№ 35434
гр. София, 06.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110134576 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 146 ГПК.
Образувано е по искова молба от С. Р. Б. против „ВК“ ООД с искане да бъде признато
за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество
сумата в размер на 50 лева, представляваща част от сума в общ размер на 311 лева дължима
за „такси и други разходи“ по Договор за паричен заем № 5674040/09.02.2021 г. съгласно
справка за кредитна задлъжнялост, издадена от Централен кредитен регистър към БНБ.
Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на
ответника.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 09.02.2021 г. С. Б. встъпил в
облигационно правоотношение с ответника по процесния договор за заем, като отпуснатата
сума била в размер на 200 лева. Ищецът поддържа, че на 27.06.2022 г. посетил офис на
дружеството и поискал да му бъде предоставено копие от процесното съглашение. В
исковата молба са изложени твърдения, че служители на ответника предоставили на С. Б.
единствено удостоверение за наличие на задължение, в което общата дължима сума по
договора възлизала на сумата в размер на 506,36 лева. Страната поддържа, че се снабдила
със справка за кредитна задлъжнялост по процесния договор, съгласно която ответното
дружество начислило по договора сумата в размер на 311 лева за такси и други разходи. В
исковата молба са изложени съображения за нищожност на процесния договор за кредит
поради липса на предвидената форма на действителност и хипотезата на чл. 22 ЗПК, както и
подробни аргументи относно недействителността на неустойка по чл. 4, ал. 2 от договора
при неизпълнение на задължение за предоставяне на поръчител, такса за „бързо
разглеждане“ и уговорената възнаградителна лихва.
Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да
бъдат приети като писмени доказателства по делото. Направено е искане ответникът да бъде
задължен да представи намиращи се у него документи по реда на чл. 190 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител адвокат
Николовска поддържа доводи за недопустимост и неоснователност на предявения иск. В
подадения отговор са изложени съображения за нередовност на исковата молба, тъй като в
същата са изложени едновременно доводи за нищожност на процесния договор за кредит,
така и за нищожност на отделни негови клаузи, както и поради непредставяне на препис от
договора по делото. Процесуалният представител на ответното дружество излага подробни
съображения за действителност на процесния договор за кредит и на отделните негови
клаузи. По изложените съображения е направено искане предявеният иск да бъде отхвърлен,
като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените по делото съдебни разноски.
Направено е искане ищецът да бъде задължен да представи намиращ се у него
1
документ по реда на чл. 190 ГПК, а именно препис от процесния договор за кредит и
стандартен европейски формуляр. Процесуалният представител на ответника се
противопоставя на искането по чл. 190 ГПК заявено в исковата молба.
По доказателствената тежест на спора, съдът намира следното:
В доказателствена тежест на ответника по предявения отрицателен установителен
иск е да установи при условията на пълно и главно доказване наличие на валидно
облигационно правоотношение между страните по Договор за паричен заем №
5674040/09.02.2021 г., по силата на което ищецът дължи заплащане на сумата в размер на
311 лева дължима за „такси и други разходи“ съгласно справка за кредитна задлъжнялост,
издадена от Централен кредитен регистър към БНБ.
Съгласно разясненията дадени с Решение № 60215/15.07.2022 г. по гр. д. №
3616/2020г. по описа на ВКС, IV ГО, Решение № 173/25.06.2014 г. по гр. д. № 1025/2014г. по
описа на ВКС, I ГО и др. при отрицателният установителен иск, за разлика от всички
останали искове, основанието на иска (чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК) не е негов индивидуализиращ
белег, тъй като искът е един независимо от поддържаните доводи за недължимост на дадено
вземане. Самото естество на иска освобождава ищеца от задължението да посочи в исковата
молба „обстоятелствата, на които се основава искът”. При този вид претенция ищецът
отрича съществуването на спорното право. Ищецът може да твърди, че оспорваното право
никога не е възниквало и поради това няма задължение да посочва юридическия факт, от
който спорното право се поражда. При предявен отрицателен установителен иск ответникът
следва да удостовери съществуването на претендираното от него право. Тъй като ищецът
изобщо отрича претендираното от ответника право ответникът трябва да изчерпи в
заведения процес всички основания, въз основа на които то е могло да се породи до
постановяване на решението. От изложеното следва, че доводите на ответника за
нередовност на исковата молба, произтичащи от различните поддържани от ищеца
твърдения за нищожност на процесния договор за кредит, респ. отделни негови клаузи, са
неоснователни, тъй като за редовността на искова молба е достатъчно ищецът да поддържа,
че не дължи определена сума / в случая такси и разноски по договор за кредит съгласно
вписване в Централен кредитен регистър към БНБ/.
По направените доказателствени искания, съдът намира следното:
Представените от ищеца документи са относими към предмета на доказване, поради
което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
Съдът намира, че следва да уважи заявеното от ищеца искане по чл. 190 ГПК за
задължаване на ответника да представи намиращ се у него документ, а именно препис от
процесния договор за кредит, като остави без уважение искането за представяне на
останалите посочени от страната документи, като неотносими към предмета на доказване по
делото. От друга страната искането на ответника по чл. 190 ГПК следва да бъде оставено без
уважение доколкото от една страна ищецът изрично поддържа, че не разполага с препис от
процесното съглашение, а от друга санкцията по чл. 190, ал. 2 ГПК в разглеждания казус
предвид твърденията в исковата молба не би могла да бъде приложена доколкото в
доказателствена тежест на ответника е да установи, че между страните е съществувало
валидно облигационно правоотношение, по силата на което кредитополучателят дължи
сумата за такси и разноски.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените ведно с исковата молба
документи.
2
ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 190 ГПК в едноседмичен срок от получаване
на съобщението да представи с нарочна молба по делото заверен препис от Договор за
паричен заем № 5674040/09.02.2021 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 02.11.2023 г. от 10.00 часа, за
когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, на
ищеца и препис от отговора на исковата молба.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде постановено
неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки: за
ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото
по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за
ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3