Р Е Ш Е Н
И Е
№ 1313/6.7.2023г.
гр. Пловдив, 06 юли 2023 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-ПЛОВДИВ, ХХI касационен
състав, в публично съдебно заседание на
четиринадесети юни две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурора ИВАН ИЛЕВСКИ, като разгледа
КАД № 1083 по описа на съда за 2023г., докладвано от съдия Й. Русев, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.208 и сл. АПК във връзка с чл.285
ал.1 ЗИНЗС.
Образувано е по подадена касационна жалба от Ц.Г.Г. с ЕГН **********,
депозирана чрез пълномощника му адв. В.С., срещу Решение №598/28.03.2023г. по
адм. дело №1420/2022г. на Административен съд – Пловдив, ХХIХ състав в отхвърлителната
му част. В жалбата са
релевирани доводи, че в обжалваното решение е неправилно и необосновано -
касационни основания по чл.209, т.3 АПК, поради което моли да бъде отменено и
бъде уважен изцяло предявеният иск.
Ответникът по касационната жалба – Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията“-София в писмен отговор на процесуалния си
представител юрк.Чолаков счита, че жалбата е неоснователна и моли да бъде
оставена без уважение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив
застъпва становище за неоснователност на подадената касационна жалба.
Пловдивският административен съд – Двадесет и първи
състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност наведените с жалбата
касационни основания, намира за установено следното.
Касационната жалба е предявена от надлежна страна, за
която решението в обжалваната част е неблагоприятно, подадена е в срок, поради
което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството по адм. дело №1420/2022г. по описа на
Административен съд – Пловдив, ХХIХ състав се е развило по искова молба на Ц.Г.Г.
против ГДИН за присъждане на обезщетение в общ размер на 50 000 лв., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба, до окончателното
изплащане, за неимуществени вреди, за понесени от ищеца болки и страдания,
вследствие на поставянето му при нечовешки и унизителни условия за периода на
изтърпяване на наказанието му от 18.04.2022 г. до 30.05.2022 г. /датата на
депозиране на исковата молба/, в който се твърди, че лицето е пребивавало в
Арест-Пловдив.
Конкретните неимуществените вреди, според ищеца са се
изразили в следното: в пренаселеност на помещенията по настаняване на ищеца -
под 3 кв. метра нетна жилищна площ; без постоянно течаща топла вода; наличие в
килиите на гризачи, дървеници и хлебарки; страдание на ищеца от язва, за което
не му се предоставят лекарства и съответна диета; страдание от задух поради
задушни килии и липса на вентилация, както и слабо отваряеми прозорци; завишени
цени в лавката в сравнение с тези в градската магазинна мрежа; забрана за
предоставяне от майката на ищеца на лъжица, сапун, тоалетна хартия и храна,
което карало ищецът да се чувства изнудван да закупува такива на по-висока цена
от лавката.
В съдебно заседание е направено изменение по отношение
съдържанието на основанието на исковата молба, като вместо оплакването относно
заболяването язва, свързано с липсата на осигурени лекарства и прилагане на
диета, се заявява оплакване, че ищецът не е лекуван адекватно, а именно поради
непредоставяни лекарства и диета, но за заболяването диабет, което било
получено в ареста. Посоченото изменение съдът е приел на основание чл.214, ал.1
от ГПК.
С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и
становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се
ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към
предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка.
С обжалваното решение съдът, след обсъждане на
събраните по делото доказателства и анализ на чл.284 ЗИНЗС е стигнал до извод,
че така предявеният иск е изцяло неоснователен.
За да стигне до този резултат, от фактическа страна
съдът е установил, че:
На първо място, видно от писмените доказателства,
ищецът е постъпил в Арест - Пловдив на 20.04.2022 г. Ето защо е приета за
неоснователна претенцията по отношение неблагоприятни условия по време на
престоя му в Арест-Пловдив за периода от 18.04.2022 г. до 19.04.2022 г. (вкл.),
доколкото не се установява в така посочения период, лицето да е било на
територията на Арест-Пловдив.
На следващо място, съгласно приложени по делото
справки, по отношение на оплакването за пренаселеност в условията на задържане
в Арест-Пловдив е безспорно установено, че в нито един момент от установения
престой на ищеца, а именно от 20.04.2022 г. до 30.05.2022 г. същият не е
пребивавал при условията на пренаселеност.
Констатирано е, че са напълно недоказани твърденията
за липса на топла течаща вода, наличието на дървеници, хлебарки и гризачи,
неосигуряване на достатъчно вентилация в
помещенията, в които Г. е пребивавал, твърденията на ищеца да е страдал от
задух, високи цени на стоките в затворническата лавка и твърдения за
бездействие на затворническата администрация за осигуряване на адекватно
лечение за диабет и конкретно липсата предоставена диета за периода от
20.04.2022 г. до 30.05.2022 г.
Въз основа на така приетото, решаващият съд е
заключил, че не се установяват
твърдените нарушения по чл.3 ЗИНЗС, поради което на лицето не следва да бъде
присъдено обезщетение за неимуществени вреди. Доколкото осъщественото доказване
е за периоди, както са посочени по-горе, както и поради това, че не са доказани
твърдените нарушения, искът, предявен от Ц.Г.Г. е отхвърлен изцяло.
Решението на съда е валидно, допустимо и правилно
както по отношение на изводите за основателността на исковата претенция, така и
по отношение на определения размер на обезщетението.
Видно от мотивите на съдебния акт, първоинстанционният
съд е приложил изцяло стандартите на ЕКПЧ. В случая съдът е процедирал
правилно, като е приложил както нормата на чл.284 ЗИНЗС, така и нормата на чл.3
ЕКПЧ – разпоредба от международен договор, чиято юридическа сила е по-висока от
тази на българския закон /чл.5 ал.4 КРБ/, а за защита на основните права е
приложил стандартите, установени в практиката по чл.3 на ЕКПЧ, макар и да не ги
е посочил изрично.
С оглед изложеното, като взе предвид, че решаващият
съд изцяло е приложил стандартите за защита на правото по чл.3 ЕКПЧ по
отношение на ищеца, настоящият съдебен състав намира, че съдът е постановил
решението си изцяло в съответствие с материалния закон, без наличие на
нарушение на съдопроизводствените правила.
Правилно е отхвърлена исковата претенция, съобразно
релевантните обстоятелства и съдебната практика по идентични дела, в т.ч. и
актуалната практика на ЕСПЧ.
Доводите, наведени в касационната жалба, освен, че
носят бланкетен характер и не коментират никакви конкретни за случая факти, са
идентични с възраженията, изложени в първоинстаннционното производство, като
съдът е направил обосновани и правилни изводи, които се споделят напълно от
настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.
Консеквентно това обосновава и изводите на настоящия
състав за неоснователност на касационната жалба. По изложените съображения
решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе,
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХІ състав,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№598/28.03.2023г., постановено по адм. дело №1420/2022г. по описа на
Административен съд – Пловдив, ХХIХ състав.
РЕШЕНИЕТО НЕ
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.