№ 99
гр. В., 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ НО, в закрито заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Андрей Ж. Дечев
като разгледа докладваното от Андрей Ж. Дечев Административно
наказателно дело № 20211320200475 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от „МВМ-С“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „К.А.Б.“, № 5, представлявано от
управителя М. ЛЮБ. П., против Наказателно постановление № 05-0001168/15.04.2021г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище В., с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН, във вр. с чл. 416, ал. 5
от КТ, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ–„имуществена санкция“ в размер на 1500 лв. за
извършено административно нарушение по чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.
Жалбоподателят в жалбата си оспорва НП, като заема становище да се уважи жалбата като
основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като незаконосъобразно
и необосновано. Процесуалният му преставител заема идентично становище в с.з.
Процесуалният представител на ответната страна заема становище в с. з. да се потвърди
атакуваното наказателно постановление като законосъобразно и обосновано, а жалбата да се
отхвърли като неоснователна.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност,
Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 18.01.2021г. около 15.30 часа в гр. В. в обектк книжарница на ул. „К.Д.“, № 4,
стопанисвана от „МВМ-С“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
В., ул. „К.А.Б.“, № 5, представлявано от управителя М. ЛЮБ. П., при извършена проверка от
контролен орган на Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище В., е установено, че С.С.
К. е установено на работа в книжарницата, като била обслужвала клиенти, и е представена
декларация за попълване от лице, работеща по трудово/гражданско правоотношение, от
чието съдържание е видно, че лицето престира работна сила на длъжност „продавач –
1
консултант“, с работно време 08.00ч.-17.00ч., считано от 01.12.2020г., срещу уговорено
трудово възнаграждение 610 лв. месечно/от понеделник до събота включително с почивен
ден в неделя/. Свидетелят Ц.С.Г. твърди, че К. не е работила в книжарницата, а е стояла зад
щанда, като не е била в трудово правоотношение с работодателя и не е обслужвала клиенти.
Видно от справка актуално състояние на действащи трудови договори на К., издадена от ТД
на НАП – В.Т. К. работи по трудово правоотношение в Основно училище „В.А.“ – с. Р. към
момента на проверката.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и
писмени доказателства - показанията на свидетеля – АЛБ. АЧК. Ш. – Т. - актосъставител,
свидетеля Ц.С.Г. и административно-наказателната преписка.
Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и
взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следните съображения:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен
интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
При издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, обуславящи неговата отмяна и конкретно-същото е издадено в
нарушение на чл.43, ал.4 и ал.5 от ЗАНН. По силата на чл.43, ал.4 от ЗАНН когато актът е
съставен в отсъствие на нарушителя, той следва да бъде изпратен на съответната служба, а
ако няма такава- на общинската администрация за предявяване и подписване. Предвидено е
задължение актът да бъде предявен и подписан не по-късно от седем дни от получаването и
да бъде върнат незабавно. От своя страна чл.43, ал.5 от ЗАНН установява правило при
подписване на акта на нарушителя да се връчва препис от него срещу разписка, а в акта да
се отбелязва датата на неговото подписване. Тази процедура в случая не е била спазена, а
съставеният акт е бил изпратен по пощата. Процедурата по чл.43, ал.4 и ал.5 от ЗАНН обаче
не е самоцелна, а е установена с оглед гарантиране правото на защита на лицето, срещу
което е образувано административнонаказателно производство, за да му се даде възможност
от най-ранния възможен момент да участва в производството, като се запознае със
съдържанието на акта и при преценка- да направи възражения, да даде обяснения или да
сочи доказателства и т.н. Съдът намира, че неспазването на правилата за предявяване и
връчване на акта представлява съществено процесуално нарушение, още повече, че в случая
пощенската пратка е била получена от лице, за което няма данни да разполага със съответна
представителна власт. По делото не са налични конкретни доказателства процесният АУАН
да е достигнал до знанието на лицето, представляващо дружеството. При това положение
съдът намира, че с неспазването на процедурата за предявяване и връчване на акта и
замяната ѝ с изпращането на акта по пощата, е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до накърняване правото на защита на санкционираното
лице. Нарушението би могло да бъде счетено за несъществено само в случай, че са налице
доказателства, че актът все пак е достигнал до нарушителя- ако пощенската пратка е
получена лично от представляващия дружеството, ако са подадени възражения в тридневен
2
срок и т.н. Данни в подобна насока обаче не са налични по делото. Съдът приема, че
спазването на реда за съставяне, предявяване и връчване на акта за установяване на
административно нарушение се явява условие за законосъобразност и на наказателното
постановление. Приема че същото представлява нарушение на чл.43, ал.4 от ЗАНН, а това е
съществен порок на процедурата по издаване на НП, който не може да бъде саниран по реда
на чл.53, ал.2 от ЗАНН и обуславя отмяната на атакуваното наказателно постановление
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се
явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло, а жалбата следва да
бъде уважена като основателна.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението
за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК
„поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в
случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част
административнонаказващият орган, а това еДирекция „Инспекция по труда“ със седалище
В.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН В.ският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 05-0001168/15.04.2021г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ със седалище В., с което на жалбоподателя „МВМ-С“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „К.А.Б.“, № 5, представлявано от
управителя М. ЛЮБ. П., е наложено административно наказание на основание чл. 53 от
ЗАНН, във вр. с чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ–„имуществена санкция“ в
размер на 1500 лв. за извършено административно нарушение по чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1,
ал. 2 от КТ.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище В. да заплати на „МВМ-С“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „К.А.Б.“, № 5,
представлявано от управителя М. ЛЮБ. П., сумата от 300 (триста) лева, представляваща
разноски по делото за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до
страните пред Административен съд-гр. В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
3