Р Е Ш
Е Н И Е
гр. К., 19.03.2021 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Районен съд-К., гражданско
отделение в публично заседание на 08.03.2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1179 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Гражданско дело № 1179/ 2020 г. по описа на
Районен съд – К. е образувано по предявени искове от „В.и К.“ ЕООД със седалище
и адрес на управление:***, ЕИК: *********, представлявано от Р.Т.Р.– управител,
чрез адв. А.С., със съдебен адрес:***,
против Н.
Симеононва Х., ЕГН **********, адрес *** с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл.79, ал. 1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът, чрез процесуалния си представител сочи, че
ответникът е титуляр на партида в ЕООД “В.и к.” с № *** за имот в с. Е., общ. Н.. С ползването на съответните услуги между експлоатационното предприятие
и потребителя възниквали договорни отношения, по силата на които ЕООД “ВиК” се
задължава да доставя питейна вода до имота на абоната, а той се задължава да
заплаща консумираната и отчетената от инкасатора вода през месеца, следващ този
на засичането. За това свое задължение абонатите били уведомени по надлежния
ред от инкасаторите. При закъснения се начислявали лихви съгласно чл. 40, ал. 1
от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Сочи, че ответника има неизплатени в срок
задължения към ищцовото дружество в размер на 308,39 /триста и осем лева и тридесет и девет
стотинки/, произтичащи от предоставени
и незаплатени ВиК, услуги в периода 04.09.2018г. до 04.10.2019г., както и лихви за забавено плащане в размер на 15,79 /петнадесет лева и седемдесет и девет стотинки / за период от 28.10.2018г. до 26.11.2019г.
Твърди, че отчитането на количествата доставена и отведена вола ставало
всеки месец в имота на ответницата и е
обективирано чрез запис в карнета за
партидата на ответника и става през текущия месец, като платежен документ се
издава до края на текущия месец. Срокът за заплащане на
дължимата сума но него била 30 дни от датата на издаване на документа. В случая
били издадени 13 бр. квитанции, сумите, по които не били заплатени.
Поради
неплащане ищцовото дружество подало до РС – К., заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Н.С.Х.. Образувано било
ч.гр.д. № ****/ 2019 год. по описа на РС – К. и
издадена заповед за изпълнение.
Предвид
обстоятелството, че издадената заповед била връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал. 5 от Гражданско процесуалния кодекс, Районен съд – К. дал на
заявителя, ЕООД „В.и к.”***, указания за предяви иск относно вземането си по
реда на чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Моли съда да признае за установено но отношение на ответника Н.С.Х., ЕГН **********, адрес ***, че дължи да заплати на ЕООД „В.и к.“***, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя инж. Р.Т.Р.сумата 308,39
/триста и осем лева и тридесет и девет стотинки/, произтичащи от предоставени и незаплатени ВиК, услуги по партида
№ *** на нейно име за имот в село Е., общ. Н. в периода 04.09.2018г. до 04.10.2019г., както
и законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № ****/ 2019г. по описа на Районен съд – К. - 10.12.2019г.
до окончателното й заплащане.
Моли съда да признае за установено, Н.С.Х.,
ЕГН **********, адрес ***, дължи да
заплати на ЕООД “В.и к.”***, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя инж. Р.Т.Р.сума в размер на 15,79 /петнадесет
лева и седемдесет и девет стотинки /, представляващо обезщетение за неизпълнение на
парично задължение за период от 28.10.2018г. до 26.11.2019г.
Претендира
за разноски, сторени в настоящото съдебно производство, както и направените
разноски в заповедното производство в размер на 25 лева.
В съдебно
заседание исковата молба се поддържа от адвокат А. С., която моли съда да уважи
предявените искове.
В срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор от адвокат Г.А., в качеството
ѝ на особен представител на ответника Н.С.Х..
Твърди, че
исковете са неоснователни, излага аргументите си
затова: В исковата молба се твърдяло, че са предоставяни ВиК услуги,
без да се конкретизира какви (водоснабдяване, отвеждане на вода и т.н.); Не се
сочило имот, за който били предоставяни ВиК услуги, посочено било само, че
имало разкрита партида за неконкретизиран имот в с. Е., община Н.; Твърдяло се,
че непосочена от ищеца партида се водила на Р.Р.У., но не се конкретизирало за
коя партида била тази искова претенция, респ. каква била връзката между
непосочената партида и неиндивидуализирания недвижим имот, в който ищецът
твърдял да е предоставял услуги; Твърдяло се, че ответницата придобила
собствеността върху неиндивидуализирания недвижим имот на 13-04-2007, както и
че собствеността върху същият била прехвърлена върху трето лице - Й.И.Х., при
условие на пожизнено запазено право на ползване върху имота в полза на
ответницата, без да се индивидуализира новият собственик.
Сочи, че в
тежест на ищеца било до докаже, че през процесния период ответницата е имала
качеството „потребител“ по смисъла на чл. 3 от Наредба №14. Твърди, че за да
възникне задължението за заплащане на „ВиК“ услуги, за който и да е субект, то
той на първо място следвало да има качеството на „потребител“ на тези услуги.
Представя справка от електронната система на Агенция по вписванията, Имотен
регистър, за всички Служби по вписванията, от която било видно, че за лице с
ЕГН ********** не можело да бъде генерирана справка, поради невалиден ЕГН.
С исковата
молба не се представяли доказателства ответницата Н. С. Х. да е придобила
качеството „потребител“ по силата на облигационна връзка, не се доказвало
качеството й на собственик или ползвател на имот, в който да са били доставяни
услуги от ищеца, не се представяли заявления, договори или други писмени
доказателства, от които да се заключи, че ответницата имала качеството
потребител. От извършената справка по ЕГН в Имотен регистър се оказало, че
соченото в исковата молба ЕГН било неизрядно, поради което и твърдяното за
ответник лице не било индивидуализирано по никакъв друг признак, освен с три имена,
доколкото липсвало точен адрес. Счита, че исковете били предявени срещу
ненадлежна страна, непритежаваща твърдяната от ищеца пасивна материално правна
легитимация, респ. непритежаващо качеството „потребител“ по смисъла на Наредба
№4, и като такъв следвало да бъде отхвърлен на това основание.
Сочи,
че между страните по настоящото дело нямало как да е възникнала облигационна
връзка по правоотношение за предоставени услуги по реда на Наредба №4, след
като ответницата не притежавала качеството „потребител“, не се сочило имот, в
който е извършвана доставката на услугата и не се доказвала правна
връзка между сочената за ответник и този имот. Всички приложени към исковата
молба 13 броя документи касаели партида за лицето Р.Р.У. и не кореспондирали с
ответницата. Твърдяло се служебно прехвърляне на партидата, но то не се
доказвало, не се сочили доказателства в подкрепа правото на ищеца да извърши
това служебно прехвърляне на партидата. Счита предявените искове за недоказани
по размер, защото: ищецът основавал цялата си претенция на неотносими към
настоящия процес документи, поради обстоятелството, че титулярът на партидата,
посочено в тях, не било лице, идентично с твърдения ответник; исковата молба
била неизрядна и в нея нямало твърдения за коя точно партида се отнасяла
претенцията на ищеца, нито за кой имот; ищецът представил 13 броя
финансово-отчетни документи, от които 4 броя квитанции и 9 броя фактури. В
исковата молба се твърдяло отчитането на потреблението по всички 13 документа
да е ставало реално и на място в имота на ответника, с уточнението, че такъв
имот не бил индивидуализиран. В шест от фактурите, било посочено, че отчитането
било изпълнено по служебен път ( Ф№*******/08-05-2019, *******/08-06-2019, *******/08-07-2019,
*******/01-08-2019, *******/08-09-2019, *******/08-10-2019). В исковата молба
не се съдържали твърдения, не се прилагали и доказателства за
причината за служебно начисляване на потребени услуги по водомера за периода
след 08-04-2019 година; количеството потребена вода, според 5 броя от
приложените документи - било винаги еднакво - 20 куб.м
Сочи, че
искът на ищеца В.и к. *** ЕООД срещу ответницата Н.С.Х. се явявал недопустим
поради отсъствие на ясна индивидуализация на лицето, срещу което е образуван
процеса липса на данни за нейния постоянен адрес. Искът се явявал изцяло
неоснователен поради липса на данни за наличие на материално правна легитимация
на Н.С.Х., доколкото не се доказало същата да е имала качеството потребител, от
което да произтича и нейното облигационно задължение за заплащане на количество
потребени услуги. Искът бил изцяло неоснователен и поради отсъствието на
доказателства от за кой точно имот ищецът твърдял да е предоставил услуги, на
следващо място каква била връзката между този имот и номера на отразената в
13-те броя документи партида, и на последно място - каква била връзката между
лицето, сочено като ответник с отразената в квитанциите и фактурите партида, и вероятния
имот, в който ищецът твърдял да е доставил ВиК услуга, както и дали в този
имот е била доставяна услуга. В документите липсвало адрес или друга
индикации.
Твърди, че
искът е изцяло неоснователен и поради обстоятелството, че във всички 13 броя
квитанции и фактури като потребител се сочило трето за спора лице – Р. Р. У., а
не ответницата. Възразява, поради необоснованост и липса на доказателства,
срещу извършеното служебно начисляване на отчети за водомера, считано от
08-04-2019 год. Не се сочило наличието на предпоставки за такова служебно
начисляване и не се прилагали доказателства за това. Твърди, че поради
неоснователността и недоказаността на главния иск, неоснователен и недоказан се
явявал и акцесорният такъв за заплащане на лихва.
Възразява
срещу представените 13 броя документи - квитанции и фактури, доколкото
посоченият в тях потребител било трето по спора лице, а не ответницата Х..
Следвало ищецът да изпълни задължението си по чл. 127, ал. 2, предл.
първо, ГПК и да посочи какви точно обстоятелства ще доказва с приложените 13
броя документи;
Възразява
срещу искането за назначаване на съдебно - счетоводна експертиза с поставените
задачи, доколкото въпросът дали имало неплатени квитанции с титуляр Н..
В случай,
че допусне експертизата, моли същата да бъде допълнена със следните въпроси и
вещото лице да отговори:
1. За
имот с какъв административен адрес е разкрита партидата, сочена в квитанциите и
фактурите, приложени към исковата молба?
2.
По какъв механизъм и съгласно какво правило е извършено служебното начисляване
на данни?
Моли съда
да отхвърли предявените от ищеца „В.и к.“ ЕООД, обективно кумулативно съединени
искове за 13 броя главници против Н.С.Х.,***, като изцяло неоснователни и
недоказани по размер. Моли съда, на същите основания да отхвърли и предявените
акцесорни искове. Моли съда да се произнесе по въпроса за разноските
съобразно изхода от делото.
В съдебно заседание ответникът не се явява лично,
представлява се от адв. А., която поддържа изложеното в отговора на исковата
молба, оспорва исковете и моли същите да бъдет отхвърлени.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и
доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
По делото са представени и приети като
доказателства: За ищеца - Заверено копие на лихвен
лист по партида № ********; заверено копие на 13 бр. платежни документи - 4 бр. квитанции и 9 бр.
фактури по
партида № ********; досие на абонатен номер *****;
Протокол за корекция № ***/19.11.2019 г.; справка по лице от Служба по вписванията – К. и Заповед ******/25.10.2017 г. на
управителя на ВиК С. за въведено
ел.отчитане на изразходеното количество
вода, за ответника - разпечатка от електронната страница на Имотен
регистър при ЕПЗЕАУ.
С исковата молба са предявени два обективно
съединени иска с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл.79, ал. 1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
От приложеното към настоящото дело ч.гр.дело № ****/
2019 г. по описа на РС – К., се установява, че по реда на чл. 410 и сл. ГПК, по
депозирано от „В.и к.“ ЕООД *** срещу Н.С.Х., заявление за издаване на заповед
за изпълнение за неплатено задължение за консумирана питейна вода по партида № *** за имот
в с. Е., общ. Николаева, за периода 04.09.2018г.
до 04.10.2019г., съдът е издал Заповед за изпълнение на 13.12.2019 г., съгласно
която е разпоредил длъжникът Н.С.Х. да заплати на кредитора главница 308,39
/триста и осем лева и тридесет и девет стотинки/; 15,79 /петнадесет лева
и седемдесет и девет стотинки /, представляващо обезщетение за неизпълнение на
парично задължение за период от 28.10.2018г. до 26.11.2019г., законна лихва върху главницата от 10.12.2019г.
до окончателното изплащане на вземането и разноски 25 лева.
Издадената заповед за изпълнение на парчно
зъдлжение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал. 5 от Гражданско
процесуалния кодекс, а назначения му особен представител оспорва
предявените искове. Основните му възражения се сътоят в това, че между ищеца и
ответника не е възникнала облигационна връзка, не се установява връзка между
ответника и имота, за който се твърди, че е водоснабден, ответника няма
качеството на потребителн на услугите на ищеца, а ищецът не представил
доказателства, че са на лице основания да начислява „служебно“ ползваните ВиК
услуги.
Съдържанието на спорното материално правоотношение
е уредено в Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи / Наредба № 4 /
и Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите на “В
и К” ЕООД гр. С. / Общи условия /, одобрени от КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 от
Наредба № 4 В и К услугите се заплащат въз основа на измереното количество
изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните
водомери на всяко водопроводно отклонение. Съобразно чл. 5 т. 6 от Общите
условия потребителите са длъжни да заплащат ползваните В и К услуги съгласно
чл. 33, ал. 2 от същите, т.е. в 30-дневен срок след датата на фактуриране.
Исковата молба по делото бе оставена без движение
и на ищеца бяха дадени указания за изправяне на наредовността в нея, а именно
посочване на валиден ЕГН на ответника.
В изпълнение на
разпореждането на съда, ищецът уточни, че еднният граждански номер на ответника
Н.С.Х. е **********.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид
становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа
обстановка:
По делото е представена справка
за лице по ЕГН от Агенция по вписванията – К., от която е видно, че ответницата
Н.С.Х. с ЕГН ********** на *****.2007г.
е придобила поземлен имот в село Е., общ. Н. без административен адрес, представляващ
поземлен имот с жилищна сграда. Тя е придобила същия от Р.Р.У. с ЕГН **********,
който е предишния титуляр на партидата за вода с № *** за село Е., общ. Н..
Като собственик на водоснабден
имот ответницата е придобила качеството на потребител на услугите на ищеца, съгласно
чл. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребтелите и чл. 3,
ал. 1 от Наредба № 4/ 2004г. на МРРБ, както и всички и права и задължения,
регламентирани в посочените нормативни актове и отнасящи се до потребителите на
ВиК услуги.
Партидата за вода за имота, собственост на
ответницата е променена служебно на нейно име с Протокол за корекция № ***/19.11.2019 г.
В имота на ответницата
през процесния период от 04.09.2018г. до 04.10.2019г. е предоставяна услуга
доставка на вода, като по партида № *** за село Е., общ. Н. на нейно име са
начислявани количества използавана вода всеки месец. Горепосоченото се
потвърждава от записванията в представените по делото – досие по абонатен № *****,
както и представените квитанции и фактури – 13 бр.
По делото бяха събрани гласни доказателства, чрез
разпита на свидетелката Татяна Стоянова Колева на длъжност „Инкасатор“ към ищцовото дружество в експлоатационен район К.. В дадените от нея обяснения пред съда
свидетелката заяви, че в имота на ответницата шахтата винаги е била пълна с
вода, като се е налагало да я изгребва за да отчете водомера. Констатирала е,
че водомера не отчита и затова е начислявала служебно по неработещ водомер,
като уведомила за това ръководството, което в такива случаи, определяло какво
количество вода да се начислява.
От заключението на
назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за
задължението по делото са издадени 4 бр. квитанция и 9 броя фактури. Същите са
за партида № *** за село Е., общ. Н.и са на името на бившия собственик на имота
Р.Р.У.. Това е така, тъй като ответницата не е спазила задължението си за
промяна на партидата за вода на нейно име след придобиване на водоснабдения имот
през 2007г. и същата е променена служебно от ВиК оператора на 19.11.2019г.
Фактурите и квитанциите са посочени по номера и дати и изцяло съвпадат с
номерата, датите и записванията на представените по делото квитанции и фактури
от ищеца. Общата стойност на главницата, съгласно заключението на вещото лице е
308,39 лева.
В заключението му е
опосочено също, че до 08.04.2019г. водомерът в имота се е водил, като работещ,
а след това е бил със статут повреден и на 01.06.2020г. е сменен.
Видно от представеното
досие по абонатен номер, както и от издадените въз основа на извършените отчети
квитанции и фактури, след установяването на повреда във водомера е начислявана
вода – „служебно“ по 10 куб.м., месечно. На първа страница на досието по
абонатен номер е посочено, че броя на обитателите в имота е трима.
При повреден водомер на
практика означава ,че липсва водомер и начисляването на използваните количества
вода би следвало да се извършва в хипотезата на начисляване – без водомер,
регламентирана в чл. чл. 39, ал. 5 и 6 от Наредба № 4 и чл. 26, ал. 2 от Общите
условия – по 5 куб.м. вода на член от домакинството, като на всеки три месеца
това количество се завишава с 1 куб.м. на човек.
В настоящия случай
начисляването е ставало „служебно“-без водомер за двама души или по 10 куб.м.
вода, месечно без това количество да е завишавано на всеки три месеца с по 1
куб.м. вода на член от домакинството.
Отделно от това следва да
се отбележи, че начисляваните количества вода при работещ водомер в имота на
ответицата са от порядъка на 20, 24 куб.м. вода.
С оглед на така събраните доказателства по делото,
оценени по отделно, както и в съвкупност, съдът намира за установено наличието
на неизпълнено задължение на ответника по партида *** в с. Е., общ. Н.в
размер на 308,39 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД, към която
препраща чл. 40, ал. 1 от Наредба № 4, при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото се установява, че
дължимата лихва за периода 15.12.2018г.
до 10.12.2019г. е в размер на 20,85 лева. С оглед на това съдът
намира за установено наличието на неизпълнено задължение на ответника към ищеца
за заплащане на лихва за забава в установения от експертизата размер. Предвид
обстоятелството, че по делото се претендира размер на обезщетение за
неизпълнение на парично задължение от 15,79 лева, следва то да бъде присъдено
на ищеца до този размер.
Гореизложеното налага извода, че предявените
искове по чл. 422 от ГПК са основателни и следва да бъдат уважени, като се
признае за установено по отношение на ответника Н.С.Х. съществуването на
вземането на ищеца за сумата от 308,39 /триста и осем лева и тридесет и девет
стотинки/; 15,79 /петнадесет лева и седемдесет и девет стотинки /, представляващо обезщетение за неизпълнение на парично задължение за
период от 28.10.2018г. до 26.11.2019г., законна лихва върху главницата от 10.12.2019г. до окончателното изплащане на вземането, присъдени със заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № ****/ 2019 г.
по описа на РС – К..
На основание чл. 78, ал.1 ГПК, вр. С т.11г от
Тълкователно решение № 4/18.06.2014г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013г., ОСГТК
ответникът дължи на ищеца направените разноски в заповедното производство в
размер на 25 лева /двадесет и пет/ лева и 925.00 лева /деветстотин
двадесет и пет лева/ в настоящото съдебно производство.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на
Н.С.Х., ЕГН **********, адрес ***,
съществуването на вземането на ЕООД “В.и к.”***, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя инж. Р.Т.Р.сума в размер
на 308,39 /триста и осем лева и тридесет и девет стотинки/, произтичащи от предоставени и незаплатени ВиК, услуги по партида
№ *** на нейно име за имот в село Е., общ. Н. в периода 04.09.2018г. до
04.10.2019г., както и законната
лихва върху присъдената сума, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № ****/ 2019г. по описа на Районен съд – К. - 10.12.2019г. до
окончателното й заплащане.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.С.Х., ЕГН **********,
адрес ***, съществуването на вземането на ЕООД “В.и к.”***,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя инж. Р.Т.Р.сума в размер на 15,79 /петнадесет лева и седемдесет и
девет стотинки /, представляващо обезщетение за неизпълнение на
парично задължение за период от 28.10.2018г. до 26.11.2019г.
ОСЪЖДА Н.С.Х., ЕГН **********, адрес *** да
заплати на “В.и К.“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Р.Т.Р., ЕИК
********* направените разноски в
заповедното производство в размер 25,00 лева /двадесет и пет лева/ и 925.00 лева /деветстотин двадесет и пет лева/,
представляваща разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С.
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: