№ 111
гр. Стара Загора, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Чиликов
при участието на секретаря Н.П.Г
като разгледа докладваното от Росен Чиликов Административно наказателно
дело № 20225530200303 по описа за 2022 година
Обжалван е електронен фиш серия К № 5533298 на ОДМВР град Стара
Загора.
Жалбоподателят недоволна от наложеното му административно
наказание моли съда да го отмени. В жалбата оспорва издадения фиш .
Жалбоподателят редовно призован не се явява в с.з. ,но в писмено
становище поддържа жалбата.
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител в с.з. и
не взема становище по делото.
От събраните по делото доказателства установени с доказателствени
средства – писмени,веществени / фото снимка / – преценени по отделно и в
тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на електронния
фиш,след обсъждане становищата на страните съдът приема за установено
следното :
Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба, поради
което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е
допустима .
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на
1
електронния фиш е е приел за установено, че на 09.01.2022 година около
10.44 часа в град Стара Загора на ГП 1-5 , км 236 + 100 до разклона за фирма
„ Мегатрон „ в посока към центъра на града при ограничение от 50 км/ч в
населено място жалбоподателят К. управлява МПС лек автомобил „ БМВ
320” с рег. № СТ 0186 РН със скорост 78 км/ч установена с техническо
средство и заснето с АТСС – АRН – САМS1.
Описаната фактическа обстановка се потвърждава от видеоклип от
09.01.2022 г., справка от Централна база КАТ; справка за промяна на
регистрацията; удостоверение за одобрен тип средство № 17.09.5126
,протокол от проверка № 11-С-ИСИС/08.03.2021 година; протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система № 173;
заповед №8121з-172/29.02.2016 година на Министъра на МВР; заповед
№8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на МВР.
Скоростта на движение на нарушителя е установена с допустимо и годно
техническо средство /удостоверение за одобрен тип средство № 17.09.5126
,протокол от проверка № 11-С-ИСИС/08.03.2021 година; протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система № 173 /
В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДП няма изискване скоростта на
движение на автомобилите дза се установява само със стационарна АТСС. В
конкретният случай нарушението е установено с мобилна АТСС, която е
конкретизирана / АТСС – АRН – САМS1 /и отговаря из цяло не техническите
изисквания.
От приложения клип от 09.01.2022 г. се установява, че скоростта на
движение е била 78 км/ч.Очевидно е, че движението е осъществено с лек
автомобил „ БМВ 320” с рег. № СТ 0186 РН .
Следователно установените по безспорен начин скросот на движение с
годно и допустимо техническо средство и автомобилът, който е превишил
скоростта дават основание да се приеме, че административното обвинение е
доказано по несъмнен и безспорен начин.
Цитираните доказателствени средства из цяло кореспондират по между
си, не съдържат никакви противоречия, което ги прави убедителни и съдът ги
кредитира с доверие. Те водят до единствено възможния озвод относно
приетата за установяна фактическа обстановка и относно главният факт в
процеса.
2
При така посочената фактическа обстановка административно-
наказващият орган правилно и законосъобразно е приел, че е нарушен чл. 21,
ал. 1 ЗДП и на основание чл. 182, ал. 1 т. 3 ЗДП е наложил административно
наказание – глоба в размер на 100 лева.
Установената в с.з. фактическа обстановка и посочена в електронния
фиш дава основание на съда да приеме, че жалбоподателят при ограничение
на скоростта за управление на МПС 50 км/ч е превишил скоростта с 28 км/ч /
при отчетен толеранс / , от което следват изводи в няколко насоки :
- Жалбоподателят като водач на МПС чрез действие е осъществил
деяние.
- Това деяние е противоправно – в нарушение на чл. 21, ал. 1ЗДП е
нарушен редът на държавно управление относно безопасността на движение
при управление на МПС.
- Деянието с нормата на чл. 182 ЗДП е обявено за наказуемо.
- Деянието е извършено виновно с форма на вина умисъл. Нарушителят е
съзнавал обществено опасния характер на деянието / Знаел е , че се движи в
населено място и каква е максимално допустимата скорост,че превишава
максимално допустимата скорост/ , предвиждал е обществено опасните
последици и е искал настъпването им / въпреки, че е съзнавал обективните
признаци от състава на нарушението е продължил да управлява МПС със
скорост над максимално допустимата/.
От тук следва извода, че жалбоподателят с деянието си е извършил
формално административно нарушение по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗАНН, с
което са осъществени всички обективни и субективни признаци от състава
на нарушението по чл. 21, ал. 1 ЗДП.
Изложеното мотивира съда да приеме, че административно-
наказващият орган правилно и законосъобразно е приложил материалният
закон като е квалифицирал деянието като административно нарушение по
чл. 21, ал. 1 ЗДП.
Предвиденото и наложено административно наказание е от категорията
на абсолютно определените и не подлежи на индивидуализация.
Правилно на основание чл. 189, ал. 4 ЗДП е наложено административно
наказание с електронен фиш.Административното нарушение е установено и
3
заснето с техническо средство изрично посочено и конкретизирано в
електронния фиш, същото е технически изправно и годно и в отсъствие на
контролен орган.
Атакуваният фиш съдържа всички необходими реквизите на чл. 189, ал. 4
ЗДП и нарушението е описано и конкретизирано по време, място и начин на
извършване, посочени са и обстоятелствата при които е извършено т.е.
спазена е формата, което прави възраженията неоснователни.Изрично е
конкретизирано мястото на административното нарушение и всички
признаци релевантни за състава на административното нарушение, с което из
цяло са удовлетворени изискванията на законодателя, а възраженията в тази
част на жалбата се явяват неоснователни.
Няма изискване техническото средство, с което се измерва скоростта да
се поставя на видимо за водача място.В тази връзка възраженията в жалбата
се явяват неоснователни.
Неоснователно е и възражението , че липсва съответния знак за
ограничение на скоростта. Административното нарушение е извършено в
населено място и максимално допустимата скорост от 50 км / ч е законово
регламентирана. Нарушителят е знаел , че се намира в населено място и е
следвало да съобрази скоростта с максималната такава за населеното място
при липса на друго ограничение.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати
съществени процесуални нарушения при налагането на административното
наказание даващи повод за отмяната му.
Няма основание за приложение на чл. 28 ЗАНН.
Административните нарушения свързани с превишаване на скоростта са
от категорията на формалните и същите не могат да се свързват с наличие на
обществено опасни последици.Същите са широко разпространени в страната
и съдебния район и по своето естество са със завишена степен на обществена
опасност.
Процесното деяние с нищо не се отличава от останалите
административни нарушения от този вид, поради което и във връзка с
изложеното не е с по-ниска степен на обществена опасност характеризиращо
го като малозначително.
Следователно жалбата е неоснователна, а електронния фиш следва да се
4
потвърди.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 5533298 на ОДМВР град
Стара Загора, с който е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 100 лева / СТО / на ИВ. Р. КР. от град Г, ул. „ П „ № 8,ЕГН –
**********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд град
Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5