РЕШЕНИЕ
гр. София, 26.03.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, първи
въззивен състав, в
публичното заседание на седемнадесети март през две хиляди и двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА ЧЛЕНОВЕ:
ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА
ДОНЧЕВА
при секретаря Даниела Ангелова, като разгледа
докладваното от съдията Михайлова в. гр. дело № 129 по описа на съда за 2021
г., за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И.М.Г. срещу онази
част от решение № 260031/14.12.2020 г., постановено по гр. дело № 537/2020 г.
по описа на РС – гр. С., в която е определен срокът, за който ответникът П.И.А.
е отстранен от жилището, съвместно обитавано с молителя Г., находящо се в с. Ц.,
община С., ул. „Я.“ № 4, жилищен блок № 1, вх. „А“, ет. 3, ап. 7, а именно - три месеца. Счита, че този срок не
съответства на нуждата от защита, която следва да получи срешу извършителя на
домашно насилие, с оглед интензивността и продължителността на упражняваното
върху нея насилие. Искането е за отмяна на обжалваното решение в посочената
част и за постановяване на нов акт по същество, с който мярката да бъде
наложена за срок от 18 месеца.
Въззиваемата страна П.И.А. изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна.
Жалбата е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН и е допустима, а
разгледана по същество е основателна.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. То е влязло в сила в частта, в
която е установено, че ответникът П.И.А. е извършил спрямо И.М.Г., с която се
намират във фактическо съпружеско съжителство, в нощта на 1 срещу 2 октомври
2020 г. акт на домашно насилие, изразяващ се в удар по лицето и изплюване върху
лицето на молителя Г., както и в нощта на 16 срещу 17 октомври 2020 г. акт на
домашно насилие, изразяващ се в крясъци с думите, че ще убие молителя Г., че ще
наеме хора, които да я пребият и убият, както и в опит да забие в лицето й
химикалка, заплашвайки я, че ще пробие сънната й артерия. С решението на
ответника са наложени следните мерки – задължаване да се въздържа от извършване
на домашно насилие и отстраняване от съвместно обитаваното с молителя жилище за
срок от три месеца.
Спорен пред въззивния съд е единствено въпросът за продължителността на
мярката отстраняване на ответника от съвместно обитаваното от страните жилище.
При определяне
мярката за защита съдът не е обвързан от искането на молителя-жалбоподател, а
преценява вида й с оглед степента на извършения акт на домашно насилие, като не
е обвързан и от срока, който молителят е посочил в молбата защита.
В конкретния
случай възивният съд счита, че с оглед изключителната жестокост и циничност при
извършване на актовете на домашно насилие от ответника П.И.А., липсата на каквато и да е критичност по отношение
собственото му поведение, разкриващо слаби когнитивни умения и ниска степен на
способност да овладява агресивни импулси, както и интензивността на актовете на
домашно насилие, извършвани през кратки времеви периоди, срокът на мярката по
чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН - отстраняване на ответника от съвместно обитаваното от
страните жилище – следва да бъде определен в максимума по чл. 5, ал. 2 ЗЗДН, а
именно 18 месеца. Този срок на мярката
ще осигури защита в достатъчна степен на пострадалата, а от друга - ще има
превантивен ефект спрямо извършителя на насилието.
По тези
съображения решението на районния съд следва да бъде изменено в частта относно
определения срок на продължителност на мярката отстраняване на ответника от съвместно обитаваното жилище, като вместо
определения от районния съд срок от три месеца, следва да бъде определен друг,
а именно осемнадесет месеца.
При този изход
на спора пред въззивната инстанция П.И.А.
трябва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на СОС държавна такса за
производството пред окръжния съд в размер на 25.00 лв. – на основание чл. 17, ал.
2 ЗЗДН, във вр. с чл. 77 ГПК, а на жалбоподателя И.М.Г. – сумата от 400 лв. – разноски
за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и
на основание чл. 17, ал. 5 ЗЗДН, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решение № 260031/14.12.2020 г., постановено по
гр. дело № 537/2020 г. по описа на РС – гр. С. в обжалваната му част, И ВМЕСТО ТОВА на основание чл. 17, ал. 5, изр. 2 ЗЗДН ПОСТАНОВЯВА:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД
ЗА ЗАЩИТА на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН срещу П.И.А., ЕГН: **********,
с адрес: ***, в полза на И.М.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***.
ЗАДЪЛЖАВА П.И.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, на
основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на И.М.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***.
ОТСТРАНЯВА за срок от 18 (осемнадесет) месеца П.И.А., ЕГН: **********, с адрес: ***,
от жилището, съвместно обитавано с И.М.Г., ЕГН: **********,***, представляващо
апартамент 7.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН П.И.А., ЕГН:
**********, с адрес: ***, че при констатиране от страна на полицейски орган
неизпълнение на заповедта за защита полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
Препис от заповедта за защита да се изпрати на страните съгласно чл.
21, ал. 1 от ЗЗДН и на компетентното районно управление по местоживеене на П.И.А.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, за изпълнение.
ОСЪЖДА П.И.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, да
заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 25. 00 (двадесет и пет) лева - държавна такса по производството.
ОСЪЖДА П.И.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, да
заплати на И.М.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 400 (четиристотин) лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
В частта, в която ответникът е
осъден да заплати глоба и държавна такса по сметка на районния съд, решението е
влязло в сила като необжалвано.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.