О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
гр. София, 11.12.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско
отделение, VI – 17 състав,
в открито заседание на осемнадесети ноември две хиляди
и двадесета година, в следния състав:
СЪДИЯ: ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2706 по описа на СГС за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 692 ТЗ.
Синдикът на „Ф.Л.” ЕАД – Е.Т., е
представила пред съда по несъстоятелността списък на приетите вземания на
кредиторите, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ и списък на неприетите вземания
на кредиторите, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, които са обявени в търговския
регистър на 02.10.2020 г.
Срещу списъка на приетите вземания
е подадено възражение от кредитора „Б.е.“ АД, с което се възразява срещу посоченото
от синдика основание за възникване на предявените
от това лице вземания в общ размер от 620 486, 11 лв., като се посочва, че те
са възникнали от договор за управление на индивидуален портфейл от пари,
сключен на 11.01.2018 г, а не представляват парични вземания за присъдени
съдебни разноски.
Срещу списъка на приетите вземания
е подадено възражение и от кредитора Национална агенция за приходите /НАП/, с
което се възразява срещу определената от синдика поредност
на удовлетворяване на част от предявените от този кредитор вземания за получаване
на сума в общ размер от 19 403, 53 лв., представляваща такава за публични държавни вземания,
от които сума в размер на 17 544, 92 лв. представлява възникнали главни публични вземания и
сума в размер на 1 858, 61 лв.
представлява възникнали публични вземания за лихви. Кредиторът сочи, че публичните
държавни вземания до тези размери са обезпечени и подлежат на удовлетворяване
по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, а не по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ, както е посочено
от синдика в изготвения от него списък на приетите вземания за част от тях. Това
е така, тъй като с постановление за налагане на обезпечителни мерки от 24.09.2019 г. на публичен изпълнител
при ТД на НАП е наложен запор върху имущество на длъжника, който е вписан в
Централния регистър на особените залози, и това дава право на предпочитателно удовлетворяване в производството по
несъстоятелност на длъжника.
Срещу списъка на неприетите от
синдика вземания на кредиторите на „Ф.Л.” ЕАД е подадено възражение от кредитора
„С.” ЕООД. Той посочва, че по делото е
установено, че предявените от него вземания са възникнали въз основа на сключен
на 26.09.2013 г. договор за заем и на сключен на 09.11.2016 г. договор за заем.
Заявява, че в производството е доказано, че той, в качеството му на заемодател,
е предоставил на „Ф.Л.” ЕАД, като заемател,
посочените в договорите за заем суми. Твърди, че по силата на тези две заемни
сделки в тежест на ответника е възникнало и задължение за заплащане на възнаградителна лихва.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност,
както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира следното:
По възражението, подадено от
кредитора „Б.е.“ АД срещу списъка на приети от синдика вземания:
Възражението на кредитора „Б.е.“
АД срещу списъка на приетите вземания е подадено в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ,
който в случая тече от 02.10.2020 г. - дата на обявяване на съставените по реда
на чл. 686 ТЗ списъци на приетите и неприети вземания, и изтича на 09.10.2020
г. Ето защо и предвид факта, че то изхожда от лице, което има право и интерес
да направи възражение срещу посочения от синдика правопораждащ
предявените от него вземания факт, то следва да се заключи, че е допустимо и
съдът трябва да се произнесе по неговата основателност. Разгледано по същество
възражението е основателно.
При съобразяване на изложеното в
подаденото от кредитора „Б.е.“ АД възражение, се налага извода, че това лице
оспорва списъка на приетите вземания само в частта, в която е вписано
основанието на предявените от него вземания в общ размер от 620 486, 11 лв. Ето
защо и съдът в настоящото производство следва да отговори единствено на въпроса
дали посоченото от синдика основание на вземанията на възразилия кредитор
съвпада с това, което последният е заявил в молбата за тяхното предявяване.
От изложените от „Б.е.“ АД в
молбата за предявяване на вземания факти е видно, че това дружество твърди, че
има вземания към „Ф.Л.” ЕАД, по отношение на което е открито производство по
несъстоятелност, които са за получаване на парични суми в общ размер от 620
486, 11 лв., които са възникнали от договор за управление на индивидуален
портфейл от пари, сключен на 11.01.2018 г. От съдържанието на списъка на
приетите от синдика вземания на кредиторите на „Ф.Л.” ЕАД, предявени в срока по
чл. 685, ал. 1 ТЗ, се установява, че в него са включени изцяло вземанията,
предявени от „Б.е.“ АД, до пълния размер, до който се твърди, че те са
възникнали, но в списъка е записано, че те представляват разноски, присъдени с
два изпълнителни листа, както и такива, направени в хода на образувано
изпълнително производство. Така вписаните от синдика в изготвения списък правопораждащи факти изобщо не отговарят на тези, които
кредиторът „Б.е.“ АД е посочил в молбата си за предявяване при
индивидуализиране на вземанията си срещу длъжника, като те не съответстват и на
представените от кредитора доказателства, установяващи възникването на предявените
вземания. Ето защо и изготвения от синдика списък на приети вземания на „Ф.Л.”
ЕАД следва да бъде изменен като в него се посочи като основание на описаните
вземания на „Б.е.“ АД договор за управление на индивидуален портфейл от пари,
сключен на 11.01.2018 г., между „Б.е.“ АД, като доверител, и „Ф.Л.” ЕАД, като
небанкова финансова институция и довереник.
По възражението, подадено от кредитора НАП
срещу списъка на приети от синдика вземания:
Възражението на кредитора НАП срещу
списъка на приетите вземания е подадено в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ, който,
както се посочи, започва да тече от 02.10.2020 г. - дата на обявяване на
съставените по реда на чл. 686 ТЗ списъци на приетите и неприети вземания, и
изтича на 09.10.2020 г. Това възражение
е изпратено до съда по пощата на 08.10.2020 г., което е видно от датното клеймо, поставено върху пощенския плик. Ето защо и
предвид факта, че то изхожда от лице, което има право и интерес да направи
възражение срещу определената от синдика привилегия на предявено от него в
производството по несъстоятелност вземане, която има значение за реда на
удовлетворяването му по чл. 722 ТЗ, следва да се заключи, че е допустимо и
съдът трябва да се произнесе по неговата основателност. Разгледано по същество
подаденото възражение е неоснователно.
Предявените
вземания на кредитора НАП са за получаване от „Ф.Л.” ЕАД на сума в размер на 9
712, 76 лв., представляваща публични вземания за неплатени данъци и такси, на
сума в размер на 780, 09 лв., представляваща публични вземания за начислени лихви
за забавено плащане на задълженията за данъци и такси, на сума в размер на 25
648, 74 лв., представляваща публични вземания за неплатени задължителни
осигурителни вноски, на сума в размер на 1 982, 81 лв., представляваща публични
вземания за начислени лихви за забавено плащане на задълженията за задължителни
осигурителни вноски. В подаденото възражение се прави оспорване единствено на
определения от синдика ред на удовлетворяване на част от тези вземания, които
са в общ размер от 19 403, 53 лв.,
от които 17 544, 92 лв. – главници
и 1
858, 61 лв. - лихви, поради което съдът
ще се произнесе само по въпросите дали те имат характер на обезпечени такива и
в кой ред следва да бъдат удовлетворени, но не и за това дали от представените от
кредитора доказателства се установява, че те са възникнали, по който въпрос се
е произнесъл синдикът като ги е включил в списъка на приети вземания в пълния
им предявен размер, срещу което му произнасяне не е подадено възражение от което
и да е от лицата, които имат право и интерес да направят това.
Възразилият
кредитор НАП твърди, че предявените публични държавни вземания до размера им от
19
403, 53 лв. са
такива, които са обезпечени с наложен запор върху имуществото на несъстоятелния
длъжник „Ф.Л.” ЕАД, който запор е вписан по реда на Закона за особените залози
/ЗОЗ/. В чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ е предвидено, че в производството по
несъстоятелност вписания по реда ЗОЗ запор върху имущество на длъжника
представлява за кредитора обезпечение, което му дава право на предпочитателно удовлетворяване на своето вземане с първа
по ред специална привилегия от получената
сума при реализацията на обезпечението. За да се приеме, че вземането на един
кредитор е обезпечено и подлежи на удовлетворяване с ред по чл. 722, ал. 1, т.
1 ТЗ, трябва да се установи, че в производството по неговото принудително
събиране съответно в проведено производство за обезпечаване на неговото
събиране е наложен запор върху имущество на длъжника, както и че този запор е
вписан в Централния регистър на
особените залози.
От
съдържанието на приетото в настоящото производство постановление за налагане на
обезпечителни мерки с изх. № С190022-022-0085835/ 24.09.2019 г. се установява,
че пред публичен изпълнител срещу длъжника „Ф.Л.” ЕАД е образувано изпълнително
дело за събиране на публични задължения, които са възникнали в тежест на това
юридическо лице за заплащане на главница в размер на 17 544, 92 лв. и за заплащане на лихва за
забава в размер на 464, 64 лв. Това
дело е и.д. № *********/ 2019 г. От посоченото постановление е видно и че в хода на това изпълнително
дело за обезпечаване на публичните вземания, за събиране на които то е образувано,
е наложен запор върху вземанията на длъжника за получаване на суми по 12
банкови сметки, открити в „Корпоративна търговска банка“ АД, „И.“ АД,
„Обединена българска банка“ АД и „Общинска банка“ АД. От фактите, описани в
представеното от кредитора НАП постановление, не може да се направи извод за
това какъв е вида на публичните задължения, които се обезпечават с наложения
запор, както и какво е основанието, от което те са възникнали. Това прави невъзможно
за съда да заключи, че обезпечените с наложения запор вземания са същите тези
публични вземания, които са предявени в производството по несъстоятелност на „Ф.Л.”
ЕАД и са включени от синдика в списъка на приети вземания като такива на НАП.
Към молбата за предявяване на вземания, подадена от НАП, както и към депозираното
от този кредитор възражение не са представени каквито и да било други
документи, от които да е видно кои са публичните вземания, които са обезпечени
с наложения от публичния изпълнител запор върху вземанията по банкови сметки.
След
като в производството не са представени доказателства, от които да се установява,
че наложеният в хода на и.д. № *********/ 2019 г. запор обезпечава изпълнението точно на публичните
вземания, които са предявени от НАП в откритото по отношение на „Ф.Л.” ЕАД производство
по несъстоятелност, то не може да се направи извод, че последните са обезпечени
със запор върху имущество на длъжника, който е вписан в Централния регистър на
особените залози по реда на ЗОЗ и следователно те трябва да бъдат включени в
списъка на приети вземания, като такива, които не се ползват със специалната
привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ и подлежат на удовлетворяване с ред по
чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ, както е посочил синдика в изготвения от него списък.
Това прави възражението, подадено от кредитора НАП срещу списъка на приетите от
синдика вземания, неоснователно и като такова следва да се остави без уважение.
По възражениието, подадено от кредитора „С.” ЕООД:
Съдът е сезиран с възражение, подадено от кредитора „С.” ЕООД срещу списъка
на неприетите вземания. То е подадено в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ, който, както
беше посочено, започва да тече от 02.10.2020 г. и изтича на 09.10.2020 г. Това
възражение е изпратено до съда по куриер на 09.10.2020 г., което е видно от
датата, посочена върху куриерската разписка. С оглед на това и предвид факта,
че то изхожда от лице, което има право да направи възражение срещу неприемането
от синдика на предявено от него в производството по несъстоятелност вземане,
както и интерес от това, следва да се заключи, че е допустимо и съдът трябва да
се произнесе по неговата основателност. Разгледано по същество подаденото
възражение е частично основателно.
Кредиторът „С.” ЕООД твърди, че
има вземания към длъжника, които са възникнали от сключени два договора за
заем, както следва: договор за заем, сключен на 26.09.2013 г. между „С.” ЕООД и
дружеството-длъжник „Ф.Л.” ЕАД и договор за заем, сключен на 09.11.2016 г.,
между „С.” ЕООД и „Ф.Л.” ЕАД. Ето защо и в производството по чл. 692 ТЗ съдът
трябва да отговори на въпроса дали от събраните доказателства се установява, че
посочените две сделки са сключени, че са породили действия, както и какви
задължения са възникнали от тях в тежест на длъжника към предявилия вземанията
кредитор.
Заемът
за потребление е реален договор, поради което той се счита сключен с предаване
на парите или заместимите вещи на заемателя.
Ето защо, за да се приеме, че между страните са възникнали облигационни
отношения по договор за заем, следва да се докаже в процеса, че между тях е
постигнато съгласие за даване в заем на определена сума пари, както и че въз
основа на това съгласие парите са реално предадени на длъжника.
Съдът
намира за установено в производството от представените два броя писмени
договори за заем от 26.09.2013 г. и от 09.11.2016 г., всеки от които е подписан
от представители както на „С.” ЕООД, така и на „Ф.Л.” ЕАД, че между тях е
постигнато съгласие по отношение на всички съществени елементи на заемната
сделка – определен е размерът на паричната сума, която заемодателят предоставя
на заемателя за временно ползване по всеки от
договорите, както и срока, до който заемателят може
да ползва предоставените парични средства и до изтичане на който трябва да
изпълни задължението си да ги върне на заемодателя. С писмения договора за
заем, сключен на 26.09.2013 г. страните са се съгласили, че „С.” ЕООД предоставя
на „Ф.Л.” ЕАД в заем парична сума в размер на 100 000 лв., а последното
дружество поема насрещно задължение да я върне в срок до 31.12.2019 г. съгласно
изменението на договора в тази му част, направено с анекс № 4/ 31.01.2018 г. В
договора за заем от 09.11.2016 г. са обективирани
съвпадащи изявления на представители на „С.” ЕООД и на „Ф.Л.” ЕАД, че първото дружество
поема задължение да предостави на второто в заем парична сума в размер на 490
000 лв., а дружеството-заемател се задължава да върне
тази сума в срок до 31.12.2019 г. съгласно изменението на договора в тази му
част, направено с анекс № 2/ 09.11.2018 г.
От
представените по делото два броя преводни документи се доказва, че на 26.09.2013
г. суми в размер на 95 000 лв. и на 5 000 лв. са реално предадени от „С.” ЕООД
на „Ф.Л.” ЕАД чрез извършени два банкови превода. Доколкото като основание за направените
преводи и в двете преводни нареждания е записано „договор за заем от 25.09.2013
г.“, то съдът намира, че по делото е доказано, че именно паричната сума, която
е уговорено да бъде предоставена в заем с договора от 25.09.2013 г., която е в общ
размер от 100 000 лв., реално е предадена от заемодателя на заемателя
с извършените банкови преводи. Следователно по делото се установи, че са
осъществени всички елементи от фактическия състав, при който договорът за заем
се счита за сключен, поради което трябва да се приеме, че е доказано, че между кредитора
и длъжника са възникнали облигационни отношения по договор за заем от 25.09.2013
г. По силата на този договор за длъжника „Ф.Л.” ЕАД е възникнало парично
задължение да върне на кредитора „С.” ЕООД реално получените парични средства,
които са 100 000 лв.
С чл. 4,
ал. 1 от договора за заем от 25.09.2013 г. заемателят
е поел задължение, наред с главницата, да заплаща на заемодателя и годишна
лихва върху ползваната сума, която е в размер на 8 %. С тази договорна клауза
страните са постигнали уговорка за дължимост от заемателя на възнаградителна
лихва, която по своя характер представлява възнаграждение, което се следва на
заемодателя, за времето, през което заемателят ползва
предоставените му парични средства, каквато уговорка е допустима съгласно чл.
240, ал. 2 ЗЗД. Следователно въз основа на тази клауза в тежест на заемателя „Ф.Л.” ЕАД е възникнало задължение да заплати на
заемодателя възнаградителна лихва за времето, през
което ползва предоставените парични средства.
С
оглед на характера на вземането за възнаградителна
лихва, се налага изводът, че то възниква в полза на заемодателя само за
времето, през което за заемателя съществува възможност
да ползва предоставената в заем сума, т.е. от момента на получаване на
паричните средства от заемателя до изтичане на
уговорения в договора срок за тяхното ползване. От момента на изтичане на този
срок за заемателя отпада възможността да ползва
предоставената в заем сума и за него възниква задължение да я върне веднага на
заемодателя. Ето защо и с изтичането на този срок в тежест на заемателя вече не възниква задължение за заплащане на възнаградителна лихва.
Уговореният
в договора за заем от 25.09.2013 г. срок, до който „Ф.Л.” ЕАД има правото да
ползва получените от кредитора парични средства, изтича на 31.12.2019 г. С
оглед на това и предвид изложените в предходния параграф мотиви в тежест на
това дружество възниква задължение да заплати уговорената в чл. 4, ал. 1 от
договора за заем от 25.09.2013 г. възнаградителна
лихва само за периода от 26.09.2013 г., на която дата е установено, че уговорените
с тази сделка парични средства са му предоставени за ползване, до 31.12.2019 г.
Считано от 01.01.2020 г. до крайната дата, до която
кредиторът „С.” ЕООД претендира, че предявеното акцесорно
вземане е възникнало в негова тежест – 20.06.2020 г., за заемателя
не възниква задължение за заплащане на възнаградителна
лихва.
Предвид
горното, се налага крайния извод, че за „С.” ЕООД е възникнало вземане към
длъжника за получаване на възнаградителна лихва,
дължима по договора за заем, сключен на 25.09.2013 г., само за периода от
21.11.2017 г., от която дата тя се претендира в производството по
несъстоятелност, до 31.12.2019 г., като неговият размер съдът определя на
основание чл. 162 ГПК на сумата от 16 852, 46 лв.
Към
датата на предявяване от „С.” ЕООД на вземанията му в производството по
несъстоятелност на „Ф.Л.” ЕАД, е настъпил падежът, на който страните са уговорили,
че трябва да бъдат изпълнени задълженията за връщане на получените в заем
парични средства и за заплащане на възнаградителна
лихва по договора за заем от 26.09.2013 г., който е 31.12.2019 г. В
производството не се твърди и не са представени никакви доказателсва
за това, че длъжникът е изпълнил задължението си за връщане на получената в
заем сума от 100 000 лв., както и за заплащане на възнаградителна
лихва в размер на 16 852, 46 лв. Тези вземания са възникнали преди
постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност и
доколкото се доказа, че съществуват и към момента, както и предвид това, че са
предявени от „С.” ЕООД в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, то следва да бъдат включени
в списъка с приетите вземания на кредиторите на „Ф.Л.” ЕАД с ред на удовлетворяване
по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ. В тази насока следва да бъде изменен съставения от
синдик списък на приетите вземания.
В
производството обаче от кредитора „С.” ЕООД не бяха представени никакви
доказателства, от които да е видно, че сумата, която страните са уговорили да
бъде предоставена за ползване на заемателя „Ф.Л.” ЕАД
по втората заемна сделка, сключена на 09.11.2016 г., е предадена реално на това
дружество. Това не се доказва от представения към възражението документ, който
представлява извлечение от определена банкова сметка. ***, тъй като в него
изобщо не е посочено движенията по коя банкова сметка ***, както и кой е
нейният титуляр, поради което и няма как да се направи извод, че това е банковата
сметка на някоя от страните по договора за заем от 09.11.2016 г. Този факт не се установява и от
нито един друг представен с молбата за предявяване на вземания и с възражението
документ, включително с анекса към договора за заем, в съдържанието на който
липсва каквото и да е изявление на страните по него за това какъв е размера на
реално предоставената в заем сума от заемодателя на заемателя.
След
като в производството не се доказа, че е налице реално предаване на паричната
сумата от 490 000 лв. от „С.” ЕООД на „Ф.Л.” ЕАД, то не може да се направи
извод, че между тези юридически лица е сключен посочения в молбата за
предявяване на вземания договор за заем от 09.11.2016 г. Това от своя страна
означава, че за длъжника не са възникнали договорни задължения да върне сумата
от 490 000 лв. на кредитора „С.” ЕООД, както и да му заплати възнаградителна лихва в размер на 168 664, 91 лв. Ето защо
и възражението на този кредитор срещу списъка на неприетите от синдика
вземания, е неоснователно в тази си част и като такова следва да бъде оставено
без уважение.
С оглед на всичко изложено, се
налага крайният извод, че съставеният от синдика списък на приетите вземания, предявени
в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, следва да бъде изменен съобразно посоченото в
настоящото определение, след което същият следва да бъде одобрен от съда на
основание чл. 692, ал. 4 ТЗ.
Предвид одобряване на списъка на
приетите вземания и на основание чл. 674, ал. 2 ТЗ, съдът следва незабавно да
свика събранието на кредиторите с дневен ред по чл. 677, ал. 1, т. 8 ТЗ.
Така мотивиран съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ по възражение,
подадено от „Б.е.“ АД, списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите
на „Ф.Л.” ЕАД, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, който списък е обявен в търговския
регистър на 02.10.2020 г., като ВМЕСТО
неправилно посоченото основание за възникване на приетите вземания на кредитора
„Б.е.“ АД в общ размер от 620 486, 11 лв. в раздел 2 от списъка, ДА СЕ ЧЕТЕ „Паричните вземания са
възникнали от договор за управление на индивидуален портфейл от пари, сключен
на 11.01.2018 г, между „Б.е.“ АД, като доверител, и „Ф.Л.” ЕАД, като небанкова
финансова институция и довереник.“
ИЗМЕНЯ по
възражение, подадено от „С.” ЕООД, списъка
на приетите от синдика вземания на кредиторите на „Ф.Л.” ЕАД, предявени в срока
по чл. 685, ал. 1 ТЗ, който списък е обявен в търговския регистър на 02.10.2020
г., като ВКЛЮЧВА в него вземанията на
кредитора „С.” ЕООД, предявени с молба с вх. № 69690/ 15.07.2020 г. за получаване на сума в
размер 100 000 лв., представляваща дадена в заем парична сума, която подлежи на
връщане съгласно договор за заем, сключен на 26.09.2013 г., между „С.” ЕООД,
като заемодател, и „Ф.Л.” ЕАД, като заемател, както и
за получаване на сума в размер на 16 852, 46 лв., представляваща неплатена възнаградителна
лихва, начислена за периода от 21.11.2017 г. до 31.12.2019 г., дължима съгласно
чл. 4, ал. 1 от договор за заем, сключен на 26.09.2013 г., между „С.” ЕООД,
като заемодател, и „Ф.Л.” ЕАД, като заемател, които
вземания са с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението, подадено от „С.” ЕООД срещу списъка на неприетите от
синдика вземания на кредиторите на „Ф.Л.” ЕАД, предявени в срока по чл. 685,
ал. 1 ТЗ, който списък е обявен в търговския регистър на 02.10.2020 г., в
частта, с която се иска в списъка на приети вземания да бъдат включени следните
вземания на кредитора „С.” ЕООД, предявени с молба с вх. № 69690/ 15.07.2020 г.: - вземане за получаване
на сума в размер 490 000 лв., представляваща дадена в заем парична сума, която
подлежи на връщане съгласно договор за заем, сключен на 09.11.2016 г., между „С.”
ЕООД, като заемодател, и „Ф.Л.” ЕАД, като заемател, -
вземане за получаване на сума в размер на 168 664, 91 лв., представляваща неплатена
възнаградителна лихва, начислена за периода от
21.01.2018 г. до 20.06.2020 г., дължима съгласно договор за заем, сключен на 09.11.2016
г., между „С.” ЕООД, като заемодател, и „Ф.Л.” ЕАД, - вземане за получаване на
сума над 16 852, 46
лв. до 19 301, 16 лв., представляваща неплатена възнаградителна
лихва, начислена за периода от 01.01.2020 г. до
20.06.2020 г., дължима съгласно чл. 4, ал. 1 от договор за заем, сключен на 26.09.2013
г., между „С.” ЕООД, като заемодател, и „Ф.Л.” ЕАД, като заемател.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението, подадено от кредитора Национална агенция за приходите срещу
списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „Ф.Л.” ЕАД, предявени
в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, който списък е обявен в търговския регистър на 02.10.2020
г., с което се възразява срещу определената от синдика поредност
на удовлетворяване на част от предявените от този кредитор вземания за
получаване на сума в общ размер от 19 403, 53 лв., представляваща такава за публични държавни вземания,
от които сума в размер на 17 544, 92 лв. представлява възникнали главни публични вземания и
сума в размер на 1 858, 61 лв.
представлява възникнали публични вземания за лихви.
ОДОБРЯВА на
основание чл. 692, ал. 4 ТЗ при съобразяване на извършената промяна списъка на
приетите от синдика вземания на кредиторите на „Ф.Л.” ЕАД, предявени в срока по
чл. 685, ал. 1 ТЗ, който списък е обявен в търговския регистър на на 02.10.2020 г. и е изменен от съда с настоящото
определение,
СВИКВА на
основание чл. 674, ал. 2 ТЗ събрание на кредиторите на на
„Ф.л.” ЕАД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес
на управление:***, което ще се проведе на 20.01.2021 г. от 09:55 часа в сградата на Съдебната палата, находяща се на адрес: гр. София, бул. “*****, в залата за
провеждане на съдебните заседания на СГС, Търговско отделение, VІ- 17 състав, с
дневен ред по чл. 677, ал. 1, т. 8 ТЗ, а именно: 1. Определяне реда и начина за
осребряване имуществото на длъжника. 2. Определяне метода и условията на оценка
на имуществото. 3. Избор на оценители и определяне на възнаграждението им, както
и 4. Избор на постоянен синдик на дружеството и определяне на възнаграждението
му.
ДА СЕ ИЗВЪРШИ на основание чл. 692, ал. 5 ТЗ обявяване на настоящото определение в
Търговския регистър при Агенцията по вписвания.
Определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: