Р Е Ш
Е Н И Е
№ 372
В ИМЕТО НА НАРОДА
02.03.2020 г. гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На четвърти декември две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разглежда докладваното от съдията
АНД № 5009 по
описа за 2019 година
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 435017-F470270
от 14.05.2019 г. на Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Пловдив, с което на Х.Г.П., ЕИК **********, с адрес ***,
е наложено административно наказание за
нарушение на чл.50, ал.1, т.5, б.“А“ от Закона за данъците върху доходите на
физическите лица /ЗДДФЛ/ и на основание чл.50А, ал.1 от ЗДДФЛ е наложена ГЛОБА
в размер на 3975 /три хиляди деветстотин седемдесет и пет/ лева.
ОСЪЖДА Х.Г.П., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция по
приходите сумата в размер на 80 лева /осемдесет лева/, представляваща разноски
в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив
в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О Т
И В И:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 435017-F470270 от 14.05.2019 г. на Директор
на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП - Пловдив,
с което на Х.Г.П., ЕИК **********, с адрес ***, е наложено административно наказание за
нарушение на чл.50, ал.1, т.5, б.“А“ от Закона за данъците върху доходите на
физическите лица /ЗДДФЛ/ и на основание чл.50А, ал.1 от ЗДДФЛ е наложена ГЛОБА
в размер на 3975 /три хиляди деветстотин седемдесет и пет/ лева.
Жалбоподателят Х.Г.П., в жалбата си и в съдебно заседание чрез процесуалния му
представител – адв.П. прави искане за отмяна на атакуваното НП като
незаконосъобразно и издадено при съществени нарушения на процесуалните правила.
Пледира за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Административнонаказващия орган – ТД на НАП-Пловдив, в съдебно
заседание чрез юрк.П. излага становище за правилно и законосъобразно НП и
пледира за потвърждаването му. Претендира
присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 06.02.2019 г. от актосъставителя И.Н.Х. е съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/№ F470270/06.02.2019
г. против Х.Г.П., с ЕГН ********** за
това, че не е декларирал в ТД на НАП Пловдив в подадена годишна данъчна
декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за 2017 г. с вх.№ 41220184/27.04.2018 г. със
статус некоректна, непогасена към 31.12.2017 г. част от представени парични
заеми с размер, надхвърлящ 10 000 лв., а именно остатък в размер на 39750
лв. по договори за заем, както следва:
-
Договор за паричен заем от 30.03.2017 г.
сключен между Х.Г.П. – заемодател и М.Н.П. – заемател за предаване от
заемодателя на заемателя на сума в размер на 7750 лв. със срок на погасяване до
31.12.2019 г.;
-
Договор за паричен заем от 31.05.2017 г.
сключен между Х.Г.П. – заемодател и М.Н.П. – заемател за предаване от
заемодателя на заемателя на сума в размер на 6000 лв. със срок на погасяване до
31.12.2019 г.;
-
Договор за паричен заем от 05.06.2017 г.
сключен между Х.Г.П. – заемодател и М.Н.П. – заемател за предаване от
заемодателя на заемателя на сума в размер на 9000 лв. със срок на погасяване до
31.12.2019 г.;
-
Договор за паричен заем от 05.12.2017 г.
сключен между Х.Г.П. – заемодател и М.Н.П. – заемател за предаване от
заемодателя на заемателя на сума в размер на 9000 лв. със срок на погасяване до
31.12.2020 г.;
-
Договор за паричен заем от 31.12.2017 г.
сключен между Х.Г.П. – заемодател и М.Н.П. – заемател за предаване от заемодателя
на заемателя на сума в размер на 8000 лв. със срок на погасяване до 31.12.2020
г.
Нарушението квалифицирано от актосъставителя като такова по
смисъла на чл.50, ал.1, т.5, б.“А“ от ЗДДФЛ било установено на 30.11.2018 г. с
представяне на документи с вх.№ 94-00-13264#1/30.11.2018 г. при извършване на
проверка за установяване на факти и обстоятелства на „АГРОП.“ ЕООД, ЕИК
*********, приключила с протокол № П-16001618117129-073-001/18.01.2019 г.
Св.Х. приела, че нарушението е извършено в гр.Пловдив на
27.04.2018 г. с подаване на годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за
2017 г. с вх.№ 41220184/27.04.2018 г. със статус некоректна.
Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното
наказателно постановление.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото гласни доказателствени средства –
свидетелските показания на актосъставителя И.Н.Х. и св.М.Н.П.. От показанията
на актосъставителя се установява начина на констатиране на нарушението, както и
процедурата по съставяне на акта. Съдът ги кредитира като обективни,
последователни и логични, непротиворечащи на приложените по делото писмени
доказателства. Съдът кредитира показанията и на св.П. като не дава вяра на
частта, в която същата твърди че е била посъветвана от инспектор към НАП да
сключи договор за заем със съпруга си, доколкото същото остана неподкрепено от
каквито и да било доказателства и е в противоречие с изложеното от св.Х. в тази
връзка.
При съставяне на акта за установяване на административно
нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление са изпълнени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Спазени са
законноизискуемите процесуални срокове по чл.34 от ЗАНН, свързани с
възможността за съставяне и издаване на административни актове.
След преценка на събраните доказателства съдът счита, че
правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
Х.Г.П. за извършено нарушение по смисъла на чл.50, ал.1, т.5, б.“А“ от ЗДДФЛ,
тъй като на 27.04.2018 г. при подаване на годишна данъчна декларация по чл.50
от ЗДДФЛ за 2017 г. /вх.№ 41220184/27.04.2018 г./не е декларирал в ТД на
НАП-Пловдив непогасената към 31.12.2017 г. част от предоставени парични заеми с
размер, надхвърлящ 10 000 лв., а именно остатък в размер на 39 750 лв. по изброените в АУАН и НП
договори за заем, сключени между жалбоподателя в качеството му на заемодател и М.Н.П.
като заемател. Установява се от
представените по делото писмени и гласни доказателства, че сумата 39750 лв. е предоставена от П. в заем на пет пъти, по
силата на пет договора за паричен заем, чиято обща сума не е била погасена към
31.12.2017 г. В обстоятелствената част на наказателното постановление изрично е
посочено, че жалбоподателят не е декларирал в подадената до ТД на НАП-Пловдив
декларация непогасена част от представените
парични заеми, така че става ясно, че
нарушението се изразява в недеклариране на информация по чл. 50, ал.1, т.5 б.
"А" от ЗДДФЛ, а не в неподадена в срок данъчна декларация. В тази
връзка съдът не споделя изложеното в жалбата становище, че в АУАН и
наказателното постановление неправилно е посочена дата на нарушението, която
според жалбоподателя следвало да бъде след изтичане на срока по чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ, т.е. до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода,
а именно – 01.05. на съответната година. Доколкото конкретното нарушение се
изразява в непосочване на определено обстоятелство в декларация, подадена на
27.04.2017 г., то според настоящият съдебен състав нарушението е извършено
именно при подаването й. Приложената в случая санкционна разпоредба, като
основание за налагане на глобата касае
недеклариране на информация, която задълженото лице е длъжно да
декларира, от което следва да се приеме, че датата на извършване на нарушението
е датата на подаване на данъчната декларация. Предвид на това съдът приема, че
компетентният орган правилно е определил, и ясно и недвусмислено е посочил
датата на нарушението.
Съдът счита за неоснователно възражението на жалбоподателя, че
в случая се касае за налични семейни средства, предоставени на съпругата му и
оформени като заем с цел счетоводното отчитане и евентуалното им възстановяване
от страна на дружеството в нейна полза. Следва да се посочи, че в конкретния
казус се констатират договори, при които както заемодателят, така и заемателят
са физически лица, ето защо и в случая не подлежат на изследване, нито са противопоставими
на горните фактически констатации мотивите на страните по договорите да сключат
същите, както и целите, които са преследвали с последното. Още следва да се
отбележи, че в случая не се твърди абсолютна симулация на договорите, а именно
– че парични суми не са предоставени, а че приходът на средствата и
преследваната цел били други. Отделно от последното очевидно е, че в
производството по ЗАНН не подлежи на изследване действителността на договорите,
нито нарушителят може да се позовава на собствените симулативни действия.
Извършеното нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид - касае се за
недекларирана сума в значителен размер, поради което съдът намира, че
нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Законосъобразно на основание чл. 80а, ал. 1 от ЗДДФЛ,
административнонаказващият орган е санкционирал жалбоподателя. Предвиденото
административно наказание по чл. 80а, ал. 1 от ЗДДФЛ за физическо лице, което,
като е задължено, не декларира или невярно декларира информацията по чл. 50,
ал. 1, т. 5 е глоба в размер 10 на сто от недекларираните суми. В случая
законодателят е предвидил наказание, без да предоставя възможност на наказващия
орган да индивидуализира същото в определени граници. С оглед обстоятелството,
че към 31.12.2017 г. остатъка за връщане по заема е в размер на 39750 лв.,
правилно и в съответствие с тежестта на установеното нарушение, наказващият
орган е наложил наказание глоба в размер на 3975 лв.
По тези съображения съдът намира, че наказателното
постановление следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора и съобразно с чл.63, ал.3 и ал. 5 от ЗАНН, основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за
юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с
разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване
на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на
основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери,
че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в
минималния размер от 80 лева.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав,
постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С.Д.