Решение по дело №2083/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 3736
Дата: 14 ноември 2022 г.
Съдия: Вихра Милкова Къдринска
Дело: 20225330102083
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 февруари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3736
гр. Пловдив, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вихра М. Къдринска
при участието на секретаря Катя Г. Грудева
като разгледа докладваното от Вихра М. Къдринска Гражданско дело №
20225330102083 по описа за 2022 година
Взе предвид следното :
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 143
и чл. 149 от СК.
Производството е образувано по искова молба от С. А. Ч., с ЕГН:
**********, в качеството на родител и законен представител на Н. Е. М., с
ЕГН: **********, против Е. Р. М., с ЕГН: **********.
В исковата молба се описва, че С. А. Ч. и Е. Р. М. нямат сключен
граждански брак, но живеят на съпружески начала от *** г. в къщата на н. р. в
********. Той е баща на детето им Н. Е. М., което е припознато от него с
удостоверението за раждане.
Детето им се е родило на *** г. Разделили са се на *** г., когато
детето им било на ***.
След като Ч. напуснала жилището на р. н. о., тъй като т. я и. и з. с д.
ж., ответникът не се заинтересувал повече от детето им, не бил помогнал с
нищо за издръжката му. За рождени дни и празници на детето той нито се е
обаждал по телефона, нито е давал подаръци.
През *** г. и *** г. Е. М. заминал да работи в ***, но въпреки това
продължил да не се интересува за издръжката на детето им. След като се
завърнал в *** и към настоящия момент той се занимавал с т., като п. д. гр. О.
в Т. редовно.
Ч. твърди, че ответникът получава значителни доходи от т. и може да
1
плаща висок размер на издръжка - съответстващ на нуждите на детето в
момента от 400,00 лева на месец.
Детето често боледувало, като се налагало да влиза в болница и да му
се купуват лекарства. Всички тези разходи до момента поемал бащата на Ч..
Тя не работела, нямала имущество на нейно име и й било много трудно да
издържа сама детето си.
Нуждите на детето се увеличавали все повече. Предстояло да започне
да х. на у., с което щели да се увеличат и разходите за издръжката.
Ч. моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплаща на детето, чрез неговата майка и законен представител, ежемесечна
издръжка в размер на 400,00 лв., считано от датата на завеждане на иска до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска за времето от падежа
до пълното й изплащане.
Ч. моли на основание чл.149 от СК да бъде осъден ответника да
заплати на детето - Н. Е. М., чрез майка му, издръжка за минало време, както
и да бъдат присъдени сторените по делото разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от Е.
Р. М., съгласно която предявеният от С. А. Ч., в качеството на майка и
законен представител на малолетното им дете Н. Е. М. иск с правно
основание чл.150 и чл.143 от СЗ е допустим, но неоснователен. Изложените в
исковата молба обстоятелства, на които се основава иска не отговарят на
действителното фактическо положение по делото, а именно - не е вярно
твърдяното от ищцата, че ответникът бил реализирал „значителни доходи“.
От доста време бил безработен и нямал никакви доходи. Вземал заеми от
познати, за да издържа себе си и ако нещо припечелел оттук-оттам, помагал
на детето си. Не било вярно, че въобще не е помагал на детето си, неговата
майка също помагала, колкото можела. Отделно от това, през *** г. сключил
граждански брак с друга жена, която също била безработна. Нямал нищо
против да помага на детето си и да му дава пари, но исканата от майката сума
за издръжка била непосилна за него, не отговаряла нито на доходите, каквито
никакви ги нямал, живеел ден за ден, нито на възможностите му, той бил
обикновен неук човек, нямал необходимото образование, квалификация и
каквото и да било, за да има добре заплатена работа, здравословно също не
бил в състояние да получава добри доходи, тъй като и. з. Не реализирал
никакви доходи, нямал никакво имущество и му било непосилно да заплаща
такава голяма издръжка, както и за минало, така и за настоящо време. Моли
съгласно разпоредбата на чл. 143 от СК да се определи един минимален
размер на издръжка, не само с оглед на нуждите, но и съобразно личните му
възможности и материално състояние, което въобще не било добро.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за
установено следното:
2
Между страните не се спори, и от представеното по делото заверено с
оригинала копие на удостоверение за раждане се установява, че Н. Е. М., с
ЕГН: **********, е дете на С. А. Ч., с ЕГН: **********, и Е. Р. М., с ЕГН:
**********.
Видно от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел на
ищцовата страна, м. н. и. - Ф. А. А., на *** години, Н. била родена на *** год.
След *** месеца се разделили родителите й. След като д. на с. заживяла в
къщата на последната, ответникът не бил помагал за издръжката. Не се бил
интересувал от детето, не са говорили по телефона. Не са се срещали, живеят
в различни квартали с него. Детето било алергично, не може да носи всякакви
дрехи, изпрани с всякакви препарати, не можели и да я къпят с всякакви
шампоани. Много боледувала като малка, не можели да й слагат с., лежала
била в частни клиники заради това. Свидетелката и м. й плащали разходите.
Е. М. ходел често в гр.О., Т., с т. се занимавал. Изкарвал си пари от т. ***
години не го били виждали. Майката и детето, всички били в ч. в Г., в Д.,
регистрирани на един адрес. Д. на свидетелката получавала 400 евро в Г.,
работела на *** часа, социални и детски не получавала. Преди два дни
пуснали формуляри за получаване на детски в Г. От г. и п. били в Г.
Познавала майката на Е. Б. се била обаждала и давала подаръци на рождени
дни на детето. Отношенията им с Е. били никакви, при положение, че бил
оставил толкова малко дете. Р. на свидетелката и общи познати ходели през
един ден в гр. О. и всички виждали, че ответникът се занимавал с т. Пътувал
заедно с ж. си.
Съгласно показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел на
ответната страна, м. н. о. - Н. К. В., на *** години, в. й живеела при майка си,
тя си я вземала постоянно, виждала се с нея, давала й, тя й била в., и я
обичала, и пак щяла да й даде. С. на свидетелката й давал някакви пари за
детето, но не всякога, а когато имал. Ответникът дрехи му вземал на детето,
нещо сладко му носел, но свидетелката давала повече - тя й била в. и когато
имала, пак щяла да й даде, тя й била едничка и си я обичала. Ответникът
отивал до г., понякога изкарвал пари и се връщал - постоянна работа нямал.
Той имал друга жена, безработна била, заедно ходели до гр.О. с ответника.
Детето в момента било при майка си в Г., повече от г. било там. През това
време два или три пъти, като си идвали в Б., свидетелката видях детето,
майката пращала детето при нея. Давала й парички, подаръци й давала,
понякога ответникът й давал, но повече свидетелката давала на детето.
Свидетелката като довеждала детето в къщи б. й искал да я прегърне, но
детето почвало да плаче и той казвал: „Недейте, да не я карам да плаче“.
Когато били в Б. свидетелката й помагала, давала й, но сега отишли в Г. Като
боледувала в., майка й казвала, че е болна, по телефона си говорели много
често, свидетелката обичала с. с., но сега тя й била сърдита и не си говорели
от около г. Свидетелката често ходела на гости в дома им, докато били в Б.,
но в Г. не била ходило. Много се разбирали със с. с., а детето обичало да
контактува с нея. Свидетелката не знаела какви доходи имала майката на
3
детето. Ответникът давал понякога пари за детето – по 100,00 лева за рождени
дни и по 20-30 лева понякога, когато имал, но свидетелката давала повече
пари. Ответникът не работел - ходел до гр.О., вземал нещо от там, което
носели на едни хора в С.
Видно от приета по делото справка от ТД на НАП – *** майката и
бащата на детето нямат регистрирани доходи. Майката имала едно МПС, а
бащата притежавал два недвижими имота и четири МПС-та.
Съгласно справка за предоставяне на данни по реда на Наредба №
14/18.11.2009 г., родителите на детето нямат други деца, на които да дължат
издръжка.
При така установените факти от значение за спора съдът достигна до
следните правни изводи:
Уважаването на иска за осъждане на ответника да заплаща месечна
издръжка на детето си в определен размер изисква ответникът да е баща на
детето и да бъде установен размерът на доходите на всеки от родителите на
детето, с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка на
дъщеря си.
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие
възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г., те дължат
издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите
на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК.
Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на
едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна
заплата. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е
безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило
пълнолетие дете”. Съдът не е обвързан от определени максимални размери и
с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да
определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на
родителя.
Задължението за издръжка е семейноправно задължение, в основата му
лежи определена семейна връзка – в случая кръвно родство, то е законно -
самият закон определя условията, предпоставките, при които се поражда,
променя или погасява, и е строго лично – неразривно свързано с личността на
задължения и оправомощения. Задължението на родителите да издържат
децата си е в основата си морално задължение, като задължението за
издръжка по чл. 143 СК - при ненавършили пълнолетие деца е безусловно от
гледна точка на положението на детето.
Същевременно, от събраните доказателства се установява, че бащата е
млад, здрав и работоспособен човек, без други деца, няма регистрирани
доходи, но се установи по делото, че реализира доходи от т. Ответникът
твърди, че има з., което му пречи да работи, но това не се потвърди до
4
приключване на делото. Освен това, същият не участва по никакъв друг начин
в отглеждането и възпитанието на детето, което има здравословни проблеми,
лечението на които изисква непосилно за майката финансово обезпечаване.
Морално укоримо и несправедливо е всички грижи да се поемат от майката
на детето, независимо дали същата има възможност за това, работи ли или не,
и какво заплащане за труда си получава. Първо и най-важно задължение на
родителя е да се грижи за децата си, да им осигури условия да отраснат, да се
образоват, за да имат добра житейска реализация.
Поради изложените съображения съдът намира, че искът е основателен
и доказан до размера от 300,00 /триста/ лева месечно и като такъв следва да
бъде уважен в посочения размер, като се отхвърли за остатъка до
претендирания размер от 400,00 лева Безспорно, детето има своите нужди,
които нарастват с възрастта му. Освен това, детето има алергия, която изисква
специални грижи, а и при лечение на заболявания не може да му бъдат
поставяни с. Детето, което живее в Г. с майката, предстои да тръгне на у.
Бащата е в състояние да му осигури адекватна издръжка. Съдът приема, че за
обичайната издръжка на детето са необходими около 500,00 лева месечно.
Включват се разходите за храна, облекло, образователни нужди, развлечения
/в рамките на обикновените такива/ и др. за детето. Затова съдът намира, че
ежемесечна издръжка в размер на 300,00 /триста/ лева съответства на
доходите на ответника и на нуждите на детето. При определяне на издръжката
съдът отчете, че бащата може да получава добър доход, предвид възрастта му
и липсата на доказани пречки от здравословен характер, и посоченият размер
не би го затруднил, но същевременно определянето на по-голям размер на
издръжката би надхвърлило възможностите на ответника, който към
настоящия момент няма регистрирани доходи.
Претенцията по чл. 149 от СК – относно присъждане на издръжка за
минало време - една година преди завеждане на исковата молба, т.е. за
периода от *** г. до *** г. включително, е основателна, тъй като е
категорично изяснено, че през този период детето живее при майката и се
отглежда от нея. При доказателствена тежест, лежаща върху ответника,
последният не установява да е изпълнявал задължението си за осигуряване
издръжка на детето в процесния период. Успоредно с това от събрания
доказателствен материал (с. п.), се установи, че бащата не е подпомагал по
никакъв начин отглеждането на дъщеря си, освен някои суми за рожден ден
на детето, и напълно се е дезинтересирал от детето и неговите нужди. Поради
изложените по-горе съображения относно размера на издръжката занапред, и
издръжката за минало време следва да се присъди в размер на 300,00 /триста/
лева или общо 3600,00 /три хиляди и шестстотин/ лева за целия едногодишен
период, ведно със законната лихва, като в останалата му част от уважения
размер до претендирания такъв от 400,00 лева месечно искът следва да се
отхвърли.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК следва да се допусне предварително
изпълнение на решението в частта относно присъдените суми за издръжка.
5
Ищецът претендира присъждане на разноски, каквито с оглед изхода на
делото безспорно му се дължат. Приложен е списък с разноски, съгласно
който са направени такива в размер на 1000,00 /хиляда/ лева за адвокатски
хонорар. Предвид направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение /като минималното, съгласно чл.7, т.6 от Наредба №1 за
размера на минималните адвокатски възнаграждения е 300,00 лева/ и
съобразявайки степента на фактическа и правна сложност на настоящото
производство, съдът счита, че това възнаграждение следва да бъде
редуцирано до размер от 400,00 лева, което следва да се намали, съразмерно с
уважената част от иска и на ищеца да се изплатят 300,00 лева. Ответникът не
е направил искане за присъждане на разноски.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69 ал. 1 т. 6 и т. 7 от
ГПК вр. чл. 1 от Тарифа за държавните такси, който се събират от
съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на Районен съд-Пловдив и държавни такси общо в размер на 576,00 лева, от
които 432,00 лева държавна такса върху присъдената издръжката занапред и
144,00 лева държавна такса върху присъдената издръжка за минало време.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Р. М., с ЕГН: **********, да заплаща на дъщеря си Н. Е.
М., с ЕГН: **********, чрез нейната майка и законен представител С. А. Ч., с
ЕГН: **********, издръжка в размер на 300,00 /триста/ лева месечно, считано
от 14.02.2022 г, до настъпване на законоустановена причина за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка
просрочена месечна вноска, от падежа до окончателното и изплащане, като
отхвърля иска в частта му от уважения размер до претендирания такъв от
400,00 /четиристотин/ лева месечно.
ОСЪЖДА Е. Р. М., с ЕГН: **********, да заплати на дъщеря си Н. Е.
М., с ЕГН: **********, чрез нейната майка и законен представител С. А. Ч., с
ЕГН: **********, издръжка в размер на 300,00 /триста/ лева месечно за
изминал период от време, а именно : за периода от 14.02.2021 г. до 14.02.2022
г., общо в размер на 3600,00 /три хиляди и шестстотин/ лева, ведно със
законната лихва за забава от падежа до окончателното й изплащане, като
отхвърля иска в частта му от уважения размер до претендирания такъв от
400,00 /четиристотин/ лева месечно.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение
на решението в частта относно присъдените суми за издръжка.
ОСЪЖДА Е. Р. М., с ЕГН: **********, да заплати по сметка на Районен
съд - Пловдив сумата от общо 576,00 /петстотин седемдесет и шест/ лева –
държавна такса върху уважения размер на исковете.
ОСЪЖДА Е. Р. М., с ЕГН: **********, да заплати на С. А. Ч., с ЕГН:
6
**********, сумата от 300,00 /триста/ лева, представляващи разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
7