РЕШЕНИЕ
№ 283
гр. П., 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Панайот Р. Велчев
при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова
като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно
наказателно дело № 20225330206567 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №22-1030-005643/08.08.2022 г.,
издадено от **** в ОДМВР гр. П., сектор ,,Пътна полиция‘‘ с което на Р. И. Б.
с ЕГН: ********** са били наложени административни наказания, както
следва: ,,глоба‘‘ в размер от 1000 лева и ,,лишаване от право да управлява
МПС‘‘ за срок от 12 месеца за извършено от него нарушение по чл. 5, ал. 3, т.
1 ЗДвП, както и глоба в размер от 50 лева за извършено от него нарушение по
чл. 137А, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят обжалва процесното наказателно постановление. Излага
съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което
иска неговата отмяна. Твърди, че хода на административно-наказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Излага съображения, че не е употребил алкохол, като дори и да се приеме, че
има употребен такъв това било с 0,1 промила на хиляда.
Въззиваемата страна уведомени за постъпилата жалба не изпратиха
представител, взеха отношение по съществото на спора с което оспорват
подадената жалба.
П.ският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
1
доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери
за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е
неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав
съобрази следното:
В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на
08.07.2022 г. в 08:50 часа в Община Р., на път Втори клас № II-86, като водач
на товарен автомобил Мерцедес 412Д с рег. № ****, управлява това МПС под
въздействието на алкохол, установено с техническо средство Дрегер Алкотест
7510 с фабричен № ARNA-0177, като уредът е отчел 0.90 промила алкохол в
издишания въздух. Издаден бил талон за медицинско изследване № 091899.
Водачът миришел на алкохол, като същият не е дал кръвна проба –
нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Също не използва обезопасителен колан,
при наличието на такъв, с какъвто е оборудван автомобила – нарушение по
чл. 137А, ал. 1 ЗДвП.
В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят А. Г.,
който потвърди отразеното от него в АУАН. Добави, че се сеща за случая,
като жалбоподателят е бил спрян за извършването на проверка, доколкото
нямал постановен обезопасителен колан. След спирането му усетил миризма
на алкохол, което наложило и тестването му с дрегер за употребата на такъв.
Съдът кредитира изцяло така депозираните гласни доказателства,
доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с
останалите събрани по делото доказателства.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства,
доколкото същите са събрани по предвидения в НПК ред, като следва да се
отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от
страните по делото.
От представения в оригинал АУАН с бл. № 614240 се установява, че на
процесната дата по отношение на жалбоподателя е била извършена проверка
за алкохол с техническо средство, която е отчела наличието на алкохол в
издишания въздух в размер от 0.90 промила, като този АУАН е бил подписан
без възражения от същия. Също така се установява, че той не е имал поставен
и обезопасителен колан.
2
В изпълнение на Наредбата му е бил издаден талон за медицинско
изследване с бл. № 091899.
От представения талон за медицинско изследване с номер 091899 се
установява, че такъв е бил предоставен на жалбоподателя и същият е
следвало да се яви до 45 мин от връчването на този талон да даде кръвна
проба в УМБАЛ ,,С.Г.‘‘.
От постъпило писмо от това болнично заведение се установява, че
жалбоподателят Р. Б. не се е явил да даде кръвна проба за алкохол.
По делото са налице доказателства, че Дрегер Алкотест 7510 с
фабричен № ARNA – 0177 към 08.07.2022 г. е бил технически годен.
От представените копия от Заповеди се установява, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи.
От справката за нарушител/водач се установява, че жалбоподателят е
правоспособен водач, като по отношение на същия има и предходни
нарушения по ЗДвП.
Актосъставителят и наказващият орган са приели правилна правна
квалификация за извършеното от жалбоподателя нарушение, а именно чл. 5,
ал. 3, т. 1 ЗДвП.
Съгласно същата се забранява на водачи на МПС да управляват пътно
превозно средство под въздействието на алкохол.
Съдът намира, че при издаването на АУАН и НП не са допуснати
процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя,
същият да научи за какво е наказан, описани са коректно място и време на
извършване на нарушението.
Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози предвижда
процедурата по установяването на това.
В чл. 1, ал. 3 от Наредбата е посочено, че употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване на
технически средства и медицински изследвания. Техническите средства
включват и тестове за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози. За целите на медицинските изследвания се извършват и
химически и химико-токсикологични лабораторни изследвания.
В чл. 3, ал. 1 от Наредбата е посочено, че при извършване на проверка
на място от контролните органи употребата на алкохол се установява с
3
техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози
– с тест.
В конкретния случай жалбоподателят е бил тестван за наличието на
алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен № ARNA –
0177.
В случай на отказ да получи талон за медицинско изследване, неявяване
в определеното лечебно заведение или при отказ да даде кръв за изследване
употребата на алкохол и/или друго упойващо вещество от водача се
установява въз основа на показанията на техническото средство. Последното
е отчело 0,90 промила алкохол в издишания от водача въздух, поради което
следва да се приеме, че това е било количеството алкохол.
Предвид гореизложеното, правилно наказващият орган е приел
отчетеното количество алкохол от техническото средство в размер от 0,90
промила, тъй като това са били показанията му.
Настоящият състав намира, че в случая не е налице основание за
приложението на чл. 28 от ЗАНН. Осъщественото нарушение не се отличава
по степен на обществена опасност от останалите такива нарушения, поради
което не би могло да се приеме, че случаят е маловажен, като от значение за
правилното решаване на делото е обстоятелството, че употребата на алкохол
е една от най-честите причини за настъпването на пътно транспортни
произшествия. От друга страна жалбоподателят Б. има и предходни
нарушения по ЗДвП, в каквато насока е и намиращата се по делото справка за
нарушител/водач. От друга страна, както и наказващият орган е преценил за
нарушения по ЗДвП е недопустимо приложението на чл. 28 ЗАНН с оглед
изричната забрана на закона в тази насока.
Настоящият съдебен състав намира, че нарушението е възведено под
правилната правна квалификация и описанието на същото е коректно. При
издаването на АУАН и НП не са допуснати нарушения, водещи до
ограничаване правото на защита на санкционираното лице и до самостоятелна
отмяна на атакувания акт.
Към настоящия момент, в сила от 21.01.2017 г., е разпоредбата на чл.
174, ал. 1, т. 2 ЗДвП, която предвижда, че се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с
концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско изследване
4
и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишвания въздух: над 0,8 на хиляда включително –
за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв., тоест се достигна до извод, че размерът
на наказанията е фиксиран и доколкото техническото средство е отчело 1,12
промила на хиляда то и наказващият орган правилно е определил размера на
наложените наказания.
В случая отнемането на контролни точки не подлежи на самостоятелно
обжалване, поради което се явява и неоснователно наведеното възражение в
тази насока.
Предвид гореизложеното се достигна до извод, че правилно
наказващият орган е наложил административни наказания глоба в размер от
1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за
извършеното нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.
Относно нарушението по чл. 137А, ал. 1 ЗДвП.
Тази разпоредба предвижда, че водачите и пътниците в моторни
превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в
движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани.
Обстоятелството, че към момента на извършване на нарушението,
жалбоподателят е бил без обезопасителен колан се установява, от редовно
съставеният АУАН и от показанията на актосъставителя Г..
Правилно на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП на жалбоподателя
за това нарушение е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в
размер от 50 лева, както и са били отнети 6 броя контролни точки.
Предвид гореизложеното обжалваното наказателно постановление,
следва да се потвърди изцяло и в двете му части.
По изложените съображения, П.ският районен съд, XXVI н. с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №22-1030-005643/08.08.2022
г., издадено от **** в ОДМВР гр. П., сектор ,,Пътна полиция‘‘ с което на Р.
И. Б. с ЕГН: ********** са били наложени административни наказания, както
следва: ,,глоба‘‘ в размер от 1000 лева и ,,лишаване от право да управлява
МПС‘‘ за срок от 12 месеца за извършено от него нарушение по чл. 5, ал. 3, т.
5
1 ЗДвП, както и глоба в размер от 50 лева за извършено от него нарушение по
чл. 137А, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6