МОТИВИ към ПРИСЪДА № 48 от 24.09.2015г. по НОХД № 426/2015
г. по описа на НРС, VI състав, председател Валери Събев.
Съдебното
производство по делото е образувано по повод внесен в съда от Районна
прокуратура – Несебър обвинителен акт срещу подсъдимия Х.П.И. за това, че на
11.03.2015г., около 23:20 часа в гр. Несебър, посока с. Равда, управлявал МПС -
л.а. марка „Фиат”, модел „Палио", с ДК *******, с концентрация на алкохол
в кръвта над 0.5 на хиляда, а именно 1.12 на хиляда, установено по надлежния
ред с техническо средство „Алкотест Дрегер" 7510 с № 0065, след като е бил
осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 43/2014 год. по описа на PC- Несебър за извършено престъпление
по чл. 343б, ал. 1 от НК, влязла в законна сила на 28.01.2014г. – престъпление
по чл. 3436, ал. 2, вр. с ал. 1.
В
съдебно заседание представителят на Районна прокуратура гр. Несебър поддържа
повдигнатото обвинение. Счита, че по делото е доказано осъществяването на
деянието както от обективна, така и от субективна страна. Отправя предложение
до съда да признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание в размер на 6
месеца „Лишаване от свобода”, което да отложи за изпитателен срок от три
години, както и наказания „Глоба” в размер на 100 лв. и „Лишаване от право” на управление
на МПС за срок от 15 месеца.
Защитникът
на подсъдимия сочи за безспорно установено по делото, че автомобилът,
управляван от подсъдимия, е бил с техническа неизправност. Твърди, че поради
тази причина двигателят му не е бил приведен в движение. Поради тази причина
счита, че не е осъществен съставът на претендираното престъпление. Моли съда да
оправдае подсъдимия за повдигнатото обвинение. Алтернативно, в случай, че съдът
приеме подсъдимия за виновен, моли да му бъдат наложени наказания към минимума,
предвиден в санкционната част на 343б, ал. 2 НК.
Подсъдимият
в своя защита излага, че при разговори с длъжностни лица у него останало
впечатлението, че когато един автомобил е повреден, той не би трябвало да се
води МПС, а ППС. Твърди, че не е извършил претендираното деяние. В последната
си дума моли съда да бъде оправдан.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите и
възраженията на страните, намери за установено следното:
По
делото се установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
Х.П.И. е роден на ***г. в гр. Стара Загора, с постоянен адрес *** и с настоящ
адрес:***, х-л „*****, българин, български гражданин, със средно образование,
неженен, управител на *******, с ЕГН **********. Със споразумение от
28.01.2014г. по НОХД № 43 от 2014г. по описа на Районен съд гр. Несебър, И. е
признат за виновен, в това, че на 20.01.2014г. извършил престъпление по чл.
343б, ал. 1 от НК. Подсъдимият неколкократно е наказван за нарушения на Закона
за движение по пътищата с наказателни постановления, фишове и налагане на
принудителни административни мерки.
На 11.03.2015г. свидетелите К., Х. и Ж.
изпълнявали служебните си задължения като автопатрул при РУ на МВР гр. Несебър.
Около 23:20 патрулният автомобил (управляван от св. Х.)***, около Здравната
къща, в посока към стария град. Тримата полицейски служители възприели, че
срещу тях се движи лек автомобил без включени светлини. Св. Х. подал сигнал на
водача на автомобила (марка „Фиат”, модел „Палио”, с ДК *******) да спре, за да
му бъде извършена проверка, при което автомобилът спрял движението си.
Свидетелите установили, че същият се управлявал от подсъдимия И., който слязъл
от него и отворил капака, като заявил, че има проблеми с автомобила. На
полицейските служители подсъдимият обяснил, че управлявал автомобила без
светлини, тъй като имал проблем с предпазител, като с цел да го отстрани
отворил и капака. Свидетелите се приближили до автомобила и тъй като капакът му
бил отворен усетили, че двигателят е топъл. Св. Ж. установил, че в автомобила
имало торба с хранителни продукти. Полицейските служители поискали документите
на И. за проверка. В хода на разговора с него подсъдимият лъхнал на свидетелите
Ж. и Х. на алкохол, поради което било поискано съдействие от колегите им
действащи в „КАТ”. Подсъдимият помолил свидетелите да не викат „КАТ”, защото
имал наказание „пробация”. По същото време свидетелите С. и Д. били на работа
по КАТ и работили на КПП, на кръстовището на почивна станция „Лада” – гр.
Несебър. Свидетелите получили обаждане от колегите си, с което им било поискано
съдействие във връзка със спрения автомобил. Св. Д. и св. С. се отзовали и
тествали И. за алкохол с „Алкотест Дрегер" 7510 с № 0065, като апаратът
отчел 1,12 промила. Данните от апарата били показани на И., като същият бил
попитан дали ще даде кръв за анализ, но отказал.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани в хода на
досъдебното производство доказателства. Показанията на свидетелите са последователни,
непротиворечиви и си кореспондират помежду си. Кореспондират си с обясненията
на подсъдимия (в по голямата част от тях), в които той посочва, че действително
на процесната дата е бил зад волана на автомобила си „Фиат”, модел „Палио”,
както и, че е употребил алкохол. Показанията на свидетелите се потвърждават
напълно и от писмените доказателства по делото (сред които и АУАН от
11.03.2015г. № 864448 и талон за медицинско изследване № 0410916). Съдът не
кредитира обясненията на подсъдимия единствено в частта им, в която твърди, че
автомобилът се е спускал по инерция, а той влязъл в него единствено, за да не
го изпусне от управление. В тази част обясненията на подсъдимия следва да се
считат за негова защитна версия и не могат да бъдат ценени като доказателство,
от което да се извлекат относими към фактическата обстановка по делото обстоятелства.
Това е така, тъй като на първо място обясненията на подсъдимия в тази насока не
се подкрепят от нито едно друго доказателство по делото. И тримата свидетели,
които са спрели управлявания от И. лек автомобил, са категорични, че той се е
движел срещу тях, като и тримата са усетили топлина, която се е излъчвала от
двигателя на автомобила. Т.е. и тримата са възприели факта, че автомобилът е
бил приведен в движение, включително чрез включване на двигателя му. Освен това
версията на И. е и логически неиздържана, доколкото същият твърди, че
автомобилът му през цялото време е имал технически проблеми (което е наложило
да го избута по надолнището). Същевременно в обясненията си подсъдимият излага,
че след като полицейските служители са го спрели, той предприел действия по
отстраняване на техническия проблем, чрез смяна на изгорелия предпазител, след
която автомобилът запалил. Няма логика подсъдимият да предприеме този ремонт на
автомобила едва след спирането му от страна на полицейските служители. Логично
би било той да отстрани този проблем преди да потегли с автомобила, за да
избегне управлението на неизправен автомобил, двигателят на който не може да
бъде приведен в действие. Ето защо обясненията на И. в тази им част освен, че
противоречат на всички доказателства по делото, са и нелогични, поради което не
се кредитират от съда при формиране на фактическата обстановка.
Съдът
счита, че съвкупният анализ на гласните и писмени доказателства по делото, води
до заключение, че фактическата обстановка се е осъществила по описания по-горе
начин.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
343б, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
Разпоредбата на чл. 343б, ал. 2 НК изисква от обективна
страна деецът да е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, установено по
надлежния ред, след като е осъден с влязла в сила присъда за деянието по ал. 1.
От
фактическа страна по делото безспорно се установява, че на 11.03.2015г., около
23:20, подсъдимият И. управлявал лек автомобил „Фиат”, модел „Палио”, с ДК *******,
в гр. Несебър, в посока към с. Равда. Както се установи автомобилът е бил с
включен двигател и без включени светлини и е бил управляван от И.. Във връзка с
този извод на съда следва да се имат предвид и постановките на Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по н. д. № 8/82
г., Пленум на ВС, според които в понятието „управление” се включват всички действия или бездействия с
механизмите или приборите на моторните превозни средства или машини, както и
задължителните разпореждания на оправомощено лице, независимо дали превозното
средство или машината е в покой или в движение, когато тези действия са
свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици. Т.е.
дори и да се приеме защитната версия на подсъдимия (че е управлявал МПС без
включен двигател) то поведението му и в този случай би попаднало в обхвата на
понятието „управление”, тъй като дори и автомобилът да се е движел по инерция, И.
безспорно е боравил с механизмите и приборите му, което той също твърди в
обясненията си.
Наред с това по делото се установява, че автомобилът
е управляван от И. с концентрация на алкохол в кръвта от 1,12 промила (т.е. над
0,5 на хиляда). Този факт е установен по надлежния ред с „Алкотест Дрегер" 7510 с №
0065, като самият подсъдим не се е възползвал от правото си да се подложи на
химическа експертиза за изследване на кръвта му. Впрочем и в обясненията си
подсъдимият признава, че е употребил алкохол преди да поеме управлението над автомобила.
По
делото е доказан и следващият елемент от обективната страна на деянието, тъй
като със споразумение от 28.01.2014г. по НОХД № 43 от 2014г. по описа на Районен
съд гр. Несебър, И. е признат за виновен, в това, че на 20.01.2014г. е извършил
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. Т.е. подсъдимият е бил осъден с влязла в
сила присъда за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК към момента на извършване
на настоящото деяние.
Налице
е и субективната страна на деянието по чл. 343б, ал. 2 НК, доколкото И. е
формирал съзнание, че управлява МПС след като е употребил алкохол и след като е
бил осъждан за престъплението по чл. 343б, ал. 1 от НК. Самият подсъдим в
обясненията си изрично заявява, че е бил употребил алкохол, а освен това пред
полицейските служители той също е заявил, че има друго наказание – „пробация”,
за същото деяние и ги е помолил да не викат колегите си от КАТ. Знанието на И.,
че е осъждан, се предпоставя и от факта, че той лично е присъствал на съдебното
заседание от 28.01.2014г. и е възприел, че получава наказание за престъпление
по чл. 343б, ал. 1 от НК. Както се установи от съда подсъдимият е управлявал
процесното МПС (дори и при лансираната от самия него версия), поради което е
съзнавал и този елемент от обективната страна на деянието, като твърденията му,
че при разговори с длъжностни лица разбрал, че поведеният автомобил не е МПС,
по никакъв начин не могат да изключат субективното му отношение към извършеното
деяние.
С оглед изложеното съдът достигна до краен
извод, че И. е извършил престъплението по чл. 343б, ал. 2 НК.
Във
връзка с реализацията на наказателната отговорност на подсъдимия, съдът на
първо място прецени, че е налице сравнително ниска степен на обществена
опасност на инкриминираното деяние, която е намерила отражение и в предвиденото
в чл. 343б, ал. 2 НК наказание. Обществената опасност на дееца следва да се определи
като сравнително ниска (но не и най-ниската възможна) с оглед факта, че е
осъждан веднъж за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и множеството му
наказания за нарушения по ЗДвП. Спазвайки разпоредбата на чл. 54 от НК настоящият
съдебен състав извърши преценка на наличните отегчаващи и смекчаващи
отговорността обстоятелства. Като отегчаващи вината обстоятелства следва да се
отчетат многобройните наказания на И., които са му наложени по реда на ЗДвП.
Като смекчаващо вината обстоятелства съдът приема липсата на други осъждания за
лицето (освен осъждането за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, което обаче се
преценява единствено във връзка с квалификацията на деянието, извършено от
него). Като смекчаващо вината обстоятелство следва да се определи и доброто процесуално
поведение на И.. Всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
анализирани в тяхната съвкупност, и съпоставени с обществената опасност на
деянието и дееца, водят до краен извод, че наказанието, което следва да бъде
наложено на подсъдимия и което е адекватно и на целите по чл. 36 от НК трябва
да е близко до минималния размер, предвиден в санкционната част от чл. 343б,
ал. 2 НК, а именно пет месеца лишаване от свобода (при граници от 3 месеца до 2
години). Същевременно съдът счете, че в случая са налице основанията за
приложение на института на „условното осъждане” спрямо И.. Преди извършване на
деянието И. не е бил осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер. Както се установява по делото И. е бил осъждан за престъпление от общ
характер, но с наказание „пробация”, а не с наказание „лишаване от свобода”.
Освен това съдът е определи наказание в размер на 5 месеца лишаване от свобода
по настоящото дело, т.е. наказанието е по-ниско от 3 години лишаване от
свобода. Съставът на НРС счете, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е наложително
той да
изтърпи без отлагане наказанието
лишаване от свобода.
Следва да се има предвид, че с оглед ниската обществена опасност на извършеното
деяние и като се отчете фактът, че извън престъпленията по чл. 343б няма данни
за каквато и да е друга престъпна дейност на И., той по-лесно би могъл да се
превъзпита без да изтърпява наложеното наказание. Наред с това с определения тригодишен
срок на отлагане изпълнението на наказанието, целите му ще бъдат постигнати в
пълна степен. Така за един сравнително дълъг период от време подсъдимият ще е
под страх от извършване на престъпление, наказуемо с лишаване от свобода, с
оглед опасността да изтърпи и наказанието, наложено с настоящата присъда. Това
ще го мотивира допълнително да избягва престъпни посегателства. Ето защо съдът
счита, че към настоящия момент целите по чл. 66, ал. 1 НК и чл. 36 НК могат да
бъдат постигнати ефективно и с отлагане на наложеното наказание.
Що
се касае до кумулативно предвиденото наказание глоба, съдът в унисон с
направените по-горе изводи, че наказанието следва да бъде определено близо до
минимума, предвиден в санкционната норма, прие, че справедливият размер на
глобата, която следва да се наложи на И., е 100 лв. Глоба в такъв размер е
съобразена и с имущественото състояние на лицето.
Съдът
достигна до извод, че подсъдимият следва да бъде лишен от право да управлява
МПС за срок от 12 месеца. Както се посочи от една страна при определянето на
наказанието съдът приема, че същото не следва да е прекалено тежко, но от друга
страна не без значение е фактът, че при предходното осъждане И. е получил
наказание в размер на 10 месеца лишаване от право да управлява МПС, което обаче
очевидно не е изиграло своя превъзпитателен и превантивен ефект и подсъдимият е
допуснал извършването на настоящото деяние. Ето защо съдът прие, че с присъдата
следва да му се наложи наказание „Лишаване от право” да управлява МПС за
по-дълъг срок, от този по предходното осъждане, а именно – 12 месеца.
Преценката на съдебният състав е, че наказание в този размер ще изпълни целите
на чл. 36 от НК.
С
оглед признаването на подсъдимия за виновен на основание чл. 189, ал. 3 от НПК
в негова тежест бяха възложени и разноските по делото в размер 36 лв. – пътни
разходи за явяване в съдебно заседание на разпитаните свидетели.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: