Р Е Ш Е Н И Е
№……….../………01.2020г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на
осемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
при секретар Албена Янакиева, като разгледа
докладваното от съдията Атанасов, въззивно търговско дело №1589 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на В.В.В., с ЕГН **********,***, действащ чрез назначеният му
особен представител адв.И.И., с адрес: ***, против Решение №3231 от
15.07.2019г. по гр.д.№12131/2018г. на Районен съд Варна, в частта, с която е
уважен предявения от “Обединена Българска Банка“ АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша“ №89Б, представлявано от С.Г.и
Т.М., действащи чрез юрисконсулт К.Н. с адрес ***, против жалбоподателят, иск с
правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК, чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и
чл.79 от ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД за приемане на установено, че въззивника
дължи на въззиваемият, както следва: сумата от 9892.98 евро, представляваща
неизплатен остатък от главница по Договор за предоставяне на кредит за ремонт и
строителство от 03.04.2007г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда-13.03.2017г., до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 1462.11 евро, представляваща
възнаградителна лихва по чл.5 от договора, дължима за периода от 20.04.2014г.
до 22.11.2016г. и сумата от 1829.27 евро, представляваща обезщетение за забава
по чл.6 от договора, начислено за периода от 20.04.2014г. до 07.03.2017г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№3358/2017г. по описа на Районен съд Варна.
В жалбата се
излага, че решението на РС Варна е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се,
че неправилно съдът не е разгледал възражението на ответника, че в случая не са
били налице предпоставките по чл.418 от ГПК за постановяване на незабавно
изпълнение на заповедта, тъй като преди подаване на заявлението, не са се били
осъществили фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната
изискуемост, респективно вземането не е възникнало на предявеното основание и
не е изискуемо в заявения размер. Сочи се, че тълкуването на чл.8, ал.5 от
процесния договор, води до извод, че длъжника не е обвързан опита за доставка
на съобщението на непроменен адрес на фактическото му получаване. Ето защо се
поддържа, че длъжникът не е получил изявлението на кредитора, респективно че не
са настъпили последиците на обявена от него предсрочна изискуемост. Оспорват се
изводите, че на ответника е връчена нотариална покана по реда на чл.50 от ЗННД,
като се поддържа, че нотариусът не разполага с правомощията да прилага
разпоредбата на чл.47, ал.5 от ГПК, съответно въпросната покана не е сведена до
знанието на длъжника. На следващо място се оспорва правилността на изводите на
първоинстанционният съд, като се сочи, че същия неправилно е интерпретирал
обстоятелства по формиране на възнаградителната лихва и разграничаването
ѝ от годишна такса по кредита. Поддържа се, че в решението липсва анализ
на доводите на ответника, съгласно изискванията на чл.143, т.10 от ЗЗП.
Поддържа се, че процесният договор, не е с индивидуално договорено съдържание,
както и че т.5 от същия е неравноправна клауза. Сочи се, че според въпросната
клауза за предоставения кредит, отделно от таксите, се заплаща и лихва, в
размер на 8.95 %. Сочи се, че с т.7 от договора е предвидено начисляване на
годишна такса в размер на 0.5 % върху остатъка на главницата за покриването на
разходи по управлението и обслужването му. Сочи се, че предмет на делото, е
претенция за договорна лихва в размер на 1464.64 евро, като според заключението
на приетата експертиза, банката е начислявала лихва в размер на 3 %, вместо
договорения 2.50 % за първата година и след едногодишния период в размер на
9.45 % при договорен 8.95 %. Сочи се, че в договора липсват указания за
методиката, по която се изчислява базовия лихвен процент и не са установени
предпоставките за промяната му, стоящи извън контрола на банката. Ето защо се
поддържа, че в атакуваният съдебен акт неправилно е възприет размера на договорната
лихва. На последно място се сочи, че доклада по делото е неправилно изготвен и
доказателствената тежест в него не е разпределена правилно. С оглед изложеното,
се моли за отмяна на решението и отмяна атакуваната част от решението.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се
поддържа становище за нейната неоснователност. Оспорват се доводите на
въззивника за ненастъпване на предсрочната изискуемост на договора за кредит,
включително и частта за липсата на компетентност на нотариусът да прилага
разпоредбата на чл.47, ал.5 от ГПК. Поддържа се, че кредитополучателят е
надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост, като се препраща към
направеното в исковата молба изложение на фактите и обстоятелствата. Оспорват
се и доводите за наличието на неравноправна клауза, като се поддържа, че същите
се базират на неправилно разбиране на приетото заключение на ССЕ. Моли се за
потвърждаване на атакуваното решение и за присъждане на разноски.
В съдебно заседание
назначеният особен представител на въззивника, поддържа подадената жалба и моли за
нейното уважаване.
Въззиваемата страна, чрез пълномощник, оспорва жалбата, поддържа
отговорът си и моли за потвърждаване на обжалваното решение.
За да се произнесе
по спора съдът съобрази следното:
Съдът е сезиран с искове
с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.415 от ГПК, чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ
и чл.79 от ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД за приемане на установено, че въззивника
дължи на въззиваемият, както следва: сумата от 9892.98 евро, представляваща
неизплатен остатък от главница по Договор за предоставяне на кредит за ремонт и
строителство от 03.04.2007г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда-13.03.2017г., до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 1462.11 евро, представляваща
възнаградителна лихва по чл.5 от договора, дължима за периода от 20.04.2014г.
до 22.11.2016г. и сумата от 1829.27 евро, представляваща обезщетение за забава
по чл.6 от договора, начислено за периода от 20.04.2014г. до 07.03.2017г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№3358/2017г. по описа на Районен съд Варна.
В исковата молба се
твърди, че по силата на Договор за предоставяне на кредит за ремонт и
строителство сключен между страните на 03.04.2007г., ищецът е предоставил на
ответника сумата от 25000 евро, срещу насрещното задължение на втория да върне
заетите средства, ведно с дължимата възнаградителна лихва и съответната част от
годишната такса за управление и обслужване, чрез 120 анюитетни месечни
погасителни вноски, всяка от които в размер на 314.57 евро с падеж 20-то число
на съответния месец, с краен срок на издължаване до 20.04.2017г. Твърди се, че
кредитът е усвоен изцяло на 06.04.2007г. чрез превод по банкова сметка ***.
Сочи се, че на основание чл.18 от договора, кредитът е обявен за предсрочно
изискуем, поради допуснато просрочие в продължение на 947 дни за периода
20.04.2014г.-22.11.2016г., включително, за което длъжникът е уведомен с
Нотариална покана с рег.№7349/02.12.2016г., връчена му на 29.12.2016г. по реда
на чл.47, ал.5 от ГПК. Поддържа се, че непогасените задължения по договора за
кредит, са както следва: 9893 евро-главница; 1464.64 евро-договорна
възнаградителна лихва за периода от 20.04.2014г. до 22.11.2016г. и 1878.39
евро-обезщетение за забава за периода от 20.04.2014г. до 07.03.2017г. Твърди
се, че за въпросните суми, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№3358/2017г. по описа на Районен
съд Варна.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба назначеният особен представител, с
които се оспорват претенциите, като неоснователни. Оспорва се настъпването на
предсрочната изискуемост на вземането по договора креди, с доводи, че
волеизявлението на банката за обявяване на предсрочна изискуемост, не е
достигнало до длъжника като са развити подробни съображения. Прави се
възражение за нищожност на клаузите на чл.5, ал.1 и чл.6, ал.1 и ал.2 от
договора за кредит, като неравноправни по смисъла на чл.143, т.5 във вр.
чл.146, ал.1 ЗЗП и чл.19, ал.2 от ЗПК. Оспорва се предоставянето на уговорената
сума, позовавайки се на клаузата на чл.3 от договора, предвиждаща допълнителни
условия за усвояването на средствата, а имено учредяване на обезпечение, чрез
ипотека на недвижим имот и предоставяне на удостоверение за тежести, в което
ипотеката в полза на банката да е вписана първа по ред. Прави се възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на акцесорните вземания за договорна
лихва и обезщетение за забава.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд,
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Жалбата, инициирала
настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима
и следва да се разгледа по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда,
същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки. По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2
от ГПК, въззивният съд по принцип е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания за неправилно формираните от съда изводи. В случая оплакванията на
въззивника, съставляват оспорване на изводите на районния съд за настъпване на
предсрочна изискуемост на задължението по договора за кредит и за нищожност на
клаузите определящи размера на възнаградителната лихва, както и за неправилност
на решението досежно размера на дължимата лихва. Въпросните оспорвания не
съставляват новонаведени възражения или фактически твърдения, поради което
следва да бъдат разгледани по същество.
От приетия по
делото препис от Договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от
03.04.2007г., се установява, че ищецът се е задължил да предостави на ответника
сумата от 25000 евро, която втория следва да върне, ведно с възнаградителна
лихва и съответната част от годишната такса за управление и обслужване, чрез
120 анюитетни месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 314.57
евро с падеж 20-то число на съответния месец, с краен срок на издължаване до
20.04.2017г. Установява се, че съгласно чл.3 вр. с чл11 от договора,
предоставянето на кредитните средствата, ще бъде извършено по банкова сметка ***,
след учредяване на ипотека върху недвижим имот-дворно място с площ от 600кв.м.,
съставляващо УПИ IX-203 в кв.460,
с.Стан, общ.Нови пазар, заедно с построената в него масивна жилищна сграда и
подобрения, и след представяне на удостоверение за тежести, отразяващо вписана
първа по ред ипотека в полза на банката. Установява се още, че за първата
година от срока на договора възнаградителна лихва /ГЛП/ е с промоционален
размер от 2.5 %, а за оставащия период е в размер на 8.95 %. Съгласно чл.5,
ал.3 от договора, след изтичане на промоционалния едногодишен период, банката
има право едностранно да променя размера на лихвения процент, в зависимост от
размера на инфлацията, основния лихвен процент на БНБ и пазарните условия, за
което уведомява кредитополучателя в едноседмичен срок от промяната или изнася
информация за това в банковите салони, като за изменението не е необходимо
подписване на анекс към договора. Според чл.7, ал.1 и ал.2 от договора при
разрешаване на кредита банката начислява първоначална такса в размер на 1 %
върху разрешения кредит, платима при усвояването му и годишна такса в размер на
0.5 % върху остатъка на главницата за покриване разходите по управлението и
обслужването му, която се събира ежемесечно и е включена в месечните
погасителни вноски. На основание чл.6, ал.1 от договора при забава в плащането,
просрочените суми за главница се олихвяват с наказателна лихва в размер на 5
пункта над договорения лихвен процент. Съобразно чл.18 от договора при пълно
или частично неплащане на две погасителни вноски кредитът, става автоматично
предсрочно изискуем.
От приетите преписи
от НА №57 от 03.04.2007г., д.№665 от 2007г. на Нотариус с рег.№346 на НК, Удостоверение
за тежести с изх.№7229 от 03.04.2007г. и Молба с вх.рег.№864 от 30.03.2017г.,
акт №90, том I, д.№466/2017г., двете на СВ-гр.Нови пазар, е видно, че
ответникът е учредил в полза на банката, предвидената в договора за кредит
първа по ред договорна ипотека върху недвижим имот, като ипотеката е подновена
на 30.03.2017г.
Установява се от
приетия препис от Нотариална покана с рег.№11537/24.11.2016г. на
Помощник-нотариус по заместване на нотариус с рег.№074 на НК, че банката е
изпратила до ответника уведомление за предсрочната изискуемост на кредита,
поради допуснато просрочие в плащането на погасителните вноски за периода от
20.04.2014г. до 22.11.2016г. Поканата съдържа нот.удостоверяване, че
постоянният и настоящ адрес на ответника, е посетен на 03.12.2016г.,
10.12.2016г. и 14.12.2016г., като същия не е намерен и не е открито лице,
съгласно да получи нотариалната покана, в резултат от което на 14.12.2016г. на
пощенската кутия на адреса е залепено уведомление, като екземпляр от същото е
пуснато и в нея. Удостоверено е още в поканата, че в двуседмичният срок по
чл.47, ал.2 от ГПК, които е изтекъл на 29.12.2016г., адресатът не се е явил в
нотариалната кантора за получаване на поканата.
Според заключението Съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като компетентно и добросъвестно изготвено, и
неоспорено от страните, процесната
сума от 25000 евро, е постъпила по банкова сметка ***.04.2007г. Общо
извършените плащания по кредита, са в размер на 25676.48 евро, с които са
погасени 15107.02 евро-главница, 10413.78 евро-лихва и 155.68 евро-наказателна
лихва. Последното плащане е извършено на 24.10.2014г., като няма данни за
постъпили суми след тази дата. Размерът на непогасените задължения към датата на
подаване на заявлението в съда-13.03.2017г. е, както следва: 9892.98
евро-главница, от която 9258.04 евро-падежирала и 634.94 евро-предсрочно
изискуема; 1462.11 евро-възнаградителна лихва за периода
20.04.2014г.-22.11.2016г., която е изчислена при ползване на размер от 3 % за
първата година и 9.45 % за останалият период, и 1828.27 евро-наказателна лихва.
Изчислено при ползване на лихвен процент от 2.5 % за първата година и 8,95 % за
останалият период, непогасеното задължение за възнаградителната лихва за периода
20.04.2014г.-22.11.2016г. възлиза на 1140.57 евро. Съгласно заключението на
вещото лице, е налице разлика между уговорената възнаградителна лихва по
кредита /2.5 % за първата година и 8.95 % за следващия период/ и действително
начисляваната такава от банката, която е с 0.5 % по-висока /3 % за първата
година и 9.45 % за след това/, като тази разлика се дължи на включването на
предвидената годишна такса за управление и обслужване на кредита. Според вещото
лице, ако в размера на лихвата, се включи и размера на таксата, не е налице
изменение на уговорения лихвен процент по кредита за срока на действие на
договора.
Въз основа на
горното, въззивният съд намира следното:
Предвид правилата
за разпределение на доказателствената тежест в гражданският процес и с оглед
премета на предявените претенции, ищеца следва да установи възникването и
дължимостта на спорните вземания и по конкретно сключването на договор за кредит,
с твърдените параметри /размер, срок, падеж, лихви и т.н./, и реално предаване
на длъжника на сумата предмет на договора. Следва да установи още, че са налице
на предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост /включително и
обявяването ѝ на длъжника по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ/ на
задълженията по договора. На последно място ищеца, следва да установи размера
на претенции си. От своя страна ответникът, следва да установи правоизключващите
си възражения за липса на настъпила предсрочна изискуемост на вземането и за
недействителност на част от клаузите процесния договор, или правоизключващите факти
и обстоятелства, в това число, че е изправна страна по договора т.е. че е
налице погасяване на задължението.
Както се посочи
по-горе обвързаността на страните от договор за банков кредит с твърдените от
ищеца условия и срок, се удостоверява от
представеният заверен препис от Договор за предоставяне на кредит за
ремонт и строителство от 03.04.2007г. Предаването на заемната сума /усвояването
на кредита/, чрез превод по банковата сметка на ответника, се установява от
събраните по делото доказателства и по конкретно от тези установяващи
вписването на договорна ипотека и заключението на ССч.Е. Ето защо за
кредитополучателят, е възникнало задължение да погасява вземането по договора
за кредит, при предвидените в него условия и срок, което ответника е престанал
да спазва, считано 24.10.2014г., от когато според заключението на ССч.Е
плащанията по кредита са преустановени окончателно.
Възражението на
ответника за неосъществяване на фактическия състав по обявяване на предсрочна
изискуемост на задължението по договора за кредит, е неоснователно.
В разглежданият
казус банката се позовава на обявяване на предсрочна изискуемост, чрез
нотариална покана връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. В тази връзка, следва
да се има в предвид, че нотариусът е лице, на което държавата е възложила
извършване на предвидените в закон нотариални действия, включително и връчване
на нотариални покани. Съобразно чл.50 от ЗННД нотариусът може да възложи на
определен служител в нотариалната кантора да връчва съобщения и книжа при условията
и по реда на чл.37-чл.58 от ГПК. Наред с това в чл.19 от ЗННД е предвидено, че
нотариусът има право на достъп до НБД “Население“ и до НАИФБЛД “Национален
регистър на българските лични документи“. Освен това при връчване на нотариални
покани по реда на чл.47 от ГПК вр. с чл.50 от ЗННД, следва да е спазена
разписаната в закона процедура, в приложимата редакция /в случая до изменението
на текста на ГПК с ДВ бр.86/2017г./, която редакция не установява срок и брой
на посещенията на връчителят, за да е редовно връчването. Тук е мястото да се
посочи, че извършване на посещения на адреса в рамките на повече от месец, са
необходими за надлежното приложение на чл.40 ал.2 и чл.41, ал.2 от ГПК, но не и
за призоваването по реда на чл.47 от ГПК. Ето защо когато нотариусът,
респективно връчителят, не намери адресата на постоянният или настоящият му
адреси, както и лице, което е съгласно да получи съобщението, той е длъжен да
залепи уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато има достъп до
пощенската кутия, следва да се пусне уведомление и в нея. На следващо място
относно обстоятелствата по връчването на поканата и спазването на изискванията
на чл.47, ал.1 вр. с ал.5 от ГПК, следва да се кредитира извършеното от
нотариуса по реда на чл.592 ал.1 изр.2 от ГПК отбелязване за връчване. Това е
така защото нотариалното удостоверяване за връчване на нотариалната покана,
чрез залепване на уведомление, както и констатациите изготвени във връзка с
посещенията на адреса и конкретните обстоятелства, поради които нотариалната
покана не е могла да бъде връчена, имат характер на официален свидетелстващ
документ, с който се удостоверяват факти, обстоятелства и извършени действия.
Като официален свидетелстващ документ, нотариалното удостоверяване, се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила за удостоверените в него факти,
на основание чл.179 от ГПК, докато същата не бъде оборена по правилата на
чл.193 от ГПК, което в случая не е сторено от ответника, в чието тежест е това.
Представената по
делото Нот.покана с рег.№7349/02.12.2016г. на Варненски нотариус с рег.№224 в
РНК, съдържа волеизявление ищеца за едностранно обявена предсрочна изискуемост
на цялото задължение по договора за кредит на основание чл.18 от договора,
поради неплащане в срок на дължимите вноски за периода от 20.04.2014г. до
22.11.2016г. Видно е от нотариалното отразяване, че поканата е връчена на
29.12.2016г. по реда на чл.47, ал.5 вр. ал.1 и ал.2 от ГПК, тъй като при
извършените посещения на 03.12.2016г., на 10.12.2016г. и на 14.12.2016г., адресата
не е открит, както не е намерено и лице, което да е съгласно да получи
съобщението със задължение да го предаде. Ето защо и при липса на достъп до
вратата на жилището на адресата, на последната дата е залепяно уведомление на
пощенската кутия на адресата, като екземпляр от него е пуснат и в кутията.
При съобразяване изложеното по-горе относно
съдържанието и доказателствената сила на нотариална покана, следва краен извод
за редовност на връчването на удостовереният от нотариуса постоянен и настоящ
адрес на ответника, при третото посещение на адреса, като адресата или лице от
домашните му не са открити, с което са се осъществили предпоставките за
залепване на уведомление. В резултат, от което с изтичане на нормативно
предвиденият двуседмичен срок от залепване на уведомлението, т.е. считано от
29.10.2016г. поканата, съдържаща обявление за предсрочна изискуемост, се счита
за надлежно връчена и от този момент волеизявлението на банката за обявяване на предсрочна изискуемост, е
произвело трансформиращият си ефект, досежно срока за погасяване на
задължението по договора за кредит.
В заключение се
налага извод, че към момента на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, е
било налице изискуемо и ликвидно задължение на ответника по процесния договор
за кредит.
Възражението на
ответника за нищожност на клаузата на чл.5, ал.3 от договора за кредит,
предоставяща възможност на банката да изменя едностранно размера на
възнаградителната лихва, поради това, че същата е неравноправна клауза по
смисъла на чл.143, т.10 от ЗЗП, е ирелевантно за спора. От заключението на
вещото лице по ССч.Е, се установи, че размера на лихвените нива, не е променян
през нито един момент от срока на договора. В резултат, от което дори да се
установи недействителност на въпросната клауза, това няма да рефлектира по
никакъв начин върху размера на задължението за възнаградителна лихва.
От друга страна оспорването на ответника на
размера на дължимата възнаградителна лихва е основателно. С подаденото
заявление по чл.417 от ГПК и с исковата молба, съдът сезиран с претенция за
възнаградителна лихва, като такава за годишна такса в размер на 0.5 % върху
остатъка на главницата за покриване разходите по управлението и обслужването
му, не е предявена. Ето защо размера на задължението за възнаградителна лихва за
периода 20.04.2014г.-22.11.2016г., следва да се определи по правилата на чл.5,
ал.1 от договора или на база 2.5 % за първата година и 8.95 % за следващия
период. Изчислен при посочените условия, според заключението на ССч.Е, размера
на възнаградителната лихва за периода 20.04.2014г.-22.11.2016г. възлиза на
1140.57 евро, до който размер основателна се явява претенцията на ищеца.
Обстоятелството, че
предвидената в чл.7, ал.1 и ал.2 от договора годишна такса в размер на 0.5 %
върху остатъка на главницата за покриване разходите по управлението и
обслужването му, се събира ежемесечно и е включена в месечните погасителни
вноски, не променя факта, че въпросното вземане няма характер на възнаграждение
за ползването на предоставения на длъжника паричен ресурс, т.е. на лихва,
респективно се различава по основание от възнаградителната лихва. Ето защо при
липса на предявена претенция за събиране на административна такса от страна на
заявителя ищец, иска за възнаградителна лихва за периода
20.04.2014г.-22.11.2016г. за разликата от 1140.57 евро до претендираните
1495.05 евро, следва да се отхвърли като неоснователен.
В обобщение настоящият състав на съдът намира, че
иска за установяване на съществуването на парично задължение по издадена
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК в частта за главницата и наказателната лихва, е основателен в размерите уважени от
първоинстанционният съд, които съответстват на заключението на ССч.Е, поради
което тази част атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Претенцията за
установяване на задължение за възнаградителна лихва, следва да бъде
уважен до сумата 1140.57 евро и отхвърлен за разликата на уважените от
районният съд 1462.11 евро, в който
смисъл следва да бъде отменено решението на първоинстанционният съд, като се
постанови ново отхврълително такова.
При този изход на делото и на основание т.12 на ТР №4/2013г., чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, следва да бъде преизчислен размера на дължимите в полза на ищеца
разноски за заповедното и за настоящото производства, съразмерно с уважената
част от иска и представените доказателства за направени такива, включително и
юрисконсултско възнаграждение определено при условията на чл.25 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, при отчитане на правната и
фактическа сложност на делото, в размер на по 100лв. за всяка инстанция. Изчислени по посоченият начин дължимите в полза на ищеца разноски
възлизат съответно на 1689.50лв., за заповедното производство, 2064.47лв. за
исковото производство пред първата инстанция и 388.72лв. за втората.
Във връзка с факта,
че въззивната жалба, е подадена от особен представител, респективно че не е
внесена дължимата ДТ за въззивното производството и на основание чл.78, ал.6 от ГПК жалбоподателя-ответник, следва да бъде осъден да плати държавна такса,
чиито размер възлиза на 515.73лв. На основание чл.405, ал.5 от ГПК във вр. с
чл.11 от ТДТКССГПК ответника, следва да бъде осъден да заплати и 5лв. за
служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №3231 от 15.07.2019г.
по гр.д.№12131/2018г. на Районен съд Варна, в частта, с която е уважен предявеният от “Обединена Българска
Банка“ АД, с ЕИК *********, иск за приемане на установено, че В.В.В., с ЕГН **********, дължи разликата над 1140.57 евро до 1462.11
евро, представляваща възнаградителна лихва по чл.5 от Договор за
предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 03.04.2007г. за периода от
20.04.2014г. до 22.11.2016г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д.№3358/2017г. по описа на Районен съд Варна, както и в частта за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на “Обединена Българска Банка“
АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша“ №89Б, представлявано от С.Г.и
Т.М. за приемане на установено, че В.В.В., с ЕГН **********,***, дължи разликата над 1140.57 евро до 1462.11
евро, представляваща възнаградителна лихва по чл.5 от Договор за
предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 03.04.2007г. за периода от
20.04.2014г. до 22.11.2016г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д.№3358/2017г. по описа на Районен съд Варна.
ОСЪЖДА В.В.В., с ЕГН **********,***, да заплати
на “Обединена Българска Банка“ АД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша“
№89Б, представлявано от С.Г.и Т.М., сумата
от 1689.50лв., представляваща деловодни разноски за
заповедното производство и сумата от 2453.19лв., представляваща разноски за исковото производство, от които 2064.47лв. за първата инстанция и 388.72лв. за втората инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3231 от 15.07.2019г. по гр.д.№12131/2018г. на Районен съд Варна,
в останалата обжалвана част
ОСЪЖДА В.В.В., с ЕГН **********,***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Окръжен съд Варна, сумата от 515.73лв., представляваща
дължимата държавна такса за въззивното производството и сумата от 5лв. за служебно издаване на ИЛ.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.