`
Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 04.06.2019
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мгърдичян
мл.с. Пламен Генев
при секретаря Н.Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 2201 по
описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 29.08.2018
г. по гр.д. № 78872/2015 г., СРС, ІІ ГО, 164 състав е осъдил 3Д „Б.И.“ АД,
ЕИК *******да заплати на М.Е.Ч., ЕГН ********** от гр. Несебър по предявения иск с правно основание чл. 226
ал. 1 КЗ /отм./, сумата от 5 000
лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки, страдания и негативни
емоции, резултат от ПТП, настъпило на 28.03.2015г. в гр. Бургас, по вина на
водача на л.а. марка „БМВ" модел „X 5" с рег.№ *******- И.П.И., ведно
със законната лихва върху главницата считано от 28.03.2015г. до окончателното
погасяване, а на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата 101,67 лева - разноски, сторени пред СРС, като е отхвърлил предявения иск по чл. 226,
ал. 1 КЗ /отм./ за горницата до пълния предявен размер от 15 000 лева, като
неоснователен. Осъдил е на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗА, З. „Б.и." АД, ЕИК *******да
заплати на адвокат Н.А.М. от САК, с адрес на упражняване на дейността в гр.
София, бул. „*******, офис № 10 сумата от 326,67
лева - полагащо
се адвокатско възнаграждение
за защита по делото пред
СРС. Осъдил е на основание чл. 78, ал. 8, вр.
ал. 3 ГПК, М.Е.Ч.,
ЕГН ********** от гр. Несебър да заплати на З.
„Б.и." АД, ЕИК *******сумата 433,33
лева - разноски
по делото, сторени пред СРС, съобразно с отхвърлената част от иска.
Решението
в отхвърлителната част е обжалвано с въззивна жалба от ищцата М.Е.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат Н.А.М. от
САК, със съдебен адрес: *** с мотиви, изложени в жалбата. Твърди, че определеното от СРС обезщетение е крайно
недостатъчно да репарира претърпените от ищцата неимуществени вреди. Съдът не е
преценил размера на претърпените от нея телесни увреждания, а именно: черепно-мозъчна
травна, мозъчно сътресение, оток и зачервявания в
областта на главата и трайните последици от тях. Същата е търпяла болки и
страдания с различен интензитет и за различен период от време, като според
приетата по делото СМЕ за травмата на главата ищцата е търпяла значителни болки
и страдания за период от 5-7 дни непосредствено след катастрофата, и умерени
болки до 2-3 седмици след мозъчната травма. Освен това, съдът не е отчел
негативното въздействие на катастрофата върху психичното здраве на ищцата, като
остатъчен страх и нежелание за шофиране, ограничения в извършване обикновени
действия от ежедневието, както и дългото отсъствие от работната среда и нуждата
от постоянна употреба на обезболяващи лекарства. Съдът не се е съобразил и с
възрастта на ищцата, която към датата на процесното
ПТП е била напълно здрава и жизнена жена, както и че застрахпователят
определя лимит по смисъла на чл.226 КЗ/отм./ на отговоност
от 2 000 000 лв. за едно пострадало лице
към момента на възникване на произшествието, който лимит очертава и рамката на
паричната отговорност в зависимост от тежестта и еквивалента на неимуществените
вреди. Съдът не е съобразил размера на присъденото обезщетение с конкретната икономическса конюктура в
страната, като е присъдил занижен размер на обезщетението за неимуществени
вреди. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното в обжалваната част и да бъде присъдено
обезщетение в пълния предявен размер от 15 000 лв., ведно със законната
лихва от датата на деликта до окончателното
изплащане. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемото дружество 3Д „Б.И.“ АД, ЕИК *******, чрез пълномощника по делото адвокат М.Г.,
със съдебен адрес:*** оспорва въззивната жалба. Претендира присъждане
на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна.
Предявени са искове с правно основание чл.226,
ал.1 от КЗ/отм./, във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД от М.Е.Ч., ЕГН ********** ***“ АД, ЕИК *******за сумата от 15 000 лв. /след увеличението/,
представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени
вреди, а именно претърпени болки и страдания и негативни преживявания, в
резултат на получените при ПТП на 28.03.2015 г. телесни увреждания, причинено
по вина на водача И.П.И., управлявал л.а. „БМВ Х5" с per. № *******, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното
дружество. Претендира се и законната лихва върху присъденото обезщетение, от
датата на ПТП - 28.03.2015 г. до окончателното му изплащане, включително
сторените съдебни разноски в производството
Ответникът 3Д „Б.И.“ АД, ЕИК *******е оспорил иска като неоснователен и
недоказан.
Съдът констатира
следното:
По делото е безспорно,
че на 28.03.2015 г. в гр. Бургас, на кръстовището на ул.
„Стефан Стамболов" и ул. „Георги Минков" между МПС, марка „Ситроен
СЗ" с per.
№ *******, управлявано от М.Ч. и МПС марка „БМВ Х5"
с per. № *******, управлявано от И.И.е реализирано ПТП,
по вина на водача на л.а. „БМВ Х5", спрямо когото е било взето
административно отношение със съставяне на АУАН № 572208. За виновното
поведение на водача на л.а. „БМВ - Х5" И.са приети като доказателства
административно-наказателната преписка по издаден АУАН № 572208/28.03.2015 г. и
издаденото въз основа на него НП № 15-0769-000962/20.07.2015 г.,влязло в сила
на 31.07.2015 г. Към преписката е приложено и платежно нареждане за заплатена
„глоба" от страна на И.Иванов, наложена му с влязлото в сила НП, което е индиция, че същия няма възражения срещу констатациите в
акта и НП, не оспорва вината си за настъпване на ПТП на 28.03.2015 г. От
показанията на разпитания като свидетел
Т.М., който в качеството си на автоконтрольор е
посетил мястото на ПТП и е съставил протокола за ПТП също се установява, че
водачът на л.а. „БМВ -Х5" е нарушил правилата за движение и като не е
спазил необходимата дистанция е ударил отзад движещия се пред него автомобил
„Ситроен СЗ", с водач, пострадалата М.Ч.. От неговите показания се
установява, че между участниците в ПТП не е имало спор относно вината за
настъпването му. В резултат на пътния инцидент пострадала М.Ч., която
била откарана в МБАЛ „Бургас" в НХО, където й била поставена диагноза: контузио капитис;
комоцио церебри; оток и
зачервяване в ляво окципитално. В продължение на почти две седмици се възстановявала от
контузията, в болнична и домашна обстановка, като дълго време след инцидента,
пострадалата се оплаквала от главоболие, нарушения на вниманието и паметта,
чувствала се непълноценна, объркана и дезориентирана, имала посттравматично
стресово разстройство и постоянно се връщала към спомена за ПТП. Получената
мозъчна травма довела също до постоянно главоболие, замаяност, загуба на
координация на мускулите, трудности при пазене на равновесие, замъглено, двойно
виждане и шум в ушите. Тези негативни преживявания на ищцата се установяват и
от приетите по делото като доказателства медицински документи, свидетелските
показания на разпитания свидетел Недко Ч.и заключението по СМЕ. Свидетелят Ч.твърди, че непосредствено след инцидента, при пристигането му на
място, съпругата му /ищцата Ч./ е нямала ясен спомен за случилото се, била
дезориентираната.Отведена била в болница, поставена й била медицинска яка за
обездвижване на шията, с която стояла и вкъщи, след изписването й от болницата.
От контузията на главата, ищцата изпитвала силно главоболие, не можела да ходи
сама, тъй като й си виело свят, повръщала, не искала да се храни. По времето на
престоя й в болница, а и след това, свидетелят поел изцяло грижите за
домакинството и трите им деца. След катастрофата, ищцата дълго време изпитвала
страх, не желаела да шофира, 3-4 месеца не ходила и на работа. Имала забрана да
ходи на слънце, да гледа телевизия, като им било обяснено, че главоболието и
световъртежа са остатъчни реакции от комоциото, като
при ищцата възстановяването протичало по-трудно и бавно. От приетата по делото СМЕ се установява, че пострадалата е получила контузия на
главата: отток със зачервяване в ляво, тилно и закрита черепно-мозъчна травма
/мозъчно сътресение/, като контузията на главата е причинила болки и страдания,
а мозъчното сътресение /без изпадане в безсъзнание/ й е причинило временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Било й проведено консервативно
лечение с обезболяващи и кортикостероиди. Налице са медицински основания да се
приеме за наличие на причинна връзка между процесното
ПТП и установените травми при ищцата, доколкото няма данни в същия ден
последната да е претърпяла друг инцидент, от който да са реализирани такива
увреждания. Вещото лице е охарактеризирало черепно- мозъчната травма като „лека към средно-тежка форма
на мозъчно сътресение, с обичаен възстановителен период от 2-3 седмици", а за мекотъканната
травма на главата в тилната област, е заключил че се възстановява за период от
5-7 дни. Според вещото лице, няма съмнение, че ищцата е била с предпазен колан
в момента на ПТП, което се установява от локализацията и морфологията на
травмата на главата, като именно той е задържал тялото на пострадалата
фиксирано за седалката, което е допринесло само за т.нар. камшичен
удар на главата /с политане на главата
напред и последващо рязко връщане назад и удар на
тилната област в седалката, от които удари са причинените травматични
увреждания/. Не са установени данни за заболявания, които да повлияват травмата
и възстановителния процес при ищцата.
По изложените във въззивната жалба възражения, настоящата инстанция приема
следното:
Нормата на чл.226, ал.1 от КЗ/отм./ сочи, че увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. За основателността на иска по
чл.226, ал.1 КЗ/отм./ за застрахователно обезщетение за вреди от ПТП е необходимо
доказване на следните предпоставки: 1/ валидно застрахователно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите"
между застрахователя-ответник и лицето, отговорно за причинените вреди при ПТП; 2/ отговорност на прекия причинител по чл.45 ЗЗД при следния фактически
състав: деяние, вреда за ищеца, причинна връзка, противоправност и вина.
Настоящата инстанция
приема, че са налице всички визирани предпоставки на иска по чл.226, ал.1 КЗ/отм./, а именно налице е валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите"
между застрахователя-ответник и лицето, отговорно за причинените вреди при ПТП; като това обстоятелство
не се оспорва от страните, а се признава и от ответника. Към датата на процесното ПТП, гражданската
отговорност на виновния водач била застрахована при 3Д „Б.И." АД, по
Застрахователна полица № 02115000380783/22.01.2015 г., валидна от с.д. до
22.01.2016 г., поради което ищцата претендира директно от застрахователя на
виновния водач изплащане на обезщетение за претърпените от нея вреди. От всички
събрани доказателства по делото се установява вината на водача И.за насъпването на ПТП, респ. същият следва да носи отговорност
за възмездяване на причинените от ПТП-то вреди, включително и неимуществените
такива, предмет на претенцията в настоящето производство.
На практика се обжалва само размера на претендираното обзщетение за неимуществени вреди, относно който настоящата инстанция приема следното:
При определяне
размерът на обезщетението за неимуществени вреди, съдът се ръководи
от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Отчитайки предмета на застрахователно покритие по този вид
имуществена застраховка, следва изводът, че съдържанието и размера на задължението на застрахователя да обезщети причинените
на трети лица вреди, зависят
от деликтното обезщетение. При последното
е приложим принципа за справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл.52 ЗЗД. Настоящата инстанция следва да се съобрази в достатъчна степен с претърпените от процесното ПТП от ищцата травми, а именно контузия на главата: отток със
зачервяване в ляво, тилно и закрита черепно-мозъчна травма /мозъчно
сътресение/, като контузията на главата е причинила болки и страдания, а
мозъчното сътресение /без изпадане в безсъзнание/ е в лека към тежка форма и е причинило
временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Характерът на увредите е травматичен, а медико-биологичната
им характеристика самостоятелно и по съвкупност е временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
При тези
данни, както и съобразяване с последователната практика
на касационната инстанция за определянето
на критерия за справедливост и от икономическата конюктура в страната, както и от общественото
възприемане на справедливостта на всеки отделен етап
от развитието на обществото, с икономическата конюнктюра, която е в основата и на непрекъснатото нарастване и осъвременяване нивата на застрахователно покритие за неимуществени
вреди, причинени от застрахования на трети лица, намира, че справедливият размер на обезщетението е определеният от СРС размер от 5 000 лв. Следва
да се има предвид сравнително краткият период на възстановяване, който според
приетата по делото СМЕ е продължил най-дълго три седмици по отношение
възстановяването от мозъчното сътресение и съпътващите
го симптоми, интензитета на търпените от ищцата болки и страдания оплакванията
преминават в рамките на 2-3 седмици, пълното възстановяване на ищцата и липсата
на трайни негативни последици за здравето й. Следва да се има предвид и младата
възраст на ищцата, което дава възможност за по-бързото възстановяване,
включително и психическо, липсата на медицинска документация за други остатъчни промени в здравословно
отношение. По делото е останало недоказано твърдяното дълго отсъствие на ищцата
от работната среда/ липсват писмени доказателства в тази насока/, както и
нуждата от постоянна употреба на обезболяващи лекарства.
Предвид
изхода на делото и предявената претенция въззивницата
следва да заплати на въззиваемото дружество направените
разноски за настоящата инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в размер
на 800 лв. Размерът не е прекомерен, дори малко по-малък от минималния такъв
съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 29.08.2018 г. по гр.д.
№ 78872/2015г. на СРС, ІІ ГО, 164 състав.
ОСЪЖДА М.Е.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника по
делото адвокат Н.А.М. от САК, със съдебен адрес: *** да заплати на 3Д „Б.И.“ АД, ЕИК *******, чрез пълномощника по делото адвокат М.Г., със съдебен адрес:***
направените разноски за настоящата инстанция във вид на адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.