Р Е Ш Е Н И Е
№ 2642 25.06.2019 г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски
районен съд ХV граждански състав
На
двадесет и пети юни две хиляди
и деветнадесета година
В открито
заседание на дванадесети юни 2019 г. в следния състав:
Председател:
ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар: Катя Янева
Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 11650 по описа за
2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищцовото дружество “ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. “Христо Г.
Данов” № 37 твърди, че в качеството на краен снабдител, съгласно разпоредбата на
чл.98а от ЗЕ, продава електрическа енергия на клиентите си при публично
известни общи условия. По силата на чл.7, т.1 от ОУ и чл.4 от договора ищецът
поел задължение да снабдява с електрическа енергия обект на потребление на
ответника, индивидуализиран по ИТН:
ИТН *****, гр.П.,
бул.“*********“ № ***.
За ответника
бил открит клиентски номер *********.
Ищецът заявява,
че е доставил в обекта на потребление за
периода 11.07.2014 г. – 17.09.2015 г. електроенергия на стойност 111,75лв.,
като поради забава в изплащане на сумите ответникът дължи и сумата от 29,43лв.
– обезщетение за забава за периода 16.09.2014 г. – 07.11.2017 г.
За посочените
суми се снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 17754/ 2017 г. по описа
на ПРС, но предвид връчване на заповедта по реда на чл.47, ал.5 от ГПК на
длъжника, предявява настоящите искове. С оглед изложеното, моли съда да признае
за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 111,75лв.,
стойността на консумираната електрическа енергия, както и сумата от 29,43лв. –
обезщетение за забава за периода 16.09.2014 г. – 07.11.2017 г., както и
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 08.11.2017 г., до
окончателното изплащане на сумата. Претендира направените разноски.
В предоставения
му срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва предявените
искове. Заявява, че липсват представени доказателства, че ответникът е
собственик на процесния имот, в който е доставяна енергия в процесния период.
Недоказано било и дали ответникът е единствен собственик на имота, поради което
и е недоказан факта на съществуване на валидни облигационни отношения между
страните, по силата на които ищецът да е доставил топлинна енергия, а за
ответника да е възникнало задължение да я заплати. Недоказано било и
присъединяването по чл.133, ал.2 от ЗЕ. Искът бил недоказан и по размер.
Направил е и възражение за погасяване на вземанията по давност. Направил е
искане за намаляване на юрисконсултското възнаграждение в заповедното и
настоящото производство като прекомерни.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните, намира за
установено следното:
По силата на заповед № **** от **** г. за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК, постановена по ч. гр. д. № 17754/2017 г. по описа на
ХІV гр. състав при Районен съд – Пловдив, било разпоредено длъжникът – ответник
в настоящото производство, да заплати на заявителя “ЕВН България
Електроснабдяване”АД – гр.Пловдив, сумата от 111,75лв., представляваща стойността на консумираната
електрическа енергия за периода 11.07.2014 г. – 17.09.2015 г., за обект на потребление с ИТН *****,
находящ се в гр.П., бул.“*********“ № ****, ап.****, както и сумата от 29,43лв. – обезщетение за забава за
периода 16.09.2014 г. – 07.11.2017 г., както и законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда – 07.11.2017 г., до окончателното изплащане на
сумата, както и
сумата от 75лв., представляваща деловодни разноски. Препис от заповедта е
връчен на длъжника на основание чл.47, ал.5 от ГПК. В законоустановения срок
ищцовото дружество е предявило настоящите искове за признаване за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 111,75лв., представляваща стойността на доставена
електрическа енергия за периода 11.07.2014 г. – 17.09.2015 г., за обект на потребление с ИТН *****,
находящ се в гр.П., бул.“*********“ № ****, ап. ****, както и сумата от 29,43лв. – обезщетение за забава за
периода 16.09.2014 г. – 07.11.2017 г., както и законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда – 07.11.2017 г., до окончателното изплащане на
главницата, за които е
била издадена заповед за изпълнение на парично вземане по реда на чл.410 от ГПК.
Ответникът чрез особения си представител оспорва
процесните вземания, като твърди, че не е доказано в процесния период ответникът
Б. да е бил собственик и то единствен, на процесния имот, поради което и да е
имал качеството клиент на дружеството. От представената от ищеца справка от
Служба по вписванията – Пловдив се установява, че на 21.11.2003 г. ответникът е
придобил чрез покупко – продажба собствеността върху ****, находящ се на ****
етаж на жилищна сграда в гр.П., бул.“*********“ № ****, ведно с **********
помещение. С вписано на **** г. постановление на с.и. за възлагане е прехвърлена
собствеността върху ½ иделна част от същото жилище в полза на купувача
на публична продан „Корпко“ ЕООД, ЕИК *********. С вписан акт на с. и. на **** г. за заличаване на възбрана върху
½ идеална част от правото на собственост върху същия имот е посочено, че
той е придобит в режим на съпружеска имуществена общност. От така представените
доказателства не се установява идентичност на процесния обект на потребление,
описан в представените фактури като ****, а в извлечението – като ап.1 и този,
посочен в справката от служба по вписванията. Дори обаче да се касае за същия
обект на потребление, то при придобиването му в режим на съпружеска имуществена
общност, която е бездялова, ответникът не е бил едноличен собственик на имота.
Неговата идеална част е била продадена на публична продан, като съсобственици
на същия са станали съпругата му / в качеството на предишен съсобственик в
режим на съпружеска имуществена общност
с него/ и купувачът на публична продан, на който ½ идеална част от имота
е възложен, а именно „Корпко“ ЕООД, ЕИК
*********. За този извод съдът съобрази разпоредбата на чл.504, ал.2 вр. с
чл.500, ал.1 от ГПК.
Следователно, в процесния период от 11.07.2014 г. –
17.09.2015 г. ответникът не е бил собственик на посочения недвижим имот,
посочен като **** в издадените от ищцовото дружество фактури. От представените
доказателства не се установява и да се касае за небитов клиент, тъй като в
описанието на имота в справката от служба по вписванията същият е посочен като ****,
****, но не и като ****. При така констатираните обстоятелства не се установява
и ответникът да дължи заплащане на цена на достъп до електроразпределителната
мрежа, тъй като соченото плащане се дължи само от небитовите клиенти, като не е
доказано ответникът да има такова качество.
Ето
защо, съдът намира, че искът за главното вземане се явява неоснователен и
следва да се отхвърли. С оглед отхвърляне на главната претенция, следва да се
отхвърли и акцесорната такава за обезщетение за забава.
Ищецът претендира разноски, но предвид изхода на
делото такива не следва да бъдат присъждани.
Ответникът не претендира разноски.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. “Христо Г.
Данов” № 37, против А.К.Б.,
ЕГН **********, адрес ***, обективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено в отношенията
между страните, че ответникът А.К.Б. дължи на ищцовото дружество на “ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК
*********, сумата от 111,75лв., представляваща стойността на доставена
електрическа енергия за периода 11.07.2014 г. – 17.09.2015 г., в обект на потребление с ИТН *****,
находящ се в гр.П., бул.“*********“ № ****, ап. ****, както и сумата от 29,43лв. – обезщетение за забава за
периода 16.09.2014 г. – 07.11.2017 г., както и законната лихва от датата на
подаване на заявлението в съда – 07.11.2017 г., до окончателното изплащане на
главницата, както и
разноски, за които вземания е издадена Заповед № **** от 10.11.2017 г. за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, постановена по ч. гр. д. № 17754/2017 г.
по описа на ХІV гр. състав при Районен съд – Пловдив, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от датата на връчване на препис от него
на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова
Вярно с оригинала!
КЯ