Определение по дело №25053/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 декември 2024 г.
Съдия: Яна Марио Филипова
Дело: 20211110125053
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 май 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 49522
гр. София, 04.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20211110125053 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на ответника СО за изменение на Решение № 15800/02.10.2023
г. по гр. д. № 25053/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение,
127 състав, в частта относно разноските, като ищецът „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД бъде осъден да
заплати и направените от молителя съдебни разноски по предявен срещу Агенция „ПИ“
обратен иск, а при условията на алтернативност доколкото предявеният обратен иск не е
разгледан поради отхвърляне на главния иск е направено искане внесената такса за
разглеждане на претенцията да бъде възстановена.
В срока за отговор по чл. 248, ал. 2 ГПК ищецът „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД чрез процесуалния си
представител поддържа доводи за неоснователност на направеното от ответника искане
доколкото дружеството не е страна по предявения обратен иск.
Съдът, по направеното искане по чл. 248 ГПК, намира следното:
По искане за изменение по чл. 248, ал. 1 ГПК съдът се произнася, когато в решението,
респ. определението липсва изобщо произнасяне относно разноските, но е било заявено
искане за присъждането им. Ако съдебният акт съдържа произнасяне по искането за
разноски, какъвто е разглеждания случай, съдът може да измени размера им по молба на
страните по чл. 248, ал.1 ГПК. Молбата е допустима, ако страната, която иска присъждане на
разноските е представила списък по чл.80 ГПК или ако искането на изменение на решението
е направено от страна, в чиято тежест са възложени разноските. Молбата е подадена в срок
от страна, представила списък на разноските, поради което е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:
С Решение № 15800/02.10.2023 г. постановено по настоящото дело предявеният от
„ДЗИ-ОЗ“ ЕАД против СО осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ за
заплащане на сумата в размер на 219,24 лева, представляваща сбор от регресно вземане за
заплатено от дружеството обезщетение в размер на 204,24 лева по Договор за застраховка
1
„Каско+“ по полица № ------------ за вреди по автомобил с марка „Ш.“, модел „Супърб“, с рег.
№ СВ -------- КК, вследствие на пътнотранспортно произшествие реализирано в резултат на
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно на в гр. София, бул. „Европа“ и
15 лева ликвидационни разноски по щета № 44011112016144, е отхвърлен. При
неоснователност на главния иск предявеният от СО против Агенция „ПИ“ обратен иск не
подлежи на разглеждане по същество, тъй като не се е сбъднало вътрешно процесуалното
условие за произнасяне по претенцията.
С Определение № 164/21.04.2022 г. по ч. т. д. № 1295/2021 г. на ВКС, I ТО, Решение №
150/11.05.2017 г. по гр. д. № 60030/2016 г. на ВКС, IV ГО и Определение № 242/23.10.2015 г.
по т. д. № 2771/2014 г. ВКС, II ТО е прието, че съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК
третото лице помагач нито дължи, нито му се дължат разноски - както от страната, на която
помага, така и от насрещната страна, но когато помагачът е и ответник по обратен иск, то
той има право на разноските, направени за защитата срещу този иск съобразно чл. 78, ал. 3 и
4 ГПК - при отхвърляне на този иск (и при прекратяване на производството по същия, на
което следва да се приравни и неразглеждането му поради несбъдване на процесуалното
условие, под което е предявен - уважаването на първоначалния иск). Отговорността за
направените от него разноски е на ищеца по обратния иск, а не на ищеца по първоначалния
иск, тъй като последният не е страна по процесуалното правоотношение, породено от
предявения обратен иск. От изложеното следва, че направените от СО разноски по
предявения обратен иск остават за сметка на молителя, като доколкото „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД не е
страна по процесуалното правоотношение, то не дължи разноски по обратния иск.
Направеното от молителя искане за възстановяване на внесената от СО държавна такса
по предявения обратен иск също се явява неоснователно, тъй като съгласно разпоредбата на
чл. 73, ал. 3 ГПК държавната такса се събира при предявяване на искането за защита или
съдействие, респ. към момента на подаване на обратната искова молба. От изложеното
следва, че дължимостта на държавната такса по предявения обратен иск не е обусловена от
обстоятелството дали предявеният при условията на евентуалност обратен иск бъде
разгледан по същество или не.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на ответника СО за изменение на Решение №
15800/02.10.2023 г. по гр. д. № 25053/2021 г. по описа на Софийски районен съд, Първо
гражданско отделение, 127 състав, в частта относно разноските.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на ответника СО за възстановяване на внесена от
страната държавна такса по предявен от СО против Агенция „ПИ“ обратен иск.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
2
УКАЗВА на страните, че при обжалване на настоящия съдебен акт дължат държавна
такса в размер на 15 лева по сметка на Софийски градски съд.
УКАЗВА на деловодителя на състава при постъпване в срок на редовна частна жалба
срещу настоящия съдебен акт, да изпрати препис от нея на насрещната страна за отговор в
едноседмичен срок от получаване на съобщението, след изтичане на който делото да се
изпрати на Софийски градски съд, като в съпроводителното писмо се посочи, че делото се
изпраща и по постъпила въззивна жалба № 329011/17.11.2023 г.
ПРИ ВЛИЗАНЕ в сила на настоящия съдебен акт делото да се изпрати на Софийски
градски съд по подадена въззивна жалба № 329011/17.11.2023 г.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3