Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Габрово, 11.05.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровският
окръжен съд, в открито съдебно заседание на тринадесети април, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМОНА МИЛАНЕЗИ
при участието на секретаря Боряна Михова, като разгледа
докладваното от председателя гр. д. № 21 по описа на съда за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано въз основа на искова молба от Д.И.М., с адрес ***, чрез адв. Х.К.
против Гаранционен фонд, гр. София, ул. "Граф Игнатиев" № 2, ет. 4.
В исковата молба се
твърди, че на 31.01.2020 г., около 15 ч., в с. Керека, общ. Дряново, на път ІІІ
клас № 303, водачът на лек автомобил "Пежо 307", с рег. № ***, С.Р.Р.,
при движение с несъобразена скорост, изпуска контрола на автомобила и допуска
ПТП, при което е пострадал пътника на предната дясна седалка Д.М..
В резултат на ПТП – то
на ищеца е причинена средна телесна повреда – фрактура на десен горен крайник
като същият е приет за лечение в МБЛА "Д-р Тота Венкова", гр. Габрово
в периода от 31.12.2019 г. до 06.01.2020 г., където е извършена оперативна
интервенция за поставяне на имплант.
В следствие на
получената травма ищецът претърпял и продължава да търпи интензивни болки и
страдания. Твърди се, че ищецът изпаднал и в посттравматичен стрес, изразяващ
се в нарушение на съня, главоболие, фобиен страх, тревожност.
Във връзка с проведеното
лечение ищецът претърпял имуществени вреди в размер на 1 134, 80 лв.
закупуване на метална осиосинтеза – 1 100 лв. и таксата за болничен
престой – 34, 80 лв.
Предявена е претенция
пред Гаранционния фонд, тъй като за автомобила не е била сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност”, където била заведена щета №
20-210013/13.01.2020 г., но до момента не е извършено плащане по щетата.
Моли, да се постанови решение, с което да се
осъди Гаранционен фонд,
гр. София да заплати на ищеца Д.И.М., с адрес ***, сумата от 40 000 лв.,
представляваща обезщетение за претъпени неимуществени вреди - болки и страдания
в следствие на телесните увреждания причинени от процесното ПТП, ведно със
законната лихва от датата на ПТП 31.12.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и имуществени вреди в размер на 1 134, 80 лв., ведно
със законната лихва от датата на ПТП 31.12.2019 г. до окончателното изплащане
на задължението. Претендира се съдебните и деловодни разноски по делото.
В постъпилия отговор Гаранционният
фонд, чрез юрисконсулт Й. Ш., оспорва
предявения иск по основание и размер. Оспорва да е
налице фактическия състав на риска „гражданска отговорност”, относно механизма,
обстоятелствата и причините за настъпване на ПТП. Предвид липсата на влязла в
сила присъда или друг съдебен или административен акт, не е установено
твърдяното извършване на престъпление в причинна връзка с конкретните
увреждания, посочени в исковата молба. Оспорва изцяло механизма, причините и
обстоятелствата при ПТП-то.
ГФ действително е
сезиран от ищеца, но с оглед установяване на основанието за определяне на
обезщетението, не са представени доказателства пред ГФ, нито към настоящата
искова молба.
Не се сочат
доказателства за установяване на виновното противоправно поведение на водача,
механизма, причините и обстоятелствата, при които е станало процесното ПТП,
както и с оглед изясняване поведението на пострадалия.
Оспорва се представения
констативен протокол за ПТП, тъй като същият не удостоверява фактите относно
„обстоятелствата и причините за ПТП”, като в тази част оспорва съдържанието на
документа. Освен това се твърди, че в тази част документа макар и официален, в
частта за обстоятелствата за настъпване на ПТП-то е диспозитивен свидетелстващ
документ и няма материална доказателствена сила за настоящия съд.
Оспорва причинно -
следствена връзка между получените травматични увреждания и ПТП- то.
Оспорва размера на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като силно завишен. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради непоставен
обезопасителен колан от ищеца. Оспорва искът за имуществени вреди като силно
завишен.
Оспорва претенцията за
лихва от датата на ПТП-то, тъй като ГФ не е изпаднал в забава, същият не е
застраховател и не изплаща обезщетение по силата на договор.
Моли да се отхвърли
изцяло исковата претенция.
С определение № 632 от
04.08.2020 г. постановено по делото е допуснато привличането на трето лице
помагач на страната на ответника и е конституиран, като такъв С.Р.Р.. В дадения
му срок същият не взема становище по предявения иск.
В проведените съдебни заседания,
процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба и моли предявените
искове да се уважат изцяло. Ответникът по иска, чрез процесуалните си
представители адв. Н. И. и адв. В. К., оспорват предявените искове и молят да се постанови решение, с
което същите да бъдат отхвърлени, алтернативно, ако бъдат уважени, да се вземе
предвид, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат. И двете страни
претендират разноските по делото. Третото лице помагач се явява в първото
заседание по делото, но не взема становище по предявения иск.
Габровският окръжен съд като изслуша
твърденията на страните и като прецени
събраните по делото доказателства, а именно: констативен протокол за ПТП
с пострадали лица от 31.12.2019 г.; епикриза от
отделение по ортопедия и травамтология; фактури № 3944/02.01.2020 г. и № 7337
от 06.01.2020 г.; писмо от ГФ до ищеца с изх. № 24-01-30/15.01.2020 г. ; експертно
решение № 1066 от 02.07.2020 година, както и 4 броя болнични листове със
следните номера: Е 20200071967 от 28.07.2020 година, Е 20200071940 от
14.07.2020 година, Е 20201336595 от 08.06.2020 година и Е 20201193028 от
07.05.2020 година, ДП№ 163/2019 г. по описа на РУ Дряново, приетата съдебно - медицинска
експертиза и съдебно - автотехническа експертиза, изслушаните свидетелски
показания, по отделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
На 31.12.2019 г., около 15:15 ч., водачът С.Р. управлявайки автомобил "Пежо",
рег. № ***, на ІІІ класен път -303 в с. Керека, изгубва контрол над лекия
автомобил, в следствие на което причинява ПТП удряйки се в стълб на
Електроразпределение Север АД. Видно от съставения протокола за ПТП с пострадало лице от 31.12.2019
г., ищецът е посочен като пострадал - фрактура на дясната подмишница.
От заключението на вещото лице инж. В.И.
се установява, че водачът управлявал лекия автомобил "Пежо", рег. № ***
при заснежено и заледено пътно платно, в посока от с. Керека към гр. Дряново.
На изхода на селото навлязъл в ляв завой със скорост не по - малка от критичната
за завоя от 48, 75 км/ч и изгубва управлението на автомобила, излиза от пътното
платно, преминава през натрупан сняг в края на платното и продължава да се
движи по допирателната завоя, като след около 12 м. след края на завоя
автомобилът се удря в крайпътен стоманобетонен стълб от електропреносната мрежа
на селото. Вещото лице е приело, че от експлоатационна гледна точка ПТП-то е
възникнало поради движение с несъобразена скорост, не по - ниска от критичната
за завоя от 48,70 км/ч. Вещото лице е приело, че не може да даде заключение за
големината на инерционната сила на движение на тялото на М. в купето на
автомобила, тъй като няма данни за големината на деформациите по автомобила. В
съдебно заседание уточнява, че при удара в стълба инерционните сили са били
напред, като има такова инерционно движение, което потвърждава и заключението
на съдебномедицинската експертиза за счупване на дясната предмишница на пътника
на дясната седалка. Вещото лице е приело, при разшифроване на кода за
автомобила, че същият е бил оборудван с 3 точков обезопасителен колан-
пиропатрон за водача, пътникът на предната седалка и пътниците на задната
седалка. Коланът на лавата седалка
обхваща тялото от ляво рамо към дясно бедро и от дясно бедро към ляво бедро,
като осигурява при ПТП удължаване на колана при движение на тялото напред и
последващо пристягане към тялото на връщането му назад.
От представените медицински документи се установява,
че в следствие на ПТП-то ищецът е постъпил на 31.12.2019 г. в МБЛА "Д-р
Тота Венкова" - Габрово, като от епикризата, от отделението по хирургия,
се установява, че става въпрос за Д.М., който получил травма при ПТП - фрактура
на хумеруса.
От заключението
на вещото лице д-р. Р. се установява, че в при ПТП-то ищецът е получил
многофрагментарна фрактура на тялото на дясната раменна кост на гранвицата
средна- долна трета. Предприето е оперативно лечение, прие което е извършена
метална остеосинтеза, изразравяща се във фиксация на костните фрагменти
посредством метална плака със заключващи винтове. Тази травма трайно е
причинила затруднение на движението на десния горен крайник за срок около 3
месеца. Издадените фактури на името на М., на обща стойност от 1 140, 60 лв. са
относими към лечението на ищеца. Според вещото лице около три месеца след
произшествието и извършената оперативна интервенция, ищецът не е могъл да се
обслужва самостоятелно и се нуждал от чужда помощ от около три месеца. Имал е
силни постоянни болки в дясната мишница до месец май 2020 г., когато болките
започнали да намаляват, поради което непрекъснато приемал обезболяващи. Провел
е 1 физиотерапевтичен курс. Ищецът е бил в отпуск по болест 180 дни, като след
решение на ТЕЛК е продължена временната му нетрудоспособност още два месеца до
август 2020 г. Към момента на прегледа движи свободно ръката в лакътната и
раменната става, но при натиск с дланта има болка в мишницата над лакътя.
Вещото лице е приело, че най - вероятно няма да настъпи пълно възстановяване на
ищеца, досежно упражняваната от него трудова дейност и физическия капацитет на
работа с десния горен крайник ще остане трайно ограничен. При прегледа е
установено наличието на надлъжно разположен оперативен белег, разположен по
външната средна и долна трета на дясната мишница, с дължина 13 см. и ширина 7-8
мм в долната му част, където белегът е по - груб, леко надигнат над нивото на
кожата в тъмнорозов цвят, като оперативния белег нарушава естетическия вид на
горния десен крайник, без да го загрозява. Не са установени характерни
травматични увреждания по гръдния кош /меки тъкани и костен скелет/ които да
говорят за поставен обезопасителен колан. Прието е, че счупването на раменната
кост се дължи на директен удар на дясната мишница в предната дясна врата на
автомобила.
От свидетелските показания на св. В.К., майка на ищеца, се
установява, че на 31.12.2019 г. й се обадили, че синът й катастрофирал на
Керека. Тя отишла в бърза помощ в Дряново, от където го взела линейка и го
откарали за Габрово в хирургията. Там лекар обездвижил ръката му и на другия
ден го оперирали. Тя останала при него, като в болницата стоял 7 дни. Като се
прибрали в Дряново много го боляло, изписали му лекарства, но нямало ефект. Не
можел да се облече, ръката била обездвижена. Тя два месеца била плътно до него,
защото не можел да се обслужва сам. На третия месец махнали това, но ръката го
боли и до сега. Шест месеца стоял вкъщи, а от ТЕЛК му дали още 2. И до сега
ръката му е на една страна и не може да вдига тежко. Нищо тежко не може да
прави съм, сега има страх от автомобили и още продължава да го боли.
Не е спорно, че за лекия автомобил не е била сключена
застраховка "Гражданска отговорност". Не е спорно, че ищецът във
връзка с образувана щета № 20-210013/13.01.2020 г. за неимуществени вреди е
получил писмо с изх. № 24-01-30/15.01.2020 г. от Гаранционния фонд, с което се
изисква допълнителна информация и документи.
При така установеното от фактическа
страна, от правна съдът намира, че са предявени обективно кумулативно съединени
искове с правно осн. чл. 557, ал. 1, т. 2, б.
"a" КЗ – за
обезщетение от Гаранционния фонд на претърпените от ищеца имуществени и
неимуществени вреди в следствие претърпяно ПТП с лек автомобил, в който същият е
бил пътник и за който не е била сключена застраховка "Гражданска
отговорност за автомобилисти. В КЗ е предвидено Гаранционният
фонд да изплаща
на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на
територията на Република България, на територията на друга държава членка или
на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е
страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което
обичайно се намира на територията на Република България и за което няма
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Исковата молба
е допустима, доколкото във вр. с чл.
558, ал. 2 във вр. с чл. 498, ал. 3 от КЗ е проведена процедурата по чл. 380 от КЗ и на увреденото лице в тримесечен
срок не е изплатено обезщетение.
За да се уважат предявените искове в
тежест на ищеца
е да докаже твърденията си, че в причинна връзка с противоправно поведение на
водач на МПС "Пежо",
рег. № ***, са настъпили твърдените неимуществени и имуществени
вреди, техният размер, както и че ответникът носи отговорност за плащане на
обезщетение за тези вреди.
В тежест на ответника, при установяване на
горните обстоятелства, е да докаже, че ищецът е бил без предпазен колан в
автомобила при настъпване на произшествието и това е в причинна връзка с
претърпените вреди. По
отношение на наведеното възражение по чл. 557, ал. 3, т. 2 от КЗ от
процесуалният представител на ГФ в последното съдебно заседание по делото, в
дадения ход по същество, настоящият състав на съда намира, че същото е
несвоевременно наведено и съдът не следва да се произнася по същото.
Съдът намира, че се доказа по делото
настъпването на процесното ПТП, от което са настъпили вреди за ищеца –
имуществени и неимуществени, причинно- следствената връзка между вредите и
процесното ПТП, както и липсата на сключен валиден застрахователен договор
"гражданска отговорност" на автомобилистите.
Безспорно
се доказа, че виновен за настъпване на процесното ПТП е водачът на лекия
автомобил С.Р., който
управлявайки автомобил "Пежо", рег. № *** и движейки се по ІІІ класен
път -303 в с. Керека, с критична за завоя скорост от 48 км/ч, по заснежен и
заледен път, изгубва контрол над лекия автомобил и причинява ПТП удряйки се в
стълб на Електроразпределение Север АД, видно от приетото от вещото лице в частта
на съдебно - техническата експертиза. С оглед на приетото и при
липсата на събрани доказателства в различна насока следва да се приеме, че
причина за настъпването на произшествието е несъобразяването на водача на МПС
"Пежо"
с рег. № *** с
разпоредбите на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, съгласно която водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и на чл.
20, ал. 2 ЗДвП, съгласно която водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението. Видно е, че в случая водачът
на лекия автомобил,
с оглед начина на управление, не е успял да овладее автомобила, съответно да
предотврати движението на същия по неконтролируем начин, при което се е
стигнало до произшествието, от което ищецът претендира обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди. С оглед гореизложеното съдът
намира, че са възникнали основанията по силата на цитираните нормативни
разпоредби и ответникът
дължи на пострадалото
лице обезщетение за вредите, причинени от процесното
произшествие – настъпило по вина на водач, по отношение на който няма действаща
застраховка "ГО".
Не се оспорва, че ищецът е бил
пътник в автомобила и е седял на предната дясна седалка. Причинната връзка
между ПТП-то и настъпилите увреждания при ищеца се установява, както от писмените
доказателства и частта на съдебно -медицинската експертиза, така и от
свидетелските показания на св. Косева. Видно от заключението на вещото лице -
лекар, в резултат на ПТП-то ищецът е претъпял болки и страдания изразяващи се в
многофрагментарна фрактура на тялото на дясната раменна кост на границата
средна- долна трета, при което е предприето оперативно лечение, извършена е метална
остеосинтеза, изразравяща се във фиксация на костните фрагменти посредством
метална плака със заключващи винтове. Тази травма трайно е причинила
затруднение на движението на десния горен крайник за срок около 3 месеца. От
приетото е видно, че ищецът около три месеца след произшествието и извършената
оперативна интервенция, не е могъл да се обслужва самостоятелно и се нуждаел от
чужда помощ. Този извод на вещото лице
се подкрепя и от свидетелските показания на св. Косева, която се е грижила за
него. Пострадалият е имал силни постоянни болки в дясната мишница до месец май
2020 г., когато болките започнали да намаляват, поради което непрекъснато
приемал обезболяващи. Провел е 1 физиотерапевтичен курс. Бил е в продължителен отпуск
по болест 8 месеца, като към момента на прегледа от вещото лице е констатирано свободно
движение на ръката в лакътната и раменната става, но при натиск с дланта има
болка в мишницата над лакътя. От заключението се установява, че най - вероятно
няма да настъпи пълно възстановяване на ищеца, досежно упражняваната от него
трудова дейност и ищецът е трябвало да смени позицията, която е заемал в
дърводелския цех, в който работи. Доколкото понесените от ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от нанесените му травматични увреждания, са
довели до значителен по интензитет и продължителни във времето болки и
страдания, и същите се явяват пряка и непосредствена последица от процесното
ПТП, причинено от третото лице помагач поделото Р. и те подлежат на обезвреда,
като обезщетението следва да се определи по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД.
Съдът, при
определяне на размера на неимуществените вреди, съобрази указанията дадени с
Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63 г. на
Пленума на ВС, както и съдебната практика по сходни случаи. Отчете вида и
характера на уврежданията, претърпените болки и страдания - фрактура на горен
десен крайник, продължителността и интензивността на болките и страданията –
повече от три месеца, като за 3 месеца дясната ръка е била изцяло обездвижена,
необходимостта от чужда помощ за задоволяване на битови потребности на ищеца в
периода след ПТП-то, общата продължителност на лечебния и възстановителен
период, ограниченията, които е търпял и търпи пострадалия. Предвид всички тези
обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията,
претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът, които са
оказали върху начина на живот на ищеца, съдът намира, че справедливото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза в размер на сумата от 20
000 лева.
Настоящият състав на съда намира, че следва да се
приеме за доказано възражението на ответното дружество за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца, с оглед липсата на поставен предпазен колан. От
заключението по СМЕ се установява, че ищецът не е носил обезопасителен колан
при произшествието при условие, че колата е била оборудвана с такъв. От експертизата в техническата й
част, се установява, че функцията на предпазния колан е да фиксира
тялото на водача и пътниците към облегалката и седалката на автомобила, да
ограничи движението им напред в случай на рязко спиране и да предотврати
контакт с детайли от вътрешността на купето на автомобила. При съпоставяне на
тези изводи на вещото лице с установените увреждания следва, че непоставянето
на колана има значение в механизма на получаване на травмата, като в
случая касае уврежданията в областта на дясната ръка. При това е налице съпричиняване в
размер на 20
% и обезщетението следва да се намали до сумата от 16 000 лева,
която следва да се присъди на ищеца. За разликата до пълния предявен
размер искът за
неимуществени вреди от 40 000 лв. следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
По предявената искова претенция за претърпени
имуществени вреди във връзка с процесното ПТП, настоящият състав намира, че
същата е изцяло основателна. От съдебно -медицинската експертиза се установява,
че медикаментите и консумативите, чийто суми се претендират в настоящото
производство, са свързани с лечението и
възстановяването на ищеца. Предвид изложеното следва изцяло да се приеме за
доказан предявеният иск за имуществени вреди в размер на 1 134, 80 лв.
По предявения иск в частта за присъждане на законната
лихва върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от датата на
причиняване на вредата, а именно 31.12.2019 г., съдът намира, че същата е
неоснователна. Законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени
вреди следва да се присъди на ищеца върху сумата от 16 000 лв. от датата на
поканата до ГФ да му заплати претендираното обезщетение за неимуществени вреди,
а именно 13.01.2020 г., когато е образувана щетата при ответника на осн. чл.
558, ал. 1 във вр. с чл. 497 от КЗ. По отношение на претенцията за лихва за
забава от датата на настъпване на вредоносното събитие върху претенцията за
имуществените вреди настоящият състав на съда намира, че същата следва да се
присъди от датата на подаване на исковата молба, като законна последица от
уважаване на иска - 29.04.2020 г., тъй
като ГФ не е изпаднал в забава по отношение на тази искова претенция, поради
обстоятелството, че не е бил канен от
ищеца да му заплати такива, видно от приложеното писмо с изх. №
24-01-30/15.01.2020 г. на ГФ до ищеца.
С оглед изхода на спора, съдът намира следното по
исканията на страните за присъждане на разноски по делото:
Ищецът е освободен такси и разноски за настоящото
производство, поради което не е извършвал такива, поради което и не следва да
му се присъждат такива.
Ответното
дружество претендира да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение и
направените съдебно деловодни разноски за заплатени експертизи. Съответно на
отхвърлената част на иска следва да се присъди в полза на ответното дружество
сумата от 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение и разноски за изготвяне на
експертиза в размер на 120 лв. С оглед уважената част от иска ответникът следва
да бъде осъден да заплати в полза на ОС- Габрово разноски за извършените
експертизи в размер на 80 лв.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, гр. София,
ул. "Граф Игнатиев" № 2, ет. 4, ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.М., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 16 000 лв. (шестнадесет хиляди лева) обезщетение за
неимуществени вреди по банкова сметка ***, в следствие от пътно- транспортно
произшествие настъпило на 31.12.2019 с лек автомобил "Пежо" 307, с рег. № ***, управляван от С.Р.Р. на път ІІІ клас №
303 в с. Керека, общ. Дряново, ВЕДНО със законната лихва върху сумата,
считано от датата на образуване на щетата при ГФ – 13.01.2020 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за неимуществени вреди
в частта му за разликата от 16 000 лв. до пълния му предявен размер от 40 000 лв., като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, гр. София, ул. "Граф
Игнатиев" № 2, ет. 4, ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.М., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 1 134, 80 лв. (хиляда сто тридесет и четири лева и 80 ст.)
обезщетение за имуществени вреди по банкова сметка ***, в следствие от пътно-
транспортно произшествие настъпило на 31.12.2019 с лек автомобил "Пежо" 307, с рег. № ***, управляван от С.Р.Р. на път ІІІ клас №
303 в с. Керека, общ. Дряново, ВЕДНО със законната лихва върху сумата,
считано от датата на предявяване на исковата молба – 29.04.2020 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, гр. София, ул. "Граф
Игнатиев" № 2, ет. 4, ДА ЗАПЛАТИ разноски за експертизи общо в размер на 80
( осемдесет лева) по сметка на Габровския окръжен съд, на основание чл. 78, ал.
6 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.И.М., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ
на Гаранционен фонд, гр. София, ул. "Граф Игнатиев" № 2, ет. 4,
сумата от общо 170 лв. (сто и седемдесет лева), на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на
Гаранционен фонд, гр. София, ул. "Граф Игнатиев" № 2, ет. 4, С.Р.Р.,
ЕГН **********, с адрес ***.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: