Номер 245417.08.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 17.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело №
20203100501974 по описа за 2020 година
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на Държавата чрез
Министерство на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/ срещу решение №
1841 от 21.04.2020 г., постановено по гр.д.№ 8952 по описа за 2019 г. на Районен съд –
Варна, двадесети състав, с което е прието за установено по отношение на ищцата М. М. Х. ,
че въззивникът не е собственик на недвижим имот, представляващ поземлен имот /ПИ/ с
идентификатор 10135.2573.172 по кадастралната карта /КК/ на град Варна, одобрена със
заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 970
кв.м, на основание член 124, алинея 1 от ГПК, както и е осъдена да заплати на М. М. Х.
сумата от 949,78 лева, представляващи сторени от последната съдебно-делеводни разноски с
производството пред първата инстанция на основание член 78, алинея 1 от ГПК.
В жалбата се твърди, че решението на първо място е недопустимо, тъй като ищцата е
предявила отрицателен установителен иск, от който няма правен интерес, защото този иск
не може да послужи като основание за признаване право на собственост на ищеца. Също
така се излагат и доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение,
както и за постановяването му при съществено нарушение на процесуалните правила. Сочи
се, че районният съд не е обсъдил всички доказателства, а именно, че към акта за държавна
собственост са приложени писмени доказателства, удостоверяващи собствеността на
държавата. Отделно от това не са налице такива, които да установяват съществуването на
явно фактическо добросъвестно владение на процесния имот. Излага се, че не е преценена
нормативно установена забрана в член 86 от ЗС да се придобива по давност държавен имот,
доколкото е налице мораториум до 31.12.2022 г. Твърди се, че след постановяването на
първоинстанционното решение е било установено, че имотът е собственост на трето –
неучастващо в делото лице, поради което и се иска предвид обективираната насрещна
искова претенция от Васил Йорданов Тотев да се върне делото за разглеждане от друг състав
на ВРС.
Направено е искане за приемане като писмени доказателства на заявление до Областна
администрация – Варна от 26.05.2020 г. от Васил Йорданов Тотев и нотариален акт /НА/ №
134 от 22.12.1993 г. за установяване на обстоятелството, че, спрямо имота има претенции от
трето лице.
Въззиваемата М. М. Х. е оспорила жалбата като неоснователна. Излага, че атакуваното
решение е правилно и обосновано. Възразява против приемането на исканите писмени
доказателства, базирайки се на разпоредбите на член 266, алинея 2 и алинея 3 от ГПК, както
и на факта, че същите са неотносими към предмета на спора.
На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът
констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна
по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от ГПК,
отговаря на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК. Делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Настоящият състав на съда намира, че следва да остави без уважение искането на
въззивника за събиране на нови доказателства, тъй като твърдяната собственост върху
процесния имот от страна на трето лице не е релевантен за изхода на спора факт, доколкото
съгласно член 298, алинея 1 от ГПК решението влиза в сила между същите страни, за
същото искане и на същото основание. От друга страна не са налице и предпоставките на
член 266, алинея 2 и алинея 3 от ГПК, защото представените с въззивната жалба
доказателства не са за нововъзникнали след подаването на жалбата, съответно след изтичане
на срока за отговора, обстоятелства, които са от значение за делото; не се твърдят нови
обстоятелства, които въззивникът да не е могъл да узнае, посочи и представи до подаване на
жалбата; не са доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд
поради процесуални нарушения.
Също така следва да се отбележи, че неправилно се счита от въззивника, че е налице
предявена искова претенция от трето лице. Подаденото заявление от лицето пред
въззивника не може да бъде квалифицирано като депозиран иск пред съда, а отделно от това
съобразно член 26, алинея 2 от ГПК въззивникът не може да предявява от свое име чужди
права пред съда.
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното искане от въззивника за приемане като
писмени доказателства на заявление до Областна администрация – Варна от 26.05.2020 г. от
Васил Йорданов Тотев и нотариален акт /НА/ № 134 от 22.12.1993 г. за установяване на
обстоятелството, че, спрямо имота има претенции от трето лице.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
19.10.2020 г. от 09,30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________