Р Е Ш Е Н И Е
№ 260021/18.02.2021 г., Град Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
апелативен съд
Наказателно отделение
На единадесети
февруари Година две хиляди
двадесет и първа
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕОРГИ ГРЪНЧЕВ
СВЕТЛА ДАСКАЛОВА
Секретар
Петранка Паскалева
Прокурор Светла
Курновска
като разгледа
докладваното от съдия Даскалова ВЧНД № 15 по описа на съда за 2021 г., за да се
произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК,
вр.чл.436 от НПК и е образувано по жалба от М.Р.М. чрез процесуалните му
представители адв.И.Р. и адв.Н.Н. срещу определение № 260057, постановено от
ОС, гр.Силистра на 23.12.2020 г. по ЧНД № 290/2020 г. по описа на същия съд, с
което е оставена без уважение молба за съдебна реабилитация на жалбоподателя.
Варненският апелативен съд, след като се запозна с
материалите по делото констатира, че жалбата е подадена в срок, от процесуално
легитимиран субект и като допустима следва да бъде разгледана. По същество в
нея се сочи, че определението е неправилно. Оспорва се извода на
първоинстанционния съд, че не са налице доказателства за добро поведение, както
и че не са налице предпоставките за съдебна реабилитация. Искането е за отмяна
на атакуваното определение и постановяване на друго, с което бъде уважена
молбата за съдебна реабилитация на М. по реда на чл.87 от НК.
В съдебно заседание жалбоподателят и неговите адвокати не
се явяват.
Прокурорът от въззивната прокуратура счита, че молбата за
реабилитация не следва да бъде уважена, тъй като незаплащането на глобата
обуславя липсата на предпоставката добро поведение.
Съставът на въззивната инстанция след запознаване с
материалите по делото счита жалбата за основателна.
За да остави без уважение молбата за реабилитация,
първоинстанционният съд изложил мотиви - че не са били представени и събрани
доказателства за добро поведение на молителя. Приел е, че през 2013 г. е било
образувано изпълнително производство за събиране на глобата в размер на 2500
лева, наложена по НОХД № 170/2013 г. по описа на ОС, гр.Силистра, но към
момента на произнасянето му не била изтекла абсолютната 10-годишна давност за
събирането на тази сума. Първоинстанционният съд е отчел, че последното
действие, извършено от страна на държавният изпълнител е от 2018 г. СОС е
приел, че за наказанието глоба в размер на 100 лева, наложено с присъда № 35 по
НОХД № 1025/2014 г. на Силистренския РС изпълнително производство не било
образувано и това наказание не е изпълнено.
Въз основа на тези констатации първоинстанционният съд е направил извод
за трайно не добро поведение на М., обуславящо неоснователност на молбата му за
съдебна реабилитация.
Съображенията на въззивния състав на съда с оглед
осъжданията на молителя и основанията по чл. 87 от НК са следните:
1.По НОХД № 219/2008 г. с присъда № 31 от 29.10.2008 г. на Окръжен съд,
гр.Силистра, в сила от 14.11.2008 г. М. е бил признат за виновен в това, че на
29.07.2007 г. в гр.Силистра осъществил състав на престъпление по чл.244, ал.1
от НК, за което с приложение на чл.55, ал.1, т.2, б."б" от НК му било
наложено наказание "пробация" с мерки - "задължителна регистрация
по настоящ адрес" и "задължителни периодични срещи с пробационен
служител" за срок от по една година, и поправителен труд с 15% удръжки от
заплатата за срок от една година. Безспорно
е, че за това осъждане е настъпила реабилитация по право;
2.
По НОХД № 170/2013 г. с Определение от 25.06.2013 г. на Окръжен съд,
гр.Силистра, в сила от 25.06.2013 г., било одобрено споразумение, по силата на което е прието, че на 24.06.2012 г. в
гр.Силистра М. осъществил състав на престъпление по чл.354а, ал.1 вр. чл.20,
ал.2 от НК и на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК му било наложено наказание лишаване
от свобода за срок от шест месеца и двадесет дни при първоначален общ режим и
глоба в размер на 2500 лева. На основание чл.59, ал.1 от НК било приспаднато
времето, през което М. е бил с мерки за неотклонение „задържане под стража“ и
„домашен арест“.
Съгласно писмо от ОП, гр.Силистра на
25.06.2013 г. М. е изтърпял наказанието „лишаване от свобода“.
По отношение наказанието „глоба“-
бил е издаден изпълнителен лист, по който на 03.07.2013 г. е образувано
изпълнително производство по ИД № 173/2013 г. по описа на ДСИ при РС,
гр.Силистра. На М. е била изпратена покана за доброволно изпълнение, която му е
връчена на 08.07.2013 г. На 18.01.2018
г. е бил насрочен опис на движими вещи за 02.03.2018 г. Съобщението за това е
връчено на М. на 29.01.2018 г. На 15.02.2018 г. М. е внесъл по ИД № 173/2013 г.
850 лева. На 19.02.2013 г. е било спряно
производството по ИД № 173/2013 г., а на 25.09.2018 г. производството е било
възобновено. На 12.11.2018 г. М. е внесъл 50 лева по ИД № 171/2013 г. и ИД №
173/2013 г. На 20.12.2018 г. М. е внесъл 50 лева по ИД № 171/2013 г. и ИД №
173/2013 г. С постановление на ДСИ за 11.11.2019 г. е бил насрочен опис на
движими вещи по ИД № 173/2013 г. След тази дата действия по принудително
събиране на суми не са предприемани и
3. По НОХД № 1025/2014 г., с Присъда №
35/27.01.2015 г. на Районен съд, гр.Силистра, в сила от 12.02.2015 г., М. бил признат за виновен в това, че на
11.06.2004 г. в гр.Силистра осъществил състав на престъпление по чл.354а, ал.5,
вр. ал.3, т.1 от НК и на основание чл.54 от НК му било наложено наказание глоба
в размер на 100 лева. Бил е издаден изпълнителен лист за глобата в размер на
100 лева, който на 17.02.2015 г. е изпратен на ТД на НАП, гр.Силистра. С
разпореждане за присъединяване, издадено от главен публичен изпълнител от
24.11.2015 г. е допуснато присъединяване в изпълнително производство по ИД №
5158/2014 г. по описа на ТД на НАП Варна, офис Силистра, на публични взискатели
за задълженията по НОХД № 1025/2014 г. след тази дата действия по принудително
събиране на сумата от 100 лева не са били извършвани.
Съгласно удостоверение, издадено от
НСлС към 26.10.2020 г. срещу М. няма данни за обвинения по неприключили
наказателни производства.
По
отношение последните две осъждания, съдът съобрази следното:
За наложените
по НОХД № 170/2013 г. на Окръжен съд, гр.Силистра наказания приложение следва
да намери разпоредбата на чл.87 от НК, тъй като след влизане в сила на съдебния
акт, М. е извършил ново умишлено престъпление от общ характер - това по НОХД №
1025/2014 г., но предвиденото за това престъпление наказание не е лишаване от
свобода, а глоба.
По отношение наказанието „лишаване
от свобода“ за срок от шест месеца и двадесет дни, изтърпяно на 25.06.2013 г.,
срокът по чл.87 от НК е изтекъл на 25.06.2016 г.
По отношение наказанието „глоба“ в
размер на 2500 лева – съгласно указанията по
Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018 г. на ВКС по тълк.д. № 2/2017 г., ОСНК, неизпълнението
на едно наказание в определените от закона случаи не препятства настъпването на
реабилитация. В съображенията на ВКС по т.2 от посоченото ТР е изяснен
механизмът: „за да бъде реабилитирано лице, което не е изтърпяло наложеното му
наказание, е необходимо последователно да изтекат двата законови срока –
давностният и срокът за реабилитация“, а в отговора по т.4 се разяснява, че
„разпоредбата на чл.82, ал.5 от НК дерогира само абсолютната давност, но не и
обикновената, която се прилага и при образувано изп.производство… Образуването
на изп.производство по своята същност е действие, което прекъсва давността,
т.е. от осъществяването му започва да тече нов 2-годишен срок. Ако в течение на
този срок не се предприемат никакви изпълнителни действия, наказанието глоба
става неизпълнимо по принудителен ред на основание чл.82, ал.1, т.5 от НК.“ В
настоящият случай по отношение наказанието „глоба“ в размер на 2500 лева е бил издаден
изпълнителен лист, по който на 03.07.2013 г. е образувано изпълнително
производство по ИД № 173/2013 г. по описа на ДСИ при РС, гр.Силистра. На М. е
била изпратена покана за доброволно изпълнение, която му е връчена на
08.07.2013 г. След тази дата до 2018 г. не са били предприемани никакви
изпълнителни действия, т.е. срокът по чл.82, ал.1, т.5 от НК е изтекъл на
08.07.2015 г. и наказанието „глоба“ е станало неизпълнимо по принудителен ред.
От тази дата е започнал да тече срокът по чл.87 от НК, респ. същият е изтекъл
на 08.07.2017 г.
В обобщение – и за двете наказания,
наложени по НОХД № 170/2013 г. по описа на СОС са изтекли сроковете по чл.87 от НК.
За наложеното по НОХД № 1025/2014 г.
по описа на СРС наказание „глоба“ приложение следва да намери разпоредбата на
чл.87 от НК, тъй като след това осъждане М. не е извършвал нови престъпления.
За наложеното наказание „глоба“ в размер на 100 лева е бил издаден изпълнителен
лист, който на 17.02.2015 г. е изпратен на ТД на НАП, гр.Силистра. С
разпореждане за присъединяване, издадено от главен публичен изпълнител от
24.11.2015 г. е допуснато присъединяване в изпълнително производство по ИД №
5158/2014 г. по описа на ТД на НАП Варна, офис Силистра, на публични взискатели
за задълженията по НОХД № 1025/2014 г.
Въззивният съд не споделя
възприетото от първоинстанционния, че не е било образувано изпълнително
производство за това задължение, напротив присъединяването на взискателя към
вече образувано изпълнително производство срещу длъжника – М. поражда същото
правно действие както и образуването на ново изп.производство. Разпореждането
за присъединяване е от 24.11.2015 г., като след тази дата няма предприети
изпълнителни действия по изп.дело. Ето защо и предвид указанията дадени в Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018 г. на ВКС по
тълк.д. № 2/2017 г., ОСНК с разпореждането е била прекъсната давността, след което е започнал да
тече нов 2-годишен срок. Този срок е изтекъл на 24.11.2017 г.
предвид неизвършването на други действия по изпълнителното производство и наказанието „глоба“ е станало
неизпълнимо по принудителен ред. От тази дата /24.11.2017 г./ е започнал да
тече срокът по чл.87 от НК, респ. същият е изтекъл на 24.11.2020 г.
Видно от указанията на ВКС „според това дали се извършва
преценка за реабилитация по право, по съдебен ред или пълна реабилитация,
сроковете са диференцирани и са установени в закона. При неизпълнено наказание
началният момент, от който започват да текат, е изтичане на давността за
изпълнение, вместо от изтърпяването му.“. Тъй като по делото се разглежда
молбата за реабилитация на М. по чл. 87 ал. 1 от НК, то следва да се приеме, че
относимият към съдебната реабилитация срок от три години е изтекъл и по двете
осъждания.
От деянията по НОХД № 170/2013 г. по описа на ОС,
гр.Силистра и по НОХД № 1025/2014 г. на Силистренския РС не са настъпили
съставомерни материални вреди, чието възстановяване да е дължимо от М.. С оглед
предмета на защита на правната норма, принадлежността й към гл.ХІ, раздел ІІІ
от НК „Престъпления против народното здраве и против околната среда“ е видно и,
че неимуществени вреди не могат да бъдат причинени.
Едва след подробното разглеждане на данните по
съдимостта, изтърпяването/неизтърпяването на наказанията, наложени на М., при
съобразяване на относимата и задължителна съдебна практика, би могъл да се
обобщи извод за основанията по чл.87, ал.1 от НК. Срокът от три години е
изтекъл за всяко от тях, последно спрямо осъждането по НОХД № 1025/2014 г. на
СРС - на 24.11.2020 г. Спрямо М. няма данни за образувани досъдебни
производства и повдигнати обвинения.
Предпоставката по чл.87, ал.1, т.1 от НК, в срока от
изтърпяване на наказанието лицето да е имало добро поведение, следва да бъде
установявана според конкретните фактически положения. М. живее заедно с
родителите си, като баща му е с влошено здраве и нужда от грижи. Безспорно
липсата на водени срещу М. наказателни производства, подкрепя извода за
правилно отношение на молителя към произтичащите от законите задължения на
всеки гражданин. На състава на въззивната инстанция не са известни основания да
се твърди, че М. няма добро поведение, такива не се извличат от доказателствата
по делото. Следва да се отчита и фактът, че цялостният период на престъпна
дейност от 24.06.2012 г. до 11.06.2014 г., за която е бил осъден М., е по-малък
от периода, изтекъл от изтърпяване на ефективното наказание /на 25.06.2013 г./ до настоящия момент, което очертава трайният характер на
настъпилото поправително и превъзпитателно отражение на наказанието спрямо личността
му. Молбата за реабилитация, сама по себе си, изразява желанието му да утвърди
предприетите от него положителни промени.
При тази доказателствена основа съставът на въззивния съд
достигна до извод, че искането за реабилитация по осъжданията по НОХД №
170/2013 г. по описа на ОС, гр.Силистра и по НОХД № 1025/2014 г. на
Силистренския РС е основателно.
Поради което и на основание чл.436, ал.3 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ определение № 260057, постановено от ОС, гр.Силистра на 23.12.2020 г. по
ЧНД № 290/2020 г. по описа на същия съд и
РЕАБИЛИТИРА М.Р.М. по отношение на осъжданията по НОХД № 170/2013 г.
по описа на ОС, гр.Силистра и по НОХД № 1025/2014 г. на Силистренския РС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: