение съставлява нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, т.8, пр.2 от КТ. В съдебната практика и доктрината се приема, че уронването на доброто име
на предприятието е
нарушение, при което работодателят се злепоставя пред третите лица. То е
формално и за него не се изисква настъпването на някакъв неблагоприятен
резултат. От гледна точка на
вината е съставомерно както при умисъл, така и при небрежност /вж. решение №
2094 от 16.12.2005 г. на ВКС по гр. д. № 1623/2003 г., ГК, III г. о., решение №
1379 от 4.11.1999 г. на ВКС по гр. д. № 238/99 г., III г. о. и др./. По делото е представена /на л.39 – 41/
длъжностната характеристика за длъжността „директор” на общинско училище, с
която ищецът бил надлежно запознат като удостоверил това с подписа си. Съгласно
т.24, раздел III „Основни
задължения” по нея последният се задължил да спазва Етичния кодекс на
работещите с деца, одобрен от Националния съвет за закрила на детето. Според предвиденото
в чл.37 на посочения Етичен кодекс, раздел
IV „Морални
отговорности към колегите” ищецът е длъжен да работи за утвърждаване собствения и на колегите си авторитет като
се въздържа от действия, които биха уронили престижа на професията и проявява нетърпимост към
подобни действия. В светлината на изложеното
участието на директора на училището в сбиване в присъствие на колеги – учители
и то по време на учебни занятия обективно нарушава грубо изискването по чл.37
от Етичния кодекс и е от естество да урони доброто име на ответното училище. В
случая, макар и за съставомерността на това дисциплинарно нарушение законът да
не изисква настъпването на някакъв неблагоприятен резултат, обективно такъв е
настъпил, доколкото скандалът е наложил спешното освобождаване на учениците от
учебни занятия и е станал достояние на широк кръг лица, изявили своето
възмущение в изпратеното писмо до Областния управител на Област Русе / л.61 –
62/. С влязло в сила решение № 98/ 04.04.2013 г., постановено по приложеното НАХД № 61/ 2013 г. на Беленския районен съд, което има задължителна
сила за гражданския съд съгласно чл.413, ал.3 вр.ал.2 от НПК, другото,
участващо в сбиването лице – Т.М.Т., с ЕГН **********, е признат за виновен за
това, че на 11.07.2012 г., като съизвършител със сина си П.Т.М., причинил на
ищеца лека телесна повреда по хулигански подбуди като на осн.чл.78, ал.1 от НК
бил освободен от наказателна отговорност и му било наложено административно
наказание „глоба”. В случая спора се концентрира около това действал ли е ищецът
виновно по време на двата инцидента, за които е наказан дисциплинарно, респ.
дали с предшестващото си инцидентите поведение е провокирал нападението срещу
себе си. За да съставлява дисциплинарно нарушение е необходимо неизпълнението
на трудовите задължения да е виновно извършено /чл.186 от КТ/. Както беше
посочено по – горе, уронването на доброто име на работодателя може да бъде
извършено както при небрежност, така и при умисъл. По делото липсват
доказателства, от които да се установява, че ищецът е провокирал нападението по
някакъв начин като е действал при някоя от тези форми на вина. Напротив, в
мотивите към решението на наказателния съд е записано, че телесната повреда, от
която ищецът е пострадал на 11.07.2012 г., към момента на инкриминираното
деяние не е била предизвикана по никакъв начин от последния. По същия начин
стоят нещата и при по – ранния инцидент от 09.05.2012 г. По съществото си
действията на ищеца и при двата инцидента са били насочени към отблъскване на
нападението, т.е. последния е действал при условията на неизбежна отбрана /арг.
от чл.12, ал.1 от НК/. В качеството си на директор, при изпълнение на
служебните си задължения, ищецът не е длъжен да се укрива на работното си място,
за да не бъде нападнат в сградата на училището. От събраните доказателства по
делото се установява, че мотивите на Т.Т. за извършване на престъплението
спрямо ищеца са свързани с изпитвана ревност следствие на подозрения за
поддържана между последния и съпругата на извършителя – А.Т. /счетоводителка в
училището/ интимна връзка. Ако за това обстоятелство по делото бяха събрани
доказателства, то поддържането на подобна връзка от страна на ищеца или опитите
на последния за установяване на такава, доколкото безспорно съставляват
нарушение на чл.37 от Етичния кодекс като са станали причина за „уреждане” на
лични отношения на работното място, несъвместимо с функцията на училището като
институция, безспорно биха мотивирали извод за допуснато от ищеца тежко
нарушение на трудовата дисциплина. Такива доказателства по делото обаче няма
събрани. Обективният факт на участието на ищеца в сбиванията /по – скоро в
ролята на жертва/ не е достатъчен, за да се приеме, че е извършил нарушение по
чл.187, т.8, пр.2 от КТ като е уронил доброто име на ответното училище.
Не е налице и другото, визирано в заповедта нарушение,
а именно злоупотреба с доверието на работодателя /чл.187, т.8, пр.1 от КТ/. То
покрива отделен фактически състав, различен от уронването на доброто име на
предприятието, който в случая не е налице. Както се приема и в доктрината /вж.
„Коментар на Кодекса на труда, проф.В.Мръчков/, злоупотребата с доверието на
работодателя обхваща случаите на неправомерно извличане на определена облага за
работника или служителя или за другиго като това нарушение може да бъде
извършено само умишлено. Очевидно е, че процесния случай не може да се
субсумира под този фактически състав.
По изложените съображения предявеният иск се
явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 250 лева.
В тежест на ответника, на основание чл.78, ал.6
вр.чл.83, ал.1, т.1 от ГПК, е и дължимата държавна такса, която съдът, на осн.
чл.3 от ТДТССГПК, определя в размер на 80 лева.
Така мотивиран, Русенският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ дисциплинарното наказание
„предупреждение за уволнение”, наложено на Й.Г.Й., с ЕГН **********,***, със
заповед № РД 01-609/ 27.08.2012 г. на началника на
Регионалния инспекторат по образованието – Русе,
връчена на ищеца на 11.10.2012 г., за извършени нарушения на трудовата дисциплина по чл.187, т.8 от КТ - злоупотреба с доверието и
уронване на доброто име на предприятието.
ОСЪЖДА Основно
училище „Христо Ботев” с.Караманово, общ.Ценово, обл.Русе, да заплати на Й.Г.Й., с ЕГН **********, сумата
от 250 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Основно
училище „Христо Ботев” с.Караманово, общ.Ценово, обл.Русе, да заплати по сметка
на Русенския районен съд сумата от 80 лева – дължима държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/