Р Е
Ш Е Н
И Е :
№
ГР.ТЕТЕВЕН 14.05.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-четвърти състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети май
През две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАНКО МАРИНОВ
При секретаря:Й Д
И в присъствието на прокурора КАЛИНА КЪНЧЕВА
Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ЧНД №118 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпило е искане от Районна прокуратура гр.Тетевен за настаняване на И.Т.Д. *** задължително лечение на основание чл.157 от Закона за здравето /ЗЗ/.
В искането се твърди, че след извършена проверка по преписка с №614/2019 година на Районна прокуратура гр.Тетевен било установено, че И.Т.Д. е във влошено здравословно състояние. Твърди, че напоследък същият е с неадекватно поведение спрямо съседите и останалите жители на селото, че се нуждаел от чужда помощ за контрол и обгрижване. Твърди, че не приемал предписаните му лекарства и средата, в която пребивавал бил лишен от контрол и грижи и това допринесло за влошаване на състоянието му. Твърди, че състоянието на Д. представлява опасност за околните, но и застрашава сериозно здравето му, поради което прави искане за задължителното му настаняване и лечение в ДПБ гр.Л..
В съдебно заседание представителят на прокуратурата подържа искането и моли същото да бъде уважено, предвид представените по делото доказателства, като Д. бъде настанен на задължително лечение при амбулаторен режим.
Привлеченият И.Т.Д. се явява в съдебно заседание, като твърди, че не е лекуван в психиатричната болница, че пие лекарства от време на време, но не знае какви, че същите му ги давала майка му, че не е трошил нищо по дворовете в селото и не е хвърлял камъни по колите, че майка му е болна и че има сестра. Служебно назначения му адвокат-защитник моли да бъде оставено без уважение искането на прокуратурата, а в противен случай да бъде настанен Д. на задължително лечение при амбулаторен режим за срок от 2 месеца.
От приложената по делото съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от д-р П.В., която се подържа изцяло от лекаря-експерт, показанията на свидетелите-К.Р.К., Г.Б.Н., Г.И.И., Р.Б.К., Т.Й.Н., Н.И.Н., П.В.Г., Н.К.Х., М.В.И., Г.Б.Х., Ю. И. Г., Ц. И.И., Н. Н. И., Д.Т.Д., приетите и приложени по делото писмени доказателства, съдът приема за установено следното:
Привлеченият И.Т.Д. е роден на *** *** със своята майка-Г.Й., която е със 100% инвалидност с чужда помощ, има сестра свид.Д. Д , която живее в гр.Р.. Привлеченият се води на ДУ към ДПБ Л.с диагноза умерена умствена изостаналост. Претърпял е ЧМТ, след което започнал да изостава в нервно-психическото си развитие, посещавал е помощно училище в с.Голец, като е учил до 6-ти клас, но бил необучаем и не продължил, като останал напълно неграмотен. Привлеченият е бил хоспитализиран няколко пъти в ДПБ Л.и Карлуково за периода от 1995 година до 1998 година, като поводът е бил, че е спирал приема на лекарства и ставал напрегнат, непоседлив и на моменти конфликтен и агресивен и оттогава не е лекуван с психиатрична болница.
От показанията на разпитаните по делото свидетели-К.Р.К., Г.Б.Н., Г.И.И., Р.Б.К., Т.Й.Н., Н.И.Н., П.В.Г. се установява, че всички познават привлечения и че в последно време обикалял в селото постоянно. Свидетелят К. твърди, че като квартален на селото знае за заболяването на привлечения, че е провеждал множество беседи с него и майка му, че в последно време състоянието му започнало да става обезпокоително, че системно получавал сигнали от граждани, че нарушава обществения ред, че влиза в дворовете на хората, че нанася материални щети на имотите, че създава опасност за пътното движение и за самия себе си, че се изхождал на селската чешма и си показвал гениталиите на главния път в селото на преминаващите автомобили. Установява се, че привлеченият е изнасял от имот в селото тухли и цигли, които хвърлял по улицата, че е изнасял покъщнина от дома на лице, което не е свидетел по делото. От показанията на свид.Б.-кмет на селото се установява, че многократно е бил викан от лица в селото, че привлеченият им нарушавал собствеността, че многократно е подавал сигнали в полицията, че е съставял протоколи във връзка с повреди по имотите, извършени от привлечения. От показанията на свид.И. се установява, че привлеченият постоянно обръщал кошовете за смет, че хвърлял с камъни по децата му, че е откъснал лайсната на лекия му автомобил. От показанията на свид.К. се установява, че привлеченият прави много бели, че няма контрол, че рови боклука от кофата му за смет и го разхвърля, че влиза по дворовете на хората. От показанията на свид.Н. се установява, че привлеченият е потрошил цялата и къща в селото, в която същата не живее понастоящем, че е разбил вратата и изнесъл леглата и покъщнината, че е счупил стъклата на долния етаж на къщата. От показанията на свид.Николова се установява, че привлеченият е счупил стъкло на остъклението на къщата и, че е хвърлил камък по автомобила на зет и и на сина и, че има кучета в двора, които привлеченият дразнел. От показанията на свид.Г. се установява, че наглежда в селото къщите на свои съседи, които не живеят там, че привлеченият е потрошил ограда на една от тези къщи, че постоянно носи вещи, които взимал от къщите и дворовете, че се страхува от привлечения. Съдът приема за обективни показанията на посочените свидетели, тъй като същите са правдоподобни и взаимно допълващи се.
От показанията на останалите свидетели по делото се установява, че трима от тях-свидетелите Х., И., Г. са първи братовчеди на привлечения като и тримата твърдят в съдебно заседание, че привлеченият не е агресивен, като свид.Х. твърди, че е бил бит от лица в селото, но които се страхува да каже имената. Свидетелката И. твърди, че привлеченият видимо не е добре, че ходи из селото, че ръкомаха, че майка му е неподвижна и не може да го контролира, както и че сестра му го води на лекар. Свидетелят Г. твърди, че живее в с.Д.та, че привлеченият го посещавал всяка седмица, че не му е правил пакости и че няма наблюдение какво се случвало в селото на привлечения. Свидетелките Х. и И. твърдят, че не живеят постоянно в селото, но са виждали други лица, на които се споменават имена да бият и ритат привлечения, да го обиждат и да му слагат фасове в панталоните. Свидетелят Ц. И., който живее на съпружески начала със сестрата на привлечения твърди, че познава привлечения от 4 години, че не е правил нищо в селото, че когато го бият и ругаят може да стане агресивен. Твърди, че лица от селото му давали алкохол и го биели, за което е разбрал от самия привлечен. Сестрата на привлечения твърди, че полага грижа за него, че го е водила на психиатър в гр.Л., че живее в гр.Р., но полага грижи за брат си и майка си, че всяка седмица е в селото, че брат и приема лекарства и че когато не е в селото майка и му ги дава. Твърди, че може да полага грижи за брат си. Съдът приема за частично обективни показанията на тези свидетели, доколкото същите не противоречат на показанията на останалите свидетели по делото, на които съдът дава изцяло вяра от една страна, а от друга съдът взе предвид обстоятелството, че част от тези свидетели са близки роднини на привлечения, а останалите свидетели не живеят постоянно в селото, посещават същото само в почивните дни и нямат поглед върху действията на привлечения.
От заключението на изготвената по делото съдебно-психиатрична експертиза, която съдът изцяло възприема и кредитира се установява по несъмнен и безспорен начин, че привлеченият Д. страда от умерена умствена изостаналост, значително нарушение в поведението изискващо лечение, че посоченото заболяване покрива критериите на чл.146 ал.1 т.2 от ЗЗ, че заболяването представлява психично разстройство в широкия смисъл на това понятие и се характеризира с качествени нарушения на мисловната, емоционалната и волевата сфери на психичния живот и е довело до сериозно увреждане на психичните функции на привлечения и детерминира общественоопасното му поведение, налице е непосредствена опасност от извършване на общественоопасно деяние застрашаващо здравето на привлечения, което налага прилагането на задължителни медицински мерки по ЗЗ, а именно задължително лечение при амбулаторен режим за срок от 2 месеца в ДПБ. Установява се, че привлеченият не може да изразява информирано съгласие за лечението си.
С оглед изложеното, съдът приема, че са налице основанията на чл.155 във връзка с чл.146 от Закона за здравето, тъй като е налице заболяване-умерена умствена изостаналост, значително нарушение в поведението изискващо лечение на привлечения Д., представляващо опасност за обществото и за собственото му здраве и което налага настаняването му на задължително лечение в ДПБ Л.за срок от 2 месеца при амбулаторен режим от влизане в законна сила на решението, както и съдът приема липсата на способност на Д. да изразява информирано съгласие за лечението си, поради което следва да назначи Д.Т.Д.-сестра на привлечения, която да изразява информирано съгласие за лечението му.
Водим от изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И :
НАСТАНЯВА И.Т.Д., ЕГН ********** *** задължително лечение, поради УМЕРЕНА УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ за срок от 2 /два/ месеца при амбулаторен режим В ДЪРЖАВНА ПСИХИАТРИЧНА БОЛНИЦА гр.Л.от влизане в законна сила на решението и приема липсата на способност на привлечения да изразява информирано съгласие за лечението си.
На основание чл.162 ал.3 от Закона за здравето назначава Д.Т.Д.-сестра на И.Т.Д., която да изразява информирано съгласие за лечението му.
Решението подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок от днес пред Ловешкия окръжен съд.
Преписи от решението да се изпратят на Държавна психиатрична болница гр.Л.за изпълнение и на Районна прокуратура гр.Тетевен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: