РЕШЕНИЕ
№
30
гр. Русе,06. 07.2022
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Русе, V - ти състав, в публично съдебно заседание на 16 юни през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при секретаря БИСЕРКА
ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното
от съдия ВЪРБАНОВА административно дело № 180
по описа за 2022 година, за да
се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП), във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба
на
Н.И.М. ***, чрез адв.-пълномощник П. П. ***, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ)
№ 22-1085-000170 от 18.03.2022
г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция
на МВР – Русе, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е прекратена регистрацията
на ППС
– товарен автомобил, марка „Мерцедес Спринтер 316 ЦДИ“ с рег.
№ ***, за срок от 6 (шест) месеца. В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорената
заповед, като издадена в противоречие с материалноправните разпоредби, при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и несъответствие с целта
на закона. Претендира се отмяната на оспорената заповед. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът в производството – Началник
група в Сектор ПП при Областна дирекция на МВР – Русе, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Г. Д. оспорва
основателността на жалбата. Претендира и присъждането на разноски –
юрисконсултско възнаграждение, като представя списък на разноските (л. 21 от
делото).
Административният съд, като обсъди
доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши
цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл. 168
от АПК, намира за установено следното:
По фактите
Със Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-1085-000170 от 18.03.2022
г., Началник на група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на
МВР – Русе е наложил на Н.И.М. на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП
принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на ППС - товарен
автомобил, марка „Мерцедес Спринтер 316 ЦДИ“ с рег. № ***, за срок от 6 (шест) месеца (л. 9 от преписката).
За да наложи
тази мярка, административният орган е взел предвид, че Н.И.М. е собственик на
процесното ППС, който автомобил на 16.03.2022 г., в 12:00 часа, в гр. Русе, на бул.
„Цар Освободител“ срещу ОЗК Арена Русе е бил управляван от лицето А.Б.Й. от с.
Тетово, област Русе, след като е лишен от това право по административен ред -
със Заповед № РД-14-2857 от 06.10.2021 г. на Директора на РД АА – Русе при ИА
АА (л. 7 от преписката).
В ЗППАМ изрично
е посочено, че същата е издадена във връзка с АУАН № GА/47409 от 17.03.2022 г. Същият е представен по делото (л. 5 от преписката). Видно е, че актът е бил подписан без възражения от водача Й..
Посочените факти
и обстоятелства дали основание за издаване на оспорената пред настоящата
инстанция Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-1085-000170 от 18.03.2022 г. за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, т. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС, като административният орган е
определил срока на действие на ПАМ на минимума от 6 месеца.
ЗППАМ е връчена на жалбоподателката лично, видно от собственоръчно
подписана от нея разписка на 12.04.2022 г. (л. 9 от преписката), а жалбата
срещу заповедта е входирана в деловодството на органа на 26.04.2022 г. (л. 4 от
делото).
Правни изводи
Жалбата е подадена в срок от лице с активна процесуална легитимация, поради
което е допустима.
По същество, жалбата е
неоснователна.
В настоящото производство съгласно чл. 168 от АПК съдът следва да провери
законосъобразността на издадения административен акт на всички основания по чл.
146 от АПК, като установи дали актът е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправни
разпоредби по издаването му и съответен ли е същият с целта на закона.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1,
2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица.
В приобщената към делото административна преписка се съдържа Заповед №
336з-3170 от 31.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР – Русе, с която той е
оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по
ЗДвП, между които по т. 2 и Началниците на групи в Сектор „Пътна полиция“ към
Областната дирекция (л. 13 от преписката). Заповедта е издадена на основание
чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра
на вътрешните работи, с която на съда е служебно известно, че Министърът на
вътрешните работи определя Областните дирекции на МВР като служби за контрол по
смисъла на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП. Съобразно това и в съответствие с нормата на
чл. 172, ал. 1 от ЗДвП Директорът на ОД на МВР - Русе, с горецитираната Заповед
№ 336з-3170 от 31.12.2021 г., е делегирал правомощията си по издаване на
заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, вкл. и на Началника на група в Сектор ПП
при ОД на МВР - Русе.
Изводът е, че процесната заповед е издадена в условията на делегирана
компетентност – разписана е законова възможност за делегиране и е налице
нарочен писмен акт, с който изрично се възлага съответното правомощие на
органа-издател на индивидуалния административен акт.
Спазена е изискуемата писмена форма - заповедта съдържа
реквизитите по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК, вкл. фактически и
правни основания за издаването й. Фактическите основания за издаване на заповедта
се съдържат и в АУАН № GА47409 от 17.03.2022 г., който изрично е посочен като основание за издаване на обжалваната
заповед.
В производството по
издаването на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Няма спор и е напълно ясно кое е процесното ППС, на което
се прекратява регистрацията за срок от шест месеца на основание приложената
разпоредба.
Напълно ясно е и че процесната ПАM се налага на собственика на автомобила за това, че последният е бил
управляван от лице, което е лишенo от това право по
административен ред - със Заповед № РД-14-2857 от 06.10.2021 г. на
Директора на РД АА – Русе при ИА АА.
Обжалваният акт е съобразен и с целта на закона, която
най-общо е да се гарантира безопасността на движението по пътищата.
При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът съобрази
следното:
Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство, без
да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство
е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6
месеца до една година.
В конкретния казус са налице
материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“
от ЗДвП.
По делото безспорно се установяват следните релевантни към казуса
обстоятелства: на посочените в цитирания в оспорената заповед АУАН дата и място
лицето А.Б.Й. е управлявало процесното МПС, след като е лишен от това право по
административен ред - със Заповед № РД-14-2857 от 06.10.2021 г. на Директора на
РД АА – Русе при ИА АА. За поведението на водача Й., както беше посочено и
по-горе, е бил съставен от компетентно длъжностно лице АУАН, който съгласно чл.
189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на
противното. А противно на така установеното и в проведеното съдебно производство
не се доказва. Релевантните факти и обстоятелства за налагане на процесната ПАМ
изцяло се потвърждават от събраните по делото доказателства, като не са
ангажирани такива, които да ги опровергават. Следва да се има предвид, че при
наличието на уредените от разпоредбата материалноправни предпоставки,
административният орган е длъжен да приложи ПАМ. В този смисъл органът действа
в условията на обвързана компетентност и няма право на преценка дали да наложи
мярката или не.
По отношение правната същност на процесната принудителна административна
мярка следва да се има предвид, че тя не цели да санкционира/накаже нарушителя
и/или трети лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигне
правно определен резултат - подобряване на пътната обстановка в страната,
ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на
загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Това
въздействие върху субекта, е преценено от законодателя като превенция срещу
извършването на определен вид правонарушения.
Крайният резултат от мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП е временно
„отнемане” на средството за извършване на нарушението, тъй като макар ППС да
остава под властта на неговия собственик/собственици, прекратяването на
регистрацията, чрез сваляне на регистрационните табели, препятства възможността
за движението му по пътищата, респ. възможността да бъде извършено ново и/или
повторно нарушение. МПС губи регистрацията си и не е годно за участие в
движението за определен период от време, в което се състои и възпиращият ефект
на мярката.
В конкретната хипотеза мярката е насочена към собственика на МПС и
отговорността му същото да бъде управлявано от правоспособен водач, респ. от
водач, който не е лишен от право да управлява ППС по съдебен или административен
ред.
В случая не се установиха неизяснени обстоятелства, които да подложат на
съмнение необходимостта от налагане на ограничителната принудителна мярка.
Правилно е определен адресатът на заповедта, а именно собственикът, чието
моторно превозно средство е управлявано от водач, който е лишен от това право
по административен ред.
За да
бъде приложена процесната принудителна мярка законът не изисква установяване и
то от административния орган, на обстоятелството, че собственикът на автомобила
е знаел, че водачът, който е управлявал автомобила му, е лишен от това право по съдебен или административен ред.
Възложено е от закона в тежест на всеки собственик на автомобил да предприеме съответните
мерки автомобилът
му да бъде управляван само от
правоспособни водачи, съответно водачи, които не са лишени от право да
управляват ППС по съдебен или административен ред.
Нормата
на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е категорична:
ПАМ – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство се прилага по отношение
на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което не
е правоспособен водач, съответно водач, който е лишен от право да управлява
ППС по съдебен или административен ред. Само ако бъде установено, че
автомобилът е бил отнет противозаконно не следва да бъде прилагана ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП.
Субективният
елемент на умисъл – че съзнателно не е попречено или
съзнателно е предоставен автомобилът за управление на
лице, за което се знае, че е неправоспособен
водач, съответно на водач, който е лишен от право да управлява ППС по съдебен
или административен ред - не е обвързан с налагането на ПАМ, за разлика от административнонаказателната отговорност по чл. 177, ал. 1,
т. 3, б. „а“ от ЗДвП. Следва да
се прави разграничение между административното производство по налагане на ПАМ,
където не е необходимо установяване на такъв субективен елемент, от
производството по налагане на административно наказание за извършено
административно нарушение, където следва да бъде доказвано наличието и на
субективната страна на състава на конкретно административно
нарушение.
Определеният от органа срок на мярката - 6 месеца е минималният, предвиден
от законодателя.
С оглед изложеното дотук съдът намира, че при постановяване на оспорената в
настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 22-1085-000170 от 18.03.2022
г. на Началник група в Сектор ПП при Областна дирекция на
МВР – Русе, не са допуснати нарушения, които да съставляват основания за
отмяната й.
По изложените съображения съдът приема, че подадената жалба се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските
С оглед изхода на
спора, своевременно направеното искане от процесуалния представител на
ответника и като съобрази разпоредбата на чл.143, ал. 3 от АПК, във връзка с
чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от Закона за
правната помощ, вр. с чл. 144 от АПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010
г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г., настоящият съдебен състав намира претенцията на
ответника за заплащане на юрисконсултско възнаграждение за основателна. Такова
следва да се присъди съгласно разпоредбата на чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ. Последната норма възлага на съда да определи
конкретния размер на юрисконсултското възнаграждение в рамките на определените
в разпоредбата граници. Съдът намира, че в конкретния случай казусът,
разглеждан в производството по адм. дело № 180/2022 г., не се характеризира с
особена фактическа и правна сложност, поради което юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определено в размер на 100 (сто) лева.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предложение
последно от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Н.И.М. *** против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-1085-000170 от 18.03.2022
г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при Областна
дирекция на МВР – Русе, с която на основание чл. 171,
т. 2а, б. „а“ от Закона за движението по пътищата е прекратена регистрацията
на ППС
– товарен автомобил, марка „Мерцедес Спринтер 316 ЦДИ“ с рег.
№ ***, за срок от 6 (шест) месеца.
ОСЪЖДА Н.И.М.,
ЕГН **********,*** да заплати на Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи - Русе сумата 100 (сто) лева разноски по
делото - юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: