Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ……………2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, VIII-ми въззивен състав, в публично съдебно заседание на десети януари две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА
МУМДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА
ГАБРИЕЛА
ЛАЗАРОВА
при
секретаря Росица Пейчева и
прокурора Сашо Тотев, като разгледа докладваното от съдия Костадинова ВНОХД № 5279/2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI
от НПК.
С присъда от 07.03.2018г. по
НОХД № 173/2017г. по описа на СРС, НО, 112 състав,
подсъдимия
Г.В.М., с ЕГН **********, е признат за невинен
в
това, че на 15.03.2016 г., около 12:10 ч., в гр. София, при управление на
моторно превозно средство — лек автомобил марка “Шкода”, модел “Суперб”, per.
№ *******,
по самостоятелното платно на бул. ”Черни връх”, с посока на движение от ул.
”Вежен” към основното платно за движение на бул. ”Черни връх”, на кръстовището,
образувано от самостоятелното платно за движение и бул. ”Черни връх”, нарушил
правилата за движение по пътищата - чл. 50, ад. 1, чл. 6, т. 1 от ЗДвП и чл. 45, ал. 2 от ППЗДвП,
който
се движил по път без предимство, при наличие на пътен знак „Б1” не пропуснал
лек автомобил марка „Хонда”, модел „Сивик”, per. № *******,
движещ се по път с предимство, при условията на независимо съпричиняване с Н.М.М.,
който управлявал лек автомобил марка „Хонда”, модел „Сивик”, с per.
№ *******,
като М. предприел маневра по заобикаляне отляво, спрямо посоката му на
движение, на навлезлия и преустановил движението си в пътната му лента лек
автомобил „Шкода“, модел „Суперб”, с per. № *******,
навлязъл в пътните ленти за движение в обратна посока (насрещни такива) и
реализирал пътно транспортно произшествие с насрещно движещия се лек автомобил
марка „БМВ“, модел „Х5”, с per. № *******, с водач С.В.Х., в резултат на
което по непредпазливост причинил средна телесна повреда по смисъла на чл. 129,
ал. 2, вр. ал. 1 от НК на пътничката от лек автомобил „БМВ“, модел „Х5” В.М.В.,
изразяваща се в счупване на дясната лъчева кост, вътреставно на типично място и
счупване на лакътния израстък (олекранон) на дясната
лакътна става, което причинило трайно затруднение движенията на десния горен
крайник за повече от 30 дни - престъпление по чл. 343 , ал. 1,6. ”6” вр. чл.
342, ал. 1, пр. 3 от Наказателния кодекс, поради което и на основание чл. 304
от НПК е оправдан по повдигнатото му
обвинение.
Със същата присъда подсъдимия Н.М.М., с ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 15.03.2016
г., около 12:10 ч., в гр. София, при управление на моторно превозно средство -
лек автомобил марка “Хонда”, модел “Сивик”, per. № ******* по
бул. ’’Черни връх”, с посока на движение от бул. ’’Арсеналски” към бул.
’’Джеймс Ваучер”, на кръстовището, образувано от самостоятелното платно за
движение и бул. ’’Черни връх”, нарушил правилата за движение по пътищата, както
следва: чл. 16, ал. 1, т. 3 от ЗДвП („На пътно
платно с двупосочно движение на водача пътно превозно средство е забранено: т.
3 — когато платното за движение има четири и повече пътни ленти —да навлиза и
да се движи в лентите за насрещно движение.”), чл. 6, т. 1 от ЗДвП
(„Участниците
в движението: т. 1 “съобразяват поведението си ... с пътната маркировка.”), вр. чл. 63, ал. 2, т. 2 от ППЗДвП
(„Надлъжната
пътна маркировка има следните изображения, наименования и значения: т. 2
„Двойна непрекъсната линия”- M2. На пътните превозни средства е забранено да я
застъпват и пресичат.“), чл. 20, ал. 2 от ЗДвП
(„Водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с ... характера и интензивността на движението, ... за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението.“), който като се движил по път с предимство, при наличие на две
пътни ленти в неговата посока и две пътни ленти в обратната посока, при наличие
на пътна маркировка M2, за да заобиколи отляво (спрямо посоката си на движение)
лек автомобил марка „Шкода“, модел „Суберб”, per. № *******,
управляван от Г.В.М., (който навлязъл и преустановил движението си в лентата за
движение, по която в това време се движил автомобила, управляван от М.), навлязъл
в пътните ленти за движение в обратната посока (насрещни такива), в резултат на
което реализирал пътно транспортно произшествие с насрещно движещия се лек
автомобил марка „БМВ”, водел „Х5”, per. № *******, с
водач С.В.Х., като по непредпазливост причинил средна телесна повреда по
смисъла на чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК на пътничката от лек автомобил „БМВ“,
модел „Х5” В.М.В., изразяваща се в счупване на дясната лъчева кост, вътреставно
на типично място и счупване на лакътния израстък (олекранон) на дясната лакътна
става, което причинило трайно затруднение движенията на десния горен крайник за
повече от 30 дни - престъпление по чл. 343 , ал. 1, б. ”б”, вр. чл. 342, ал. 1,
пр. 3 от НК, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342,
ал. 1, пр. 3, вр. чл. 343 г от НК, вр. чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, както и наказание „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от една година, като е оправдан
по обвинението да е извършил
деянието при независимо съпричиняване с Г.В.М..
На основание чл. 59, ал. 4 от НК, от
срока на наложеното наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ е приспаднато
времето, през което подсъдимият Н.М. е бил лишен от право да управлява МПС по
административен ред.
С оглед изхода на делото
разноските по същото са възложени в тежест на подс.
Н.М.М..
Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от защитника на подс.Н.М. – адв. Б.. В
жалбата и допълнението депозирана от адв. Б.
се излагат доводи, че наказанието лишаване от право да управлява МПС е
завишено като срок и се моли за изменение на присъдата, като бъде намален
срока на същото. В останалата част се иска потвърждаване на присъдата.
Срещу присъдата е депозиран и протест
вх. № 1020076 от 16.03.2018г. на СРС от прокурор при СРП – М.Й.(л.4 от
прекратеното внохд 4686/2018г. върнато за администриране на СРС), който със
заявление с вх. № 1047530 от 29.06.2018г. на СРС е оттеглен от прокурор при СРП-
М. Й., тъй като намира, че присъдата е изцяло
правилна и законосъобразна.
Подадена е и въззивна жалба и допълнение
към нея от повереника на ЧО В.В. –
адв. Ч., с която се иска признаване за виновни и на двамата подсъдими, респ.
увеличаване на наказанието наложено на подс М., алтернативно отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от др. състав, поради
допуснати проц. нарушения.
Съдът в закрито съдебно заседание от 28.12.2018г., прие, че
оттеглянето на подадения протест срещу присъдата, е редовно по смисъла на
чл.324 от НПК и постановките в ТР № 5/2018г. по т.д № 5 по описа за 2017 г.
на ОСНК на ВКС и обуславя прекратяване на въззивното производство, но само по
него, тъй като по делото са депозирани ВЖ от защитата на подс. М. и жалба от
повереника на ЧО, които следва да бъдат разгледани. Прекратяването на
въззивното производство само досежно оттегления протест, не попада в хипотезата
на чл. 346, т.4 от НПК за обжалваемост на определението в тази част, тъй като
не води до прекратяване, спиране или преграждане пътя на наказателното
производство. С определение от същата дата
съдът прекрати въззивното производство по ВНОХД № 5279/2018
г. по описа на СГС, НО, VIII -ми въззивен
състав, в частта по подадения протест
вх. № 1020076 от 16.03.2018г. на СРС от прокурор при СРП – М. Й., поради
оттеглянето му със заявление с вх. № 1047530
от 29.06.2018г. на СРС от
прокурор при СРП- М. Й..
В закритото съдебно заседание от 28.12.2018г. въззивният съдебен състав, по реда на чл. 327 НПК, прецени, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на
подсъдимия, свидетели и вещи лица, както и събирането на нови доказателства.
В откритото
с.з проведено на 10.01.2019г. представителят
на СГП счита,
че присъдата е правилна и законосъобразна и следва да се потвърди във всичките
й части.
Частният обвинител В.М.В., редовно призована, не се явява. За нея
се явява повереникът й адв.Ч., който поддържа депозираната въззивна жалба и
допълнението към нея. Моли да бъде ревизирана присъдата, като подс.Г.В.М.
бъде признат за виновен по така повдигнатото му обвинение от СРП, а по отношение на другия
подсъдим, предлага да бъде увеличен размера на глобата и на срока
на лишаването от права.
Подсъдимият Н.М.М., редовно уведомен,
явява се лично и с упълномощения си защитник адв.Б., с пълномощно от ДП.
Адв.Б., поддържа изцяло подадената жалба. Моли същата да бъде
уважена, като съдът измени присъдата
и намали срока на наложеното
наказание „ лишаване от права“, тъй като подс. М. към настоящият момент не е с
нарушения по ЗДвП.
Подсъдимият Г.В.М., редовно уведомен,
явява се лично и с упълномощения си защитник адв.Г., с пълномощно от ДП.
Адв.Г., твърди, че в мотивите
първоинстанционният съд е обсъдил пълно и всестранно доказателствения материал,
като е стигнал до извода, че ПТП е настъпило без вина на подс.М., тъй като той
е забелязал подс.М. едва след като е бил вече навлязъл в пътното платно, като
преди да навлизе е спрял и се е огледал за идващи автомобили и от двете страни
на движението, т.е подс. М. не е
извършил нарушенията по ЗДвП, визирани в ОА, тъй като е съобразил поведението с
пътния знак и е навлязъл в пътното
платно, тъй не е виждал никаква опасност и обективно такава не е имало. Подс. М. е правоспособен водач почти 20г., от които 15г.
работи като шофьор и за този период от време той има само едно нарушение по ЗДвП.
Моли да се потвърди присъдата в частта
касаеща подс. М..
Подсъдимият М., моли да се уважи подадената от него жалба.
Подсъдимият М., заявява, че е невинен и моли присъдата да се
потвърди.
Софийски градски съд, VIII-ми въззивен състав, след
като прецени събраните по делото доказателства, изложените от страните доводи и
възражения и след като въз основа на императивно вмененото му задължение
извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на
неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно
изискванията на чл. 314 НПК, намира следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при
изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото гласни
доказателствени средства, писмени доказателства и заключения на експертизи. Без
да променя изводите на районния съд, СГС приема за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият Г.В.М., с ЕГН **********,***,
българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан и
неосвобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК.
Подсъдимият Н.М.М., с ЕГН **********,***,
българин, български гражданин, с висше образование, неженен, неосъждан и
неосвобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК.
На 15.03.2016 г., около 12:05 часа лек
автомобил (джип) „БМВ“, модел „Х5“, с per. № ********, се
движил в гр. София, по бул. „Черни връх“, с посока на движение от бул. „Джеймс
Баучер“ към бул. „Арсеналски“. Лекият автомобил „БМВ“ се движил в най-дясната
лента на пътното платно, считано по посоката на движение на този автомобил.
Същият бил управляван от свидетеля С.Х. с около 50 километра в час, на предната
дясна седалка пътувала свидетелката В.В..*** се състоял от четири платна за
движение, по две във всяка посока, разделени помежду им от маркировка M2,
представляваща двойна непрекъсната линия. Крайните платна за движение в двете
противоположни посоки били с широчина от по 3,3 метра, а платната за движение
от двете страни на осовата линия били с ширина от по 3,5 метра всяко. Двойната
непрекъсната маркировка, отделяща платната в двете противоположни посоки на
движение, била прекъсната само на мястото, където локалното платно на бул.
„Черни връх“ се събира със самия булевард „Черни връх“, тъй като излизащите от
локалното платно имали право да продължат да се движат и на дясно, и на ляво. В
участъка от бул. „Арсеналски“ до бул. „Джеймс Баучер“, пътното платно не било
прав участък, а имало десен завой, считано по посока от бул. „Арсеналски“, към
бул. „Джеймс Баучер“, който обаче е плавен. При движение от бул. „Арсеналски“
към бул. „Джеймс Баучер“ едва при преминаването на този завой и при излизането
от него е налице видмост към кръстовището на бул. „Черни връх“ и неговото
локално платно“. В същия участък пътното платно имало наклон от 6.5 %, което
съответства на 3,7° градуса. Пътната настилка в този участък към 15.03.2016 г.
била асфалтова и във въпросния ден била суха. Времето в посочения ден и час
било слънчево, бул. „Черни връх“ бил отворен за движение.
В същото време,
от локалното платно на бул. „Черни връх“, намиращо се от дясната страна на
булеварда, считано по посока на движение от бул. „Арсеналски“ към бул. „Джеймс
Баучер“, излизал лек автомобил марка „Шкода“, с per. № *******,
управляван от подс.Г.М., заедно с М., пътувала и свидетелката А.А.. М.
възнамерявал да направи ляв завой и да се движи по бул. „Черни връх“ с посока
към бул. „Арсеналски“. Тъй като на кръстовището на локалното платно и самия
бул. „Черни връх“ имало поставен знак Б1 (пропусни движещите се по пътя с
предимство), който важал за навлизащите от локалното платно, подс.М. съобразил
поведението си и спрял, след което се огледал наляво и надясно. Свид.А.А. също
инстинктивно се огледала и в резултат на това възприела, че от двете посоки на
движение не приближават автомобили. Тогава подс. М. започнал да навлиза
перпендикулярно в платното на бул. „Черни връх“, с намерението да премине
двойната прекъсната линия, разделяща платната от двете посоки за движение, и да
завие наляво като продължи да се движи по булеварда към бул. „Арсеналски“. В
момента на навлизане на бул. „Черни връх“ подс.М. се движил с около 15 км/ч. В
момента, в който подс. М. изминал половината разстояние до осевата линия и
почти я достигнал, свидетелката А. забелязала, че от лявата част на автомобила
им, откъм бул. „Арсеналски“ приближавал сив на цвят автомобил, който се движил
с много бързо. Подс.М. също го видял и задействал спирачната система на
автомобила си, който спрял така, че предната му част била достигнала осевата
линия (двойната прекъсната маркировка).
Въпросният сив
автомобил бил лек автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик“, с per.
№ *******,
управляван от подс.Н.М..***, с посока на движение от бул. „Арсеналски“ към бул.
„Джеймс Баучер“, а скоростта му била не по-ниска от 70 км/ч. Подс. М. се движил
по път с предимство, означен със знак БЗ (път с предимство). Подс. М. възприел
излезлия на пътното платно (перпендикулярно, считано спрямо неговата посока на
движение) автомобил „Шкода“, когато
разстоянието между двата автомобила било най-малко 100 метра. Подс.М. имал възможност да спре
безпрепятствено, тъй като макар скоростта му на движение да била превишена и несъобразена
- не по-малко от 70 км/ч, за това му били нужни 50-51 метра от пътя при тази
скорост на движение. Подс. М. избрал да
не задейства спирачния механизъм на автомобила, който управлявал, вместо което
решил да заобиколи намиращия се перпендикулярно на платното автомобил „Шкода“,
като го заобиколи от лявата страна (считано по посока на движението на л.а.
„Хонда“), за изпълнението на което решение навлязъл плавно в насрещната лента
за движение, като не съобразил поведението си със законовото правило, въвеждащо
забрана за пресичане на двойната непрекъсната маркировката и навлизането в
насрещната лента за движение от пътното платно. След като подс.М. навлязъл в насрещното платно, поради
несъобразената и превишена скорост, с която се движил, същият не могъл да
овладее движението на автомобила, който управлявал, и не заобиколил автомобила
„Шкода“, а се ударил в насрещно движещия се автомобил „БМВ Х5“. Автомобилът,
управляван от подс.М., ударил автомобила БМВ странично (под ъгъл) в неговата
предна лява част, като ударът обхващал частта от предната лява гума на джипа до
левия ъгъл на предната му броня.
При възникналото
пътнотранспортно произшествие автомобилът на подс.М. не получил никакви
увреждания, тъй като не участвал в сблъсъка между другите две превозни
средства. Веднага след настъпването на удара, подсъдимият Г.М. потеглил от
мястото, където бил спрял (перпендикулярно на платното на бул. „Черни връх“, с
предница на автомобила на нивото на двойната непрекъсната маркировка), и от
където наблюдавал както той, така и свидетелката А., настъпилото ПТП, и завил
наляво по бул. „Черни връх“, след което спрял в най-дясната му лента, считано
по посока на движението от бул. „Джеймс Баучер“ към бул. „Арсеналски“. Подс.М.
слязъл от автомобила и веднага се притекъл на помощ на участниците в ПТП.
В резултат на
предизвиканото ПТП, пътникът в джипа „БМВ Х5“ В.В. получила телесни
наранявания, а именно: счупване на дясната лъчева кост, вътреставно на типично
място и счупване на лакътния израстък (олекранон) на дясната лакътна става,
което причинило трайно затруднение движенията на десния й горен крайник за
повече от 30 дни.
От протокола за
оглед на местопроизшествие се установява, че приетата посока на огледа е тази
от бул. „Арсеналски“ към бул. „Джеймс Баучер“. За ориентир на огледа е приета
мислена права линия, започваща от първия ъгъл на имот с № 26, намиращ се вдясно
от ПТП.
Съгласно заключението на автотехническа експертиза (л. 24-35 ДП)
мястото на ПТП между л.а. „Хонда“ и л.а. „БМВ“ се намира по широчината на
пътното платно на 2.0-2.5 метра вдясно от левия край на пътното платно, считано
по посока на движение от бул. „Арсеналски“ към бул. „Джеймс Баучер“, а мястото
по дължина на платното се намира на 4-5 метра след мислената линия, служеща за
ориентир, считано в същата посока на движение. Опасната зона за спиране на
автомобила „Хонда“ при скорост 70 км/ч е 50-51 метра, а при скорост 50 км/ч
опасната зона за този автомобил би била 31,21 метра. На л.а. БМВ при скорост от 50 км/ч, са били
нужни 32 метра за да спре от момента в който водачът на л. а. БМВ Х. е възприел
навлизащия в насрещната лента за движение л. а. „Хонда“. Водачът на л.а. БМВ не
е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, докато водачът на л.а. Хонда - подс. Н.М. е
имал такава техническа възможност, като спре и
така предотврати процесното ПТП.
Съгласно
протокола за оглед на местопроизшествието на мястото на ПТП не са
установени следи от спирачен път за л. а. автомобил „Хонда“.
Съгласно заключението на допълнителната
автотехническа експертиза разстоянието от мястото, където локалното платно
навлиза в бул. „Черни връх“, до мястото, където самият бул. „Черни връх“ има
завой, е около 100 метра, след излизането от завоя пътят е прав и не са
установени други фактори, които да ограничават видимостта на водачите.
Процесният
участък от пътя е с наклон от 6,5 % (3,7°), който наклон не е пречил на
видимостта на водачите на л.а. „Шкода“ и л.а. „Хонда“.
Съгласно заключениетона
изготвената в хода на съдебното следствие пред СРС автотехническа експертиза, автомобилът
„Шкода“ е заемал приблизително 5.00 метра от широчината на пътното платно по
посока към бул. „Джеймс Баучер“, както и че водачът на л.а. „Хонда“ не е имал
възможност да заобиколи автомобила „Шкода“ от дясната страна по посока на
движение от бул. „Арсеналски“ към бул. „Джеймс Баучер“. Ремонтните работи,
които са се извършвали на бул. „Черни връх“ са били след мястото на ПТП по
посока към бул. „Джеймс Баучер“.
Съгласно заключението на СМЕ, ЧО и свидетел по делото В.В. е получила
счупване на дясната лъчева кост, вътреставно на типично място; счупване на
лакътния израстък (олекранон) на дясната лакътна кост, които увреждания са
довели до реализиране на медикобиологичния признак трайно затруднение движенията
на десния горен крайник.
Изложената фактическа обстановка
въззивният съд приема за установена след анализ на събраните по делото от
първата инстанция доказателства и доказателствени средства: показанията на
свидетелите В.В., С. Х. и А.А.; протокол за ПТП, протокол за оглед на
местопроизшествие, ведно със скица и снимков материал към него, заключението на
съдебната медицинска експертиза, заключението на автотехническата експертиза,
изготвена на ДП, както и на допълнителната такава, заключението на
автотехническата експертиза, изготвена на съдебното следствие, писмо от
Столична община, касаещо извършваните ремонти на бул. „Черни връх“, справките
за съдимост на двамата подсъдими, както и останалите писмени доказателства по
делото.
Въззивният съд споделя
изцяло възприетите от първата инстанция фактически обстоятелства. За изводите
си съдът е извършил детайлна и изчерпателна преценка на доказателствата и
доказателствените средства по делото, като правилно е възприел установените
чрез тях факти, относими към предмета на доказване по делото. В съответствие с
разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, в мотивите към присъдата е извършен
прецизен анализ на доказателствените източници, като не са допуснати логически
грешки при съвкупната им оценка. Подробно са посочени установените
обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните
съображения за взетото решение. Изложени са обосновани съображения защо едни от
доказателствените материали се приемат, а други се отхвърлят. Липсват
основания, които да мотивират въззивния съд да промени направените в
първоинстанционния съдебен акт фактически констатации, тъй като в мотивите му
са обсъдени събраните по делото доказателствени материали и не е допуснато
превратното им тълкуване. Въззивната инстанция изцяло се солидаризира с
проведения анализ на доказателствената съвкупност, поради което не намира за
необходимо да го преповтаря или допълва.
Въззивният съд, подобно на районния, се
доверява на показанията
на свидетеля С. Х., на свидетеля В.В., показанията на свидетеля А., в
качеството на очевидец, от който се установява, че при
навлизането на бул. „Черни връх“ М. е спрял, съобразно поставения пътен знак Б1 „пропусни движещите
се по пътя с предимство“, огледал се в
двете посоки на движение и нито той ,нито тя са видели приближаващи МПС. Правилно съдът се е доверил на
показанията й, тъй като освен последователни, ясни, детайлни и непротиворечиви,
те изхождат от лице, което по не е заинтересовано от изхода на делото.
Правилно първоинстанционният съд се е доверил изцяло на заключението на назначената САТЕ изложил е подробни
съображения защо кредитира същото.
Въззивният
съд намира посоченото заключение за обективно изготвено, даващо компетентен и
добре обоснован отговор на поставените задачи.
Правилно е оценено като обективно и обосновано
заключението на СМЕ на пострадалото лице.
Районният съд не кредитирал изцяло
заключението на АТЕ ( задача 4 ) и допълнителната АТЕ( задача 2 ) изготвени в
ДП и приети по делото, като е изложил мотиви в съответствие с чл.154 от НПК,
които въззивният съд споделя напълно.
Правилно районният съд е кредитирал
представените по делото писмени доказателства и доказателствени средства, които
допринасят за изясняването на обективната истина.
Солидаризирайки се с правните изводи на
районния съдия и на основата на така изяснената фактическа обстановка,
въззивният съд намира от правна страна следното:
Подсъдимият М. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343 ,
ал. 1, б. ”б”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
От обективна страна на 15.03.2016 г., около
12:10 ч., в гр. София, при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил марка “Хонда”, модел “Сивик”, per. № ******* по
бул. ’’Черни връх”, с посока на движение от бул. ’’Арсеналски” към бул.
’’Джеймс Баучер”, на кръстовището, образувано от самостоятелното платно за
движение и бул. ’’Черни връх”, нарушил правилата за движение по пътищата, както
следва: чл. 16, ал. 1, т. 3 от ЗДвП („На пътно
платно с двупосочно движение на водача пътно превозно средство е забранено: т.
3 — когато платното за движение има четири и повече пътни ленти — да навлиза и
да се движи в лентите за насрещно движение.”), чл. 6, т. 1 от ЗДвП
(„Участниците
в движението: т. 1 “съобразяват поведението си ... с пътната маркировка.”), вр. чл. 63, ад. 2, т. 2 от ППЗДвП
(„Надлъжната
пътна маркировка има следните изображения, наименования и значения: т. 2
„Двойна непрекъсната линия”- M2. На пътните превозни средства е забранено да я
застъпват и пресичат.“), чл. 20, ал. 2 от ЗДвП
(„Водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с ... характера и интензивността на движението, ... за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението.“), който като се движил по път с
предимство, при наличие на две пътни ленти в неговата посока и две пътни ленти
в обратната посока, при наличие на пътна маркировка M2, за да заобиколи отляво (спрямо
посоката си на движение) лек автомобил марка „Шкода“, модел „Суберб”, per.
№ *******,
управляван от Г.В.М., (който навлязъл и преустановил движението си в лентата за
движение, по която в това време се движил автомобила, управляван от М.),
навлязъл в пътните ленти за движение в обратната посока (насрещни такива), в
резултат на което реализирал пътно транспортно произшествие с насрещно движещия
се лек автомобил марка „БМВ”, водел „Х5”, per. № *******, с
водач С.В.Х., като по непредпазливост причинил средна телесна повреда по
смисъла на чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК на пътничката от лек автомобил „БМВ“,
модел „Х5” В.М.В., изразяваща се в счупване на дясната лъчева кост, вътреставно
на типично място и счупване на лакътния израстък (олекранон) на дясната лакътна
става, което причинило трайно затруднение движенията на десния горен крайник за
повече от 30 дни.
Безспорно се установява, че подс. М. е
управлявал процесния автомобил „Хонда“ на инкриминираната дата място и време.
Установени са по категоричен начин причинените
травматични увреждания на пострадалата,
които съставляват средна телесна повреда по смисъла на чл. 129,
ал. 1, вр. ал. 2 от НК.
Установява се
безспорно от доказателствените източници, че подс. М. е допуснал нарушения на
правилата за движение по пътищата, цитирани по-горе, които се явяват в причинно
следствена връзка с настъпилото ПТП и причинения съставомерен резултат от
същото. Липсват данни поведението на водача М. да е допринесло за настъпилото
ПТП.
Съгласно заключенията на експертите подс. М. е
могъл да спре в момента( имал е техническа възможност), в който е възприел
перпендикулярно разположения на пътното платно лек автомобил „Шкода“,
управляван от М., и по този начин да предотврати настъпването на ПТП. Той не е
направил опит за спиране, в огледния протокол липсват данни за спирачен път от
л.а. „Хонда“. Вместо това подс. М. е
решил да заобиколи лек автомобил
„Шкода“, като за това е пресякъл двойната непрекъсната маркировка и е навлязъл
в лентата за насрещно движение. Правилно СРС е приел, че и при това
положение водачът М. отново е можел да
избегне ПТП-то, тъй като насрещно движещият се автомобил „БМВ“ се е движил в
най-дясната лента за движение, считано по посока от бул. „Джеймс Баучер“ към
бул. „Арсеналски“ и другата лента за движение, намираща се до осевата линия е
била свободна, без данни в нея в този
момент да е имало автомобили или други участници в движението, и същата е била почти два пъти по-широка от автомобила
на М., за да може подс. М. да мине по нея, без да удари челно л.а. „БМВ Х5“.
За да е налице
съпричиняване, следва действията на двамата водачи следва да са в такава
взаимовръзка, че без осъществяването на които и да е от тях настъпването на ПТП
да е невъзможно (не би настъпило) и освен това следва да има пряка
причинно-следствена връзка между поведението на съпричинителите и настъпването
на престъпния резултат, като този резултат трябва да е единственият възможен
вследствие на поведението на двамата съпричинители. Заключението на експертите
е категорично че подс. М. е можел да предотврати настъпването на ПТП, имал е
техническа възможност за това/по отношение опасна зона, видимост, пътната
обстановка/ поради което независимо съпричиняване в този случай не е налице.
От друга страна подс. М. не е извършил
нарушенията на ЗДвП, визирани в обвинителния акт (чл. 6, т. 1; чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и чл. 45, ал. 2 от ППЗДвП). Той е съобразил поведението си с пътния знак
Б1 и е навлязъл на пътното платно, като в този момент не е виждал никаква опасност и такава не е
имало и същият правилно е признат за невиновен и е оправдан по повдигнатото му
обвинение.
Правилно СРС е оправдал подс.М. в частта, на
повдигнатото му обвинение при независимо съпричиняване с подс. М., доколкото
такова не се установява да е налице.
Правилни и
законосъобразни са изводите на СРС относно субективната страна на деянието
извършено от подсъдимия М..
За осъществено престъпление по чл. 343 ,
ал. 1, б. ”б”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
законът
предвижда наказание „лишаване от свобода“ до 3 години или пробация.
В настоящия случай първият съд правилно е
счел, че са налице всички предпоставки за приложение на чл. 78а, ал. 1 НК, тъй
като деянието е наказуемо с лишаване от свобода до 3 години, респ. с по-леко от ЛОС, а именно
пробация; подс. М. е неосъждан; спрямо него не са прилагани мерките по чл. 78а,
ал. 1 НК и от деянието не са настъпили имуществени вреди.
Настоящата
въззивна инстанция се солидаризира с направения извод на СРС, че
административното наказание „глоба“ следва да се определи в размер към минимума
предвиден в закона, а именно глоба от 1000 /хиляда/ лева, като същият би
изпълнил целите на закона и се явява справедливо наказание с оглед конкретната
степен на обществена опасност на деянието и дееца.
Въззивният съд, прие, че липсват
основания за ревизиране на постановената присъда и в частта по
приложението на чл. 343г от НК, вр.
чл.78, ал.4 НК, тъй като не са останали неотчетени от първата инстанция
обстоятелства, обуславящи увеличаване или намаляване срока на лишаването от
право на управление на МПС на подс. М.. Лишаването от право на управление на
МПС за срок от 1 година, съвкупно с наложената глоба е в състояние да изпълни визираните от закона
цели.
С оглед изхода на делото, първият съд
правилно е осъдил подс. М. да заплати
направените по делото разноски, както тези в хода на ДП, така и тези в
съдебна фаза.
При извършената, на основание чл. 314, ал. 1 НПК, цялостна служебна
проверка на, въззивната инстанция не констатира наличието на основания,
налагащи изменение
или отмяна на присъдата, поради което и
с оглед изложените съображения същата следва да бъде потвърдена.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 НПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 07.03.2018г. постановена по НОХД № 173/2017г. по описа
на СРС, НО, 112 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.