РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен
съд Пловдив
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 490 Година 13 март 2020 Град ПЛОВДИВ
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен Съд – Пловдив, І
отд., XIV състав
на 13 март 2020 година
в закрито
заседание в следния състав :
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
като
разгледа докладваното от съдията частно административно
дело № 587 описа за 2020 година.
Производството е по реда на чл. 34, ал. ДОПК вр.
с § 2 от ДР на ДОПК и чл.145 и сл АПК.
Производството пред Административен
съд – Пловдив е започнало по жалба на „Ей Си Си Пловдив“ ЕООД, с ЕИК ***, с
адрес ***, представлявано от Е.Е., против решение
за отказ за спиране на производство № Р-16001619008064-104-001/ 21.02.2020 г., издадено
от Й.Т.М.– началник на сектор при ТД на НАП – Пловдив.
В жалбата си счита, че решението за отказ за спиране на
образуваното ревизионно производство е неправилно и незаконосъобразно,
противоречащо на разпоредбите на ДОПК. Счита, че преценката за спиране в случая
не зависи от административния орган, а изцяло зависи от ревизираното лице.
Посочва се, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, но при съществени
процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. Твърди
се, че законът не изисква мотивация на искането за спиране на ревизията по
чл.34, ал.1, т.4 от ДОПК, а се изисква единствено тази молба да е първа по ред,
какъвто е и настоящият случай. Според жалбоподателя наличието или липсата на
конкретно изложени мотиви и причини за исканото спиране на ревизията са неотносими към неговото уважаване, доколкото такова
изискване не е поставено от закона. Счита, че нормата на чл.34, ал.1 от ДОПК е
императивна и за административния орган съществува задължение при установяване
наличието на законовите основания за това, изчерпателно изброени в нормата, да
спре производството. Моли съда да отмени решението за отказ за спиране на
ревизионното производство и да се върне делото като преписка на ревизиращия
орган с указания за ново произнасяне по молбата за спиране и издаване на
заповед за спиране на ревизионното производство. Претендират се разноски
–държавна такса и адвокатско възнаграждение.
От страна на ответника, чрез процесуалния представител юрк. Л. в нарочно становище по
делото се излагат съображения за допустимост на жалбата, но се твърди нейната
неоснователност. По същество посочва, че изводите на решаващият орган са
правилни и законосъобразни, тъй като в условията на оперативна самостоятелност
подадената молба не означава, че административният орган автоматично следва да
я уважи. Посочено е, че ревизията обхваща по ЗКПО периода 2014 . 2018 г., за
които отчетни периоди е извършено годишно счетоводно приключване и подадени ГФО
и ГДД, поради което изисканите документи касаят отчетни периоди, за които
документите следва да са изготвени и не е необходима допълнителна обработка на
същите. Посочва, че срокът на ревизията е три месеца и може да бъде удължен с
още два – до 17.05.2020 г., поради което има достатъчно време да се представят
исканите документи. Претендира се отхвърляне на жалбата като неоснователна и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След като направи
по отделна и съвкупна преценка на доказателствата събрани по
делото, съдът намира за установено
от фактическа и правна страна следното.
Жалбата е подадена от лице, легитимирано
за това с правен интерес и в срок, което я прави допустима за разглеждане
по същество.
Със заповед за възлагане на
ревизия /ЗВР/ № Р-16001619008063-020-001/
10.12.2019 г., на жалбоподателя е възложено извършването на ревизия за срок от 3 месеца. Същата е изменена със заповед ЗВР № Р-16001619008063-020-002/17.02.2020
г., със срок на ревизията 17.03.2020 г. И двете заповеди са връчени но електронен път. По повод
ревизионното производство от ревизираното лице са изискани писмени документи и
обяснения, изрично посочени в представеното ИПДПОЗЛ – л.18 и сл. по делото. В
срока за извършване на ревизията ревизираното лице, е подало молба на
основание чл.25 от ДОПК за удължаване на срока за представяне на доказателства,
предвид големия брой изискани документи и писмени обяснения. От страна на
ревизиращия ориган е издадено решение №
Р-16001619008064-106-001/05.02.2020г. за продължаване на срока за представяне
на документи и писмени обяснения от ревизираното лице, определен в ИПДПОЗЛ №
Р-16001619008064-040-001/10.01.2020г., с който срокът за представянето им е
удължен с четиринадесет дни.
Постъпило е искане по електронен път до ТД на
НАП – Пловдив, с която е поискано спиране на производството,
на основание чл. 34 ал.1, т.4 ДОПК, в което е посочено, че искането се основава
на голям брой изискани от ревизиращите документи и справки, натоварен период за
дружеството във връзка с изготвяне на годишни фанансови
отчети и ГДД на клиентите на дружеството, както и изтичащи срокове на други
контролни производства с изчерпана възможност за удължаване и спиране.
С решение № Р-16001619008064-104-001/21.02.2020г от страна на Й.Т.М.-
началник на сектор при ТД на НАП – Пловдив е отказано спиране на
производството. Посочено е в решението като мотив за отказа, че на лицето е
дадена възможност с удължаването на срока, в който не са били представени
никакви документи. Посочено е, че изисканите документи касаят стари отчетни
периоди, за които документите следва да са изготвени и не е необходима
допълнителна обработка на същите. Съгласно чл.114 ДОПК срокът за извършване на
ревизията е три месеца, с възможност за удължаване от още два, т.е. до
17.05.2020 г., поради което е счетено, че има достатъчно време за комплектуване
на документите и представянето им на ревизиращите.Посочил е, че спирането на
производството се налага, когато са налице трайни обстоятелства, които да
възпрепятстват възможността ревизираното лице да събира и да представя
доказателства, както и такива, във връзка с които би се затруднило
упражняването на правото на защита на лицето.
При така
установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от
правна страна:
Административното
производство по постановяване на оспореното решение е проведено по реда на чл.
34 от ДОПК, от материално компетентен орган, възложил проверката.
Основанията
за спиране на производството са изброени в чл. 34, ал.1, т.1-5 от ДОПК. В т.4 е
предвидена възможност за спиране при подадена молба на субекта – еднократно, за
определен срок, но не повече от три месеца. Посоченото не означава, че
компетентният орган по приходите следва само на база на направеното искане за
спиране да го уважи. Компетентният орган
действа в условията на оперативна самостоятелност при преценка на
обстоятелствата относно наличието или липсата на основания за спиране на
ревизионното производство. Същият следва да извърши преценка доколко изложените
в молбата обстоятелства се основават на уважителни причини. Аргумент за това е
разпоредбата на ал.3 на чл. 34 от ДОПК, съгласно която при наличие на основание
по ал.1 или 2 преценката за спиране се прави от органа, възложил
производството, а при административно обжалване - от решаващия орган, като
производството се спира със заповед, която се връчва на заинтересованите лица,
като т.4 на сочената ал.1 не е изключена от този обхват.
Поради
това, за да извърши компетентният орган обективна и обоснована преценка, следва
в искането на субекта да са посочени конкретни обстоятелства, придружени с
доказателства, които затрудняват или препятстват временно развитието на
производството, както и такива обстоятелства, във връзка с които би се
затруднило упражняването на правото на защита на субекта. С други думи,
съответният административен орган действа в условията на оперативна
самостоятелност, при която законът му е дал свобода да преценя конкретния
казус, обстоятелствата и фактите, за да вземе най-правилното и
най-целесъобразно решение.
Едва след
представяне на такива доказателства за съществуването на пречки за
осъществяване правото на защита на ревизираното лице в пълен обем или за
пречки, които действително възпрепятстват възможността да бъдат представени
исканите от данъчната администрация документи от значение за установяване
задълженията на данъчнозадълженото лице, органът би могъл да извърши обоснована
преценка налице ли са основания за спиране на ревизионното производство.
В конкретния
случай по делото, а също така и в административното производство, не са
доказани сочените основания, които затрудняват или препятстват ревизираното
лице да упражни в пълен обем правото си на защита, а така също да изпълни
задълженията си по представяне на изисканите документи и обяснения.
С разпоредбите на
ДОПК са предоставени различни възможности на ревизираното лице да участва
пълноценно в производствата по извършване на ревизии, включително и да иска
удължаване на срока за предоставяне на документи, както и извършване на
проверката на счетоводната му документация в офис/обект на дружеството, като за
оказване на съдействие на ревизиращият екип може да се определи лице за контакт
с органите по приходите. При установените данни по делото, може да се приеме,
че искането за спиране е с цел неоправдано забавяне на ревизионното
производство.
Предвид посоченото,
съдът намира за неоснователни изложените в жалбата доводи, че само при подаване
на искането, органът по приходите е длъжен да спре производството, без да
трябва да му се сочат конкретни обстоятелства, които да налага спиране на
производството.
При установена доказателствена тежест за жалбоподателя в чл. 170, ал. 2 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с § 2 от ДР на ДОПК за установяване
наличието на условие за спиране на ревизионното производство, настоящият състав
на съда намира твърденията в жалбата за недоказани. Съответно, оспореното
решение се явява законосъобразен акт, жалбата против който акт е неоснователна
и като такава не следва да бъде уважена.
Издаденото решение за
отказ съответства на целта на закона и принципите за бързина и ефективност на
ревизионното производство.
Предвид гореизложеното настоящият
съдебен състав счита, че решението на административния орган е правилно, а
жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид изхода на
спора и претенцията на страните за присъждане на разноски, такива се следват на
ответника по делото за осъществената юрисконсултска защита. На ответника ще
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.
Ето защо
и поради мотивите,изложени по – горе Административен съд –
Пловдив –
І отд., ХІV състав :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ей
Си Си Пловдив“ ЕООД, с ЕИК ***,
с адрес ***, представлявано от Е.Е., против решение
за отказ за спиране на производство № Р-16001619008064-104-001/ 21.02.2020 г.,
издадено от Й.Т.М.– началник на сектор при ТД на НАП – Пловдив.
ОСЪЖДА „Ей Си Си Пловдив“ ЕООД, с ЕИК ***, с адрес ***, представлявано от
Е.Е., да заплати на Национална агенция за приходите, ТД на НАП – Пловдив сумата от 200 /двеста/
лева разноски за осъществената юрисконсултска защита.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :