РЕШЕНИЕ№503
Град Бургас 09.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд
граждански състав
На двадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година
Окръжен съдия :
Иво Добрев
Секретар:Цветанка Арнаудова
като разгледа
докладваното от съдията Добрев
търговско дело номер 1
по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Д.И.Р.,
в качеството му на съдружник в „Контракт Инвест“ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление общ. Несебър, гр. Свети Влас, ул. “Средна гора“,
к-с „Панорама Бей 1“, ап. 41 против „Контракт Инвест“ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление общ. Несебър, гр. Свети Влас, ул. “Средна гора“,
к-с „Панорама Бей 1“, ап.41, с която е предявена претенция за отмяна на
решенията, взети на общото събрание на дружеството ответник от 10.03.2018г.
като незаконосъобразни и противоречащи на дружествения договор.
Твърди
се в исковата молба, че на 20.12.2018г. дружеството- ответник подало заявление
А4 в Агенция по вписванията за вписване на промени в обстоятелствата по
партидата на търговеца, а именно: изключване на ищеца като съдружник,
прекратяване на правомощията му като управител, разпределяне на притежаваните
от него дялове и приемане на нов учредителен договор. Длъжностното лице по
регистрацията дало указания за представяне на допълнителни доказателства и в
тази връзка било депозирано заявление Ж1 с прикачен към него протокол от общо
събрание на съдружниците на ответника, състояло се, според посочената в него
дата, на 10.03.2018г. Заявява се, че на това събрание ищецът нито присъствал,
нито бил поканен, като на него били взети следните решения: да се предприемат
правни и фактически действия по изключването му като съдружник, заради системно
неизпълнение на задълженията му и нарушения на ТЗ и дружествения договор и на
основание чл.141, чл.142 и чл.137 ал.1 т.5 ТЗ да бъде освободен като управител,
както и да му бъде изпратено писмено предупреждение във връзка с предприетите действия по
изключването му.
По този повод се
посочва, че ищецът едва на 21.12.2018г. от подаденото и посочено по-горе
заявление до Агенция по вписванията разбрал за проведеното на 10.03.2018г. общо
събрание. Такова поначало би следвало да се свика от управителя, а ако
последният не направи това, действия по насрочване на същото биха могли да
предприемат съдружниците с дялове над 1/10 от капитала на дружеството. Ищецът
обаче не бил получавал писмено искане, от който и да е от съдружниците за това,
поради което и намира за изцяло нарушена процедурата по свикването му. В
представената пред търговския регистър преписка въобще липсвала покана,
отправена до ищеца за свикване на процесното общо събрание, в която да се посочва
и дневния му ред.
Изразява се и
становище, че решението не е взето с предвидения в закона кворум. Тъй като в
конкретния случай не се гласувало изключване на съдружник, а само предприемане
на действия по изключване, решението следвало да се вземе с мнозинство повече
от ½ от капитала. Присъствалите съдружници притежавали 50% от капитала,
поради което и нямало как решенията да са валидно взети.
Според ищеца в
решенията на твърдяното да е проведено на 10.03.2018г. събрание не се посочвало
конкретно в какво се състоят нарушенията на Р., като единствено бил записан
бланкетен текст, поради което и при липса на конкретна формулировка нямало как
да се даде разумен срок на съдружника да изправи поведението си.
Взетите решения били незаконосъобразни
и противоречащи на дружествения договор и затова се иска тяхната отмяна.
Дружеството-ответник
чрез особен представител адв. Борислава Бачкова намира предявеният иск за
недопустим, излагайки аргументи за изтичане на преклузивния тримесечен срок,
предвиден в закона, в който може да се иска отмяна на взетите от общото
събрание решения. Твърди се също така, че при предявен конститутивен иск
наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка. Излагат се
съображения, свързани с изпращането на писмено предупреждение до съдружника,
като в тази връзка се посочва, че в закона не било предвидено задължение такова
писмено предупреждение да бъде отправено само и единствено по решение на общото
събрание. Такова можел да отправи всеки един от съдружниците, поради което и
неправилно било тълкуването на длъжностното лице по регистрацията, че следвало
да бъдат взети две отделни решения- съответно за отправяне на предупреждение и
за изключване на съдружника. Такова писмено предупреждение било изготвено и отправено
от съдружниците, а доказателства за това се съдържали в преписката.
Изтъкнати
са аргументи и по съществото на спора. Заявява се, че след като ищецът не
откликвал на покани на съдружниците при необходимост от конкретни действия по
опазване интересите на дружеството, както и за осъществяване на обикновената
търговска дейност на търговеца, не можел да извлича облаги от собственото си
противоправно поведение и да се позовава на обстоятелството, че не е уведомен
за проведеното събрание, твърдейки впоследствие, че взетите решения са
незаконосъобразни. По повод направените възражения за невалидност на взетите
решения, поради това, че не са гласували съдружниците с повече от 50% от
капитала на дружеството се навеждат доводи, че в случая по аналогия следва да намерят
приложение правилата на закона и дружествения договор, предвиждащи, че
решенията за изключване на съдружник се взимат с мнозинство повече от ¾
от капитала, като изключваният съдружник не гласува и неговият дял се приспада
от капитала при определяне на мнозинството. Във връзка с изложеното в исковата
молба, че нарушенията на ищеца са посочени бланкетно се заявява отново
становище, че за предприемане на процедура по изключване на съдружник не е
необходимо вземане на предварително решение за това от общото събрание на
дружеството.
В
допълнителната искова молба се взема отношение по направените от ответното
дружество възражения за недопустимост на производството, като в тази връзка се
оспорва достоверността на датата на протокола, в който са обективирани
процесните решения на общото събрание.
В
допълнителния отговор на допълнителната искова молба дружеството-ответник
излага виждането си, свързано с оспорването на датата на протокола на общото
събрание, направено от ищеца. Посочва също така, че писмено уведомление от
другите двама съдружници е връчено на Р., като при изчисляване на тримесечния
срок, включително от тази дата-20.04.2018г. същият отново е изтекъл.
Бургаският
окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото, с оглед изразените
становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.74 ТЗ.
Допустимостта на иска по чл.74 ТЗ е
обусловена единствено от качеството съдружник на ищеца към момента на
провеждане на общото събрание, чиито решения се атакуват, (датата, посочена в
протокола от проведеното събрание е 10.03.2018г.), както и от спазване на
преклузивния срок по чл.74 ал.2 ТЗ. Правният интерес е презумптивен с оглед
качеството на ищеца.
Установява се от събраните по делото доказателства, а и от служебна
справка в Търговския регистър по партида на ответното дружество, че ищецът е
един от тримата съдружници в търговското дружество и управител на същото към
датата на провеждане на процесното общо събрание и към настоящия момент. ВКС в
практиката си приема, че активно легитимирани да предявят конститутивния иск по
чл.74, ал.1 ТЗ са само лицата, които притежават качеството ”съдружник”, респ.
„акционер” в дружеството, чието решение на общото събрание се оспорва с този
иск и то към момента на провеждане на заседанието на този колективен върховен
орган на търговеца, взел атакуваните решения- така в Решение №86/01.09.2017 по
дело №1068/2016 на ВКС, ТК, II т.о. Първата предпоставка за допустимостта на
настоящото производство е налице- ищецът е вписан в ТР като съдружник и
управител на дружеството и има това качество към датата 10.03.2018г.- датата
посочена в протокола от проведеното събрание, чийто решения се атакуват.
Според нормата на чл.74 ал.2 ТЗ, искът на съдружник в ООД се предявява в
14-дневен срок от деня на събранието, когато ищецът е присъствал или когато е
бил редовно поканен, а в останалите случаи - в 14-дневен срок от узнаването, но
не по-късно от 3 месеца от деня на общото събрание. Искът
е предявен на 31.12.2018г. след изтичане на повече от три месеца от датата, на
която се твърди да е проведено събранието. Не е спорно по делото, че ищецът не
е присъствал на събранието, за което е съставен протокола, с дата 10.03.2018г. Оспорена
обаче от ищеца е достоверността на
датата на протокола от ОСС, който е частен свидетелстващ документ. При това
положение и предвид направеното оспорване, доколкото ищецът е трето неучаствало
в съставянето на същия лице, преценката за допустимостта на иска ще зависи от това
дали ищецът е бил поканен за общото събрание или от установяването на
действителната дата на провеждането на ОСС въз основа на извършената по
съответния процесуален ред проверка на достоверността на датата на оспорения
протокол.
Установява
се, че със заявление А4 с вх.№20181220115947, подадено в Търговския регистър по партидата на „Контракт
инвест“ ООД, са заявени за вписване
промени по партидата на дружеството
в резултат на решения на общото събрание
на 08.06.2018г. досежно освобождаването на Д.Р. като управител, изключването му
като съдружник и приемането на нов дружествен договор. В изпълнение на указания
на длъжностното лице по регистрация, със заявление Ж1 вх.№20181221151840, дружеството е представило- протокол
от общо събрание на съдружниците от 10.03.2018г. Регистърното производство по
заявлението, за вписване на промени по партида на дружеството е спряно на
основание чл. 19 ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ с акт на съда- определение от 21.12.2018г. по
т.д.№ 663/2018г. по описа на БОС.
В исковата молба ищецът е изложил твърдения за
незаконосъобразност на атакуваните решения на общото събрание на съдружниците
проведено на 10.03.2018 г., поради нарушения на процедурните правила,
предвидени в дружествения договор, както и на нормите на закона относно свикването
на събранието. При иск с правно основание чл.74 ТЗ, ответникът е този, който
следва да докаже фактите, от осъществяването на които следва
законосъобразността на взетите решения и каквито доказателства същият не е
ангажирал по делото. От представените с исковата молба писмени доказателства,
които са приложени в електронното дело на търговеца и към заявление Ж1 с вх. №20181221151840, подадено в Търговския регистър по
партидата на „Контракт инвест“ ООД, а и от твърденията в исковата молба, че
ищецът в качеството си на управител не е свиквал събрание на съдружниците, се
установява, че общото събрание е извънредно такова, свикано не от управителя, а
от съдружник в дружеството. В чл.34 от дружествения договор е посочено, че
общото събрание се свиква от управителя най-малко веднъж на шест месеца, а
извънредно по искане на когото и да е съдружниците. Процесното събрание е
извънредно такова, но тъй като в дружествения договор не се съдържат подробни
правила за начина на свикване на извънредно събрание, когато това става по
искане на съдружник, то следва да се приложи нормата на чл.138 ал.2 ТЗ. Не се
установява по делото да е спазена процедурата на чл.138 ал.2 ТЗ, според която съдружниците
с дялове над 1/10 от капитала имат право да поискат от управителя свикване на
общо събрание, и ако той не го стори в 2-седмичен срок, то тези съдружници имат
право да свикат събрание. В съставения протокол за проведеното общо събрание е
посочено, че същото е свикано от съдружника „Ки пропъртис“ ЕООД, представлявано
от управителя К.Д.Д., но по делото не са представени доказателства този
съдружник да е упражнил правото по смисъла на чл. 138 ал.2 ТЗ да иска от
управителя свикване на общо събрание с определен дневен ред и съответно да е
отправил искане в тази насока. Свидетелката Д. заявява, че за свикване на
извънредно общо събрание на дружеството, двамата съдружници – търговски
дружества са ползвали услугите на адвокатско дружество, от което ги уверили, че
поканата за събранието е надлежно връчена на управителя, но доказателства за
това липсват.
По делото е представено писмено предупреждение по
чл.126 ал.3 ТЗ, изпратено от „Ки пропъртис“ ЕООД и „Ки тръст“ ЕООД, в качеството
им на съдружници в ответното дружество
до Д.Р., с което го уведомяват, че предприемат действия по прекратяване на
правомощията му като управител на дружеството и изключването му като съдружник,
като са посочени и причините за това. Ответникът заявява, че посоченото
доказателство удостоверява обстоятелството, че ищецът е бил запознат с
атакуваните в настоящото производство решения на Общото събрание на
дружеството, най- късно на дата на връчване на предупреждението. В представения
документ не е посочено, че същият е съставен въз основа на решение на общото
събрание, проведено на 10.03.2018г. Върху първата му страница е направено
отбелязване, че е връчен лично на лицето на 20.04.2018 г. В тази връзка, ищецът
е изложил твърдения, че положеният върху документа подпис не е негов и с оглед
указаната му доказателствена тежест по реда на чл.193 ГПК, е поискал допускане
на графологическа експертиза. Съгласно заключението на вещото лице подписа
положен върху първата страница на документа не е на лицето Д.И.Р. /ищеца/. При това
положение не може да се приеме, че
представено писмено предупреждение по чл.126 ал.3 ТЗ е връчено на
управителя на дружеството и той е узнал за проведеното събрание и взетите на
него решения.
Предвид
извода, че ищецът не е уведомен за извънредното събрание, свикано по инициатива
на съдружник в дружеството, не се установява по делото ищецът да е узнал за
взетите решения в по-ранен момент от 21.12.2018г., каквито твърдения са
наведени в исковата молба и тъй като тази дата отстои на повече от три месеца
от твърдяната от ответника дата на провеждане на общото събрание, трябва да се
изследва дали датата 10.03.2018г. е действителна и противопоставима на
ищеца. Протоколът, обективиращ взетите
на събранието решения е частен свидетелстващ документ, той материализира в себе
си удостоверителния изявления и не носи подписа на страната, която оспорва
достоверността на датата му.
Според нормата на чл. 181, ал. 1 ГПК частният документ
има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен или от деня на
смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност да подписването от лицето,
което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е
възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт,
установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа.
Протоколът от ОСС, който не е подписан от ищеца, се противопоставя на същия. По
отношение на този документ, ищецът е трето лице. Протоколът от ОСС, представен
в ТР и по настоящото дело, не е официално заверен и той е с недостоверна по
смисъла на закона дата. Преписът от протокола е представен в сканиран вид като
приложение към заявление Ж1 за вписване на промени по партидата на ответното
дружество, подадено на 21.12.2018 г. с вх. №20181221151840,
т.е. това е датата на която съществуването на протокола от ОСС като документ е
неоспорим факт. Несъмнено е, че той има достоверна дата към 21.12.2018 г.
Липсват каквито и да е доказателства, относими към подготовката и
разгласяването на процесното събрание, от които да се обоснове извод, че същото
е било свикано извънредно именно за датата 10.03.2018г. Поради неосъщественото
доказване от страна на ответното дружество, че събранието е проведено именно на
датата 10.03.2018г., се налага извода, че частният свидетелстващ документ има
за достоверна дата датата, на която същият е представен като приложение към
заявление Ж1 с вх. №20181221151840 в търговския
регистър – 21.12.2018г. Именно от тази дата започва да тече срока по чл. 74 ал. 2 ТЗ, с изтичането на
който се преклудира правото да се оспорят решенията на така проведеното
събрание. Предвид всичко изложено, съдът намира иска за процесуално допустим.
По същество на исковата претенция, съдът намира
следното: в мотивите на решението, обуславящи допустимостта на предявения иск,
са изложени и мотиви по неговата основателност. Както бе обсъдено, с оглед позоваването
на ищеца в исковата молба, че той в качеството си на управител не е свиквал
общо събрание, по делото не се установява иницииране на процедурата по чл.138
ал.2 ТЗ, т.е. същото да е свикано от някой от съдружниците при спазване на правилата в горецитираната норма. Отделно
от това не се установява отправяне на покана за събранието, нито до ищеца, нито
до някой от останалите съдружници. Макар и ищецът да се позовава на нарушение
на нормата на чл.139 ТЗ по отношение на разгласяването на поканата, с твърдение,
че не е получил такава, следва да се отбележи, че в случая е приложима
разпоредбата от дружествения договор, регламентираща връчването на поканата, а
именно чл.35 от същия, според която писмената покана следва да бъде връчена
чрез препоръчано писмо най -малко три седмици преди определената за събранието
дата, като в поканата задължително се указват дневния ред, мястото и часа на
събранието и каквато покана не се установява да е връчвана на ищеца.
Допуснатите нарушения на разпоредбите на чл.34 от дружествения договор вр.чл.138 ТЗ и чл.35 от дружествения договор мотивират съда да приеме, че предявеният иск
с правно основание чл.74 ТЗ е основателен и следва да се уважи, а взетите
решения на общото събрание на дружеството- ответник, проведено на 10.03.2018г. трябва
да се отменят като незаконосъобразни.
С
оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът „Контракт
Инвест“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление общ.Несебър,
гр.Свети Влас, ул.“Средна гора“, к-с „Панорама Бей 1“, ап.41 дължи на ищеца
направените от него разноски в настоящото производство в размер на 1160 лв., от
които сумата от 160 лв. – държавна такса, сумата от 200 лева – за експертиза и
сумата от 800лв. – адвокатско възнаграждение на назначения особен представител.
Воден
от горното Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразни решенията на общото събрание на съдружниците на „Контракт
Инвест“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление общ.Несебър,
гр.Свети Влас, ул.“Средна гора“, к-с „Панорама Бей 1“, ап.41, проведено на
10.03.2018г., взети по точки 1 и 2 от дневния ред.
ОСЪЖДА „Контракт Инвест“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
общ.Несебър, гр.Свети Влас, ул.“Средна гора“, к-с „Панорама Бей 1“, ап.41 да
заплати на Д.И.Р., с адрес ***, *** сумата от 1160 лв. /хиляда сто и шестдесет/лева
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: