Присъда по дело №730/2016 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 април 2016 г. (в сила от 28 юни 2016 г.)
Съдия: Венелин Димитров Николаев
Дело: 20164430200730
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 29 март 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА

 

№ ……               година 2016           град Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД                                               ПЕТИ  наказателен състав

 

НА ТРИНАДЕСЕТИ АПРИЛ                            две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 В. НИКОЛАЕВ

          СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:   1.  С.М.

2.  Е.Т.

 

Секретар:   З.П.

Прокурор: ***

като разгледа докладваното от съдия В. НИКОЛАЕВ

н.о.х.д. № 730 по описа за 2016 година и на основание данните по делото и Закона

 

П Р И С Ъ Д И :

 

          ПРИЗНАВА подсъдимия П.В.Т. – роден на ***г. в гр. Бургас, живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН В ТОВА че:

През периода 13.10.2015 г. – 14.12.2015 г. в гр. Плевен, при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление и чрез използване на неустановено техническо средство извършил, както следва:

-На 13.10.2015 г., отнел  от владението на  собственика Н.Л.П. ***  велосипед марка „RAM” модел „НТ 1,3” на стойност 552 лв.,  без  негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои;

-На 01.11.2015 г.,  отнел  от владението на  собственика Н.Л.П. ***  велосипед марка „SPRINT” модел „*** 26” на стойност 120 лв., без  негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои;

-На 14.12.2015 г.,  отнел  от владението на  собственика Н.Л.П. ***  велосипед марка „RCR” на стойност 120 лв., без  негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като стойността на отнетите чужди движими вещи е 792 лв. поради което и на основание чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б. ”а” и б. ”б”, вр. чл.26, ал.1 от НК и чл.54 от НК ГО ОСЪЖДА на лишаване от свобода за срок от ТРИ години и ШЕСТ месеца.

На основание чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК НАМАЛЯВА така определеното наказание с 1/3 и постановява  подсъдимият П.В.Т. да изтърпи наказание  от ДВЕ ГОДИНИ   и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл.61, т.2, във вр. с чл.60, ал.1  от ЗИНЗС подс. П.В.Т.   да изтърпи така наложеното му наказание при първоначален строг режим в Затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия П.В.Т., със сочена по-горе самоличност, да заплати по сметка на ОД  на МВР – Плевен направените по делото разноски в размер на 190.15 лева и 40,00 лв. разноски по сметка на РС-Плевен.  

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок  от днес  пред Плевенски окръжен съд.

 

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                               

                                          СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

1.     ………………  

 

2.     ………………  

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ :

 

РП-Плевен е повдигнала обвинение срещу П.В.Т. ***, ЕГН ********** за това, че:

 През периода 13.10.2015 г. – 14.12.2015 г. в гр. Плевен, при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление и чрез използване на неустановено техническо средство извършил, както следва:

-На 13.10.2015 г., отнел от владението на собственика Н.Л.П. *** велосипед марка „RAM” модел „НТ 1,3” на стойност 552 лв., без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои;

-На 01.11.2015 г., отнел от владението на собственика Н.Л.П. *** велосипед марка „SPRINT” модел „Vanessa 26” на стойност 120 лв., без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои;

-На 14.12.2015 г., отнел от владението на собственика Н.Л.П. *** велосипед марка „RCR” на стойност 120 лв., без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като стойността на отнетите чужди движими вещи е 792 лв. – престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.4, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1 б.”а” и б.”б”, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

В съдебно заседание подс. П.В.Т. заявява, че прави пълни самопризнания и не оспорва фактите, приети за установени по обвинителния акт, поради което дава съгласието си да не се събират доказателства за тези факти.

Защитникът на подсъдимия П.Т. адв. ***    моли съдът да вземе предвид, че подзащитният й е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА. Посочва като смекчаващи отговорността обстоятелства съдействието, което е оказал за разкриване на обективната истина по делото и усложненото му социално положение – млад човек, който е останал без подкрепа  на своите родители. Моли съда да наложи най-благоприятното наказание за подзащитния й.

 Представителят на РП – Плевен поддържа обвинението, така както е внесено в обвинителния акт. Изразява становище в пледоарията си, че на подс. Т. следва да се наложи наказание Лишаване от свобода към средния предвиден в закона размер, което да изтърпи при първоначален режим „СТРОГ”.

Съдът, като съобрази и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият П.В.Т. е роден на ***г***. Българин. Български гражданин. Със средно образование. Неженен. Безработен. Адрес: град Плевен, ***. Осъждан. ЕГН **********.

Подсъдимият П.В.Т. не работел, изпитвал нужда от парични средства и решил да си ги набави чрез извършване на  престъпление.

На 13.10.2015г. подс. П.В.Т. отишъл в жилищна кооперация, находяща се в гр. Плевен, ***. Влязъл във вход „Б” и се отправил към избените помещения във входа. С неустановено техническо средство отключил вратата  на мазата, собственост на св. Н.Л.П. и взел велосипед марка „RAM” модел „НТ 1,3” на стойност 552 лв. Същия ден подс. Т.  продал велосипеда на пазара на неустановено по делото лице за сумата от 60 лв.

На 01.11.2015г. подсъдимият решил отново да извърши кражба. При извършената кражба на 13.10.2015 г. подс. Т. забелязал, че в мазата, собственост на св. П. има и други велосипеди и решил отново да отнеме от владението на собственика друг велосипед. По идентичен начин подс. Т. проникнал в мазата, собственост на св. П., като отново използвал   неустановено техническо средство,  с което отключил вратата и взел велосипед марка „SPRINT” модел „Vanessa 26” на стойност 120 лв., като впоследствие го продал на неустановено по делото лице.

На 14.12.2015г. подс. Т. отново отишъл в жилищната кооперация, в която живеел св. П.. Отново чрез използване на неустановено техническо средство, отключил вратата на мазата, собственост на П. и взел велосипед марка „RCR” на стойност 120 лв. Велосипеда продал на неустановено по делото лице за сумата от 30 лв.

За извършените кражби пострадалият П. подал сигнал в 01 РУ на МВР – Плевен. Била извършена проверка, в хода на която се установило, че  във входа на жилищната сграда има монтирани 2 бр. камери, едната пред входната врата, а другата в коридора. Записите били иззети от фирмата, която осъществявала видеонаблюдението. При прегледа на записите служителите на МВР разпознали подс. П.В.Т.. В тази връзка служител на МВР св. В.Т. провел беседа с подсъдимия, като последния признал за извършените от него кражби и заявил, че ще направи всичко възможно да върне отнетите чужди движими вещи.

На 21.12.2015 г. подсъдимият Т. отишъл в сградата на 01 РУ на МВР – Плевен и с протокол за доброволно предаване предал мъжки велосипед, отговарящ на описанието на отнетия на 14.12.2015г. велосипед от владението на  св. П., който велосипед с разписка от 22.12.2015 г. бил върнат на собственика.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от направените самопризнания на подсъдимия и доказателствата събрани на досъдебното производство, които го подкрепят, а именно: показанията на свидетелите Н.Л.П., В.В.Т. и В.П.В..

Показанията на свидетелите Н.Л.П., В.В.Т. и В.П.В., дадени на досъдебното производство са събрани по предвиденият от НПК процесуален ред, непротиворечиви са помежду си, поради което, следва да се кредитират.

Обвинението се доказва и от писмените доказателства средства, а именно заключението на вещото лице Е.И.Г. по назначената на досъдебното производство   стокова експертиза, от която е видно, че  пазарната стойност на отнетите чужди движими вещи, собственост на Н.П. към момента на извършване на деянието  месец октомври 2015г. месец декември 2015г. е в размер на 792, 00 лв. 

От заключението на вещото лице по назначената на досъдебното производство видеотехническа експертиза е видно, че  за изследване е представен един брой компакт диск марка ”Verbatum” с бланков номер NІ30SІ11D8161782С2. Структурата на директориите на диска съдържа общо 8 бр. файла, записани в специализиран за файлове, съдържащи видеозапис формат на компресия „mp4”.

При прегледа им се установи, че съдържат в себе си видеозапис заснет от две заснемащи устройства /камери/, използван е компресиращ софтуер/соdес/ „Н264 Н.264/АVС”. Записаното изображение е цветно с размер 960x576 пиксела, с вкопирана в кадъра информация за име на заснемащото устройство и дата и час /тайм код/, според, която видеозаписите са заснети на:

13.10.2015 г., в период от време 04:07:57 ч. до  05:33:44 ч.       системно               време.

01.11.2015 г., в период от време 04:23:41ч.до    05:19:10 ч.        системно време.

14.12.2015 г., в период от време 05:53:27ч.до    05:54:07 ч.       системно               време.

Файловете са цифров презапис от оригиналните файлове, записани на твърдия диск на охранителна видео-система. Не са установени следи от манипулация/намеса върху записаната информация.

На видеозаписите от 13.10.2015 г. има заснето лице от видим мъжки пол, което е заснето да бута велосипед, на видеозаписите от 01.11.2015 г. има заснето лице от видим мъжки пол, което е заснето да бута велосипед, на видеозаписите от 14.12.2015 г. е заснето лице от видим мъжки пол, което влиза в сградата, няма заснети действия на лицето свързани с червено-бял велосипед. Действието на заснетите лица са илюстрирани с характерни кадри извлечени от видеозаписите и подредени в хронологичен ред в приложение поместено в изследователската част на протокола. Извлечените от видеозаписите кадри се определят, като негодни за провеждане на сравнително лицево-идентификационно изследване.

В подкрепа на обвинението са и писмените доказателства по делото, а именно: протокол за доброволно предаване от 21.12.2015. на л.51 от ДП; протокол за доброволно предаване от 22.12.2015г. на л.23 от ДП; характеристична справка и свидетелство за съдимост по отношение на подсъдимия.

При така изяснената фактическа обстановка съдът приема за установено следното от правна страна:

С деянието си П.В.Т. ***, ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.4, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1 б.”а” и б.”б”, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, като през периода 13.10.2015 г. – 14.12.2015 г. в гр. Плевен, при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление и чрез използване на неустановено техническо средство извършил, както следва:

-На 13.10.2015 г., отнел от владението на собственика Н.Л.П. *** велосипед марка „RAM” модел „НТ 1,3” на стойност 552 лв., без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои;

-На 01.11.2015 г., отнел от владението на собственика Н.Л.П. *** велосипед марка „SPRINT” модел „Vanessa 26” на стойност 120 лв., без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои;

-На 14.12.2015 г., отнел от владението на собственика Н.Л.П. *** велосипед марка „RCR” на стойност 120 лв., без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като стойността на отнетите чужди движими вещи е 792 лв.

Налице е извършено деяние. Деянието е извършено от подсъдимия. Извършено е виновно, при форма на вината - пряк умисъл – Т. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал настъпването на тези последици като наред с това е действал с намерение противозаконно да присвои предмета на престъплението. Деянието съставлява престъпление според Наказателния закон на Република България и е обхванато като съставомерно от нормата на чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.4, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1 б.”а” и б.”б”, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

Деецът подлежи на съответно наказание.

При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата, с оглед разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК следва да намери приложение чл.58а от НК. За престъплението, в което е обвинен подсъдимия П.Т.     към момента на извършване на деянието   е предвидено наказание лишаване от свобода от три  до петнадесет години.

Престъплението съставлява опасен рецидив по чл.29, ал.1, буква „а”  и  “б” от НК,  тъй като  подсъдимият П.Т. е извършил престъплението предмет на обвинението,  след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за тежки умишлени престъпления от общ характер по н.о.х.д.№. 1489/2011г. на РС-Плевен, за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, точка 3 от  НК – на лишаване от свобода за срок 2 години и девет месеца и по н.о.х.д.№4225/2009г. на РС-Плевен – на лишаване от свобода за срок от 10 месеца при първоначален  строг режим. Налице са две осъждания като деянието по н.о.х.д.№ 1489/2011г. на РС-Плевен е извършено след като е влязла в сила присъдата по н.о.х.д.№4225/2009г. на РС- Плевен и петгодишния срок по чл.30 от НК  не е изтекъл от изтърпяването на тези две присъди.

При индивидуализацията на наказанието съдът прецени сравнително високата степен на обществена опасност на деянието и високата степен  на дееца. Обстоятелството, че  П.Т. е осъждан и с други присъди извън тази, която квалифицира деянието като по-тежко, лошите характеристични данни, съдът отчита като отегчаващо отговорността обстоятелство.

Като смекчаващи отговорността обстоятелства съд приема доброто процесуално поведение, оказаното съдействие на разследващите органи за разкриване на обективната истина по делото и сравнително невисоката стойност на предмета на престъплението.

При така анализираните обстоятелства съдът счита, че в случая наказанието на подс. Т. следва да се определи при условията на чл.54 от НК, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно 3 години и 6 месеца лишаване от свобода, като след задължителното приложение на чл.58а, ал.1 от НК намали с 1/3 така определеното наказание на две години и четири месеца лишаване от свобода, което на основание чл.61, т.2, във вр. с чл.60, ал.1  от ЗИНЗС подс. П.В.Т. да изтърпи при първоначален строг режим в Затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

Съдът счита, че така наложеното наказание би подействало поправително - възпиращо и предупредително - възпитателно на подсъдимия.

При този изход на процеса и на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Т. следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 40,00 лв. по сметка на РС-Плевен и разноски в размер на 190,15 лв. по сметка на ОД на МВР –Плевен.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: