Определение по дело №545/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 НПК.

С Определение № 122/01.12.2009 година, постановено по ч.н.д. № 988/2009 година, Кърджалийският районен съд е потвърдил постановление за прекратяване на наказателно производство от 09.11.2009 година на Районна П. - К. по досъдебно производство № 580/2008 година по описа на РУ на МВР – К., образувано срещу Юсуф Бейсим М устафа и Мейрем Ахмед Мустафа, и двамата от с.С., О.К., за извършено престъпление по чл.323 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, като правилно и законосъобразно.

Против определението е постъпила жалба от пострадалия Т. М. Т. от с.Н. П., О.Ч., обл.К., който го обжалва като неправилно - необосновано и незаконосъобразно. Твърди се в жалбта, че необосновано и в нарушение на материалния закон районният съд е приел, че имота се ползвал от Ю.Б. М. и съпругата му М. А. М., които всяка година си идвали от Република Турция. Съдът е приел също за установено, че след деянието посочените две лица са напуснали имота и заминали за Република Турция; както и че не бил осъществен престъпния състав на чл. 323 ал.1 от НК, тъй като липсвали данни за настъпила трайна промана във фактическото положение, извършено от дееца със съзнанието, че нарушава едно чуждо прÓво не по установения правен ред. Тези изводи на съда жалбодателят счита за необосновани и незаконосъобазни, като същите противоречали на събраните доказателства по делото. Излага съображения, че е налице трайна промяна във фактическото положение, извършена от Ю. М. и М. М. по отношение на процесния имот, за който жалбодателя имал нотариален акт за покупко-продажба. Спорното право било осъществено самоуправно и не по предвидения законов ред. За да направи този извод се позовава и на обстоятелството, че за същия имот бил налице гражданскоправен спор, за който било образувано гр.дело № 273/2008 год. по описа на Кърджалийския районен съд, което и до момента било висящо – намирало се във ВКС по подадена касационна жалба. Жалбодателят твърди, че вместо да изчакат спора да се реши по надлежния съдебен ред, Ю.М. и съпругата му се самонастанили в имота и унищожили част от намиращите се в къщата вещи, които били негова собственост. Посочените двама съпрузи установили трайно владение на имота. В подкрепа на изложеното било и обстоятелството, че на същите бил съставен Протокол за предупреждение от 28.11.2008 год. да възстановят първоначалното фактическо положение по отношение на спорната къща и дворно място, намиращи се в с.С., О.К.. Отново с Протокол за предупреждение от 09.02.2009 год. на Ю. М. и М. М. било разпоредено да възстановят първоначалното фактическо положение на описания имот, но отново разпореждането на органите на МВР не било изпълнено. Всичко изложено сочело, че при наличие на съдебен спор за този имот, Ю. М. и М. М. са осъществили едно свое предполагаемо право не по установения правен ред по отношение на имот, който владеел и за който имал нотариален акт. Счита, че по безспорен начин се установявало, че Ю.М. и М. М. са осъществили престъплението по чл. 323 ал.1, във вр. с чл. 20 ал.2 от НК, поради което моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде разпоредено да се образува досъдебно производство.

Окръжният съд провери изцяло правилността на обжалваното определение и прие за установено следното:

Жалбата е основателна.

Досъдебно производство № 580/2008 год. по описа на РУ на МВР – Кърджалби е образувано с Постановление за образуване на досъдебно производство от 11.11.2008 год. срещу Ю. Б. М. и М. М. М., и двамата от с.С., О.К., за това, че на 14.10.2008 год. в с.С., О.К., в немаловажен случай, самоволно, не по установения от закона ред, осъществили едно оспорвано от другиго свое действително или предполагаемо право на собственост върху недвижим имот в с.С., О.К. – престъпление по чл. 323 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК.

След провеждане на досъдебното производство, с постановление от 09.11.2009 година за прекратяване на наказателно производство, на основание чл. 243 ал.1 т.1, във вр. с чл.24 ал.1 т.1 от НПК, Районна П. - К. е прекратила наказателно производство № 580/2008 год. по описа на РУ на МВР – К., образувано срещу Ю. Б. М. и М. М. М., и двамата от с.С., О.К., за престъпление по чл. 323 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, като прокурорът е приел, че деянието не съставлява престъпление.

С обжалваното определение № 122/01.12.2009 година, постановено по ч.н.д. № 988/2009 година, Кърджалийският районен съд е потвърдил постановлението на районната П. от 09.11.2009 година за прекратяване на наказателното производство, като правилно и законосъобразно.

След като се запозна с материалите по делото, настоящият състав намира, че обжалваното в настоящото производство определение на първоинстанционния съд, както и потвърденото със същото постановление на РП – К. за прекратяване на наказателно производство, са необосновани и при постановяването им са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Това е така по следните съображения:

За да прекрати наказателното производство, прокурора от Районна П. – К. е приел за установено от фактическа страна, че по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 152, том II, рег.№ 3674, нот.дело № 483/2004 год. на нотариус К. Д., на 07.06.2004 год. Т. М. Т. от с.Н. П., О.Ч., е придобил собствеността върху неурегулиран поземлен имот с площ 7 124 кв.м., находящ се в урбанизираната територия на с.С., О.К., ведно с построената в него двуетажна полумасивна сграда със застроена площ от 72 кв.м., който имот закупил от своите тъст и тъща – Е. А. М. и Ш. Д. М., и двамата от с.С., О.К.. Приел е също, че последните двама са придобили имота по давностно владение, като ползвали двора и първия етаж на къщата, където складирали сено и фураж за животните си. Прокурора е приел за установено, че Ю. Б. М.от 1989 год. живеел със семейството си в Република Турция, като е син на покойния брат на Е. М. – Б. А. М.. Посочил е в постановлението, че през 2007 год. Ю. М. е разбрал, че Т. Т. е собственик на посочения имот, като Ю. М. предявил претенции, че имота е негов и на сестрите му, като наследници на покойния им баща Б. М.. На 07.05.2008 год. Ю. М., действащ лично за себе си и като пълномощник на останалите наследници на Б. М., подал в Районен съд – К. искова молба против Е. М., Ш. М. и Т. Т., с която предявил против същите иск с правно основание чл. 108 от ЗС, по който в РС – К. било образувано гр.дело № 273/2008 год. Прокурорът е приел за установено от фактическа страна още, че на 14.10.2008 год. рано сутринта Юсуф Мустафа и съпругата му – М.М., пристигнали от Република Турция в с.С., и след като видели, че в двора и на първия етаж от къщата има сено, събрали го и го изнесли пред двора. Срещнали се и разговаряли с Е. М. и Ш. М., като последните уведомили Т. Т., че Ю. и М. М. са пристигнали и са влезнали в имота. Т. Т. пристигнал с брат си и с полицейски служител при РУ на МВР – К., който извършил проверка по оплакването на Т. Т., че Ю. и М. М. искат да се настанят в собствения му имот. Скоро след този случай Ю. и М.М. заминали за Република Турция. Въз основа на така приетата фактическа обстановка, прокурорът от Районна П. – К. е направил извода, че липсват доказателства по делото, от които може да се направи несъмнен извод за извършено от Ю.М. и М. М. престъпление по чл. 323 ал.1, във вр. с чл. 20 ал.2 от НК. Посочил е, че за да бъде осъществен посочения престъпен състав, следва да е налице промяна във фактическото правно положение, извършена от дееца със съзнанието, че нарушава чуждо право в нарушение на установения законов ред, а в конкретния случай липсвали данни за настъпила трайна промяна във фактическото положение, тъй като въпреки убеждението на Ю.М. и М. М., че владеят имота като законни собственици, поведението им не изразявало твърда воля да продължат владението, въпреки възраженията на Т. Т., че е собственик на имота. Прокурорът е изложил и съображения, че е безспорно установено по делото, че многократно преди образуване на делото имотът бил посещаван и ползван както от Ю. М. и М. М., така и от техни роднини, с убеждението, че са законни собственици на имота, наследен от покойния им баща. От това прокурорът е направил извода, че възниквало основателно съмнение относно наличието на умисъл у Ю. и М. М. за извършване на самоволни действия относно имота. Приел е, че в случая се касае за имуществен спор за собственост на недвижим имот, който следвало да бъде разрешен съобразно гражданското законодателство, като по делото имало събрани доказателства, че спорът е предмет на разглеждане от съдебна инстанция. Направил е крайният извод, че наказателното производство следва да бъде прекратено поради отсъствието на данни за извършено престъпление.

Настоящата инстанция намира, че при постановяване на Постановлението за прекратяване на наказателното производство от 09.11.2009 год. по досъдебно производство № 580/2008 год. по описа на РУ на МВР – К. са допуснати съществени нарушеня на процесуалните правила, като същото е и необосновано. Проведеното разследване по досъдебното производство е незадълбочено и непълно, като не са събрани всички необходими и възможни доказателства за разкриване на обективната истина.Така, видно от материалите по делото, събрани са две групи гласни доказателства – показанията на свидетелите Е.М., Ш. М., Т. Т. и Д.Т., от една страна, и покаури, от друга. Въпреки съществените противоречия между посочените две групи доказателства по отношение на обстоятелства, имащи съществено значение за преценката има ли извършено престъпление и участието на Ю. М. и М.М. в него, в постановлението за прекратяване на наказателното производство прокурорът въобще не е обсъждал този въпрос, като не е извършил задълбочен анализ на събраните доказателства и не е посочил кои от тях приема и кои отхвърля, ведно с мотивите си за това. Така например, свидетелите от първата посочена група еднопосочно установяват, че именно св.Т. Т. след придобиване на собствеността на имота е упражнявал фактическата власт върху имота, т.е. владеел е същия – предоставил е двора и първия етаж от къщата на св.Е. М. М. М. да складират сено и фураж за животните си, заедно с последните е обработвал двора на къщата, където засадил люцерна, както и извършвал необходими ремонти на построената в имота къща. От друга страна, свидетелите от втората група твърдят, че имота бил ползван от Ю. и М. М., които всяка година идвали и отсядали в него, именно Ю. М. бил извършвал ремонти и обработвал градината, като посочените противоречия в тази връзка не са били отсранени по никакъв начин от разследващите органи. Не е отстранено и противоречието в показанията на двете групи свидетели отнасящо се до твърденията на Ю. М., че изнесъл сеното от двора и първия етаж на къщата със съгласието на св.Е. М. като по отношение на това обстоятелство последният свидетел и неговата съпруга – св.Ш.М. не са били разпитвани въобще. Не е обърнато необходимото внимание и на твърдяните от св.Т. Т. при разпита му обстоятелства – че при отиването му до спорния имот на 14.10.2008 год. в присъствието на полицейския служител – св.С.К., Ю. М. заявил в отговор на въпроса на св.К. защо изхвърля сеното, че е направил това, тъй като идвали със съпругата си да живеят тук и се настанявали в къщата си; както и че на 16.10.2008 год. Ю. М. е бил предупреден от св.К. и св.Г. да не се настаняват със съпругата му, защото е незаконно. Всъщност, нито св.К., нито св.Г. са били разпитвани за тези обстоятелства, които са от съществено значение за изясняване на фактическата обстановка и за субективното отношение на Ю. и М. М. към извършеното деяние. Още повече, че разпита на последните двама като свидетели /без по делото да е ясно защо не са били привлечени като обвиняеми, въпреки, че при образуване на производството прокурорът е счел, че са налице законен повод и достатъчно данни за образуване на досъдебно производство именно срещу тях/, е бил проведен повърхностно и незадълбочено, без да е изяснено с каква цел същите са се настанили в имота, защо се изнасяли сеното и са почиствали двора, сменяли ли са прозорци и кога, носели ли са в къщата мебели, кога и какви /каквито данни има в показанията на св.С. Ю. при разпита й, проведен на 18.12.2008 год., т.е. повече от два месеца след твърдяното извършване на деянието/. Изясняването на тези обстоятелства биха могли да доведат прокурора до други изводи относно наличието или не на умисъл от страна на Ю. и М. М. за трайна промяна на съществуващото дотогава фактическо положение, който извод в обжалваното постановление е изцяло необоснован. Следва да се посочи още, че разследващите органи не са положили необходимите усилия, вкл. и чрез разпита и на други свидетели, да изяснят категорично и по несъмнен начин кой е упражнявал фактическата власт върху имота преди 14.10.2008 год., с оглед противоречивите данни за това обстоятелство, коментирани по-горе в мотивите. В тази връзка прокурорът е подминал и не е отдел необходимото значение на безспорно установеното обстоятелство по делото - че както Ю.М., така и М. М. очевидно са съзнавали, че спорният имот се владее от св.Т. Т., св.Е. М. и св.Ш. М., именно което е мотивирало Ю. М. да предяви ревандикационен иск по гражданскоправен ред против посочените трима свидетели, с искане да му бъде отстъпена собствеността и предадено владението на имота от тях. За факта на упражнявано владение разследващите органи биха могли да направят изводи при изясняване на обстоятелствата имало ли е засята люцерна в двора на имота, кой я е засял, прекопали ли са двора Ю. и М. М. и кога, плащани ли са данъци и такси за имота и от кого. Необоснован е извода на прокурора, изложен в постановлението за прекратяване на наказателното производство – че липсвали данни за настъпила трайна промяна във фактическото положение, тъй като поведението на Ю. и М.М. не изразявало твърда воля да продължат владението си върху имота, въпреки възраженията на собственика му /св.Т./. Очевидно прокурорът не е взел предвид обстоятелствата, че след инкриминираната дата – 14.10.2008 год., Ю. и М. М. са извършвали действия по почистване на двора; подменяли са прозорци на къщата /данни за което се съдържат в показанията на св.С.Ю., макар и да не е изяснено по делото кога точно е станало това/; както и на същите двукратно – на 28.11.2008 год. /на Ю. М./ и на 26.02.2009 год. /и на двамата/ са съставяни протоколи за предупреждение да възстановят първоначалното фактическо положение и да предадат владението на имота на св.Т. Т., като всъщност последното обстоятелство предполага, че Ю. и М. М. към посочените дати все още са упражнявали фактическата власт върху имота. В тази връзка следва да се отбележи, че за осъществяване на деянието от обективна страна, са необходими следÝите предпоставки: налично фактическо положение, наличие на спор във връзка с имуществено правоотношение между дееца и друго лице, и осъществяване на действително или предполагаемо право от дееца самоволно, не по установения от закона ред. Или, законът държи сметка за съществуващото към момента на осъществяване на деянието фактическото положение, в което деецът внася промяна не по установения от закона ред, без значение дали претендираното от дееца право е негово действително или предполагаемо такова, както и дали настъпилата промяна във първоначалното фактическо положение е еднократна или трайна такава.

С оглед изложеното, следва да се направи извода, че проведеното разследване по досъдебното производство не е всестранно, пълно и обективно, като не е са извършени от прокурора цялостни анализ и оценка на събраните по делото доказателства, не са изложени съображения кои от противоречивите доказателства прокурорът приема и кои отхвърля и защо и е дадено превратно тълкуване на доказателства, т.е. допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила, довели до необосновани правни изводи, респ. до необоснованост на постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Вместо да констатира тези нарушения и да отмени постановлението за прекратяване на наказателно производство и върне делото на прокурора за събиране на допълнителни доказателства, както и за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения, първостепенният съд сам е допуснал аналогични процесуални нарушения, като не е извършил подробен и цялостен анализ на събраните по делото доказателства, което е довело до необсоновани правни изводи относно законосъобразността и обосноваността на обжалваното пред него постановление за прекратяване на наказателното производство. Всъщност, съдът е извършил избирателно позоваване само на показанията на малка част от свидетелите, без отново да отчете противоречивите доказателства по делото и да посочи мотивите си за отхвърляне на друга част от доказателства, декларативно посочвайки, че споделя направените от прокурора изводи. Изложените от първоинстанционния съд съображения са толкова кратки и несвързани с предмета на доказване по делото, че по същество се приравняват на липса на мотиви.

Предвид изложеното се налага извода, че както постановлението на прокурор от РП – К. за прекратяване на наказателното производство, така и потвърдаващото го определение на първоинстанционния съд, са необосновани и незаконосъобразни, постановени при съществени нарушения на процесуалните правила. Ето защо, следва да се постанови определение, с което обжалваното определение да бъде отменено, вместо което да бъде постановено друго, с което постановлението за прекратяване на наказателно производство от 09.11.2009 година на Районна П. - К. да бъде отменено, като необосновано и незаконосъобразно, а делото бъде върнато на Районна П. - К. за извършване на допълнително разследване – да бъдат събрани Н. доказателства, чрез разпит на Н. свидетели и преразпит на разпитани на досъдебното производство свидетели относно изложените в мотивите обстоятелства; както и извършване на обстоен, подробен и пълен анализ и оценка на събраните доказателства от прокурора, като едва след извършването на тези процесуални действия, прокурорът следва да предприеме съответните действия по глава ХVІІІ на НПК.

Водим от изложеното, и на основание чл. 243 ал.7 от НПК, Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯВА Определение № 122/01.12.2009 година, постановено по ч.н.д. № 988/2009 година по описа на Кърджалийския районен съд, вместо което постановява:

ОТМЕНЯВА Постановление за прекратяване на наказателно производство от 09.11.2009 година на Районна П. - К. по дознание № 580/2008 година по описа на РУ на М┬Р – К., образувано срещу Ю. Б. М. и М. А. М., и двамата от с.С., О.К., за извършено престъпление по чл.323 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК и ВРЪЩА делото на Районна П. - К. за изпълнение на указанията относно прилагането на закона, дадени в обстоятелствената част на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.