Решение по дело №664/2015 на Окръжен съд - Кюстендил

Р       Е      Ш       Е       Н       И       Е   № 260062

 

гр. Кюстендил, 26.03.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание

на шестнадесети декември

през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

         

                                                                          ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Ваня Богоева

 

при участието на съдебен секретар Любка Николова

 като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева                     гр. д. № 664

по описа за 2015 г. на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:

 

            „Евангелска петдесятна църква”, с адрес гр. Кюстендил, ул. „***” № ***, местно поделение на религиозна институция “Съюз на евангелските петдесятни църкви в България”  е предявила против Община Кюстендил със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, пл. „***” № *** при условията на обективно кумулативно съединяване искове, както следва: иск с правно основание чл. 108 от ЗС за осъждане на ответника да отстъпи  собствеността и предаде владението върху  недвижим имот, представляващ реална част от поземлен имот с идентификатор 41112.503.4334  по КККР, одобрени със заповед №  РД – 18 – 96/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед № 18-5316-22.04.20124 г. на началника на СГКК – Кюстендил с площ от 501 кв. м. от общата площ от 566 кв. м., с адрес на ПИ: гр. Кюстендил, ул. „***“ № ***, при граници на реалната част:площта заключена между ул. „***, имот с идентификатор 41112.503.826, имот с идентификатор  № 41112.503.832,  както и нахоящата се в тази част сграда с идентификатор  41112.503.4334.1 с прилежащата й площ, без в тази площ да се включва оставащата площ от 65 кв. м., в която са разположени сграда с идентификатор 41112.503.4334.2  с площ 20 кв. м. и сграда с идентификатор 41112.503.4334.3 с площ от 25 кв. м. и прилежащата към тях площ от 20 кв. м., иск с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждане на ответника  да преустанови неправомерните си действия, с които пречи на  ищеца  да упражнява пълноценно правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор 41112.503.4334  по КККР, одобрени със заповед №  РД – 18 – 96/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед № 18-5316-22.04.20124 г. на началника на СГКК – Кюстендил с площ на имота 566 кв. м., с адрес на ПИ: гр. Кюстендил, ул. „***“ № ***, като премахне  находящата се в този имот сграда с идентификатор 41112.503.4334.1 със застроена площ  96 кв. м. и предназначение - сграда за култура и изкуство,  която сграда е без траен градоустройствен статут, иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за заплащане на сумата от  40 800 лева, представляваща обезщетение за ползване без основание  от страна на ответника на  гореописаната реална част от имота с площ от 501 кв. м. на тази част, за периода от 10.12.2010 г. до 10.12.2015 г. и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от 5 086, 81 лева представляваща обезщетение за забава в размер на изтеклата законна лихва върху сумата от 40 800 лева за периода от 19.09.2014 г. до 10.12.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.12.2015 г. – датата на подаване на и.м. в съда до окончателното й заплащане.

С определение от о.с.з. на 30.03.2018 г. е допуснато изменение размера на иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД и същият е увеличен от сумата 40 800 лева на сумата от 126  923, 40 лева,  както и на иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД и същият е увеличен от сумата от 5 086, 81 лева на сумата от 15 823, 73 лева, претендирани за горепосочените искови периоди.

Ищецът претендира  присъждане на разноски по водене на делото, като е представил и списък по чл. 80 от ГПК.

Ищецът основава претенциите си  на следните факти и обстоятелства:

Твърди, че притежава право на собственост върху гореописания недвижим имот, придобито по силата на сключен на 14.12.1926 г. договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 80, рег.№ 3303, дело № 2189/1926 г. по описа на нотариус при КОС   с площ от 566 кв. м.  Впоследствие  с договор за дарение, обективирано в нотариален акт № 25, том ІІІ, нот. дело № 773/1957 г. на Кюстендилски народен съд ищецът дарил на Образцово народно читалище „В. Коларов” или сега Читалище „Братство” със седалище гр. Кюстендил притежавания от него недвижим имот.

                  С влязло в сила решение № 1223/21.11.2007 г., постановено по гр.д. № 1159/2006 г. на Трето гражданско отделение на ВКС е признато за установено на основание чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./, че между страните – ищецът и горепосоченото читалище не съществува правоотношение по договор за дарение на недвижим имот от 1957 г. и същият е прекратен по право с разрушаване сградата в имота през 1970 г. по силата на прекратително условие по чл. 6 от договора.  В това производство Община Кюстендил е имала качеството на трето лице-помагач. Предвид това и настъпилото прекратително действие, ищецът счита, че процесният имот и по-конкретно правото на собственост върху него, отново е преминало в патримониума му. Твърди, че ответникът продължава да владее реална част от него с площ от 501 кв. м., без основание за това. Предвид това предявява претенция  ответникът да бъде осъден да отстъпи собствеността и предаде владението върху площта от 501 кв. м.     Въпреки така разрешения правен спор, ищецът твърди че  ответната община продължава да  владее част от процесния имот,   която част описана по-горе е с площ от 501 кв. м. и в нея се намира изградена от ответника сграда с площ от 96 кв. м., ползвана от Регионална библиотека “Ем. Попдимитров“ – Кюстендил – детски отдел.  Останалата площ от 65 кв. м. не е спорна, респективно в нея са разположени преместваеми обекти с площи 20 и 25 кв. и ползващи прилежаща площ  20 кв. м. по силата на сключени с ищеца договори за наем. Твърди се, че сградата със застроена площ е без траен градоустройствен статут, освен това  представлява и незаконен строеж.  Предявена е претенция ответникът да бъде осъден да преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост, като премахне сградата със застроена площ от 96 кв. м.

          За  периода от 10.12.2010 г. до 10.12.2015 г.  ищецът е бил лишен от възможността да ползва имота си – частта от 501 кв. м.,  като за сметка на това ответникът се е ползвал без основание от него, с което се е обогатил за сметка на обедняването на ищеца. За този исков период претендира заплащане на обезщетение в размер на  126  923, 40 лева. Претендира  и присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази главница, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.12.2015 г. до окончателното й заплащане.

            На 19.09.2014 г. на ответника била връчена покана, с която ищецт предавил претенциите си за предаване на имота от ответника, за премахване на процесната сграда и

                                                                                  - 2 -

за заплащане на обезщетение за времето, през което  ищецът е бил лишен от възможността да ползва имота си. Поканата е получена на посочената дата, но ответникът не изпълнил тези искания.

            Предвид това се претендира и сумата от 15 823, 73 лева, като обезщетение за забава в размер на изтеклата законна лихва за периода от 19.09.2014 г.  до 10.12.2015 г. върху горепосочената главница.

              В исковата молба също така са изложени обстоятелства за това, че е проведено исково производство с предмет - иск по чл.53, ал.2 ЗКИР, въз основа на което е проведена процедура и кадастралната карта е попълнена с процесния имот, обособен като самостоятелен поземлен имот с горепосочения идентификатор.

              Посочено е също така, че са разгледани и други дела, приключили с влезли в сила решения, по които в полза на ищеца е присъждано обезщетение за съответни площи от имота, ползвани без основание.

               От страна на ответника по реда на чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор, в който ответникът оспорва всички искове като неоснователни. Отрича правото на собственост на ищеца върху процесния имот, твърдейки, че същият не се е легитимирал като собственик на поземлен имот № 41112.503.4334. Оспорването си ответникът обосновава с това, че в постановено по гр.д. № 669/2011 г. на Кюстендилския районен съд решение се установявало правото на собственост върху имота към минал момент, а именно към момента на одобряване  на кадастралната карта и кадастралните регистри със Заповед от 2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК. Това е становището на ответника и във връзка с другите съдебни решения, на които ищецът се позовава в исковата и уточнителната си молба.

                 Ответникът счита, че ищецът не доказва притежаваното от него право на собственост поради липсата на идентичност между имота, който ищецът е придобил по силата на Договор за дарение през 1926 г. и недвижимият имот, за който е съставен Акт за общинска собственост № 2805/19.11.2012 г. и Акт за общинска собственост № 754/11.07.2001 г.

                Ответникът счита намиращата се в имота сграда с площ от 96 кв.м., за своя собственост, позовавайки се на съставения Акт за общинска собственост по отношение на тази сграда, който е с № 754/11.07.2001 г. ,  както и на разпоредбата на чл. 2, ал.1, т.4 от ЗОС /в редакцията му в ДВ бр. 26/2000 г./ и съответно чл. 3, ал.2, т.2 от същия закон /в редакцията на закона съобразно обнародването му в ДВ бр. 96/1999 г./, а именно с тези законови разпоредби се считат за общинска собственост имоти, придобити чрез отчуждителни производства до 01.06.1996 г., които са предназначени за жилищно строителство, обществени и благоустройствени мероприятия на общините, както и имоти предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение.

                В съставения спрямо сградата АПОС под № 754, същата е описана като едноетажна масивна сграда - Детска библиотека „Емануил Попдимитров”, като записаната застроена площ на сградата според този акт е 102.50 кв.м. Ответникът изтъква, че тази сграда е изградена законно и е общинска собственост.

                Относно процесния имот твърди, че е отчужден, без да конкретизира твърдението си. 

               С отговора си ответникът е направил възражение за изтекла придобивна давност, считайки, че е придобил процесния имот и на това оригинерно основание, като  е владял имота за периода от 21.05.1996 г. – момента на влизане в сила на ЗОС до момента на образуване на настоящото дело.

                Ответникът твърди, че с решение № 78/17.02.2012 г. на Общински съвет - Кюстендил е дадено съгласие за започване на процедура за изменение и актуализиране на действащите към този момент ПУП, а именно - план за регулация и застрояване на централна градска част на гр. Кюстендил, Комплекс „Осогово”, Комплекс „Г.Д.” и Комплекс „Г.Д.” – ІІ част, кв. 247 , „Колуша”, съответно кв. „Изток”, всички ПУП за терените, попадащи също така в „северна” и „източна” индустриални зони на гр. Кюстендил. Посочено е, че тази процедура и към настоящия момент не е приключила, поради обстоятелството, че намиращата се сграда в имота се ползва като сграда за детска библиотека, общината счита, че не дължи заплащане на претендираното обезщетение, а съобразно твърдението си, че сградата е изградена и се намира в имота на законно основание, счита, че е неоснователна и претенцията на ищеца за премахването на тази сграда.

Ответникът изразява становище за неоснователност на исковете и иска да бъдат отхвърлени. Претендира разноски по водене на делото.

КнОС след преценка на доказателствата по делото и при условията на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК приема за установено следното:

                 В Регистъра на вероизповеданията при ОС-Кюстендил е вписана “Евангелска петдесятна църква”, със седалище в гр.Кюстендил и адрес на управление: гр.Кюстендил ул.“***” №***, като местно поделение на религиозна институция “Съюз на евангелските петдесятни църкви в България” /промени в адреса на управление, както и в членовете на ръководството и контролно-ревизионната комисия са вписани с решение № 61 от 23.09.2014 г. по ф.д. № 216/2004 г. по описа на Окръжен съд-Кюстендил/. Местното поделение е осъществявало дейност под наименованията “Кюстендилска евангелска църква”, “Евангелска черква-Кюстендил” и “Евангелска петдесятна църква-2” – Кюстендил. Представител на вписаното поделение е П. И. ***.тези обстоятелства не са и спорни между страните.

На 14.12.1926 г. с договор за дарение, сключен под формата на нотариален акт № 80, рег. № 3303, дело № 2189/1926г. по описа на нотариус при КОС, на Кюстендилската евангелска църква са били дарени следните недвижими имоти: къща, находяща се в гр.Кюстендил, ул.“***” № ***, състояща се от постройка от 59.80 кв.м. и постройка от 77.80 кв.м., както и празно дворно място от 554.23 кв.м., всичко – 691.83 кв.м., съставляващ парцел ІV имот № 481 в кв.47 по плана на града.

На 30.08.1957 г. Евангелска черква-Кюстендил е дарила парцел ІV имот № 481 в кв.47 по плана на града, посочен, като състоящ се от 553.50 кв.м., според удостоверение на КНС и 691.83 кв.м., според нотариалния акт от 1926г., на Образцово народно читалище “В. ***. В договора са предвидени няколко условия, които надарения е следвало да изпълни, при неизпълнението на които е предвидено, че договорът ще бъде развален по право /т.6 от договора/. Съставен е нотариален акт № 25, том ІІІ, дело № 773/1957 г. по описа на Кюстендилски народен съдия.

С влязло в сила на 21.11.2007 г. решение № 1223/21.11.2007 г. на ВКС на РБ по гр.д. № 1159/2006 г. по предявен от Евангелската петдесятна църква – Кюстендил, против Образцово народно читалище “Братство” /преди “***”/ иск с правно основание чл.97 ал.1 от ГПК /отм./, е признато за установено между страните, че правоотношението по договора за дарение, сключен с нотариален акт № 25, том ІІІ, дело № 773/1957г. не

 

                                                                            - 3 -

съществува, доколкото договорът е бил прекратен по право, по силата на прекратителното условие на т.6 от същия, с разрушаването на изградената в имота сграда през 1970 г.   

Междувременно, през 2001 г. Община Кюстендил е съставила акт за частна общинска собственост на УПИ VІ в кв.175 от 1 718 кв.м., в обхвата на който фактически се е включвал имота по отмененото дарение.

  Със заповед № РД-18-96/28.10.2008г. на изп.директор на АГКК-София, са одобрени кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/ на гр.Кюстендил. УПИ VІ в кв.175 е отразен, като част от поземлен имот № 41112.503.826.

 Евангелската петдесятна църква – Кюстендил, позовавайки се на влязлото в сила решение, е инициирала пред СГКК-гр.Кюстендил производство по изменение на КККР в обхвата на част от ПИ №41112.503.826, но поради възражението на Община Кюстендил, че имотът е частен общински такъв, началникът на СГКК-гр.Кюстендил е отказал извършване на исканото изменение на КККР.

В производство по чл.53 ал.2 изр.2 от ЗКИР, инициирано с иск на  Евангелската петдесятна църква против Община Кюстендил, развило се като гр.д. № 669/2011 г. по описа на РС-Кюстендил, с влязло в сила на 27.01.2014г. решение, е било признато за установено по отношение на Община Кюстендил, че “Евангелска петдесятна църква” - гр.Кюстендил, към датата на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на землището на гр.Кюстендил съгласно заповед № РД-18-96/28.10.2008 г. на изп.директор на АГКК-София, е била собственик, на основание договор за дарение, сключен под формата на нотариален акт № 80, рег.№ 3303, дело № 2189/1926г. по описа на нотариус при КОС, на поземлен имот, с площ от 566 кв.м., изчертан със зелен цвят на скици с № 4, № 5 и № 6 към заключение с вх.№ 4850/13.02.1012г. на вещото лице инж.Б.Г., който имот, съгласно действащата кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.Кюстендил, погрешно не е бил заснет, като самостоятелен, а е бил включен в границите на поземлен имот № 41112.503.826, записан на Община Кюстендил.

Решението е било вписано в СВ при КРС на 12.02.2014 г.

Въз основа на съдебното решение, СГКК-гр.Кюстендил, със заповед №18-5316/22.04.2014г. на Началника на Службата, е приела изменение на КККР, като е отразила съществуването на поземлен имот с идентификатор 41112.503.4334, с адрес – гр.Кюстендил ул. „***“ №***, с площ от 566 кв.м.

В процесния имот с площ от 566 кв. м.,  както бе посочено  попадат три сгради, две от тях, заснети, като сграда с идентификатор 41112.503.4334.2 с площ от 20 кв. м. и сграда с идентификатор 41112.503.4334.3 с площ от 25 кв. м.. Същите представляват преместваеми обекти.  Между страните не се спори, че  площта, заета от тези сгради и прилежащата за обслужването им площ от 20 кв. м. или общо площ от 65 кв. м. не е предмет на правния спор между страните,  същата е отдадена под наем от ищеца по сключени с трети за спора лица договори за наем.  

На 19.09.2014г. Евангелската петдесятна църква е връчила покана на Община Кюстендил  с искане за предаване на процесния имот, респективно ползваната част от него, премахване на сградата ползвана от регионалната библиотека в гр. Кюстендил  за детски отдел на същата и заплащане на обезщетение  за това, че ищецът като собственик е лишен от ползването на собствения си имот. От страна на ответната община не са предприети никакви действия.

С АПОС № 754/11.07.2001 г.  процесната едноетажна сграда ползвана от детски отдел на регионалната библиотека е актувана като публична общинска собственост.

С АЧОС/19.11.2012 г. поземлен имот с идентификатор 41112.503.826 с площ от 1 718 кв. м. е актуван като частна общинска собственост.

За изясняване на въпросите относно регулационната история и актуалното положение на процесния недвижим имот,  на статута процесната сграда с идентификатор 41112.503. 4334.3 и размер на размер на пазарна наемна цена в случай, че процесния имот е бил отдаден под наем за процесния период, респективно определяне размер на обезщетение за исковия период  са приети заключения на в. л. по назначени по искане на страните експертизи.

Според приетото основно и допълнително заключения на в. л. инж. Б.Г. размерът на наем по пазарни цени за претендираната площ от 501 кв.  от процесния имот за периода от 10.12.2010 г. до 16.03.2011 г. – 4 417 лева, за периода от  17.03.2011 г. до 18.09.2014 г. – 60 618 лева и за периода от 18.09.2014 г. до 10.12.2015 г. – 21 230 лева. В.л. ползва като пазарни аналози определените начални тръжни цени с Наредбата за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. Сочи, че не е намерил информация в писмен вид, за да ползва други аналози. В допълнителното си заключение потвърждава горепосочените размери за наеми  за процесния имот за исковия период.

При огледа и извършените измервания на място, в.л. е установило, че ползваната площ заета от разположените в недвижимия имот два павилиона и площта около тях е общо 108 кв. м.,  като терена е поддържан, поставени бордюри, очертаващи площи,  които се ползват. Тази площ от 108 кв. е очертана с жълт цвят на приложената към основното заключение скица. В нея се включва и площта отдадена под наем общо 65 кв. м.

С писмено заявление в. л. е изискало да му се предостави строителна документация за процесната сграда, ползвана като детска библиотека.Такава не е предоставена, а на заявлението е било записано, че същата е заварен строеж. Няма точни данни кога е изградена сградата и същата няма траен градоустройствен статут.Регулационният план – ЦГЧ е одобрен през 1993 г. Към заключението е приложена скица № 2 изготвена от ответната община, видно от която  в кадастралната основа  на плана от 1993 г. допълнително с кафяв цвят е нанесен имот с пл. № 2624, отреден в парцел €$, кв. 175 за комплексно жилищно строителство. При съпоставка на скица № 1 – копие от кадастралната карта и скица № 2 е видно, че  югозападната и частично  западната граници на имот 2624 не се припокриват с тези на имот с идентификатор 41112.503.4334.Сградата на детската библиотека е заснетавакадастралната основа на плана и е показана със сигнатура „МХ“. В одобрения план за регулация не е отреден парцел за  детската библиотека,  което показвало, че няма траен градоустройствен статут.  По разписната книга към плана от 1993 г. имот пл. № 2624 е записан на Община Кюстендил,  а като основание са посочени  два акта за общинска собственост.

Общата застроена и незастроена площ на подарения   с договора за дарение от 1926 г. недвижим имот е 691, 83 кв. м. и съставлява парцел €$/487, кв. 47 по плана за 1909 г. на гр. Кюстендил.

При изготвяне на кадастралната основа , върху която са проектирани регулационните планове на гр. Кюстендил от 1960 г. и 1965 г. гореописаният имот е заснет  с пл. № 2961, кв. 175, а неговата площ възлиза на 566 кв. м.Този имот от северната страна граничи с ул. „Неофит Рилски“. Разликата между площта на подарения имот с площта по плановете от 1960 г.  и 1965 г. е 11, 77 кв. в рамките на допустимата графическа точност.

Заключенията на в. л. инж. Б.Г. досежно определените пазарни наемни цени за исковия период е оспорено.  Назначена е повторна експертиза.

 

                                                             - 4 -

От заключението на в. л. инж. С.С. се установява, че пазарния наем определен по метода на пазарния аналог предвид площта на сградата за периода е  31 910, 40 лева без ДДС. За останалата незастроена площ от 405 кв. м.  за периода е 95 013 лева без ДДС. За 1 кв. м.  сумата е 3, 91 лева , а за един месец – 1 583, 55 лева без ДДС.  В. л. е изчислило в табличен вид и изтекла мораторна лихва  върху тези суми,  но за период от 10.12.2012 г.,  който е различен от началния момент на исковия период.

Заключението на в. л. е подробно мотивирано с посочване на ползваните източници съдържащи данни за отдавани под наем обект и имоти, респективно обявени търгове от ответната община за такива имоти, на каква база се прави сравнението с процесния имот,  както и всички особености на същия обосноваващи  корекция в процентно отношение при направените изчисления.    

По делото е прието заключение на в. л. инж. В.С., изготвило съдебно-техническа експертиза, което потвърждава горепосочените данни от заключението на първоначалната експертиза. Това заключение е оспорено и назначена тройна съдебно-техническа експертиза.

Заключението на разширената експертиза е много подробно обосновано с множество приложения,  като вещите лица са ползвали картен материал – предоставен от ответната община, данни за което се съдържат в заключението. Проследявайки подробно  регулационната история на процесния имоти отразяването му в различните планове на гр. Кюстендил, касаещи ЦГЧ  се установяват данни  относно площи, отреждане и сигнатура по начина изложен в оспорените две заключения. Заключението на разширената експертиза е категорично относно това, че няма няма данни за отчуждаване на имота от читалището. Респективно по делото не се съдържат и данни за отчуждаването му от Евангелската църква. Категорично е заключението относно това, че процесната сграда ползвана като детска библиотека няма траен градоустройствен статут. Не са намерени строителни книжа за процесната сграда в Регионален архив-Кюстендил,  както и в другите посочени учреждения в  заключението. Няма точни данни за годината на построяване.

   По искане на страните са събрани гласни доказателства, като по искане на ищеца са разпитани свидетелите И., В. и И., а по искане на ответника Д., О. и П..

В показанията си св. И.сочи, че има представа от процесния имот, от ранна детска възраст, тъй като с родителите си е посещавала Евангелската църква в гр. Кюстендил и богослуженията са се извършвали в намираща се в имота стара сграда  с площ от около 70-80 кв. м. В имота имало и паянтови постройки. Уточнява, че впечатленията й са за около 60 годишен период от време/ свидетелката е на 63 г./. Сочи, че това е било положението до 1977-1978 г.,  след което сградата е съборена. След това на нейно място е построена процесната сграда,  която и към момента се ползва от детския отдел на регионалната библиотека в гр. Кюстендил. Пояснява, че между страните по делото е имало много проблеми по повод процесния имот и сграда, споменава за водените между тях дела, както и това, че ответната община/ чрез представителите си/ е отричала правото на собственост на  ищеца – отказвайки да проведе процедура по ситуирането му като УПИ, да определи дължимите местни данъци и такси са същия,  които да бъдат заплатени от ищеца. Впоследствие обаче се стигнало до издаване на НП, с което на ищеца била наложена „имуществена санкция“ за неизпълнение на задължения по ЗМДТ.Съответно НП било отменено с влязло в сила съдебно решение и ищецът получил уведомително писмо за начислени и дължими от него местни данъци и такси за минал пет годишен период. Впоследствие били провеждани множество срещи със служители на ответната община,въпреки които споровете между страните не били разрешени. Отказите да се уважат исканията на ищеца  за провеждане на процедура  по урегулиране на ПИ били с един и същи мотив – предприета и  неприключила процедура по изменение на ПУП. Кореспонденцията между страните относно собствеността на имота са започнали през 2002 г., според твърдението на свидетелката.

В показанията си   св. В. сочи, че служебно  е бил ангажиран от ищеца да подготви необходимите документи относно заявено искане за изменение на регулацията застрояването, касаещи процесния имот. Спорни били площта и границите на имота. Документите били подготвени, но процедурата не е осъществена, тъй като междувременно била предприета процедура от ответната страна по изменение на плана – ЦГЧ, засягаща и други имоти, освен процесния.

Св. И. е наемател на част от процесния имот по съществуващо между него и ищеца правоотношение. Стопанисва кафене „***“, разположено в процесния имот. Сочи, че заплаща месечен наем в размер на 130 лева за отдадената му под наем площ от 32 кв. м. В тази площ е разположен и собствения на наемателя павилион. Твърди, че ползва само площта отдадена му под наем, без да ползва друга по-голяма площ около кафенето. Също така твърди, че е възможно инцидентно преместване на маси от клиенти на заведението. 

В показанията си св. Дерлипанска сочи, че от 1974 г. живее в гр. Кюстендил и спомените й са, че процесната сграда винаги се е ползвала като детска библиотека. За периода от 1994 г. до 2008 г. е работила в ответната община  - техническата служба и отдел „Общински имоти“. В тази връзка смътно си спомняла, тъй като било отдавна, че се водели дела – „някаква църква“ водела делата  с искане за реституиране на имота, но имотът не бил възстановен.

Св. Очипалска била запозната с архитектурен проект за сградата, ползвана като детска библиотека, тъй като е проектирала същата. Уточнява, че това е станало  преди 1973 г., до когато е работила в Проектантска организация гр. Кюстендил.  Задачи по проектиране били възлагани от тогавашния ОНС - Кюстендил и проектите се изработвали в Проектантска организация – Кюстендил, обичайно в по пет екземпляра. Категорична е, че архитектурният проект е бил изготвен за обект  с наименование „Детска библиотека“.

Св. Пейчева заема длъжността директор на Регионална библиотека „Ем. Попдимитров“ гр. Кюстендил от около 13 години, а е започнала работа  в нея преди 30 години,  като първоначално е работила в детския отдел на същата. Този отдел и тогава и сега се е помещавал и помещава в процесната сграда.

По делото като писмени доказателства са приети служебни писма по водена между страните кореспонденция във връзка с регулацията на процесния ПИ, постановените административни актове съдържащи откази. Също така и писма,  относно начислени местни данъци и такси за минал период,  о преди това отричане дължимостта на такива с мотива, че ищецът не е собственик на процесния имот, прие е и препис от влязлото в сила решение на КАС,  с което горепосоченото НП  за нарушение по чл. 14. ал. 1 от ЗМДТ извършено от ищеца е отменено.  

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото и обсъдени по-горе писмени доказателства, включително и  по приложените към настоящото граждански дела, заключенията на вещите лица и показанията на разпитаните свидетели.

 По иска с правно основание чл. 108  от ЗС.

 

                                                                 - 5 -

 Предвид установената по делото фактическа обстановка, съдът приема предявеният иск с правно основание чл. 108 от ЗС за основателен,  като правния спор между страните е относно собствеността на целия процесен имот ПИ 41112.503.4334, поради което следва да бъде прието за установено по отношение на ответната община, че ищецът притежава правото на собственост върху съшия и ответникът бъде осъден да предаде владението върху реална част от този имот в размер на 458 кв. м., в  която ще бъде индивидуализирана чрез скица № 1 към заключението на в. л. инж. Г., а за разликата до предявения размер от 501 кв. м. искът ще бъде отхвърлен.

              Съгласно т. 2 от ТР 4/2014 г. на ВКС, при произнасяне по иск с правно основание чл. 108 от ЗС съдът дължи произнасяне с двоен диспозитив – по въпроса за принадлежността на правото на собственост и за осъждане на ответника да предаде владението.

Основателността на иска възлага в тежест на ищеца доказателствената тежест да установи при условията на пълно и главно доказване, че е собственик на процесния имот, придобит на основанията сочени от него, че спорната площ от 501 кв. м., за която е предявен ревандикационният иск, се владее/държи от ответника без основание за това.

Ищецът извежда материално-правната си легитимация от сключения договор за дарение от 1926 г., когато в полза на Евангелска църква – Кюстендил е дарен недвижим имот с построените в него сгради, както и на решението на ВКС, с което за прекратен по право е обявен договор за дарение, с който ищецът се е разпоредил  с този имот през 1957 г. Сочи, че с прекратяването на договора правото на собственост е преминало в патримониума на ищеца. 

Между страните в настоящото производство не е имало спор, че ищецът е правоприемник на Кюстендилската евангелска църква и на Евангелска черква-Кюстендил. Освен това този факт се установява от решение от 21.04.2004г., постановено по ф.д. № V-216/2004 г. по описа на Окръжен съд-Кюстендил / препис от което е приет като доказателство по гр. д. № / и от решение №1223/21.11.2007г. на ВКС на РБ по гр.д.№1159/2006 г.

При условията на пълно и главно доказване ищецът доказа притежаваното от него право на собственост върху ПИ с идентификатор 41112.503.4334 по КККР на гр. Кюстендил, което право е придобито на горепосочените основания

Първоначално правото на собственост е възникнало в патримониума на ищеца, по силата на правна сделка  - дарение, обективирано в нотариален акт № 80, рег.№ 3303, дело № 2189/1926 г. по описа на нотариус при КОС, т.е. придобито чрез деривативен придобивен способ. Правото на собственост е притежавано от ищеца и към настоящия момент, предвид обстоятелството, че договорът за дарение на имота в полза на трето лице сключен през 1957 г. е бил прекратен по право и това е установено с влязло в сила решение. С прекратяване на договора за дарение,  дареното от ищеца имущество отново е станало част от неговия патримониум.

Предвид изложеното следва извод, че първата предпоставка за уважаване на иска е налице – ищецът е собственик на целия процесен имот с площ от 566 кв. м. 

По делото се установи, че имотът е с площ от 566 кв., от която ищецът претендира като владяна без основание от ответника  реална площ от 501 кв. м., в която се включва и застроената площ от 96 кв. м. От събраните по делото гласни доказателства се установи, че сградата съществува и се ползва и до момента като Детска библиотека. Площта на сградата е 96 кв. м. и това се установява от заключенията на в. л.. По делото се съдържат категорични данни, че площта около сграда е благоустроена  и част от нея се ползва за паркиране на МПС. Между страните не се спори, че площта отдадена по сключени от ищеца с трети за спора лица договори за наем е общо 65 кв.м., поради и което същата не е предмет на настоящия правен спор. Именно тази площ  е извадена от площта на целия имот и останалата площ от 501 кв. м., индивидуализирана о гореописания начин от ищеца е предмет на ревандикационния иск.

 От заключението на в. л. инж. Б.Г. е установено, че реално ползваната площ от процесния имот от наемателите е общо 108 кв. м., а не 65 кв. м. както е по договорите, като в. л. аргументирано и точно сочи как е установена реално ползваната площ.  Съдът кредитира като компетентно и безпристрастно  заключението на в. л. в тази част. Твърденията съдържащи се в показанията на св. И., наемател на част от имота са непротивопоставими на горепосоченото, тъй като и самият свидетел сочи, че се случва промяна в разположението на масите. 

При тези данни следва извод, че държаната от ответника площ от процесния имот е 458 кв. м., включваща застроена с процесната сграда площ от 96 кв. м. и 362 кв. м. незастроена площ, предвид което искът следва да бъде уважен до размер от 458 кв. м., а за разликата до предявения размер от 501 кв. м. следва да бъде отхвърлен.

След влизане в сила на съдебното решение по гр.д. № 1159/2006 г. по описа на ВКС на 21.11.2007 г., ответната община придобива  качеството на  държател на недвижимия имот. Предвид това неоснователно е твърдението, че е владелец.

 Както бе посочено  в производството приключило с горепосоченото влязло в сила решение  на ВКС  ответник е било Образцово читалище „Братство“ – Кюстендил /сега Читалище „Братство“, а преди  ***“/. С влязлото в сила съдебно решение, спрямо ответното читалище е било признато за установено със сила на пресъдено нещо, че ищецът / ищец и в настоящото производство/ е собственик на процесния имот. В това приключило съдебно производство ответната сега община е имала качеството на трето лице помагач на страната на ответното там читалище и предвид разпоредбата на чл. 223, ал. 1 от ГПК постановеното решение има установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна или в случая установителното действие на решението обвързва ответната страна.

По делото не са представени доказателства процесния имот  да се държи от ответника надлежно, т.е. при наличие на правно основание за това. Следва да се приеме, че са налице и останалите две предпоставки обуславящи основателността на иска.

Горното обуславя извод за основателност на иска с правно основание чл. 108 от ЗС до посочения размер и отхвърляне за разликата над 458 кв. м. до 501 кв. Площта,  от 485 кв. м., върху която следва да бъде предадено владение се индивидуализира по скица № 1 към заключението на в.л. инж. Б.Г. и това е площта от процесния имот извън площта очертана с жълт цвят на скицата на в.л. инж. Б.Г.. Скицата приподписана от съда представлява неразделна част от решението.

По наведеното от ответника правоизключващо възражение, а именно за придобиване на правото на собственост по отношение на процесния имот в следствие на давностно владение в периода от 1996 г. до момента на подаване на исковата молба – 11.12.2015 г. съдът намира следното: Въведеният от ответника оригинерен способ за придобиване на права – давностно владение възлага в негова тежест да установи при условията на пълно и главно доказване всички елементи от фактическия състав на чл. 79 от ЗС, а именно осъществявано трайно, явно и необезпокоявано владение, респективно

 

                                                                               - 6 -

установяване на фактическа власт по отношение на имота с намерение за своенето му в продължение на 10 години.

От съвкупният анализ на събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на разпитаните свидетели и най-вече, тези, които са допуснати за установяване на упражняваната от ответника фактическа власт не се установява в непрекъснат период с продължителност от 10 години да е упражнявано владение, характеризиращо се с горепосочените белези. Освен това самият посочен от ответника в  заявление за уточняване на възражението си/ на л. 86 от делото/ период на владение с начален момент 21.05.1996 г. и краен момент - образуване на настоящото производство – 11.12.2015 г. е с продължителност по-малка от 10 години. Вече бе посочено и, че за част от този период ответникът има качеството на държател, а  не на владелец.

Нещо повече, както вече бе посочено претенцията за ревандикация касае реална част от недвижимия имот,  поради което дори и да бе установено наличие на владение на същата,  осъществявано с намерение за своене, не би могло да доведе до придобиването й по давност, тъй  е съществувала и съществува нормативно уредена забрана за придобиване по давност, реална част от имот, неотговаряща на характеристиките на самостоятелен  такъв .         

           По делото не са събрани доказателства ответникът да е придобил правото на собственост  и чрез отчуждаването му,  както твърди в отговора си. Преди всичко следва да се посочи, че твърдението е неконкретизирано,  като липсва яснота какво отчуждение има предвид ответника. Освен това по делото липсват каквито и да било доказателства установяващи  спрямо процесния имот да е провеждана отчуждителна процедура по отношение на притежавания от ищеца имот. От приетите по делото заключения на техническите експертизи,  които са непротиворечиви по съдържанието си относно този факт не се установява имотът или части от него да са отчуждавани. Отчуждителни процедури са осъществявани за други подробно посочени в заключенията недвижими имоти.

По иска с правно основание чл. 109 от ЗС.

Основателен е и искът с правно основание чл. 109 от ЗС и следва да бъде уважен.

Събраните по делото доказателства установяват, че ответникът с действията си  - ползване на построена от него сграда представляваща незаконен строеж, респективно сграда без траен градоустройствен статут пречи на ищеца като собственик на недвижимия имот да упражнява това си право. 

 

Предявен е иск с правно основание в чл. 109 от Закона за собствеността за премахване на построена от ответника сграда с площ от 96 кв. м. с идентификатор 41112.50.4334.1 в собствения на ищеца недвижим имот.

Твърди се сградата е построена  в отклонение от строителните норми и при липса на надлежно съставени строителни книжа,  като неоснователно ответната община отказва да премахне същата,  от което  за ищеца възникнал правен интерес да  предяви претенция за осъждане на ответника да премахне  сградата.

Ответникът не оспорва, че сградата е построена в гореописания имот и се ползва за Детска библиотека – Кюстендил,  като акцентира, че не общината,  а Регионалната библиотека ползвала сградата. Ответникът претендира да е собственик на сградата и най-вече, че същата е изградена при спазване на строителните правила и норми и с надлежни строителни книжа.

Следва да се отбележи че защитата на правото на собственост може да се осъществи както с ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС срещу владеещия несобственик, така и с иска по чл. 109 от ЗС в случай, че с действията си ответника възпрепятства упражняването на правото на собственост от ищеца в пълен обем. С иска по чл. 109 от ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.

В случая неоснователното действие осъществявано от страна на ответника е изграждане на сградата в имот, собственост на ищеца с което от негова страна се възпрепятства реалното ползване на целия имот от неговия собственик.

Двете задължителни условия за уважаването на иска са установяване неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Освен, че действията на ответника в случая са неоснователни, същите създават пречки на собственика. Не се касае до обикновени и търпими въздействия върху имота на ищецае, а за нещо значително по-голямо по обем, по съдържание и по своето естество.

Сградата е масивна с площ от 96 кв. м., т.е. заемаща значителна част от процесния имот  и разположена откъм лицето на същия. Освен това по делото е безспорно установено, че  същата няма траен градоустройствен статут. Този факт е установен безпротиворечиво от всички приети по делото заключения на техническите експертизи. Следователно по  самия градоустройствен план не се предвижда  съществуването й.

Освен всичко  изложено от особено съществено значение за иска по чл. 10 от ЗС е и обстоятелството, че сградата е изградена без създаване на необходимите строителни книжа и спазване на приложимите  за това строителни правила и норми. Тези обстоятелства също са безпротиворечиво изяснени по делото. Така и не са представени доказателства на какво основание и кога е построена процесната сграда. Нито едно от приетите по делото заключения не са установили наличие на информация за това, нито съществуването на някакви документи или индиция за съществуването им. Въпреки твърденията на процесуалните представители на ответника в обратен смисъл и многократно предоставяната възможност за установяване на тези обстоятелства предвид естеството на правния спор и неговия предмет, това не бе сторено.
           Изводът,  който следва е че процесната сграда е и  незаконен строеж. 

Ищецът като собственик на процесния имот не е длъжен да търпи  съществуването на същата а и е възпрепятстван да  упражнява пълноценно правото си на собственост и да ползва по предназначение същия.

Предвид изложеното искът с правно основание чл. 109 от ЗС е основателен и следва да бъде уважен,  като ответникът бъде осъден да премахне построената от него в имота на ищеца сграда.

По иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД.

Искът намира правното си основание в разпоредбата на чл. 59 ал.1 от ЗЗД

По делото са установени и не са спорни между страните това че ищецът е собственик на процесния имот и че през исковия период ответникът е ползвал същия.                   

Съгласно чл.59 ал.1 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Между обогатяването на ответника и обедняването на ищеца трябва да има връзка, без обогатяването да е следствие на обедняването, и обратно. Както едното, така и другото са последица на друг факт или на други факти. Поради това по делата за неоснователно

 

                                                                                  - 7 -

обогатяване по чл.59 ал.1 от ЗЗД следва да се изяснява дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от обща група факти.

Предпоставките за уважаване на иска  до размер от  116 835, 60 лева са налице.Безспорно установено е ползването на площ от 458 кв. м., включваща 96 кв. м. застроена площ и 362 кв. м. незастроена площ при липса на надлежно основание за това. Ответникът не е правил никакви разходи за това ползване, като за сметка на това ищецът е пропуснал възможността да реализира средства включително и под формата на наем от собствения си имот.

Предпоставките за уважаване на иска са следните :.ищецът да е собственик на имота; ответникът да ползва фактически имота без наличие на правно основание за това и размера на обезщетението, изчислен на база сумата, с която собственикът е обеднял, тъй като не е реализирал ползата от принадлежащото му право на ползване на имота - наемната цена за този функционален тип имоти.

Първият елемент очевидно е налице, тъй като се установи идентичността между имота, предмет на решението по гр. д. №1159/2006г. на ВКС и поземления имот с идентификатор 41112.503.4334 по КККР на гр.Кюстендил.

Ответникът е ползвал имота през целия исков период от 10.12.2010 г.  до 10.12.2015 г. Същият не е имал противопоставимо на собственика право да отдава под наем имота, респ. част от площта му.

В случаите, когато собственикът на един имот неправомерно е бил лишен от възможността да го ползва, той реално е бил възпрепятстван от възможността да реализира следващите се от имота облаги. В тази хипотеза е налице връзка между обедняването и обогатяването на страните, защото като му се възпрепятства възможността да реализира облаги, той търпи обедняване, защото е било възможно имуществото му да се увеличи и това не е станало, тъй като благата е останала в патримониума на другото лице, което без да притежава правно основание, т.е. неправомерно, е ползвало чуждия имот. Илеревантно в случая е твърдението на ответника, че не той. а Регионална библиотека „Ем. Попдимитров“ гр. Кюстендил ползва сградата. Както бе посочено сградата е построена и съществуването й се поддържа от ответника,  който ползва и горепосочената незастроена площ.

Обогатяването на ползвателя на имота, по правило се изразява в спестения от него наем, които би плащал за ползването, като обедняването на собственика и обогатяването на ползвателя/държател са една и съща сума, измерваща се в пазарен наем за процесния имот, който би получил собственика за спорния период.

Размерът на дължимото обезщетение следва да бъде определен  при посочените и определени със заключението на в. л. инж. С.С. пазарни наемни цени. Същото е обосновано и ясно сочи, че са ползвани близки по характеристики на процесния имот аналози при отчитане спецификите на същия. Заключението на в. л. определя обезщетение за исковия период в размер на 126 923, 40 лева за площ от общо 501 кв. м. Предвид това съдът не въприема този размер като дължим за процесния период,  тъй като се установи че площта е 458 кв. м. Въз основа на данните посочени в заключението  наема за незастроената площ – 362 кв. м./ 458 кв. м. – 96 кв. м./ за 1 месец е 1 415, 42 лева, за 1 година – 16985, 04 лева, а за исковия период 84 925, 20 лева. За застроената площ от 96 кв. м.  е определен  в заключението на в. л.л. – 31 910, 40 лева или общо дължимото обезщетение за исковия период е 116 835, 60 лева. До този размер искът следва да бъде уважен, а за разликата до предявения размер от  126 923, 40 лева следва да бъде отхвърлен.

По иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

Мораторната лихва представлява обезщетение за забавено изпълнение, поради коетосъщата е дължима от момента на изпадане на длъжника в забава. В случая това е моментът на отправяне на поканата за зъплнение на задължението от ищеца. Установи се, че същата е получена на 19.09.2014 г. и това е началният момент,  от който се дължи обезщетение за забава. Така и е ищецът е предявил иска си. Предвид това въз основа на данните в заключението на в. л. С.С. и ползване на програма за изчисляване на законна лихва, съдът определя размер на дължимата мораторна лихва за исковия период от 19.09.2014 г.  до 10.12.2015 г. върху главницата от 116 835, 60 лева в размер на 14 566, 13 лева,  до който размер искът следва да бъде уважен. За разликата над този размер до предявения размер от 15 823, 73 лева искът следва да бъде отхвърлен. 

Съдът не обсъжда направеното от ответника правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност за паричните претенции. Същата е заявена в хода на делото,  а не в преклузивния срок по чл. 131 от ГПК – с отговора на исковата молба. Предвид това същото е преклудирано и не подлежи на разглеждане.

Воден от горното, КнОС

 

Р       Е       Ш       И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА  УСТАНОВЕНО по отношение Община Кюстендил със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, пл. „***” № ***, че „Евангелска петдесятна църква”, „Евангелска петдесятна църква”  с адрес гр. Кюстендил, ул. „***” № ***, местно поделение на религиозна институция “Съюз на евангелските петдесятни църкви в България” е собственик на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 41112.503.4334  по КККР, одобрени със заповед №  РД – 18 – 96/28.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед № 18-5316-22.04.20124 г. на началника на СГКК – Кюстендил с площ от 566 кв. м., с адрес на ПИ: гр. Кюстендил, ул. „***“ № ***, при съседи:  поземлен имот с идентификатор 4112.503.832, поземлен имот с идентификатор 41112.503.826, поземлен имот с идентификатор 4112.503.825 и поземлен имот с идентификатор 41112.503.824 и ОСЪЖДА Община Кюстендил със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, пл. „***” № *** ДА ПРЕДАДЕ на „Евангелска петдесятна църква”, „Евангелска петдесятна църква”, Местно поделение - гр. Кюстендил, с адрес гр. Кюстендил, ул. „***” № ***, с адрес гр. Кюстендил, ул. „***” № ***, местно поделение на религиозна институция “Съюз на евангелските петдесятни църкви в България” владението върху реална част от поземлен имот с идентификатор 41112.503.4334  по КККР, одобрени със заповед №  РД – 18 – 9628.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед № 18-5316-22.04.20124 г. на началника на СГКК – Кюстендил с площ от 458 кв. м. от общата площ от 566 кв. м., с адрес на ПИ: гр. Кюстендил, ул. „***“ № ***, при граници на реалната част: площта заключена между ул. „***, имот с идентификатор 41112.503.826, имот с идентификатор  № 41112.503.832, както и находящата се в тази част сграда с идентификатор  41112.503.4334.1, без в тази площ да се включва оставащата от този имот площ от 108 кв. м. очертана с жълт цвят на скицата към експ. заключение вх. № 9754/30.12.2016 г. на в. л. инж. Б.Г., на л. 114 от делото,  която скица приподписана от състава на съда, представлява неразделна част от решението, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен искът с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване на владението върху площ явяваща се разлика над уважения размер 458 кв. м. до предявения от 501 кв. м.   

                                                                         - 8 -

 

ОСЪЖДА Община Кюстендил със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, пл. „***” № *** да преустанови неправомерните си действия, с които пречи на „Евангелска петдесятна църква”  с адрес гр. Кюстендил, ул. „***” № ****, местно поделение на религиозна институция “Съюз на евангелските петдесятни църкви в България” да упражнява пълноценно правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор 41112.503.4334  по КККР, одобрени със заповед №  РД – 18 – 9628.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед № 18-5316-22.04.2014 г. на началника на СГКК – Кюстендил с площ на имота 566 кв. м., с адрес на ПИ: гр. Кюстендил, ул. „***“ № 7, като ПРЕМАХНЕ находящата се в този имот сграда с идентификатор 41112.503.4334.1 със застроена площ  96 кв. м. и предназначение - сграда за култура и изкуство.

            ОСЪЖДА Община Кюстендил със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, пл. „***” № *** да заплати на „Евангелска петдесятна църква”  с адрес гр. Кюстендил, ул. „***” № ***, местно поделение на религиозна институция “Съюз на евангелските петдесятни църкви в България” на основание чл. 59 от ЗЗД сумата от  116 835, 60 лева, представляваща обезщетение за ползване без основание  от страна на ответника на реална част от имота с площ от 458 кв. м. на тази част описана по-горе, за периода от 10.12.2010 г. до 10.12.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.12.2015 г. – датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й заплащане,  като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за разликата над уважения размер до предявения размер от 126  923, 40 лева.

             ОСЪЖДА Община Кюстендил със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, пл. „***” № *** да заплати на „Евангелска петдесятна църква”  с адрес гр. Кюстендил, ул. „***” № **, местно поделение на религиозна институция “Съюз на евангелските петдесятни църкви в България” на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от  14 566, 13 лева, представляваща мораторна лихва изтекла за периода от 19.09.2014 г.  до 10.12.2015 г. върху главницата от 116 835, 60 лева,  като  ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за разликата над уважения размер до предявения размер от 15 823, 73 лева.

            Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: