О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№ 303
09.06.2021 год. гр. Стара Загора
Старозагорски административен съд, втори
касационен състав, в закрито заседание на девети юни през две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
като
разгледа докладваното от съдия М. Русев адм. дело №211
по описа за 2021 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.185 и сл. от АПК,
образувано по жалбата на Фондация „Върховенство на закона“, представлявана от
Председателя Ю.П.Н.против чл.4, ал.1-3 от Наредба за реда за придобиване,
управление и разпореждане с общинско имущество, приета от Общински съвет Николаево.
Оспорващата фондация обосновава своя правен
интерес да оспорва подзаконовата разпоредба че е ЮЛ с нестопанска цел за
осъществяване на дейност в обществена полза и с цели – развитие на правната
култура и правното съзнание като ценности на гражданското общество,
недопускането действието на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове или
отделни техни разпоредби, приемани от общинските съвети и органи на
изпълнителната власт на Република България, осъществяване на граждански контрол
върху подзаконовите нормативни актове по отношение на тяхната
законосъобразност, отмяна на подзаконовите нормативни актове, приети от
държавни органи и общински съвети, които противоречат на законите, както и
такива които пряко, непосредствено и лично засягат законните интереси на
фондацията, породени от предмета й на дейност. Твърди се, че в устава на
фондацията е посочено, че с част от средствата ще бъдат постигнати целите й за
постоянен контрол върху законосъобразността на приетите от общинските съвети и
органи на изпълнителната власт подзаконови нормативни актове, оспорване на
незаконосъобразните нормативи актове, участие в обществени обсъждания на
проекти на нормативни актове и стратегически документи.
Настоящият състав намира, че конкретният
жалбоподател не притежава правото на оспорване, така както се изисква съгласно
разпоредбата на чл.186, ал.1 от АПК. По силата на чл.186, ал.1 АПК право да
оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите,
чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат
засегнати от него, или за които той поражда задължения. Нормата очертава
необходимите условия, при които възниква публичното право да се иска защита от
съд, което е предоставено на гражданите, организации и органите, само, когато техни права, свободи или
законни интереси са или могат да бъдат засегнати, съответно, за които
оспореният подзаконов нормативен акт поражда задължения.
Съгласно чл.16 от АПК, прокурорът следи за
спазване на законността, чрез предприемане на действия за отмяна на
незаконосъобразни административни актове, в това число и подзаконови нормативни
актове. Постоянният контрол за законосъобразност е изключително правомощие на
посочените в законите и в Конституцията на Република България органи на
държавната власт и настоящият жалбоподател не е сред тях. Гражданският контрол
за законосъобразност на подзаконовите нормативни актове не е сред признатите от
Конституцията на Република България права на отделните граждани и организации.
По аргумент за противното, извлечен от чл.186 от АПК, както и по силата на
общия принцип, че никой не може да упражнява чужди права пред съд, е
недопустимо правото на жалба срещу подзаконов нормативен акт да възникне въз
основа на поставена от частен субект цел за граждански контрол за
законосъобразност. Правото на защита от съд възниква само тогава и за този
правен субект, чиито права са пряко и непосредствено засегнати или могат да
бъдат засегнати от неговото прилагане, както и когато се създават задължения за
оспорващия.
Следва да се отчете и, че в Тълкувателно решение №2/12.02.2010
год., постановено по тълк. дело №4 по описа за 2009 год. на Върховния
административен съд, изрично е посочено, че юридическите лица с нестопанска цел
могат да оспорват подзаконови нормативни актове при наличие на правен интерес
от това, а в мотивите на същото е обсъждано правото на оспорване на подзаконови
нормативни актове от страна на съсловни /браншови/ организации и други
сдружения с нестопанска цел, които имат право да участват в административното
производство по издаване на подзаконовия нормативен акт. В конкретния случай
жалбата е предявена от фондация, която очевидно не е съсловна, съответно
браншова организация. Наличието на правен интерес от оспорване на
административните актове е конституционно изискване, изрично прогласено в
чл.120, ал.2 от Конституцията на Република България, която конституционна норма
регламентира обжалваемост на всички административни актове, но при
задължителното условие - актът да засяга лицето, което го обжалва. Този
конституционен принцип е предвиден и в разпоредбите на чл.147, ал.1 и чл.186,
ал.1 АПК, които нормативни текстове задължават съда да извършва преценка за
наличието на правен интерес във всеки отделен случай. Фондацията не твърди
конкретни обстоятелства и не сочи конкретни доказателства, че тя или
някой/някои от нейните членове са или в бъдеще ще бъдат лично, пряко и непосредствено
засегнати от оспорените разпоредби. При липсата на такива данни не следва да се
разглежда спора по същество. Посочените цели в чл.5 от Учредителния акт на
Фондация „Върховенство на закона“ (между които отмяна на незаконосъобразни
подзаконови нормативни актове и/или отделни техни норми и разпоредби, приемани
от Общинските съвети и органите на изпълнителната власт на Република България)
са изключително общи, принципни положения, които не препятстват или ограничават
дължимата се преценка от съда за наличието на изискуема се абсолютна
процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното производство, каквато се
явява правото да се оспорва един административен акт. От съществено значение е
и обстоятелството, че обжалваният подзаконов административен акт е изцяло с
местно значение, а частният жалбоподател не обосновава наличие на някаква
териториална връзка или отношение с общината, на територията на която действа
процесната наредба.
В този смисъл е Определение №6428/28.05.2021 год.,
постановено по адм. дело №5469/2021 год. на ВАС, четвърто отделение, с което е
оставено в сила Определение №181/09.04.2021 год., постановено от състав на
настоящия съд по адм. дело №214/2021 год., образувано по повод жалба на същия
жалбоподател, със сходен предмет на оспорването – подзаконов нормативен акт,
действащ на територията на Община Стара Загора.
По делото е насрочено открито съдебно заседание за
24.06.2021 год., но предвид горния извод за недопустимост на жалбата, следва да
същото да се отмени, като се заличи датата и се уведомят страните.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.159,
т.4, вр. с чл.196 от АПК, Старозагорски административен съд, втори касационен
състав
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ определение за насрочване
на делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 24.06.2021 год. от 10.30
часа, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалбата на Фондация „Върховенство на закона“, представлявана от Председателя Ю.П.Н.против
чл.4, ал.1-3 от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с
общинско имущество, приета от Общински съвет Николаево.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.
дело №211/2021 год. по описа на Административен съд Стара Загора.
Определението
подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 7-дневен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.