Р Е Ш Е Н И Е
№ 3
гр.
Хасково,05.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на шести януари, през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХАЙГУХИ БОДИКЯН
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА КОСТОВА
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
при
секретаря Дорета Атанасова и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова от ОП-
Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД (К) №1001 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208
– чл.
228 от Административно – процесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл.
63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Г.А.Г.
***, подадена чрез пълномощник, против Решение № 139/30.09.2020г., постановено
по а.н.д. № 315/2020 г. по описа на Районен съд – Свиленград, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 6740/12.03.2020г., издадено от Директор
на Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна
инфраструктура“ – София, с което за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от
Закона за пътищата (ЗП) вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (Наредбата), на основание
чл.53, ал.1 от ЗП във вр.чл.26, ал.2 от Закона за пътищата на касатора е
наложена глоба в размер на 2 500 лева.
В касационната жалба се излагат
съображения, че оспореното съдебно решение е неправилно поради нарушение на
материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна
на решението и на НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно
уведомен, не се явява и не изпраща представител. В представена по делото молба
се претендира и присъждане на разноски.
Ответната страна – Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, редовно
призована, в съдебно заседание изпраща представител, който изразява становище
за неоснователност на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Хасково дава становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Хасково в настоящия състав, след като прецени
допустимостта на жалбата и обсъди изложените в нея оплаквания, становището на
ответната страна и на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото
доказателства и като извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211
от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на
чл. 210, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
С наказателното постановление
отговорността на Г.А.Г. е ангажирана за това, че на 21.02.2020 г. в 12:09 часа,
на път III-809, км.20, в посока Тополовград – Любимец, е управлявал и
осъществил движение на съчленено ППС с пет оси – МПС с две оси марка „Ивеко“,
модел „Магирус 440ЕТ“, с рег. № Х....КМ и полуремарке с три оси с рег. №
РВ3505ЕМ. В хода на проверката е направено измерване, при което е установено,
че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, като при измерено разстояние между осите 1.31м,
сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 28.400т., при задвижваща ос на МПС е 26.320 т., при максимално
допустимо натоварване 24т., съгласно чл.7, ал.1 т.5, буква Б на Наредбата. При
проверката водачът не е представил валидно разрешение (разрешително или
квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно ППС по смисъла
на §1, т.1 от ДР на Наредбата, респ. на тежко ППС по чл.3, т.2 на Наредбата.
Измерването е извършено с техническо средство – ел.везна РW-10 № К0200008 и ролетка 1308/18 (5м.). ППС е превозвало камък.
С НП е наложена на касатора глоба в размер
на 2 500 лв., като при определянето ѝ над минималния размер
административнонаказващият орган се е мотивирал с наличието на утежняващи
вината обстоятелства – след съставянето на акта не са били изпълнени условията
на чл.37, ал.3 от Наредбата и водачът е продължил движението на ППС в нарушение
на забраната, въведена с чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата,
съгласно които норми при установеното по-горе нарушение, движението на ППС може
да продължи само след получаване на разрешително по реда на раздел ІV от
Наредбата. Наказателното постановление е издадено въз основа на съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 0007436/21.02.2020г.,
подписан от Г. без възражения.
За да постанови оспореното съдебно
решение, Районен съд Свиленград е приел, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, както и че не са допуснати съществени процесуални нарушения
в административно-наказателното производство. По същество съдът е приел за
доказано, че Г. е извършил вмененото му във вина нарушение като е управлявал
тежко ППС без необходимото разрешение. Относно размера на наложената глоба,
първоинстанционният съд е приел, че от страна на административнонаказващия
орган при определяне на размера ѝ е съобразена разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и с нея могат да бъдат постигнати целите на наказанието, посочени в чл.12
от ЗАНН. Съдът е приел, че този извод е обусловен и категорично се налага от
степента на надвишаване на нормите регламентираните в Наредба №11 от
03.07.2001г., както и неизпълнението на условията на чл.37, ал.3 от наредбата
след съставяне на акта и продължаване на движението на ППС в нарушение на
забраната, въведена с чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата, което се
отчита като утежняващо вината обстоятелство.
Решението е правилно.
Районният съд е установил правилно
фактическата обстановка, по отношение, на която не е налице спор между страните
и която изцяло се възприема от настоящия съдебен състав. След като е изяснил
относимите за спора факти, съдът е формирал правните си изводи в съответствие с
материалния закон.
Настоящата инстанция споделя изводите на
районния съд, обосновали потвърждаване на НП.
Административнонаказателната отговорност на
касатора е ангажирана за това, че към момента на проверката от контролните
органи (21.02.2020г.) е осъществявал движение на извънгабаритно превозно
средство по смисъла на §
1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001г. , а именно „тежко“ по
смисъла на чл.3 т.2 от същата наредба, без разрешение (разрешително или
квитанция за платени пътни такси), издадено по реда на Раздел IV на Наредбата
от администрацията, управляваща пътя (АПИ), за дейност от специално ползване на
пътищата. Така описаното деяние е квалифицирано като нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП и
е санкционирано на основание чл.
53, ал. 1, т.2 от ЗП.
Касационният състав намира, че деянието
правилно е квалифицирано като нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП -
нарушена е въведената от законодателя обща забрана без разрешение на
администрацията, стопанисваща пътя, да се извършва движение на извънгабаритни и
тежки ППС в обхвата на пътя. Безспорно са доказани съставомерните елементи на
нарушението: а) процесното ППС, което е било с три оси има характеристиките на
извънгабаритно по смисъла на §
1, т. 1 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г. – то е „тежко“, тъй
като при извършеното измерване е установено превишение на допустимото
натоварване на ос като сумата от натоварването на ос на тройната ос на
полуремаркето е била 28.400 тона при допустими 24 тона според чл.7 ал.1 т.5
б.“б“ от Наредба № 11/3.07.2001г. ; б)
липсва съответно разрешение за движението му по републиканските пътища; в)
проверката е извършена на път от републиканската мрежа.
На извънгабаритните по смисъла на §
1, т. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г., пътни превозни
средства, които са „тежки“ по смисъла на чл.3 т.2 от същата, в чл.
14, ал. 3, във връзка с чл.
8, ал. 5 от Наредбата, се разрешава да се движат по пътищата
след заплащане само на дължимата такса, ако имат обща маса до 45 тона или
натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални
натоварвания на ос по раздел II.
Настоящият състав споделя твърдението на
касатора, че управляваното от него ППС попада в изключението по чл.14 ал.3 от
Наредба №11/03.07.2001г. Превишаване на допустимото натоварване от 24 тона с 30
%, означава 31.200 тона, а измереното в случая натоварване е 28, 400 т. е. не
надхвърля допустимото превишение от 30%, поради което е приложимо именно правилото
на чл. 14, ал. 3 от Наредбата. Последното,
според настоящия състав означава единствено, че процесното ППС е можело да се
движи след заплащане само на дължимата такса, а не с разрешително по чл.8 ал.2
вр. ал.4 от Наредбата, без да обосновава извод, че вмененото административно
нарушение не е осъществено.
Съгласно чл.
15, ал. 6 от Наредба № 11/03.07.2001г., документ за платена
такса в случаите по чл.
14, ал. 3 от същата наредба се издава от Агенция "Пътна
инфраструктура", а на граничните контролно-пропускателни пунктове - от
Агенция "Митници". За многократни превози за не повече от 10 курса и
за срок не по-дълъг от 30 дни, когато се превозват еднакви товари с едно и също
извънгабаритно ППС и по един и същи маршрут, документ за платена такса в
случаите по чл. 14, ал. 3 се издава от Агенция "Пътна
инфраструктура". В останалите случаи, извънгабаритните ППС или състав от
ППС с размери, съотв. обща маса или натоварване на ос над посочените в чл. 14,
ал. 3, във връзка с чл. 8, ал. 5 от Наредбата /тоест, с натоварване повече от
30 % от допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II, както и тези с
габаритни размери: широчина – над 3, 30 м, височина – над 4, 30 м, и дължина -
над 22 м/, могат да се движат по пътищата на България след издадено по реда на
чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата разрешително по чл. 8, ал. 2 от цитираната
наредба от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със съответната
служба за контрол при Министерството на вътрешните работи.
В чл.
26, ал. 2 от ЗП е указано, че за дейности от специалното
ползване на пътищата се забранява в обхвата на пътя и ограничителната
строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства
без разрешение. Понятието "Специално ползване на пътищата" по §
1, т. 8 от ДР на ЗП включва използването на пътищата за
превозване на тежки и извънгабаритни товари.
При съвкупното тълкуване на горецитираните
норми от Наредба № 11/03.07.2001г. и от Закона за пътищата
става ясно, че понятието "без разрешение" включва както случаите на
движение на извънгабаритни , вкл. тежки ППС без документ за заплатена дължима
такса, когато попадат в допустимите извънгабаритни норми по чл. 14, ал. 3, във
връзка с чл. 8, ал. 5 от Наредбата, така и движението на извънгабаритни ППС без
издадено разрешително в останалите случаи.
В разглеждания казус се установява, че към
момента на проверката, касаторът е осъществявал движение с тежко ППС, попадащо
в обхвата на чл.14 ал.3 Наредба № 11/03.07.2001г., но без за това да е
заплатена дължимата пътна такса. Последното се потвърждава и от приложената
разписка от 21.01.2020г. за връчване на съставения АУАН, съдържаща и декларация
от водача, че към момента на проверката управляваното от него ППС не притежава
разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/, което да
съответства на констатираните при проверката параметри на ППС, издадено по реда
на Раздел IV от Наредба № 11/03.07.2001г. Установява се също, че водачът е
продължил пътя си без впоследствие да заплати дължимите пътни такси, като по
този начин не е изпълнил условията по чл.37 ал.3 от Наредба № 11/03.07.2001г., забраняващи
движението на ППС , преди да получи необходимото разрешение.
Предвид гореизложеното, настоящият състав не
споделя оплакването за неправилна квалификация на нарушението, както и че
касаторът не е извършил същото.
Не се споделя и
оплакването, че приложимата административно-наказателна разпоредба,
кореспондираща на установените в случая съставомерни факти е тази на чл. 177,
ал. 3, от ЗДвП, предвиждаща налагане на
административно наказание глоба в размер от 500 до 3000 лв. на водач, който,
без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство с
размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството. Тази норма е приложима
в случаите, когато не е спазено изискването, въведено в чл. 139,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП, движещите
се по пътя ППС да бъдат с
размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от
министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не
представляват опасност за участниците в движението като се препраща
към приетата на основание чл. 139,
ал. 3 от ЗДвП Наредба №
11/03.07.2001г. на министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Нарушение по чл. 139,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП ще бъде налице, респ. ще се реализира
отговорност по чл.177 ал.3 от ЗДвП, когато е нарушена някоя от разпоредбите на Наредба №
11/03.07.2001г. Настоящият случай не е такъв, тъй като е
налице нарушаване на формулирана в закона забрана – чл. 26,
ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП.
Наред с горното, наказващият орган правилно
е издирил и приложил санкционната правна норма. Неспазването на въведената в чл.26 ал.2 т.1 б.“а“
забрана представлява административно нарушение по чл.53 ал.1 т.2
от ЗП, предвиждащ налагане на наказание глоба от 1000 до 5000 лв. за физическо
лице, което извършва дейност движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства и товари (дейност от специалното ползване на пътищата по смисъла на
пар.1 т.8 от ДР на ЗП) без разрешение на собственика или администрацията, управляваща
пътя. Наложеното административно наказание „глоба“ в размер на 2500 лева е в
средния размер, предвиден в санкционната норма, но справедливо и съобразено с
обществената опасност на дееца и деянието. Правилно и обосновано както
наказващият орган, така и въззивният съд са преценили като утежняващо вината
обстоятелство неизпълнението на задължението регламентирано в чл.37, ал.3 от
наредба № 11. Съгласно тази разпоредба движението на извънгабаритно и /или
тежко ППС може да продължи след получаване на разрешително. В случая
жалбоподателя не е изпълнил това законово изискване и въпреки това е продължил
по маршрута си, което сочи на явно незачитане на установения ред и
пренебрежително отношение към извършеното административно нарушение и вредни
последици.
С оглед гореизложеното като е потвърдил НП,
районният съд правилно е приложил материалния закон.
По изложените съображения настоящата
инстанция счита, че оспореното решение е валидно, допустимо, постановено при
липса на съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон,
поради което следва да се остави в сила.
При този изход на делото разноски се следват
за ответника по касация, но с оглед това, че същите не се претендират, то и
такива не следва да му бъдат присъдени.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 139/30.07.2020г., постановено по АНД № 315/2020г.
по описа на Районен съд Свиленград.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.