№ 12993
гр. София, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110161290 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на К. С. А. срещу С.о..
Ищецът твърди, че на 31.08.1992г. майка му – В. Н. Й. закупила от П. К. В.
недвижим имот, представляващ дворно място с площ от около 320 кв. м., находящ се в
/населено място/ /стар адрес /населено място//, представляващ понастоящем поземлен
имот с идентификатор ***************, с административен адрес /населено място/, с
площ от 306 кв. м., с номер по предходен план: 1596, кв. 32, парцел IV по плана на гр.
София, ведно с построената в него едноетажнна жилищна сграда с площ от 49 кв. м.
Имотът бил закупен от майка му с предварителен договор, обективиран в разписка от
31.08.1992г., като майка му заплатила изцяло продажната цена и владението й било
предадено на 10.09.1992г. Правото си на собственост продавачът удостоверил с
договор с нотариална заверка на подписите от 15.07.1991г. Ищецът твърди, че от
10.09.1992г. до края на 2009г. майка му осъществявала непрекъснато, необезпокоявано,
несъмнено и явно владение върху мястото и построената сграда. В началото на 2010г.
В. Й. предала на ищеца владението на имота, който упражнявал фактическа власт
върху него като свой оттогава до настоящия момент.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че е собственик на поземлен имот
с идентификатор ***************, с административен адрес /населено място/, с площ
от 306 кв. м., с номер по предходен план: 1596, кв. 32, парцел IV по плана на гр.
София, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10м/, при съседи: имоти с идентификатори №
68134.2822.240, 68134.2822.1595, 68134.2822.2998, 68134.2822.2530, ведно с
построената в него едноетажна жилищна сграда, състояща се от входно антре с
вестибюл, кухня, две стаи и сервизни помещения, представляваща сграда с
идентификатор № ***************.1, със застроена площ от 111 кв. м., брой етажи: 1,
предназначение – жилищна сграда – еднофамилна, въз основа на изтекла придобивна
давност.
1
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения
иск. Твърди, че имотите представляват общинска собственост съгласно АЧОС №
243/21.02.1997г. Преди това пък за тях имало издаден АДС № 1656/01.11.1966г.
Поддържа, че този имот е бил стар общински имот, а актовете за частна и държавна
собственост се ползвали с материална доказателствена сила. Посочва, че представената
от ищеца разписка може да се характеризира като предварителен договор, а с него се
доказвал фактът, че прехвърлителят не е притежавал правото на собственост върху
имота, като държавата е придобила имота на законно основание, който не е имал
собственик към онзи момент. Оспорва да е упражнявана фактическа власт върху
имота, да е налице непрекъснато и спокойно владение.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Ищецът твърди, че е придобил правото на собственост върху процесния имот и
построената върху него постройка въз основа на осъществено давностно владение.
Ответникът противопоставя възражение, че имотът представлява общинска
собственост, а преди това е бил държавна собственост, поради което не може да бъде
придобит по давност. С оглед на това, първият релевантен и спорен въпрос по делото е
каква собственост е бил имотът и може ли да бъде придобит по давност.
С АДС № 1656/5080 от 01.11.1966г. е актуван за държавен терен с площ от 11 550
кв. м. при граници: ул. *********, ул. *********, ул. ************** и ул.
************, отчасти застроен, с отбелязване, че се касае за "стар общински имот,
издирен въз основа на Заповед № 1083 от 16.09.1966 г. на ИК на СГН". Графично
теренът в описаните граници е изобразен на гърба на акта, като са нанесени и граници
на отделни имоти, които попадат в него. В една част от очертанията на имотите са
записани имена на физически лица, а в друга част – че същите са празни. Видно от
съдържанието на акта, както и от писмо № 3453 от 22.12.1966г., теренът е предаден за
стопанисване на СП „С.“.
По делото е представен акт № 243/21.02.1997г. за частна общинска собственост,
съгласно който С.о. е призната за собственик на горепосочения терен с площ 11 550 кв.
м., м. Модерно предградие, разположен между ул. *********, ул. *********, ул.
************** и ул. ************. Като правно основание за собственост в акта е
посочен чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗОС, който в приложимата редакция /ДВ бр. 44/1996г./
гласи, че общинска собственост стават и недвижимите имоти на територията на
общината, чийто собственик не може да бъде установен.
Според приетото по делото заключение по съдебно-техническа експертиза, което
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, процесният имот с
идентификатор *************** и площ от 306 кв.м. попада в обхвата на имота,
предмет на горепосочените АДС и АОС.
Последователно в съдебната практика /Решение № 321 от 14.10.2011г. на ВКС по
гр. д. № 1167/2010г., I г. о., ГК; Решение № 8/11.02.2014г. по гр. д. № 4244/2013г., I ГО
на ВКС и др./ се приема, че АДС и АОС нямат правопораждащо действие, а само
констатират правото на собственост, придобито по някой от предвидените в чл. 77 ЗС
способи. При оспорване, фактическото и правното основание за придобиване правото
на собственост от държавата и от общината подлежи на доказване.
В конкретния случай, в АДС № 1656/5080 от 01.11.1966г., предхождащ АЧОС №
243/21.02.1997г., е посочено, че теренът от 11 550 кв. м. е „стар общински имот“, като
актът е издаден на основание чл. 6 от ЗС и чл. 21 ПДИ. Съгласно чл. 6 ЗС в
релевантната редакция (ДВ. бр. 92 от 16 ноември 1951г.) държавни стават и имотите,
2
които държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите, които нямат
друг собственик. В съдебната практика /Решение № 8/11.02.2014г. по гр. д. №
4244/2013г., I ГО на ВКС, Решение № 541/06.07.2010г. по гр. д. № 661/2009г., I ГО на
ВКС, Решение № 2 от 22.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 326/2018 г., І г. о., ГК и др./ се
възприема, че доказването на второто придобивно основание става чрез изследване на
данните, които се съдържат в различните карти, планове, регистри и друга
документация, одобрени по реда на Закона за единния кадастър на НРБ /отм./, ЗТСУ
/отм./, ЗКИР, ЗАСПЗЗ, ЗВСГЗГФ. Такива данни се съдържат и в данъчните книги. Ако
по време на отреждането със съответния план /кадастрален, уличнорегулационен /план
за обществени мероприятия/, дворищнорегулационен/ един имот е с неизвестен
собственик, той се води като безстопанствен и в такъв случай съгласно чл. 6 ЗС
/първоначална редакция/ имотът преминава в патримониума на държавата.
Според СТЕ първият кадастрален план за терена е изготвен преди 1956г., като
процесният имот попада върху кадастрален лист № 196 и не е нанесен като
самостоятелен имот върху плана, а представлява част от незастроени имоти с пл.
номер 5 и 6 от полигон 103, за които в разписната книга няма вписани собственици. В
следващия кадастрален план, изготвен през 1973г., процесният имот е заснет и нанесен
в кадастрален лист № 196 като имот с планоснимачен номер 1596 с площ към момента
на влизане в сила на КККР от 298 кв.м. В разписния лист към плана като собственик е
вписана СО. Според заключението със Заповед № РД-50-09-155 от 07.05.1990г. е
одобрен регулационен план на м. Модерно предградие, като в кадастралната основа на
плана имотът е нанесен като имот с пл. № 1596 и с площ от 306 кв.м. Имотът попада в
кв. 9 и за него няма самостоятелно отреждане, а регулационният план не е приложен.
Според действащия към момента регулационен и застроителен план на м. Модерно
предградие, одобрен със Заповед № РД-09-50-337 от 23.06.1997г., проценият имот е
нанесен в кадастралната основа като имот с пл. номер 1596 и е отреден УПИ IV-1596
от кв. 32 – за жилищно застрояване, като имотът попада в жилищна зона с
преобладаващо средноетажно застрояване съгласно ОУП. Западната и южната граница
на УПИ съвпадат с границите на ПИ 1596, а северната и източната граница отстъпват
навътре в имота за осигуряване на оптимална ширина на улиците. В одобрената със
Заповед № РД 18-39 от 20.07.2011г. кадастрална карта процесният имот е нанесен като
имот с идентификатор *************** с площ 306 кв.м., а като собственик е
посочена СО-район Връбница въз основа на АЧОС № 243/21.02.1997г.
От изложеното следва, че към момента на актуването на имота като държавен с
акта от 1966г. същият не е имал собственик, нито е установено да е бил в нечие
владение. В нито един от разписните листове към кадастралните планове, изготвяни до
този момент, както и в останалите регистри, карти и документи, не е записан като
собственик на процесния имот физическо лице. Собственик за пръв път е посочен в
разписния лист към кадастралния план от 1973г., но това е СО. Следва да се отебелжи
и че според СТЕ имотът не е сред графично очертаните отделни имоти по схема,
изобразена на гърба на АДС № 1656/5080 от 01.11.1966г., както и схема, приложена на
л. 50 от делото. В схемите процесният имот е част от мястото, обозначено като
„празно“. При това положение и липсата на други данни, както и на твърдения за
придобиването на процесния имот от физическо лице към 1966г., съдът приема, че по
силата на чл. 6, пр. 2 ЗС /първоначална редакция/ той е имал статут на държавна
собственост, тъй като е бил безстопанствен.
Не се установява собственик на имота и към момента на актуването му като
общински със съставянето на АОС № 243/21.02.1997г. Последният, както бе посочено,
е съставен на основание чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗОС, който в приложимата редакция /ДВ
бр. 44/1996г./ гласи, че общинска собственост стават и недвижимите имоти на
3
територията на общината, чийто собственик не може да бъде установен. Изводът на
съда за липса на установен собственик не се оборва от събраните по делото писмени и
гласни доказателства. По делото е приложен договор от м.първи 1991г., за който
ищецът твърди, че е нотариално заверен, съгласно който С. П. Л. продава на П. К. В.
собствения си недвижим имот, а именно едноетажна къща, състояща се от две стаи,
кухня и сервизни помещения с площ 40 кв. м. с дворно място от 420 кв. м., при съседи
С. И., М. С.. Приложена е и „разписка“ от 31.08.1992г., съгласно която П. В. продава
на В. Н. Й. собствената си къща, която се състои от две стаи и дворно място, както и 2
бр. декларации от 04.09.1992г. и от 10.09.1992г. и една разписка от 08.09.1992г., че П.
В. е получил от купувача продажната цена. Нито един от посочените документи не е
годен да прехвърли правото на собственост. Освен това, лицето П. В., за който се
твърди, че е праводател на В. Й. (майка на ищеца), не се установява да е бил
собственик на процесния имот, за да може да го прехвърли, като не са събрани
доказателства, водещи до потивоположен извод. От приложения по делото доклад на
Изпълкома на СГНС от 1959г. /л. 45 / е видно, че по силата на Закона за уреждане
правата на лицата, които са заели или получили държавни дворни места /обн. ДВ, бр.
90 от 9.11.1956г./ се признава право на строеж в полза на определени граждани върху
земи държавна собственост в кв. Модерно предградие, ако отговарят на определени
условия и фигурират в нарочен списък. По делото е приложен Списък № 1 /л. 49 от
делото/, като името на П. В. не фигурира в него и не се установява и негови
праводатели да са част от списъка, т.е. не е налице надлежно учредено право на строеж
в полза на П. В. върху процесния поземлен имот. По делото е приложено нотариално
заверено от 12.07.1991г. махленско свидетелство, в което е посочено, че П. В. е
построил през 1972г. къща, едноетажна, състояща се от две стаи, кухня, антре. В
свидетелството обаче не е направена никаква индивидуалцизация на имота и не се
установява къде се намира същият.
На следващо място, нито един от свидетелите не посочва да е видял документ за
собственост за имота за лицето П. В. или на В. Н. Й.. Единствено свидетелят С. А.
посочва, че предшният собственик бил П. В., от което не може да се обоснове извод за
собствеността на имота и прехвърлянето му. Освен това, в договора за продажба от
1991г. не е направена индивидуализация на имота, от която да се установи, че предмет
на сделката е именно процесният имот. Посочено е само, че е къща с дворно място,
площ и имената на две физически лица като съседи. В „разписката“ от 31.08.1992г.
също не е посочен административен адрес на имота, предмет на сделката между П. В.
и В. Й., нито е идентифициран спрямо действащите към 1992г. устройствен и
кадастрален план. Единствено от приложените по делото 2 бр. декларации от
04.09.1992г. и разписка за изплатени суми може да се направи извод, че предмет на
„разписката“ от 31.08.1992г. е процесният имот, доколкото в тях е посочено, че същият
се намира на ул. ************ № 71 (в декларацията от 10.09.1992г. номерът е посочен
като 77).
Представеното от ищеца решение на СРС по гр. д. № 49761 от 2017г., влязло в
сила на 13.09.2019г., се явява ирелевантно за настоящото производство, тъй като
предмет на делото е различен имот, част от терена от 11 550 кв.м., а не процесният ПИ,
и с различен ищец, като няма данни същият да има връзка с ищеца в настоящото
производство. Тоест, това решение няма обвързваща сила за съда, разглеждащ
настоящото дело.
Предвид изложеното, съдът намира, че в хода на делото не се доказа, че имотът е
имал собственик към момента на актуването му като държавен, респ. общински, с
оглед на което същият е бил държавна собственост, а впоследствие общинска
собственост.
4
При това положение, за процесния имот действа забраната за придобиването му
по давност, установена с нормата на чл. 86 ЗС в редакцията й до 1996г., а също и с §1
от Закона за допълнение на Закона за собствеността. До изменението на чл. 86 ЗС (ДВ,
бр. 33 от 19.04.1996г., в сила от 01.06.1996г.), давността е изключена като придобивен
способ за вещите държавна или общинска собственост (публична и частна). След
изменението на чл. 86 ЗС давността е изключена като придобивен способ само за
вещите, които са публична държавна или публична общинска собственост.
Следователно, за вещите частна държавна или общинска собственост, които са
завладени преди влизане в сила на изменението на чл. 86 ЗС от ДВ, бр. 33 от 1996г.,
давностният срок започва да тече от 01.06.1996г.
Ищецът твърди, че е собственик на имота на основание изтекла придобивна
давност, като владее същия от началото на 2010г. до настоящия момент, като към
неговото владение присъединява владението на неговата майка за периода от
10.09.1992г. до края на 2009г. Предвид горепосочената забрана за периода от 1992г. до
31.05.1996г. вкл., давностен срок не е текъл. Когато срокът се брои по месеци, а
следователно и по години, той изтича на съответното число и месец от последната
година (петата или десетата), съответстващ на деня, в който владението е започнало.
Десетгодишният давностен срок, започнал да тече от 01.06.1996г. (от най-ранния
възможен момент), изтича не на 31.05.2006г., а на 01.06.2006г., откогато е в сила
мораториумът, установен с § 1 ЗР на ЗДЗС (ДВ, бр. 46/2006г., посл. доп., бр. 18 от
2020г.), с който е постановено спиране на давността за определен период от време,
продължен впоследствие до 31.12.2022г. /Определение № 132 от 7.04.2020 г. на ВКС по
гр. д. № 3905/2019 г., I г. о., ГК; ТР № 3/2018г. по т. д. № 3/2017г. на ОСГК/. По
отношение на мораторума, с Решение № 3 от 24 февруари 2022г. по конституционно
дело № 16 от 2021г. (Обн., ДВ, бр. 18 от 4 март 2022г.) са обявени за
противоконституционни разпоредбите на § 1 ЗР на ЗДЗС (ДВ, бр. 46/2006г., посл. доп.,
бр. 18 от 2020г.) и на § 2 от заключителните разпоредби на Закона за изменение на
Закона за собствеността (ДВ, бр. 7 от 2018 г.), съгласно които давността за
придобиване на имоти-частна държавна или общинска собственост, спира да тече до 31
декември 2022г. С обявяването на разпоредбата за противоконституционна обаче не се
засяга нейният досегашен ефект. Съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията
последиците от преустановяване на мораториума ще настъпят от момента на влизане в
сила на решението на КС или от 08.03.2022г.(три дни след обнародване на решението
на 04.03.2022г.). При това положение на изследване от съда подлежи въпросът дали за
периода от 01.06.1996г. до настоящия момент (при спиране за времето от 01.06.2006г.
до 07.03.2022г. вкл.) е изтекла в полза на ищеца 10-годишна придобивна давност.
Нормата на чл. 79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност
при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането
на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал.1 ЗС в
хипотезата на чл. 79, ал.1 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо
основание в хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС. Правната последица – придобиване на
вещното право – е нормативно свързана само с тези юридически факти. Фактическият
състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва както обективния елемент на
упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да се държи като
своя. Обективният елемент на владението – упражняването на фактическа власт –
съвпада с този при държането. Субективният елемент определя упражняването на
фактическа власт върху имот като владение. Законът /чл. 69 ЗС/ предполага наличието
на намерението да се свои вещта.
В настоящия случай ищецът излага твърдения за недобросъвестно владение, с
оглед на което времето, през което следва да го е упражнявал, е 10 години съгласно чл.
5
79, ал. 1 ЗС. Доказването на двете кумулативни предпоставки за възникване в неговия
патримониум на правото на собственост е в тежест на ищеца. Владението изисква
упражняване на фактическа власт върху имота през посочения период и явно
демонстриране на намерение за своене, което трябва да бъде изразено по ясен и
недвусмислен начин чрез манифестирано отричане на владението на собственика.
Владението следва да е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с
намерение да се държи вещта като своя собствена /чл. 68 и сл. ЗС/.
За установяване наличието на основанието за придобиване на имота по давност са
събрани гласни доказателства чрез разпит на трима свидетели - съседи и сестра на
ищеца. На първо място, следва да се отбележи, че техните свидетелски показания се
отнасят именно до процесния имот, като свидетелите посочват неговия
административен адрес - ул. *************, а ул. ************ е предишното
наименование на ул. ************, за което няма спор.
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че ищецът и неговата
майка упражняват фактическа власт върху имота повече от 10 години, като показания
са еднозначни в тази посока. Св. К. К. и св. С. А. сочат, че ищецът и неговата майка
живеят в имота от 1992г., а след нейната смърт ищецът продължава да живее в имота,
като към момента живее в него заедно със семейството си. Св. Я. А. също посочва, че
ищецът живее в имота, а неговата майка живяла там докато била жива, макар да не си
спомня от коя година, но посочва, че периодът е не по-малко от 20 години. Установява
се, че ищецът, а преди това неговата майка, стопанисват, поддържат и се грижат за
дворното място и изградената в него постройка. Свидетелите А. и А. сочат, че ищецът
ремонтира и освежава последната, направил е изолация, а дворното място е оградено с
мрежова ограда.
Упражняването на фактическа власт върху имота се потвърждава и от
заключението по СТЕ, по което вещото лице посочва, че при оглед на имота е
констатирало, че дворното място е оградено с ограда от колове и телена мрежа.
Изградени са две сгради, като едната постройка представлява част от сграда с
идентификатор ***************.1 с площ 111 кв.м., към която са пристроени
допълнителни жилищни помещения. При огледа експертът е възприел границите на
старата сграда, състояща се от две стаи, кухня, антре. Вещото лице посочва, че ищецът
ползва и обитава двете сгради и цялата площ на УПИ като прилежащо дворно място.
Според заключението, процесният имот съответства по граници и площ на отразения в
кадастралната карта имот с идентификатор ***************, като разликата е
северната граница, където върху част от имота, отразен в кадастралната карта, е
изграден тротоар на ул. *********. Отчуждителна процедура не е провеждана.
Предвид изложеното, съдът намира, че от момента на настаняването си до
настоящия момент ищецът, а преди това майка му, упражняват фактическо
въздействие върху имота. С горепосочените действия, извършени по отношение на
процесния имот, е манифестирано по ясен и недвусмислен начин и намерението за
своене на имота, представляващо субективният елемент на владението. Ищецът, а
преди това неговата майка, са поддържали имота, стопанисвали го, а ищецът е правил
ремонт и обновяване, поставил е изолация. Следва да се има предвид и че чл. 69 ЗС
урежда оборима презумпция, съгласно която владелецът държи вещта като своя,
докато не се докаже, че я държи за другиго, тоест при установяване на обективния
елемент – упражняване на фактическа власт, субективният – намерението за своене, се
предполага. Ответникът в производството не е оборил тази законова презумпция, а
напротив – от съвкупния анализ на доказателствения материал наличието на намерение
за своене се потвърждава.
На следващо място, като елемент от придобивната давност владението трябва да
6
се осъществява постоянно, т.е. да няма инцидентен характер и да е от такова естество,
че да не позволява на други лица да владеят вещта. Ищецът и праводателят му
упражняват именно такова владение върху вещта. Макар постоянното владение да не
изисква непременно фактическа власт във всеки момент от времето, с поставянето на
оградата, поддържането на имота, обитаването му, ищецът демонстрира непрекъснато
фактическо въздействие върху имота, което не се доказва да е надлежно прекъсвано от
трети лица. Владението е явно и несъмнително, видно от действията по стопанисването
и поддържането на имота. Същото е и спокойно, като не се установява да е приобито
чрез насилие. И тримата свидетели сочат, че не знаят да е имало претенции срещу
имота от трети лица.
Ищецът твърди, че е собственик на имота на основание изтекла придобивна
давност, като владее същия от началото на 2010г. до настоящия момент, като към
неговото владение присъединява владението на неговата майка за периода от
10.09.1992г. до края на 2009г. Според чл. 82 ЗС владелецът може да присъедини към
своето владение и владението на праводателя си. В случая е налице правоприемство,
като ищецът е наследник на В. Й. и може да присъедини нейното владение към своето,
доколкото ищецът е живял заедно със своята майка според свидетелите А. и А. и след
нейната смърт е продължил да живее в имота. Св. К. сочи, че след смъртта на В. Й.
имотът е останал за ищеца, като той го обитава със семейството си.
Следва да се отбележи и че съгласно заключението по СТЕ процесният имот
съответства по граници и площ на отразения в кадастралната карта имот с
идентификатор ***************, като разликата е северната граница, където е отнета
ивица от 1.50 м. и е изграден тротоар на ул. *********. Отчуждителна процедура обаче
не е провеждана.
С оглед всичко гореизложено, съдът намира, че по отношение на ищеца са налице
предпоставките по чл. 79, ал.1 ЗС за придобиване на имота по давност, доколкото
същият е упражнявал непрекъснато фактическа власт върху него с намерение за
своене, надхвърляща 10 години, присъединявайки и владението на своя праводател.
Предвид прогласяването за противоконституционни от КС на нормите, уреждащи
мораториум за придобиване по давност на имоти – частна държавна и общинска
собственост, и моментът на действие на решението на КС, разяснен по-горе, съдът
намира, че за ищеца още в първия ден от влизане в сила на отпадането на мораториума
е изтекъл срока на придобивната давност. Или в полза на ищеца е изтекла придобивна
давност в рамките на периода от 01.06.1996г. до 08.03.2022г. вкл. (при спиране на
срока за периода 01.06.2006г.-07.03.2022г. вкл.).
По изложените съображения, предявеният иск следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има
ищецът, като се претендират такива в общ размер от 2170,97лв., включващи 1500лв. за
платено адвокатско възнаграждение, 140,97лв. държавна такса, 10лв. такси за съдебни
удостоверения, 20лв. такса за вписване на исковата молба в АВ и 500лв. депозит за
експертиза. Съдът намира, че от тези разноски на възстановяване подлежат само
разноските за държавна такса за производството, адвокатското възнаграждение и
депозита за експертиза. Ответникът е направил своевременно възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за основателно при
съобразяване правната и фактическа сложност на делото (липсата на процесуални
усложнения), броя проведени открити съдебни заседания, обема и характера на
събраните доказателства и на извършените действия, както и минималните размери
според Наредба № 1/2004г. в редакцията й към приключване на съдебното дирене по
делото. С оглед на това, същото следва да бъде намалено до 1250лв. Или общо на
7
ищеца следва да се присъдят разноски в размер от 1890,97лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от К. С. А., ЕГН: **********,
с адрес: /населено място/, срещу С.о., с адрес: гр. /населено място/, искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗС, че ищецът е собственик на
поземлен имот с идентификатор ***************, с административен адрес
/населено място/, с площ от 306 кв. м., с номер по предходен план: 1596, кв. 32, парцел
IV по плана на гр. София, с трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, при съседи: имоти с
идентификатори № 68134.2822.240, 68134.2822.1595, 68134.2822.2998,
68134.2822.2530, ведно с построената в него едноетажна жилищна сграда, състояща
се от входно антре с вестибюл, кухня, две стаи и сервизни помещения, представляваща
сграда с идентификатор № ***************.1, със застроена площ от 111 кв. м.,
брой етажи: 1, предназначение – жилищна сграда – еднофамилна, въз основа на
изтекла придобивна давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С.о., с адрес: гр. /населено място/ да
заплати на К. С. А., ЕГН: **********, адрес: /населено място/, сумата от 1890,97лв. –
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8